23-22-1474 и  23-22-1580/10.12.2009 г.                 

            ЗДДС, чл.26, ал.2

                       чл.27, ал.1

Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

В разпоредбата на чл.27 от закона са предвидени някои специфични случаи за определяне на данъчната основа. В ал.1 е предвидено, че данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа придобиването й или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена-от данъчната основа при вноса, при доставката на:

-  стоки по чл.6, ал.3 и чл.7, ал.4;

- земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови;

- нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен;

Тъй като доставката на леките автомобили не попада в хипотезите на чл.27,ал.1 от ЗДДС, то следва, че тези разпоредби са неприложими в конкретния случай.

От друга страна разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 регламентира, че данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица. В случая доставката на 26-те леки автомобила не попада в тази хипотеза, от което следва, че същата е неприложима.За финализиране на сделката, при определянето на данъчната основа на доставката следва да се приложи чл.26 от закона, в който е посочено, че данъчната основа е договорената сума между страните по доставката.