Относно: действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения
По повод зададени въпроси, отнасящи се до действия на органите по приходите
във връзка с погасени по давност задължения и с цел осигуряване единно прилагане на
данъчното и осигурителното законодателство, на основание чл. 10. 1.4 от Закона sa
националната агенция за приходите давам следните задължителни указания:
I. Правна същност и приложим закон
1. Правна същност на погасителната давност
Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през
течение на който, ако носителят на едно субективно право не ю упражнява, то се
погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дьлп.1. а
възможността той да бъде събран принудително. Възражението за изтекла давноо е
процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно
погасеното по давност задължение.
Тъй като институтът на давността е взаимствап от гражданското право, гой се
прилага със съдържанието, което има в този клон на правото, доколко;o в данъчното и
осигурителното право няма норми, които му противоречат. Поради това и по отношение
па данъчните и оешурителните задължения следва да се приеме, че с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вгемашш,
макар давността за тях да гге е изтекла, какъвто е регламентът на чл. 119 от Закона ул
задълженията и договорите. Аргумент в тази насока е текстът ira чл. 174 от ДОПК.
съгласно който не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения,
изпълнени след изтичане па давностния срок. включително отписаните. Аналогичен е
текстът на чл. 156, ал.З от ДПК /отм./.
2. Спиране на давността
За времето па спиране на давността давностният срок не тече. С отпадане на
основанието за спиране се възобновява теченето на давностния срок. като продължава да
тече неизтеклата до момента на спирането част от него.
Периодът на спиране не се включва в срока на давността - с него тя се удължава.
След отпадане на основанието за спиране, давностният срок се допьлва с период ог време,
равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.
3. Прекъсване на давността
От прекъсването па давността започва да тече нова давност. 1ова означава, че е
прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностеп срок и
започва отново да тече законоустановения i такьв.
4. Приложим закон
Възможно е давностният срок да с започнал да тече при действието на един закон,
но преди изтичането му законът да бъде променен или отменен, като новият нормативен
текст въвежда различен регламент относно давността. В действащото ни законодателство
няма установена обща норма за подобни случаи, по правен принцип е. че нормите за
сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени
срокове, освен ако за завършването им но стария закон се изисква по-дълъг срок от
предвидения по новия закон.
5. Прсклузивен срок по чл. 109 от ДОПК
Съгласно чл.109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на
задължения ìa данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 тдипи oi изтичането на
годината, в която с подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Срокът не тече. когато е образувано наказателно производство, от изхода па което зависи
установяването на данъчните задължения.
Този срок не с давностеп. а преклузивен срок. С изтичането му се препятства
възможността на органите по приходите да установяват данъчни те задължения. Този срок
се прилага служебно, а не по искане или възражение на лицето. Срокът се отнася
единствено до допустимостта на производствата за установяване на задълженията за
данъци и е неприложим по отношение на производствата за установяване на осигурителни
вноски и други публични вземания.
II. Правна регламентация на давността съгласно Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс
1. Давностни срокове
Съгласно разпоредбата на чл. 171. ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
е изтичането на 5-годишен давпостен срок, считано от I януари на годи Hai а. следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
С изтичането па 10-годишен давностеп срок, считано ог 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвано да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено - т.нар.
абсолютна давнос г (чл. 171, ал.2 от ДОПК).
С изтичането на давностнитс срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото да се
събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли.
Самото публично вземане остава дължимо и може. както да бъде платено доброволно
(чл.174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128. ал.1 от ДОПК: 170, ал.З от ДО! IK).
2 . Спиране на давността
Чл. 172, ал.1 от ДОПК регламентира основанията и периода на спиране на
давността:
Съгласно визирания законов текст, давността спира при следните хипотези:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година. Следва в случая да се приеме, че е
налице започнало производство, когато заповедта за възлагане на ревизия е връчена на
данъчно задълженото лице.
2. когато изпълнението на акта. с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока па еггирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване ira плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването;
4. Küiaro актът, е който е определено задължението, се обжалва. В случая срокът
на спирането е от датата на обажалването на акта. с който е определено задължението, до
приключването па административните и/или съдебни производства е влязло в сила
решение на компетентния орган или съд.
