|
№ 61 –
269 от 04.01.2008 г. на МТСП
Относно: Допълнителните възнаграждения с постоянен характер
С новоприетата ал. 2 на чл. 15 НСОРЗ се даде определение на
трудовите възнаграждения, които имат постоянен характер, извън
тези, посочени в чл. 11 и 12 от наредбата.
Съгласно нейния текст, за допълнителни възнаграждения с
постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения,
които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време.
В чл. 3, ал. 1-4 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за
установяване на задължение за дежурство или за разположение на
работодателя (ДВ, бр. 38 от 1994 г.) е предвидено, че когато
особеният характер на работата налага, с колективния или
индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за
работника или служителя да бъде на разположение на работодателя
извън територията на предприятието, с готовност да осъществи при
необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се
уговаря между работника или служителя и работодателя.
Съгласно чл. 10 НСОРЗ за времето, през което работникът или
служителят е на разположение на работодателя и се намира извън
територията на предприятието в място, уговорено между тях, се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за
част от него в размер не по-малък от 0,10 лв.
Времето, през което работникът или служителят се намира на
разположение, не се включва и не се отчита като работно време,
поради което това възнаграждение не може да има постоянен
характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от наредбата.
Фактически извършената работа през времето на разположение се
отчита и заплаща като извънреден труд.
Възнаграждението за
положен извънреден труд също не може да се приеме за
възнаграждение с постоянен характер, тъй като съгласно чл. 143,
ал. 2 КТ той е забранен и се допуска само по изключение в
изрично посочени случаи.
По отношение на посочената разпоредба на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, следва да се има
предвид следното:
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или
за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца.
При установено от работодателя сумирано изчисляване на работното
време, той отчита (изчислява) работното време на конкретния
работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата
работно време за същия период е превишена, ще бъде налице
извънреден труд. Часовете, получени над определената норма
часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са
извънреден труд.
От данните, които са посочени, би могло да се приеме, че само
допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд, изплащано
съгласно чл. 8 от НСОРЗ, има постоянен характер.
|