Възнаграждението-начислено и неизплатено,осигуровки-начислени и невнесени , сключен договор за управление и контрол-през 2008г. Възнаграждението е изплатено, съответно осигуровките са внесени -през м.януари 2009г.

2_586/05.03.2009г.

ЗКПО – чл.42;

ЗДДФЛ - §1, т.26, б.”з” от ДР;

ЗСч - чл.4, ал.1, т.1;

Кодекса на труда

В Дирекция „ОУИ”- Варна е постъпило писмено запитване от Вас, заведено с ……...03.2009г., в което сте изложили следната фактическа обстановка:

Едноличният собственик на „………” ЕООД е назначен по договор за управление и контрол и се осигурява на основание чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

На 31.12.2008г в счетоводството на дружеството са начислени дължимото възнаграждение по договор за управление и контрол и свързаните с него социални и здравни осигуровки. Възнаграждението е изплатено, съответно осигуровките са внесени през м.Януари 2009г.

Във връзка с горната фактическа обстановка и предвид разпоредбата на чл.42 от ЗКПО, поставяте следните въпроси:

· Следва ли финансовият резултат за отчетната 2008 година да бъде преобразуван в посока на увеличение с начисленитe, но неплатени възнаграждение и осигуровки, имайки предвид, че това възнаграждение не е трудово възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда;

· През коя отчетна година следва тези суми да бъдат признати като разход – през 2008г или през 2009г.

Изхождайки от фактите, изложени в запитването и действащата към момента нормативна уредба, изказваме следното принципно становище:

Разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗКПО изисква разходите на данъчно задължените лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, да не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Разпоредбата на ал.2 към същия член допълва и конкретизира горния текст като указва, че ал.1 не се прилага за разходите, представляващи:

1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;

2. доходи на еднолични търговци.

Съгласно ал.3 на чл.42 от ЗКПО непризнатите разходи по ал.1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.

В ЗКПО липсват легални дефиниции на понятията „основно и допълнително трудово възнаграждение”.

Специалният нормативен документ, който дефинира съдържанието на понятията трудови правоотношения, основно и допълнително трудово възнаграждение са Кодекса на труда /КТ/ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Трудовото възнаграждение представлява насрещната престация от работодателя срещу предоставяне на работна сила от работника или служителя, като това следва от разпоредбата на чл.242 КТ / положеният труд е възмезден /. То се различава от другите видове възнаграждения – то е „трудово”, защото е отплата за престираната работна сила и положения труд.

Тук следва да отбележим, че за целите на Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, съгласно направените изменения и допълнения /ДВ, бр.113/2007г/, в сила от 01.01.2008г, правоотношенията, възникващи по силата на договора за управление и контрол са приравнени на трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, б.”з” от ДР на ЗДДФЛ. Тази норма е единствено и само за целите на данъчното облагане на този вид доходи по реда на ЗДДФЛ.

Възнаграждението, начислявано и изплащано на основание сключен договор за управление и контрол, няма характера на трудово възнаграждение, определено със специалния нормативен акт - Кодекса на труда и следователно не попада в изключенията на чл.42, ал.2 от ЗКПО, за които не е приложима нормата на ал.1 на същия член.

Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

За данъчни цели спрямо възнагражденията, не попадащи в изключенията на чл.42,ал.2 от ЗКПО, начислени и неизплатени към 31.12.2008г, следва да се приложи разпоредбата на ал.3 на същия член.