5 53-00-550 / 18.02.2010г.
         ЗДДС, чл.107, т.4

         В подадено писмо, постъпило в Дирекция ОУИ е поставен следния въпрос относно прилагане на ЗДДС: Следва ли да се приеме, че ДЗЗД подлежи на дерегистрация по ЗДДС или същата ще е последващ елемент от фактически и правни отношения между съдружниците и органа по приходите?
         Съгласно посоченото в запитването: с Анекс от 2004г. по отношение на два от обектите, съдружниците са направили изрично волеизявление дейността на гражданското дружество да се осъществява до .05.2012 година. В приложените към предходните запитвания документи не е налице писмен документ, удостоверяващ „изрично волеизявление дейността на гражданското дружество да се осъществява до .05.2012 година”.
         Според текста на цитирания от ДЗЗД Анекс от 2004г., приложен към писмо вх.№ 2009г., същият следва да се счита като продължение на договора за съвместна дейност до .05.2012г. в частта му за продължаване на ползването на обектите съгласно Приложение № 2. „
         Предвид гореизложеното и с оглед твърдените от ДЗЗД факти и обстоятелства, изразяваме следното принципно становище относно регламентираните в закона права и задължения на лицата във връзка с прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по ЗДДС.
         Съгласно чл.106, ал.2, т.1 от ЗДДС регистрацията се прекратява (1.) по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор. Основание за задължителна дерегистрация, съгласно чл.107, т. 4, б „г” е: прекратяване на неперсонифицираното лице (или осигурителната каса).
         В случаите по чл. 107, т.3 и 4 от закона, лицето на основание разпоредбата на чл.109 от ЗДДС подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107.