Арбитражна практика на ОСВДА и ВДА по прилагане на ЗЗД (чл.чл.110-120)

                                                                ПРИЗНАВАНЕ ВЗЕМАНЕТО ОТ ДЛЪЖНИКА

1. Р-20.01.1955 г. по а.д.№ 3495/1954 г., ДА СГНС. Перата по една сметка представляват отделни задължения и плащането на едно от тях не прекъсва давността по отношение на останалите. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.Из практиката на Държавния арбитраж.1952/57 г., с.128)

2. Р-22.01.1955 г. по а.д.№ 3665/1954 г., ДА СГНС.  Признание на задължение, направено след изтичане на давностния срок не може да породи никакви правни последици.
м о т и в и : Признанието, направено след изтичане на давността, не прекъсва давностния срок, защото той е вече изтекъл и няма какво да се прекъсва. Ответникът може да изпрлати задължението си и в този момент, но то зависи вече единствено от неговата воля. (чл.116,б.”а” и 118 ЗЗД) (Сб.Из практиката на Държавния арбитраж.1952/57 г., с.126)

3. Р-22.06.1955 г. по а.д.№ 3628/1954 г., ДА СГНС. Признание на задължение, направено след изтичане на давностния срок не може да породи никакви правни последици.
м о т и в и : Задължението на длъжника след изтичане на давностния срок се превръща в “нравствено” задължение, т.е. такова, срещу което не може да се предяви иск, което не може да се изпълни по пътя на държавната принуда. Изпълнението на такова задължение е единствено във волята на длъжника и само той е, който ще реши да изплати задължението си, макар и погасено по давност. (чл.116,б.”а” и 118 ЗЗД) (Сб.Из практиката на Държавния арбитраж.1952/57 г., с.126)

4. Р-20.09.1957 г. по а.д.№ 3638/1957 г., ДА СГНС. Признанието по чл.116,б.”а” ЗЗД, което прекъсва давността, трябва да изхожда от лица, които по закон представляват длъжника.
м о т и в и : Ищецът представя писмо, изходящо от ответника, с което счита, че е направено признание на дълга, прекъсващо давността по чл.116,б.”а” ЗЗД. От съдържанието на това писмо е ясно, че ответникът действително е получил стоката, чието заплащане се търси. С писмото ответникът е поискал да му бъде изпратена фактура, за да уреди задължението си, и ако това не бъде сторено, заявява, че щял да отнесе сумата в просрочие поради давност. С това се признава не само получаването на стоката, но и неизплащането на нейната стойност. Писмото е подписано от директора на предприятието и ангажира същото като признание по чл.116,б.”а” ЗЗД. съдържанието на това писмо не може да бъде прието за друго освен за признание на задължението. А тъй като това признание е направено през течение на давностния срок, давността е била прекъсната. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.Из практиката на Държавния арбитраж.1952/57 г., с.125-6)

5. Р-07.10.1957 г. по а.д.№ 3247/1957 г., ДА СГНС. Признанието по чл.116,б.”а” ЗЗД, което прекъсва давността, трябва да бъде категорично и недвусмислено.
м о т и в и : Ищецът се позовава на писмо, изходящо от ответната страна, което счита, че съдържа признание на дълга и прекъсва давността.
Това писмо не може да бъде преценено като признание на задължението по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД. Признанието, за което този законов текст говори, не може да бъде направено под условие. Уговорката, че ще се извърши проверка на основателността на вземането, не е признание. Признанието трябва да бъде конкретно, с посочване на дължимата сума, и изрично, че се дължи конкретно посочената сума и че тя ще бъде изплатена. Смо такова признание указва на липсата на спор. А липсата на спор е именно, която чл.116,б.”а” ЗЗД има предвид и която обуславя безсмислието да се предявява иск за такова вземане. За да бъде запазен интересът на кредитора, законът предвижда в такъв случай прекъсване на давността и започване на нов давностен срок. От съдържанието на цитираното писмо не може да се направи заключение, че липсва спор. Ответната страна е заявила, че ще направи проверка и че ще одобри вземането, ако то се окаже основателно. С това писмо тя не е взела становище, а е дала едно условно обещание. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.Из практиката на Държавния арбитраж.1952/57 г., с.125)

6. Р-19.10.1957 г. по д.№ 128/1957 г., ОСВДА. Datio in solutum по същество е признаване на дълг по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД и прекъсва давността. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.189)

7. Р-09.11.1957 г. по д.№ 111/1957 г., ОСВДА. Протоколите и изравнителните листове, които счетоводствата на две предприятия или организации съставят за уточняване на сметните си отношения, не са признаване на вземането по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД за прекъсване на дваността.
м о т и в и : Признаването на дълг, за да породи правните последици, предвидени в закона, трябва да се направи от орган, който представлява и задължава предприятието. Счетоводителите не са от категорията на тези длъжностни лица и следователно съставените от тях протоколи и изравнителни листове не могат да се третират като признание. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.188)

