3_898/18.03.2010 г.
ЗКПО,
чл. 227, чл. 230, чл. 231, чл.232
Относно: Данъчно третиране и облагане на приходите от
томбола
Постъпило е писмено запитване относно прилагането на данъчното
законодателство. Според изложеното в същото предстои
организирането на първи кръг от републиканския шампионат по
картинг на затворен маршрут. Поради липса на спонсори и с цел
събиране на средства за провеждане на състезанието се желае
изразяване становище по следния въпрос:
При
организирането на томбола с предметни награди срещу талон от 2
(два) лева какво е задължението на Сдружение „……………” във връзка
с облагането на приходите от томболата и документалната им
обоснованост?
При
така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.
105/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.95/2009 г.) изразяваме следното
становище:
В разпоредбите на ЗКПО не съществува определение на понятието
"томбола" и поради това субсидиарно се прилага дефиницията,
дадена в Закона за хазарта (ЗХ).
Съгласно чл. 46 от ЗХ томболите са еднократни или многократни
хазартни игри, които се разиграват с участието само на продадени
билети. Билетите на томболите са ценни книги на приносител.
Организатори на томболи могат да бъдат само организации с
нестопанска цел – юридически лица с нестопанска цел, определени
за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел в случаите,
предвидени в ЗХ.
Томболите се организират публично, като се осигурява на
публиката възможност за следене на правилата на играта и за
разпределение на печалбите. Печалбите от томболите се обявяват и
се разпределят публично, чрез жребий, по предварително обявена
схема, като печеливш е участникът, открил знак, или фигура, или
изпълнил друго условие при изтегляне на билета.
Лицата
по чл. 6, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗХ могат да организират само
еднократни лотарии и томболи с благотворителна цел, която
предварително е декларирана и приета от Държавната комисия по
хазарта.
В случай, че се осъществи организиране на томбола по повод
провеждането на първия кръг от републиканския шампионат по
картинг на затворен маршрут, тази дейност ще бъде обложена по
реда на глава тридесет и втора „Данък върху хазартната дейност”
от ЗКПО.
Съгласно чл. 227 от ЗКПО хазартната дейност от томболи се облага
с данък, който е окончателен. Данъчната основа за определяне на
данъка е номиналът на залога, посочен в билети или други
документи за участие (чл. 229 от ЗКПО). Тук е и основната
разлика в сравнение с всички други алтернативни данъци, а
именно, че данъчната основа и съответно дължимият данък се
определят не на базата на действително направените залози, а
съобразно номиналната стойност на всички билети или други
документи за участие, независимо колко от тях ще бъдат
продадени.
Считано
от 01.01.2010 г. данъчната ставка е 15 на сто върху формираната
данъчна основа на основание чл. 230 от ЗКПО. Данъкът се
декларира ежемесечно до 10-то число на следващия месец с
декларация по образец пред ТД на НАП, пред която организаторът
на томболата е регистриран (чл. 231 от ЗКПО).
Внасянето на данъка е регламентирано в разпоредбата на чл. 232
от ЗКПО. Имайки предвид специфичния метод за определяне на
данъчната основа, то е особен и редът за внасяне на данъка.
Същият се внася преди получаване на документите за участие или
осъществяване на вноса им. Получаването на документите за
участие в томболата се извършва само след представяне на
документите за платения данък. Данъкът се внася по сметката на
ТД на НАП по регистрация на организатора на хазартната игра.
В сила
от 1 януари 2010 г. организаторите на хазартните игри - лотарии,
томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено подават годишен
отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. Това всъщност е
екземплярът, съставян за статистически цели - отчетът по чл. 20,
ал. 4 от Закона за статистиката.
Във
връзка с принципа за документална обоснованост на стопанските
операции, регламентиран в чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството
(ЗСч), сдружението следва да притежава документи за извършените
разходи. Принципът за документална обоснованост е обособен и в
самостоятелна обща разпоредба за целите на корпоративното
подоходно облагане - чл.10 от ЗКПО. Счетоводните разходи се
считат за документално обосновани и се признават за данъчни
цели, когато са документирани с първичен счетоводен документ по
смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на
документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл
всеки документ, съдържащ предвидените в чл.7, ал. 1 от ЗСч
задължителни реквизити, се счита за първичен документ,
респективно основание за осчетоводяване на разходи. Формата
на счетоводните документи не е регламентирана изрично в
нормативната уредба, но следва да е спазено изискването за
съдържанието им.
|