3_ 1019/06.03.2009 г.


       КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1
       ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 7

       Относно: осигуряване на пастор на религиозна общност

       Запитването е от юридическо лице, регистрирано по Закона за вероизповеданията. Представляващ тази институция е пастор, който води богослужения веднъж седмично, за което не получава възнаграждение. Същият не е в трудово правоотношение с тази религиозна институция. В същото време не е и самоосигуряващо се лице. Във връзка с това е поставен въпроса има ли възможност за осигуряване на пастора за дейността му като такъв? Ако е възможно да се осигурява, върху какъв осигурителен доход и какъв размер осигурителни вноски следва да се внасят?
       При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 109/2008 г.) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 110/2008 г.), изразяваме следното становище:
      Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията „религиозна институция” е регистрирана в съгласие със същия закон религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.
      Съдържанието на устава на вероизповеданието е регламентирано в чл. 17 от ЗВ.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването започва от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до прекратяването й. Упражняването на трудова дейност е всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството.
      Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата по чл. 4 от КСО, се изчисляват и внасят върху получените или начислени и неизплатени брутни възнаграждения и доходи от трудова дейност.
       На основание чл. 29 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) трудовите правоотношения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция, трудовото и социалното законодателство
       За социалните рискове общо заболяване, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са задължително осигурени лицата, получаващи доходи на изборни длъжности като служители с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ в случаите, когато в резултат на избор не е възникнало трудово или служебно правоотношение (чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО).
       На основание на гореизложеното следва да се отбележи, че ако в устава на вероизповеданието не са уредени трудовоправните отношения на пастора за неговата трудова дейност с религиозната институция и няма за това изплащани възнаграждения, не може да съществува база за осигуряването на същия.
       В чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЗО е уточнено, че за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания осигурителните вноски за здравно осигуряване (за 2009 г. - в размер на 8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица 260 лв.) се внасят от централното ръководство на съответното вероизповедание само при положение, че нямат възнаграждения за извършена дейност. В случай, че лицата са получавали възнаграждения през месеца здравноосигурителните вноски се внасят по реда, предвиден в закона за съответния вид доход.