Трудови правоотношения са:
1. Правоотношенията с работници и служители по
Кодекса на труда.
2. Правоотношенията с държавни служители и
правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните
работи или упълномощени от тях длъжностни лица - от една страна, и
служещите в съответните министерства - от друга.
3. Правоотношенията с членовете на Висшия
съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към
Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите,
административните ръководители и техните заместници в органите на
съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията
и съдебните служители по Закона за съдебната власт, както и
правоотношенията по Закона за Конституционен съд.
4. Правоотношенията между Българската
православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за
вероизповеданията - от една страна, и нейните (неговите) служители с
духовно звание - от друга страна.
5. Правоотношения с лица, получаващи доходи от
длъжности, които са изборни по силата на закон.
6. Правоотношенията,
свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът
се полага на територията на страната, както и правоотношенията по
наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице,
когато трудът се полага извън територията на страната.
7. Правоотношенията
между работодател*и българско или чуждестранно физическо лице, когато
тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на
персонал между работодателя и трето лице.
8. Правоотношенията
по договори за управление и контрол, включително с членовете на
управителни и контролни органи на предприятия.
9. Правоотношенията, независимо от основанието
за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с
акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното
дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в
които те са съдружници, член-кооператори или акционери.
*Работодател е всяко местно лице,
чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност
или определена база на територията на страната, както и търговско
представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема
физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за
предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Доходи от трудови
правоотношения
1. Облагаемият доход от трудови правоотношения
е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура
от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите,
посочени в т.2.
2. В облагаемия
доход от трудови правоотношения не се включват:
2.1. стойността на:
а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл.
285 от Кодекса на труда;
б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура
по реда на други закони;
в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните
екипажи - за дните в експлоатация, риболовците - за дните на улов, а на
водолазите - и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал,
изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните
екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;
г) безплатната храна, предоставена в натура на военнослужещите съгласно
чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 286, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България и на служителите
съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална
сигурност";
д) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското
въздухоплаване, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", и на сумите
по чл. 204, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по
чл. 224, ал. 2 и чл. 298, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България;
е) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане;
2.2. стойността на специалното работно облекло и личните предпазни
средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени
в нормативен акт.
2.3. стойността на работното, униформеното и представителното облекло,
предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.
2.4. вещевото имущество и снаряжение, осигурени на основание на Закона
за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България и Закона за Държавна агенция
"Национална сигурност".
2.5. стойността на:
а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на
действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер,
посочен в нормативен акт;
2.6. допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо
командировъчни дневни пари на работниците и служителите в
автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във
вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и
в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по
време на пътуване до друго населено място или обект - до двукратния
размер на определените в нормативен акт минимални размери на
допълнителните разходи.
2.7. компенсационните суми по чл. 303, ал. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, по чл. 210 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и по чл. 81 от Закона за Държавна
агенция "Национална сигурност".
2.8. обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл.
222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетенията по
чл. 227, 229, 232 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, по чл. 204, ал. 4 и чл. 252 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, по чл. 74, ал. 4 и чл. 117 от Закона за Държавна
агенция "Национална сигурност", по чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от
Закона за съдебната власт и обезщетенията по чл. 78, чл. 81б, ал. 4, чл.
82, ал. 5, чл. 85, ал. 5, чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от Закона
за държавния служител.
2.9. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане, както и разходите за
транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя,
които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното
подоходно облагане.
2.10. еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за
сметка на социалните разходи - до стойността на лечението.
2.11. стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за
сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на
граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.
2.12. направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за
всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно
осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот",
отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо
дали извършват стопанска дейност.
2.13. направените от работодателя разходи за застраховки, определени
като задължителни с нормативен акт.
2.14. обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално
осигуряване, включително изплатените на основание чл. 40, ал. 4 от същия
кодекс.
2.15. паричните и предметните награди, получени на основание и по реда
на нормативен акт.
2.16. паричните средства по чл. 312 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, по чл. 204, ал. 5 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и по чл. 76, ал. 1 от Закона за
Държавна агенция "Национална сигурност".
3. Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се
определя, като облагаемият доход по чл. 24 по ЗДДФЛ, придобит от данъчно
задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от
работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на
физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона
за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни
осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
3.1. годишната данъчна основа по т.3 на самоосигуряващи се лица,
придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от
допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, се намалява и с осигурителните
вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално
осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
3.2. годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, е
10 на сто от определената по ал. 1 годишна данъчна основа.
|
