Изх. 24 – 43 – 32                                                  

Дата 01.02.2007г.                                                 

ОТНОСНО: Определяне на задълженията за задължителни осигурителни вноски при непредставяне на доказателства от страна на ревизираното лице

В отговор на запитване, постъпило с писмо с вх.№ 24-34-32 от 11.01.2007г.  по описа на ЦУ на НАП относно тълкуване на разпоредбите на чл.122 от ДОПК, изразяваме следното становище:

Не е налице противоречие между становищата, изразени с писмо с изх.№  24 – 15 – 149 от 27.07.2006 г. и изх.№ 24 – 28 – 627 от 20.12.2006 г., доколкото в първото писмо се разяснява обхвата на ревизията при особени случаи и недопустимостта по този ред да се установяват задължения за задължителни осигурителни вноски, а във второто – възможността да се ползват фактическите констатации на влезлия в сила ревизионен акт, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, като писмено доказателство за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски.

Независимо от това, в производствата по установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски, следва да се има предвид следното:

При извършване на ревизия за установяване на публичните задължения за задължителни осигурителни вноски по реда на чл.112 от ДОПК, органите по приходите следва да установяват с допустимите по реда на Глава осма от ДОПК доказателства и доказателствени средства, всички факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията за задължителни осигурителни вноски. В случаите, когато ревизираните лица не представят доказателства и писмени обяснения за дължимите осигурителни вноски, в указания от органа по приходите срок, с оглед процесуална икономия, в производството по установяване задълженията за задължителни осигурителни вноски, могат да се приобщят доказателствата, събрани в хода на ревизия, приключила с влязъл в сила ревизионен акт (съответно с ДОА при действието на ЗДП (отм.) или с ДРА, при действието на ДПК(отм.). Предвид липсата на срок, в който е допустимо образуването на производство за установяване задълженията за задължителни осигурителни вноски (по аргумент от разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК), могат да се приобщят и доказателства, събрани в хода на ревизии, извършени преди повече от пет години и отразени в констатациите на ревизионни актове, данъчни ревизионни актове или данъчно-облагателни актове.

Тези действия могат да бъдат извършени при едновременното наличие на следните условия:

- идентичност на периодите, за които са установени данъчните задължения и на периодите, определени за установяване на осигурителните задължения на същия ревизиран субект;

- различие между установените задължения за задължителни осигурителни вноски, с които е намалена облагаемата основа по реда на чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 или по чл.22, ал.1, т.2  от ЗОДФЛ при предходната ревизия и установените осигурителни задължения при настоящата ревизия.