5_20-00-785/20.06.2008г.

 Относно авансово определяне на данъка за лице, получаващо доходи по извънтрудови правоотношения  /граждански договор/ предвид разпоредбите на ЗДДФЛ, Ви уведомявам следното:(извадка)

На основание   чл. 13, ал.1, т. 23 от  ЗДДФЛ  не са облагаеми получените по извънтрудови правоотношения суми за пътни и квартирни пари, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния размер, определен за лицата по трудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.7 , т. 1 от Наредбата за  елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху пътните, дневните и квартирните пари  при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на  Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения или изплатените за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения.

ОТНОСНО: Изплащане на дневни командировъчни разходи на лица, които са извънщатни сътрудници

        Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх.№ 96-00-261 от 07.08.2009г.при Дирекция «ОУИ» ……………, Ви уведомяваме за следното:

                      От изложената фактическа обстановка става ясно, че сте юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност в сферата на технологиите, подобряване и запазване на генетичния материал на пчелите в страната. При осъществяване на дейността се налага да командировате из страната лица специалисти, които са извънщатни сътрудници.

                       Интересувате се имате ли основание да изплащате дневни пари за командировки в двоен размер на тези лица и разходите ще се признаят ли за данъчни цели на основание чл.33,ал.1,т.1 от ЗКПО.

                       Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани в Наредбата за командировки в страната / Обн.ДВ бр.11/1987год.,посл.изм.ДВ бр.2/08.01.2008г./. . Съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.                      

                      По отношението данъчното третиране на разходите за командировки, в т.ч. и изплащаните суми за дневни пари изразяваме следното становище:          

                      Съгласно чл.13,ал.1,т.23 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ не са облагаеми с данък получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани

документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.

                       На основание чл.24,ал.2,т.5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на:

                       а/пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;

                       б/дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

                       Видно от цитираните разпоредби, за целите на данъчното облагане е лимитиран само размерът на дневните командировъчни пари - същите са необлагаем доход до двукратния им размер, посочен в нормативния акт. По отношение на пътните и квартирните пари е установено изискване за документалното им доказване по реда на действащото законодателство.

                       Нормата на  чл.33, ал.1, т.1 от Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/ регламентира, че счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

                       Следва да се има предвид и текста на чл.10,ал.1 от ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,отразяващ вярно стопанската операция.