|
5_20-00-425/03.04.2008
г.
ЗДДС, чл.69, ал,1, т.1; чл.70. ал.1. т.4 и т.5;
чл.70. ал.2, т.1; ЗКПО, чл.204, т.3;
СС 17 – Лизинг
Фактическа обстановка: основен предмет на
дружеството е отдаване на автомобили на оперативен лизинг и
пълното им сервизно и техническо обслужване.
Поставени въпроси:
1. Има ли право дружеството на данъчен кредит за
покупката на транспотните средства, които ще отдава на лизинг,
както и за разходите, направени за поддръжката им?
2. Дружеството има ли задължение по силата на
ЗКПО, да начислява 10% данък върху разходите, направени за
поддръжката на транспортните средства отдадени на оперативен
лизинг?
3. Клиентът – лизингополучател, длъжен ли е да
начислява 10 % данък върху разходите за поддръжката на
транспортните средства, включени в месечната наемна вноска?
4. Дружеството ще осъществява като отделна
дейност и поддръжка на транспротни средства, собственост на
различни клиенти. Какво е данъчното третиране на месечните
плащания за тази услуга от гледна точка на клиента по отношение
на данъка върху разходите, като в месечната вноска ще се включва
стойността на услугата, както и всички извършени за поддръжката
на транспортните средства разходи?
5. За да бъде третиран един лизингов договор като
оперативен:
5.1. Колко процента следва да бъде минималната
остатъчна стойност на транспортното средство
5.2.Какъв е максималния срок за отдаване на
транспортното средство на оперативен лизинг?
Предвид така изложената фактическа обстановка и
съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас
въпроси, Ви уведомявам следното:
Тъй като в запитването не е посочена счетоводната
база за отчитане дейността на дружеството, изразяваме становище
при допускането за прилагане на Националните стандарти за
финансови отчети за малки и средни предприятия.
По първи въпрос:
Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има
право на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с
разпоредбите на чл. 69, ал.1 от закона. Съгласно чл.69, ал,1,
т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето
има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които
доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или
предстои да му достави.
В същото време, в закона са предвидени определени
ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, изброени
в чл.70 от закона.
Предвид разпоредбата на чл.70. ал.1. т.4 и т.5 от ЗДДС,
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо,
че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е придобит,
внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и когато
стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта,
подобрението или експлоатацията на тези превозни средства.
В чл.70. ал.2, т.1 на ЗДДС е посочено, че алинея 1. т.4
и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал.1, т.4 се
използват единствено за транспортни и охранителни услуги,
таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или
подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително
при последващата им продажба.
С оглед гореизложеното, за закупените от дружеството
транспортните средства, както и за стоките и услугите свързани с
тяхната поддръжка, ограниченията предвидени в чл.70, ал.1, т.4 и
т.5 по отношение правото на приспадане на данъчен кредит не
намират приложение. В този случай правото на данъчен кредит
възниква и се упражнява по общия ред на закона.
По втори въпрос:
С данък върху разходите се облагат документално
обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни
средства, когато с тях се осъществява управленска дейност -
чл.204, т.3 от ЗКПО. Съгласно чл.10, ал.6 от ЗКПО (Нова-ДВ,
бр.110 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) документална
обоснованост за разходите по чл.204, т.1 и 3, обложени с данък
върху разходите, е налице и когато те са документирани само с
фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по
чл.204, т.3, обложени с данък върху разходите, се признават за
данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.
Данъчно задължени лица за данъка по чл.204, т.3 са
лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Обект
на облагане с корпоративен данък за дружеството е: отдаването
под наем на движимо имущество – автомобили и сервизното им и
техническо обслужване. Отдавайки на оперативен лизинг автомобили,
дружеството – наемодател осъществява основната си дейност,
дейността по занятие, а не управленска. В този случай
наемодателят няма задължение за данък по реда на чл.204, т.3 от
ЗКПО. Данък по чл.204, т.3 от ЗКПО се дължи, когато превозното
средство се ползва във връзка с управленска дейност.
По трети въпрос:
Данъчно задължено лице за данъка върху есплоатационните
разходи на отдадените под наем превозни средства ще бъде
наемателят – лизингополучател при наличие на условията, визирани
в част четвърта на ЗКПО. Съгласно т.5.2. от СС 17 при
експлоатацинни лизингови договори наемателят отчита: като
разходи за външни услуги наемните вноски; чрез задбалансови
сметки наетите активи по справедливата им цена. Когато в
лизингов договор освен наемните плащания (наемът) се предвиждат
и допълнителни плащания – например за извършване на ремонти и
подобрения, за изплащане на застраховки на отдадения актив и
други те се отчитат отделно от наема – т.5.4. от стандарта. Ако
клиентът е лице, което подлежи на облагане с корпоративен данък
и използва наетото превозно средство за управленска дейност, той
е длъжен да начислява данък върху разходите за експлоатацията му
(по смисъла на §1, т.39 от ДР на ЗКПО).
По четвърти въпрос:
Клиентите, които подлежат на облагане с корпоративен данък,
дължат данък по чл.204, т.3 от ЗКПО за всички разходи за
поддръжка, ремонт и експлоатация, посочени в разпоредбата на §1,
т.39 от ДР на закона, само ако извършват управленска дейност с
превозните средства.
По пети въпрос:
Нормативно лизинговите договори са уредени в глава двадесет и
трета на ТЗ, чл.342 до 347 и „Особена част”, раздел ІV „Наем на
вещи” от ЗЗД, с изключение на текстовете, упоменати в чл.347,
ал.2 от ТЗ.
Начинът за отчитането и оповестяването на лизинговите договори
във финансовите отчети са регламентирани със СС 17 – Лизинг. По
смисъла на стандарта лизингов договор е споразумение, по силата
на което наемодателят предоставя срещу еднократно плащане или
серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив
за договорен срок. За финансов лизинг е дадено определение, че
това е лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на
наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани
със собствеността върху актива. Всеки друг лизингов договор, при
който не са налице изискванията за финансов лизинг е определен
като експлоатационен, т.н. оперативен лизинг. В т.2 от СС 17 са
дадени две определения, свързани с остатъчната стойност.
Гарантирана остатъчна стойност по отношение на наемодателя –
онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от
наемателя или от трета страна, несвързана с наемодателя, която
има финансова възможност да изпълни задълженията на гаранцията.
Негарантирана остатъчна стойност – онази част от остатъчната
стойност на наетия актив, чиято реализация от страна на
наемодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна,
свързана с наемодателя. В същата т.2 от стандарта е дадено и
определение на срок на лизинговия договор - определеният период,
за който наемателят се е договорил с наемодателя да наеме актива,
който не може да се анулира без да се наруши споразумението.
Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото
на лизинга на базата на критерии. Разграничаването между
финансов лизинг и експлоатационен лизинг при текущото им
отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се
извършва в съответствие с принципа „предимство на съдържанието
пред формата” (същност на сделката, а не форма на договора).
|