8. Р-28.12.1957 г. по д.№ 275/1957 г., ОСВДА. Простото преглеждане на взаимни сметкине е признание на дълг.
м о т и в и : Под признание на дълг трябва да се разбира волеизявление на длъжника, отправено до кредитора или до някое друго учреждение или придприятие, с което волеизявление се сочи, че съществува вземане на кредитора за определена сума. Признанието може да бъде извършено и мълчаливо, чрез действие, което предполага, че длъжникът признава своето задължение към кредитора.
Неправилно се поддържа в молбата за отмяна, че при простото преглеждане на сметките, каквото страните са извършили, е имало признание на дълг. Едно преглеждане на сметките има за основна задача страните да уточнят своите сметки, да ги прегледат и ако могат да дойдат до съгласие - да ги изравнят. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.187 и сп.Соц.право.1958 г., кн.10, с.9)

9. Р-16.09.1958 г. по д.№ 258/1957 г., ОСВДА. Погрешната банкова операция не е причина, която прекъсва или спира давността. (чл.115 и 116 ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.157 и сп.Соц.право.1959 г., кн.4, с.93)

10. Р-06.11.1958 г. по д.№ 50/1958 г., ОСВДА. Главният счетоводител не може да прави признание на дълг. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.264)

11. Р-20.12.1958 г. по д.№ 222/1958 г., ОСВДА. Признанието на дълг по чл.116,б.”а” ЗЗД трябва да бъде изрично волеизявление. За наличност на признание на дълг не може да се съди по логически път.
м о т и в и : В писмото, което арбитражът в обжалваното решение е приел, че е признание на дълг, се казва : “Изпратете преписи от сметките, за да уредим задължението”. В това писмо се споменава още, че въпросните фактури не били получени и не били заведени в счетоводството на ответника. това значи, че ответникът нищо не знае по фактурите и по задължението, изплащането на което му сее иска и в отговор на което е написано горното писмо. Щом това е така, не може да се приеме, че ответникът е признал своето задължение с изразите на горното писмо, не знаейки за какво задължение става въпрос. Арбитърът при липсата на изрично волеизявление за признаване на дълг, като е приел, че има признаване на дълг, е извратил съдържанието на писмото. Писмото не съдържа волеизявление да се признае дългът. Признанието на дълг не е логически извод, а изрично волеизявление. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.186)

12. Р-07.07.1959 г. по д.№ 159/1959 г., ОСВДА. Приемчикът на стоката не е ръководно лице в смисъла на чл.20 УДП и не може да върши разпоредителни действия, а оттам и да прави признание, което прекъсва давността.
м о т и в и : Признанието на дълга, за което става реч в чл.116,б.”а” от ЗЗД, е едно разпоредително действие както с възникналото задължение, така също и с правопогасителното възражение за давност. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.187)

13. Р-25.07.1959 г. по д.№ 22/1959 г., ОСВДА. От декларацията, че дадена сума е получена, не може да се извади заключение за признание на дълг.
м о т и в и : Признанието на дълг трябва да бъде изрично изявление, че се признава дългът, че се поема задължение да бъде изплатен и пр. Признанието на дълг е различно от признанието, че сумата е получена. То включва в себе си съгласие както, че дългът съществува, така и той да бъде уреден от тогова, който прави признанието на дълга. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.187 и сп.Соц.право.1959 г., кн.10, с.91)

14. Р-11.11.1961 г. по д.№ 364/1961 г., ОСВДА. За да е налице прекъсване на давността, необходимо е признанието да бъде ясно и недвусмислено и да бъде отправено до кредитора на вземането, а не до едно трето лице. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1960/61 г., с.81)

15. Р-17.11.1962 г. по д.№ 225/1962 г., ОСВДА. За да е налице валидно признание по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД, необходимо е признанието да е ясно и недвусмислено и да отразява намерението на длъжника да заплати задължението си.
м о т и в и : От текста на писмото е видно, че ответникът действително е заявил, че “плащането на спорния строителен обект ще уреди при приемането му”, без обаче във волеизявлението му да се съдържа изрично признание за дължимостта и основателността на задължението. ОС ВДА нееднократно е имало случай да се произнесе, че признанието на дълг трябва да бъде категорично, без поставяне на условия и да търпи тълкуване. В конкретният случай ответникът не е признал своето задължение, а е заявил, че ще плати, след като бъде извършено приемането на обекта, поради което не е налице признание, което да прекъсва течението на давността. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1962/63 г., с.89)

16. Р-06.07.1963 г. по д.№ 280/1963 г., ОСВДА. Признанието не може да прекъсне, нито пък може да възобнови изтеклата вече давност.
м о т и в и : Тригодишната давност е започнала да тече на 1.03.1959 г. и е изтекла на 1.03.1962 г. Вярно е, че с писмо № 1137 от 28.03.1962 г. е признато от ответното предприятие, че сметката срещу депозита на торбите стои открита в размер на исковата сума. Това признание обаче не може да прекъсне изтеклата вече давност. В чл.116, б.”а” ЗЗД се говори зая прекъсване на текуща давност, а не за възобновяване на изтекла давност. В случая не може да се приеме и че е налице новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Според този текст задължеението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. несъмнено е, че признанието на едно задължение не е съглашение с кредитора по смисъла на цитирания текст. Освен това нашето право не познава текущата сметка, която поглъща отделните пера и ги новира посредством салдото. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1962/63 г., с.111)

