www.evristika.eu                                                   КРАТЪК  СПРАВОЧНИК

                                                                      

Възможност за анулиране на задължения за здравноосигурителни вноски на български гражданин, живял постоянно в чужбина за периода 01.2000 г. – 02.2004 г., през който не е имал избран личен лекар и не е ползвал медицинска помощ за сметка на НЗОК

 

         

      

        ОТНОСНО: Възможност за анулиране на задължения за здравноосигурителни вноски на български гражданин, живял постоянно в чужбина за периода 01.2000 г. – 02.2004 г., през който не е имал избран личен лекар и не е ползвал медицинска помощ за сметка на НЗОК

 


        Уважаеми господин ……..,

        В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция «ОУИ» - гр. Пловдив с вх. № 07-00-173/26.02.2007 г., Ви уведомяваме за следното:
        На основание чл. 33, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на задължително осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) подлежат всички български граждани, включително българските граждани с двойно гражданство, които живеят постоянно в страната. В чл. 34, т. 1 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряване на българските граждани възниква от влизане в сила на закона.
        Разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО (обн. ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г.) определя реда за изключване от здравно осигуряване на българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, и условията за включването им отново в системата при завръщането им в България. За да се възползват от тази възможност лицата следва да подадат предварително заявление в компетентната ТД на НАП преди напускане на страната.    Нормата на чл. 40а от ЗЗО няма обратно действие, поради което по посочения ред могат да се заличават месеци без здравни вноски само за времето след влизането й в сила от 21 декември 2004 г.
        Процедурата за освобождаване от задължения към НЗОК, натрупани за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2004 г., е регламентирана с §19в от ПЗР на ЗЗО (обн. ДВ, бр. 45 от 2005 г., в сила от 01.06.2005 г. до 31.12.2006 г.). Според цитираната преходна разпоредба на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса за съответната година.
        Поради изтичане срока на действие на §19в от ПЗР на ЗЗО от 1 януари 2007 г. в териториалните дирекции на НАП е преустановено приемането на молби-декларации за освобождаване от задължения за здравноосигурителни вноски за периода 2000 г. – 2004 г. на основание §19в от ПЗР на ЗЗО, поради липса на правна регламентация след 31 декември 2006 г.
В конкретния случай, във връзка с искането за анулиране на задълженията към НЗОК, отразени в справка към запитването, Ви обръщаме внимание на следното:
        На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК публични държавни вземания са и вноските за здравно осигуряване, които се дължат по силата на Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Задълженията за здравноосигурителни вноски се установяват по ред, определен в ДОПК – с декларация по чл. 105 от ДОПК, с акт на орган по приходите за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 и по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и окончателно с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
        По отношение способите за погасяване на публичните вземания същите са изброени изчерпателно в чл. 168, т. 1-7 от ДОПК. В т. 1-4 е указано, че публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане или по давност и опрощаване. Разпоредбата на чл. 173 от ДОПК гласи, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност. За публичните вземания в чл. 171, ал. 1 от ДОПК е предвидена 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
        От изложената фактическа обстановка в запитването и приложените към същото документи е видно, че задълженията Ви за здравни вноски не са установени точно по основание и по размер, според предвидения в ДОПК ред, а са извлечени от справочната система на НАП за здравноосигурителния статус на задължително осигурените в НЗОК лица. Законът за здравното осигуряване (ЗЗО), който регламентира заплащането на здравните вноски, не предвижда периоди, за които да не се дължат вноски. По този алгоритъм функционира и Допълнителният регистър на здравноосигурените лица (ДРЗЛ), от който се черпи информацията за здравноосигурителния статус на лицата. Ето защо, когато в информационния масив на НАП за определено лице липсват данни за внесени здравни вноски на някое от основанията в чл. 40 от ЗЗО, системата генерира справка за месеците без здравни вноски, в която са посочени дължимите суми за внасяне за тези месеци, изчислени върху осигурителен доход в размер според действащите за съответния период разпоредби на закона, ведно със законната лихва, съгласно чл. 107 от ЗЗО. Доходът от справката, приложена към писмото Ви е именно този осигурителен доход или това е базата, върху която са определени здравните вноски съобразно изискванията на ЗЗО. В случая няма започнала процедура по установяване или събиране на невнесените суми, поради което не може да има произнасяне на компетентен орган по отписване на задълженията, които са погасени по давност.