3_1539/25.05.2010 г.

     КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7
     чл. 4, ал. 3, т. 2
     ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2

     Относно: осигуряване на собственика на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност


     Постъпило е писмено запитване относно режима на осигуряване, който е необходимо да бъде приложен за собственик на капитала на ЕООД. Съгласно изложеното в същото едноличният собственик на капитала е и единствен работещ във „…….” ЕООД. До 31.05.2009 г. същият се е осигурявал като самоосигуряващо се лице без да получава възнаграждение за това, а единствено дружеството е разпределяло дивиденти в края на календарната година. От 01.06.2009 г. е прекратил самоосигуряването и с дружеството е сключил договор за управление и контрол срещу определено месечно възнаграждение. Във връзка с това се поставя въпроса как следва да се осигурява собственикът на ЕООД, с когото има сключен договор за управление и контрол и е единствен работещ в дружеството?

     При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 19/2010 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 26/2010 г.) изразяваме следното становище:
     Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон. (ТЗ)

           Съгласно чл. 135, ал. 1 от ТЗ органи на дружеството са:
1. общо събрание;
2. управител (управители)

     Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
     На основание чл. 147, ал. 3 от ТЗ договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.
     При сключен договор за възлагане на управлението с търговското дружество осигуряването на собственика на капитала му се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” като се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
     Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 3).
     По повод на многобройните запитвания по отношение прилагането на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО относно дължимите осигурителни вноски за ДОО върху неначислените възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО с писмо изх. № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП е извършено допълнително разяснение и допълнение на указание изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. В същото е пояснено, че неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, съгласно изискванията на основния принцип за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7, чл. 241, ал. 6 и чл. 244, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Следователно за да се считат за неначислени за целите на ДОО възнагражденията следва да са определени по основание и размер.
     Според чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска на управителя по договор за управление и контрол се определя по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и се изчислява върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. С разпоредбата на чл. 2 от Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2010 г. месечната здравноосигурителна вноска е определена в размер 8 на сто.
     Вноската се внася от предприятието и се разпределя между осигурителя и осигурения в съотношение за 2010 г. и следващите години - 60:40.

     Собственик на капитала на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд «Пенсии) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
     Съгласно последната разпоредба лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня, в който лицата започват да упражняват съответната дейност по КСО, за което са внсени или дължими осигурителни внски и продължава до прекратяването й.
     Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството
     Собственикът на капитала на ЕООД внася осигурителни вноски авансово през календарната година върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО.
     Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО в УПФ (за родените след 31.12.1959 г.) в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
     Когато управителят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, здравноосигурителните вноски се внасят изцяло за негова сметка. Самоосигуряващите се лица следва да се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, определени със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени от работа без трудово правоотношение /по граждански договор/ през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. В тези случаи вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
     Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване
     Предвид гореизложеното едноличният собственик на капитала на търговско дружество се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява чрез дружеството в това му качество. Собственник на капитала на ЕООД, който извършва трудова дейност по управление и контрол и не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не дължи осигурителни вноски в това си качество. Ако извън дейността по управление и контрол същият полага личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващо се лице, то той подлежи на осигуряване и на това основание.
     Следователно, ако лицето, като собственник на капитала на ЕООД, управлява дружеството срещу определено възнаграждение и същевременно като единствено работещ полага личен труд в същото, освен дължимите вноски по договора за управление и контрол, следва да се осигурява и в качеството на самоосигуряващо се лице, като декларира пред компетентната ТД на НАП датите на започване, прекъсване или възобновяване на трудовата дейност.