Относно: Дерегистрация по ЗДДС при прехвърляне на предприятие на ЕТ.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: На 29.02.2008 г. е сключен договор за прехвърляне на предприятие на ЕТ. ЙКК продава на КЙК фирмата и предприятието си на ЕТ „ВД – КК – ЙК”. В търговския регистър продажбата е отразена на 22.04.2008 г. При Прехвърлянето са запазени ЕИК и наименованието на ЕТ. В партидата на отчуждителя, Агенцията по вписванията не отбелязва „заличен търговец”, а и отказва да го заличи. Отчуждителят ЕТ „ВД – КК – ЙК” на физическото лице търговец ЙКК на 18.02.2010 г. подава заявление за дерегистрация по чл. 107, ал. 3 от ЗДДС.

Зададени са следните въпроси:
1. Следва ли да се счита за заличен отчуждителя ЕТ „ВД – КК – ЙК” на физическото лице ЙКК, след като това обстоятелство не е изрично отбелязано в досието на търговеца в Търговския регистър?
2. Налице ли е основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 107, т. 3 от ЗДДС и от кой момент?

В отговор на поставените от Вас въпроси изразяваме следното становище:
Първи въпрос: При прехвърляне на предприятие на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ, лицето прехвърлител остава да съществува в правния мир, като може да продължи или да прекрати извършването на търговска дейност.

Съгласно чл. 60а, т. 1 от ТЗ, вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негово заявление.

Съгласно чл. 4 от Закона за търговския регистър /ЗТР/ в търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗТР вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Вписването и заличаването се извършва от длъжностното лице по регистрацията, когато са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в търговския регистър /чл. 22, ал. 1 и 2 от ЗТР/.

В чл. 13, ал. 1 от ЗТР е установена концепцията вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър да се извършват въз основа на заявления по образец. На основание чл. 31, ал. 2 от ЗТР тези образци следва да бъдат определени в НВСДТР. Според чл. 6, ал. 3 от наредбата в зависимост от исканото вписване, заличаване или обявяване заявлението съдържа допълнителни полета, обединени в групи, относно подлежащите на вписване обстоятелства, подлежащите на заличаване вписвания или подлежащите на обявяване актове.

Съгласно чл. 9, т. 7 от НВСДТР, подлежащите на вписване обстоятелства относно едноличен търговец се посочват в заявление по образец съгласно приложение № А1 в полета, обединени в група "Основни обстоятелства", като в поле № 27 "Заличаване на търговеца" се отбелязва заявяването за вписване на заличаване на едноличния търговец.

Съгласно чл. 66, ал. 1 и 2 от НВСДТР информацията в част "Вписани обстоятелства" от партидата се структурира в полета, които се попълват въз основа на заявление, акт на съда и въз основа на автоматично генериране от информационната система на търговския регистър. Според разпоредбата на чл. 27 от ЗТР грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване.

Предвид гореизложеното, след подадено заявление от лицето, фактът на заличаване на ЕТ следва да бъде вписан /отразен/ в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Когато са допуснати грешки и непълноти по заявените за вписване обстоятелства или заличаване на вписвания, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, същите се отстраняват чрез ново вписване.

Втори въпрос: Съгласно чл. 107, т. 3 от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако физическото лице подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2 от закона.

На основание чл. 109, ал. 1 от ЗДДС следва да се подаде заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на НАП в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107 от закона.

Следва да имате предвид, че в съответствие с чл. 77, ал. 3 от ППЗДДС в случаите на прекратяване на регистрацията на основание чл. 107, т. 3 и т. 4 от закона към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилага и копие от съдебно решение или друг документ, удостоверяващи възникването на обстоятелствата за прекратяване на регистрацията.

В случай, че едноличният търговец не бъде заличен от търговския регистър, не възниква задължение за подаване на заявление за дерегистрация по ЗДДС, но е налице правна възможност за дерегистрация по избор съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС при спадане на облагаемия оборот за последните 12 месеца преди текущия под 50 000 лв. В този случай лицето има възможност да избере кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.