3_1769/14.06.2010 г.

 КСО,    чл.4, ал.3, т.2

 НООСЛБГРЧМЛ,  чл.1, ал.2

 Наредба Н-18/2006 г.,  чл.3, ал.1

Относно: внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице

Според изложеното в запитването, физическо лице е регистрирало ЕФ ”ХХХХХХХХ” през 1990 г. При регистрацията на фирмата от Националния статистически институт /НСИ/  е издаден ЕКПОУ с № 000000000. През 1994 г. преустановява дейността си като едноличен търговец, без да закрива фирмата. През 2001 г. се регистрира като земеделски производител с Булстат 111111111 и под този Булстат осъществява осигуряването си до 31.03.2010 г. От 01.04.2010 г. възобновява дейността на ЕТ ”ХХХ”. Подадена е декларация за започване на дейност на самоосигуряващо се лице от 01.04.2010 г. и свидетелство за регистрация на фискално устройство като в посочените документи е посочен Булстат №ЕКПОУ 000000000. След посещение в НСИ е уведомено, че този номер е невалиден и следва да му бъде издаден нов от Агенция по вписванията. От Агенция по вписванията  е издаден ЕИК с № 222222222.  В тази връзка се поставя въпроса по кой от посочените три номера ще се извършва осигуряването и кой номер да бъде вписан във фискалното устройство?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.110 от 17 Декември 1999г., посл.изм.  ДВ бр.19/2010 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена от МС (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр.21/2000 г., посл. изм. ДВ бр.2/2010 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ /обн. ДВ бр.106 от 27 Декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.77 от 29 септември 2009г. /  изразяваме следното становище:

В разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се посочва, че лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и внасят осигурителни вноски по ред, определен в НООСЛБГРЧМЛ.

Съгласно чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП  и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

От тази разпоредба е видно, че декларация се подава при настъпване на тези обстоятелства за всяка трудова дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице. Следователно при промяната на основанието за осигуряване (дейност по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО) в дейност по чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицето следва да подаде декларация за прекъсване/прекратяване дейността на земеделския производител и съответно декларация за започване дейността на едноличния търговец в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. При подаването на декларация за прекъсване на дейността на земеделския производител следва да отразите и промяна на идентификационния код, чрез който ще се осигурявате, като в случая се посочи ЕИК по Булстат на ЕТ „ХХХ”, който е издаден от Агенцията по вписванията, а именно-идентификационен номер 222222222. Напомняме, че при прекъсване и възобновяване на дейността на самоосигуряващото се лице в рамките на една и съща календарна година видът на осигуряването не може да се променя (чл. 1, ал. 3 и 4 от наредбата).

Едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето /чл.2, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ/. От тази разпоредба става ясно, че при внасяне на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице в платежния документ се посочва ЕГН на физическото лице.

Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. за реда за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в сила от 1.01.2007 г., издадена от Министерството на финансите всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги  в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от същата наредба е регламентирано, че въвеждането в експлоатация на ФУ се извършва при спазване разпоредбата по чл. 7, ал. 1 от сервизен техник на вписаната в паспорта сервизна фирма в присъствието на лицето по чл. 3, като техникът е длъжен да  запише във фискалната памет датата, часа и минутата на въвеждане в експлоатация, единен идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето по чл. 3, съответно единния граждански номер, ако лицето по чл. 3 е физическо лице, с изключение на физическите лица - еднолични търговци.

В раздел ІІ „Изисквания към фискалната памет”, т. 4 б. „а” на приложение № 1 от наредбата е указано, че въвеждането на фискалното устройство в експлоатация трябва да става само след запис във фискалната памет на ЕИК по регистър "БУЛСТАТ" на лицето по чл. 3 .

Освен това единният идентификационен код по БУЛСТАТ е задължителен реквизит в съдържанието на  фискалните касови бележки, които трябва да се издават.

Предвид гореизложената нормативна уредба във фискалната памет на касовия апарат, с който ще се отчитат извършените продажби трябва да е въведен валидният ЕИК по Булстат на ЕТ „ХХХ”, който е 222222222.