|
3_908/25.03.2011 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3
Относно: данъчно третиране по ЗДДС на
услуги, свързани с изложение в чужбина
Според изложеното в запитването основната дейност на „А” ООД е
производство на пожароизвестителна техника. Същото участва със
своя продукция на международни изложения в други държави членки
и в трети страни и няма постоянен обект извън територията на
страната. Услугите по организацията на изложенията в чужбина се
предоставят в два варианта:
а/ организаторът на изложението /данъчно задължено лице/
предоставя само площ на щанд и издава фактура със същия текст.
Изграждането и оформянето на щанда се извършва от друга
чуждестранна фирма /данъчно задължено лице/ като същата издава
фактура с текст „изграждане и оформяне на щанд”.
б/ организаторът на изложението /данъчно задължено лице/
предоставя площ на щанд и извършва всички услуги, свързани с
мероприятието. Издава фактура, включваща всички разходи по
организацията.
При така изложената фактическа обстановка във връзка с направените
изменения в чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2011 г.
са поставени следните въпроси:
1. Получената услуга от организатора на изложението – само площ на
щанд в коя хипотеза попада: на чл. 21, ал. 2 – място на
изпълнение на територията на страната или на чл. 21, ал. 4, т.
1, б. „а” – място на изпълнение там, където се намира
недвижимият имот?
2. Изграждането и оформянето на щанда попада ли в хипотезата на чл.
21, ал. 2, при която мястото на изпълнение е на територията на
страната?
3. Получената услуга от организатора на изложението, включваща
всички разходи свързани с мероприятието, попада ли в хипотезата
на чл. 21, ал. 2, при която мястото на изпълнение е на
територията на страната?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на
ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19
от 08 март 2011 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък
върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15
септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г./
изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане
с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема
доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба
наличието на доставка на стока или услуга е необходимо условие
за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност,
респективно закона, който го урежда - ЗДДС.
На основание чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко,
което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение
и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал.1 от закона, като в ал. 2 и ал. 3 от
същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на
доставка на услуга.
Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при
доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.
2 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.),
съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга,
когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където
получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се
намира на място, различно от мястото, където получателят е
установил независимата си икономическа дейност, то мястото на
изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма
място на установяване на независима икономическа дейност или
постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото
на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от гореизложеното е разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от
ЗДДС. Съгласно т.3 от същата правна норма (изм. - ДВ, бр. 94 от
2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото на изпълнение при
доставка на услуга е мястото, където фактически се провежда
събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу
билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато
такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени,
артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или
подобни събития (включително панаири и изложби) и при
съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на
данъчно задължено лице.
Видно от новата редакция на разпоредбата услугите във връзка с тези
прояви, когато получател по доставката е данъчно задължено лице,
се разделят на услуги по осигуряване на достъп до събитието,
включително съпътстващите достъпа услуги и обща услуга, свързана
с такива мероприятия. Така, че когато получател е данъчно
задължено лице в общия случай на услуга, свързана с подобни
мероприятия, мястото на изпълнение ще се определи от мястото на
установяване на получателя съгласно общото правило на чл. 21,
ал.2 от ЗДДС.
Според изложеното в запитването дружеството е получател на услуги,
свързани с организацията на изложенията в чужбина като получава
фактури с предмет на доставката: „площ на щанд” и „изграждане и
оформяне на щанд”, както и фактура, включваща всички разходи във
връзка с мероприятието.
В тези случаи става въпрос за услуги, свързани с изложения в
чужбина, които не попадат в изключението на чл. 21, ал. 4, т. 3
от ЗДДС, поради което е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение ще бъде на територията на
държавата-членка, където е установен получателят, т. е. на
територията на страната.
Предвид гореизложеното в случая е приложима разпоредбата на чл. 82,
ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по
доставката. За дружеството е налице задължение за начисляване на
данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период;
- посочи издадения документ в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Тази доставка следва да бъде документирана от дружество с протокол
на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т.
3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която
данъкът е станал изискуем.
|
