2_3246/ 22.12.2008 г.

               КСО – чл.4, ал.3, т.4

                          чл.9, ал.2, т.5

    ЗЗО -  чл.40, ал.1, т.2

              чл.40, ал.1, т.5

           ОТНОСНО: Осигуряване на регистриран земеделски производител през периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете

                 Съгласно  изложената в писмото Ви фактическа обстановка регистриран земеделски

      производител /майка/ започва да се осигурява като самоосигуряващо се лице от 20 нември 2008 г. На 01.06.2008 г., преди да започне да се осигурява, тя е родила дете и към този  момент няма никакъв осигурителен стаж. Във връзка с изложеното задавате въпроси свързани с правото на обезщетение от средствата на държавното общестевно осигуряване   и за дължимите осигурителни вноски през периода през който лицето следва да се осигурява за да добие  право на обезщетение за майчинство.  

            При така изложената фактическа обстановка, компетентността на НАП и действащата нормативна уредба свързана с общественото осигуряване, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:

                  На основание чл.4, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители.  Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл.1, ал.1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина/ НООСЛБГРЧ /.

  Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.2 от КСО/, а когато те упражняват само земеделска дейност - върху месечен осигурителен доход между 25 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година/чл.6, ал.7, т.3 от КСО/. По свое желание тези лица  могат да се осигуряват и за  общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.

  Здравното осигуряване на регистрираните земеделски производители които упражняват трудова дейност се извършва по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ върху осигурителни доходи, определени с Кодекса за социално осигуряване.   

  За  периода след настъпване на осигурения социален риск „майчинство”/бременност и раждане и отглеждане на малко дете/, когато осигуреното лице няма право на парично обезщетение от средствата на ДОО, намират приложение разпоредбите на чл.9, ал.2, т.5 от КСО- „за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение”. Подобна разпоредба, съгласно която  осигурителни вноски не се внасят през тези периоди се  съдържа и в чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧ.

   От изложеното следва, че когато упражнява трудова дейност лицето /майката/, подлежи на осигуряване в качеството й на регистриран земеделски производител. Времето, през което самоосигуряващата се майка, която е осигурена за общо заболяване и майчинство, е в състояние на бременност и раждане или отглеждане на малко дете  и не получава обезщетение от средствата на ДОО се зачита за  осигурителен стаж /чл.9, ал.2, т.5 от КСО/ без да се внасят осигурителни вноски за ДОО. Здравно осигурителните вноски през този период са дължими на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО, върху  минималния осигурителен доход  за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители в  размера определен за сметка на  работодателите-3.6 % през 2008 г. и 4.8 % през 2009 г.

       Без оглед гореизложеното необходимо е да имате в предвид, че съгласно чл.85 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/ и в съответствие с разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, при последваща кореспонденция с Националната агенция за приходите следва да посочвате както данните идентифициращи Вас / три имена, ЕГН, адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция / както и данни, идентифициращи лицето, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви /име, ЕГН, съответно фирма и ЕИК по БУЛСТАТ, адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция/.