ПЛАТЕН ОТПУСК И РАБОТА ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ

 

Писмо № 04-02-715 от 30.09.2004 г. на МТСП

В Кодекса на труда няма изрична забрана за работниците и служителите през периода, когато ползват платен годишен отпуск, да работят по трудово правоотношение при друг работодател. Не е предвидено също,че по време на ползване на отпуск по чл. 164. ал. 1 КТ, майките не могат да работят при друг работодател. Поради това би могло да се счита, че през време на ползване на този отпуск майките могат да сключват трудови договори е други работодатели, на пълно или непълно работно време. В тези случаи се счита, че това е един особен вид работа по външно съвместителство по чл. 111 КТ.

Съгласно чл. 111 КТ. в сила от 31.03.2001 г., работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване па работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Ако има такава уговорка в трудовия договор по основното трудово правоотношение, майката не може да започне работа по външно съвместителство при друг работодател, тъй като ще наруши условията на договора. Що се отнася до въпроса относно работа при "възложител", това означава, че това е работа но граждански договор. Кодексът на труда не предвижда ограничение по отношение възможността работник или служител да работи по трудово правоотношение и по граждански договори.

Прекратяването на отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2-годишпата му възраст по чл. 164. ал. 1 КТ е уредено в чл. 46, ал. 6 и 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато:

1. майката (осиновителката) е лишена от родителски права или нейните родителски права са с ограничени по установен ред:

2. майката (осиновителката) даде съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164. ал. 3 КТ.

Отпускът по чл. 164 КТ се прекратява и когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение или почине. От тези разпоредби следва, че извън изрично посочените случаи, работодателят няма право да прекратява ползването на отпуск по чл. 164. ал. 1 КТ.




Изх.№91-01-272 от 23.11.2004 г. на НОИ

Във връзка с уеднаквяване на практиката за изплащане на обезщетение по чл. 53. ал. 1от КСО при ползване на отпуск за отглеждане на малко дете но чл. 164. ал. 1 от КТ в случаите, когато майката не е прехвърлила отпуска си по реда на чл. 164. ал. 3 от КТ и по време на ползването му започне работа при друг работодател, приложено Ви изпращаме становището на Министерство на труда и социалната политика.

Предвид действащото законодателство и становището на Министерство на труда и социалната политика даваме следните указания:


В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164. ал. 1от КТ и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53. ал. 1 от КСО следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.

При втория работодател на майката не следва да се изплаща обезщетението по чл, 54. ал. 1 от КСО. тъй като отпускът за отглеждане на малко дете в тези случаи не се счита за прекъснат



70/28 от 01.06.2007 г. на МТСП

Няма пречка по време на отпуск от основната месторабота за отглеждане на дете работникът или служителят да сключи трудов договор за външно съвместителство по реда на чл. 111 от Кодекса на труда

Съгласно разпоредбата на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно бреме по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Няма пречка по време на отпуск от основната месторабота за отглеждане на дете работникът или служителят да сключи трудов договор за външно съвместителство, стига в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател.

На основание чл. 4,ал. 1,т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за всички осигурителни социални рискове са лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор.

 

02/2009