17. Р-07.09.1963 г. по д.№ 367/1963 г., ОСВДА. Валидно признание, каето да прекъсва давността , е само онова, което е направено от лицата, които имат право да представляват предприятието или организацията.
м о т и в и : Уточняването, извършено от счетоводителите на спорещите предприятия, няма характера на признание, защото не е съставено от директорите на предприятията и липсва намерение да се плати дадено задължение. Друг би бил въпросът, ако едно такова уточняване бъде приподписано от директора на предприятието и съдържа признание по смисъла на закона. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1962/63 г., с.89)

18. Р-18.09.1965 г. по д.№ 605/1965 г., ОСВДА. Валидно признание по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД е това волеизявление на длъжника, което е недвусмислено и отразява намерението да се погаси задължението. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1964/65 г., с.78)

19. Р-16.03.1968 г. по д.№ 166/1968 г., ОСВДА. Позмяната на дефектните части от доставчика не прекъсва давността относно иска за вреди.
М о т и в и : Искът за щети от лошо изпълнение по чл.47 ЗДСО, какъвто в случая е предявен, е отделен и различен от исковете по чл.44 от с.з. Следователно евентуалното признание на иска за подмяна на дефектните части, респ. за отстраняване на повредите не води до прекъсване на давността по отношение на иска за вреди. (чл.44 и 47 ЗДСО и чл.116,б.”а” ЗЗД) (сп.Спр.на адвоката и юрисконсулта.1968 г., кн.3-4, с.68)

20. Р-15.09.1970 г. по д.№ 491/1970 г., ОСВДА. За да се приеме, че е налице признаване на вземането от длъжника, което прекъсва давността, необходимо е то да е направено от лицата, които имат право да представляват предприятието и организацията и волеизявленията им да съдържат ясно и категорично признание за дължимостта и основателността на задължението и намерение за плащане. Счетоводното записване на задължението не представлява признание по смисъла на закона. (чл.116, б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1970/71 г., с.44)

21. Р-29.10.1976 г. по а.д.№ 658/1976 г., ОСВДА. Когато банката е извършила плащане (по платежно искане) и след това длъжникът е направил последващ отказ от акцепт, не е налице признание на задължението по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД и давността не се прекъсва.
м о т и в и : Това е така, защото плащането се извършва от банката, без да е налице изрично и недвусмислено признание на задължението. Нещо повече, дори и да има извършено плащане при допусната грешка от страна на длъжника, не би могло да се приеме, че е налице едно изрично и недвусмислено признание. С разпоредбата на чл.116, б.”а” ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва при наличието на признание на вземането от длъжника, а това признание трябва да бъде недвусмислено. Не би могло да се счете като признание едно действие, което не съдържа изрично волеизявление от длъжника към кредитора за признание на задължението. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (сп.Соц.право, 1977 г., кн.1, с.87)

22. Р-24.09.1981 г по н.д.№ 679/1981 г., ВДА. Нареждането за плащане по недвусмислен начин показва, че длъжникът е изразил воля за уреждане на дълга доброволно и е скрепил тази воля със съответните действия. В този случай е налице признаване на дълга, което прекъсва давността по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД.
Ако плащането е станало с платежно искане, в който случай длъжникат може да е дал мълчаливо съгласие (акцепт) за плащане, не може да се приеме, че е налице признание на дълг, защото не е налице документ, подписан от лицата, които имат право да представляват организацията.
м о т и в и : По повод на отправена арбитражна покана за доброволно плащане ответникът с платежно нареждане от 4.02.1981 г. преди изтичане на давностния срок е изплатил исковата сума. Поради погрешно посочване на банковата сметка преведената сума е върната на платеца. Спорът се свежда до това - може ли да се приеме това нареждане  за плащане като признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД.
ВДА нееднократно се е произнасял, че за да има признаване на вземането от страна на длъжника, което признание да прекъсва давността, необходимо е това признание да е направено от лицата, които имат право да представляват организацията, освен това то да бъде недвусмислено, да съдържа ясно и категорично признание на дълга и да отразява намерение за плащане. В случая платежното нареждане е подписано от лицата, които имат право да представляват ответника. Изготвянето на платежния документ и даване нареждане за плащане по повод арбитражната покана по недвусмислен начин показват, че ответникът е изразил воля за уреждане на дълга. При тези негови действия не може да има съмнение, че е налице ясно и категорично признаване на дълга, което прекъсва давността по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД. (Сб.АП.1980/82 г., с.59 и сп.Соц.право.1982 г., кн.10, с.103)

mail.icmail.net/users/.../Priznavane%20vzemaneto%20ot%20dlajnika.doc