Извадка от ЗМДТ, изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

                                                                                Глава втора. МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I. Данък върху недвижимите имоти

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.

(4) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) (1) (Предишен текст на чл. 17, изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1, и след съобщаването на данъчната оценка от служителя на общинската администрация я посочват в декларацията по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в общината по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:

1. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините, за имотите - публична общинска собственост;

2. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

4. читалищата;

5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

8. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

11а. (нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

18. (нова - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

19. (нова - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.