Данъчно третиране на внесените осигуровки на собственик на дружество по смисъла на ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО

        3_4947/17.10.2008г.

        ЗДДФЛ, чл. 50;
        ЗКПО, чл. 26, т. 2 и т. 11;
        КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2

      Относно: Данъчно третиране на внесените осигуровки на собственик на дружество по смисъла на ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО.

       Според изложеното запитването физическо лице е едноличен собственик на ЕООД, в което нямате назначен управител. През 2004 г. сте се е осигурявал като самоосигуряващо се лице върху максимален осигурителен доход. В края на годината в дружеството като разход са осчетоводени внесените суми за ДОО и здравно осигуряване. Във връзка с гореизложеното поставяте следните въпроси:
       1. Разходи ли са за предприятието осигуровките на собственика?
       2. Разход ли е доходът, върху който се осигурявате и в каква декларация следва да се декларира като приход ?
       3. През 2009 г. по какъв начин и върху какъв доход да се осигурявате като собственик в ЕООД, за да ползвате този доход като реално получен?

       При така изложената фактическа обстановка с оглед нормативните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 69/2008 г.), ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.43 от 29.04.2008г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 69 от 05.08.2008г.) изразяваме следното становище:
       Управителите на ЕООД, които са и собственици на тези дружества, могат да се осигуряват в дружествата по два начина:
       - по договор за управление и контрол - осигуряването е за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО върху възнаграждение, не по-малко от минималния месечен осигурителен доход и не повече от максималния размер за основните икономически дейности и квалификационни групи професии. Те не извършват годишно изравняване на осигурителния доход.
       - като самоосигуряващи се лица - осигуряването е по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1 от      Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно цитираните разпоредби на задължително осигуряване подлежат едноличните търговци, собственици или съдружници на търговски дружества, които упражняват трудова дейност. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност се установяват с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелството. Осигурителните вноски са върху месечен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година. Ако получават възнаграждение за положения личен труд в дружеството, определят окончателен размер на годишен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ при спазване разпоредбите на ЗСч и ЗКПО.
       Съгласно чл. 4, ал. З от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
       По силата на чл. 10. ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. При неспазване на тези разпоредби разходите не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
       С годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се декларират придобитите през годината доходи на физическото лице, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Когато собственикът на ЕООД подава данъчна декларация само по реда на ЗКПО и не е получавал месечни възнаграждения, които да формират реален осигурителен доход, той не следва да подава декларация по ЗДДФЛ. В този случай, собственикът на ЕООД ще се осигурява върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за своя сметка, а не за сметка на дружеството. Ако осигуровките и дохода са включени в разходите на предприятието същите представляват скрито разпределение на печалбата и не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
       Относно поставения трети въпрос по какъв начин и върху какъв доход следва да се осигурявате през 2009 г., са възможни промени в данъчно-осигурителното законодателство за 2009 г., поради което становище по този въпрос не може да бъде изразено към настоящия момент.