3_4264/09.09.2008г.

            ЗДДС, чл.2, т.1

           Относно: данъчно третиране на изплатени суми, представляващи обезщетение за пропуснати ползи съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност



           Според изложеното в запитването Община - Х с Решение на ХАС е осъдена да заплати на «У» АД – гр. Х сума в размер на ------ лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишено търговското дружество за получените добиви от недвижими имоти от Общината за периода 2003г.- 2007г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2006г. до окончателното изплащане. С Решението са присъдени разноски. С покана за доброволно изпълнение ЧСИ рег. № ---- ДК е наложил запор на банковите сметки на Община- Х. В изпълнение на своите задължения съгласно ГПК «А банка» АД е извършила служебен превод на дължимата сума, която е разпределена, както следва: -------- лв. - главница; --------- лв. - законна лихва; ------- лв.- адвокатски хонорар; ----- лв. - такси ЧСИ; ----- лв. - банкови комисионни; -------- лв. - ДДС. 

Предвид изложеното се поставят следните въпроси:

            1. Има ли данъчно задължено лице и ако отговорът е да кое е то и какъв данъчен документ следва да издаде?

            2.Следва ли Община - Х да търси данъчен документ за платеното от нея задължение? Какви последствия биха възникнали за общината и ще има ли право на частичен данъчен кредит? Следва да се има предвид, че Общината е събрала от наемателите на спорния имот ---------- лв., в т.ч. ДДС, който е включен в дневниците за продажби за съответния период.

            3. Случаят обвързан ли е с чл.131 от ЗДДС и ако да - как?



            При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.71 от 12.08.2008 г./ по зададените от Вас въпроси изразяваме следното становище:

            Разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба наличието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизма на данък върху добавената стойност, респективно закона, който го урежда - ЗДДС.

            Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер, с изключение на парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство / чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС/.

            Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1. В ал.2 и ал.3 от същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на доставка на стока.

           На основание чл.8 услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

           Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от закона, като в ал.2 и ал.3 от същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на доставка на услуга.

           От цитираните разпоредби и изложеното в запитването се налага извода, че в настоящия случай не е налице доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС, по която Община Х да е страна в качеството й на получател/доставчик.

           Предвид гореизложеното считаме, че изплащането на задълженията от Община Х по силата на Решение на ХАС е извън обхвата на Закона за данък върху добавената стойност и за Общината в този случай не възникват права и задължения във връзка със същия закон.