5. е налагането на обезпечителни мерки. Спиранею e sa срока, през който
обезпечгпелпите мерки са в сила.
6. когато е образувано наказателно производство, or изхода па което зависи
установяването или събирането на публичното задължение. Срокът спира от
образуването на наказателното производство до неговото приключване е прекратяване
на същото или влязла в сила присъда.
3. Прекъсване на давността
Съгласно чл. 172, ал.2 от ДОПК. давността се прекъсва с:
- издаването на акта за установяване па публичното вземане или
- с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята npcKbcuaia.
Съгласно чл. 172, ал.З от ДОПК. правната последица от прекъсването на
давността е, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
III. Приложим закон за погасителната давност относно данъчни
задължения
1. Погасителна давност при действието на Закона за данъчното производство
/ЗДП/ и Закона за събиране на държавните вземания - ЗСДВ /oi\i./
Съгласно чл. 22 от ЗДП / отм. в сила от 19()3г.- до 2000г./, данъчното задължение
се пшасява с петгодишна давност. Давността започва да iene or 1 януари па годината,
следваща гази. за която се отнася данъчното задължение. ЗДП не предвижда прекьсвапс.
а само спиране на давностпия срок. Когато е започнала данъчната проверка или ревизия
и срокът по ал. I изтича през нейното времетраене, давността се спира до !авьр1пвансю
й, но за не повече от една година.
Съгласно чл. I, ал.2 от ЗСДВ /в сила от 199бг./. данъци, акцизи и други вноски
за бюджета, в т. ч. и за държавното обществено осигуряване, вноски по извънбюджетни
фондове, надвзети пенсии, както и глоби по актове на данъчните органи, съдебни
разноски и вземания в полза на държавата по влезли в сила решения на съдилищата и
наказателни постановления, са държавни вземания по смисъла на този закон. Съгласно
чл. 6, ал.1 от ЗСДВ, вземапията на държавата по чл. 1. ал. 2 и вземанията за лихви върху
тях се погасяват е изтичането на петгодишна давност, освен ако със ;акон е предвидено
друго. Давността започва да тече от деня. в който вземането е станало изискуемо.
Давността се прекъсва с всяко действие на данъчния орган по събиране на държавни re
вземания, предприето за принудително изпълнение па вземането. От прекъсването па
давността започва да тече нова петгодишна давност. Независимо ог спиранею и
прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години ог
деня. в който то е станало изискуемо. След изтичане на този срок. вдължението се
отписва по ред. установен е наредба, издадена от министъра па финансите.
2. Погасителна давност при действието на Данъчния процесуален кодекс /в
сила от 01.01.2000г. до 31.12.2005г./
Съгласно чл. 140 от ДПК. публичните вземания се погасяват с ипичането на 5-
годишен давноетен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-
кратък срок. С изтичането на 10-годишен давноетен срок се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на
отсрочване и разсрочване.
Сьитасно чл. 141, ал.1 от ДПК. давността спира:
1. когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от
една голина;
2. когато изпълнението на данъчния акт бьде спряно - за срока на снираисю:
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока иа разсрочването или отсрочването;
4. когато длъжник - физическо лице. пребивава извън страната повече от три
месеца без прекъсване - до датата на завръщането му;
5. когато актът, е който е определено задължението, се обжалва /в сила oi
30.04.2002 Y.I:
6. с налагането на обезпечителни мерки /в сила or 30.04.2002 i.';
7.с предприемането на действия по принудително събиране /в сила от 30.04.2002
Съгласно ч.т. 141, an.2 от ДПК давността се прекъсва е влизането в сила на акга за
установяване па публичното вземане;
Следва да се има предвид също така. че съгласно чл. 141, ал.2. 1.2 и i.3 oi ДНК.
давността прекъсва с налагането на обезпечителни мерки, както и с предприемането на
действия по принудително събиране. Тези норми са отменени, считано от 30.04.200/1..
но от влизане в сила на ДПК до отмяната на визираните законови текстове,
осъществяването на предвидените в тях юридически факти са породили правни re
последици па прекъсване па давността.
Следва да се подчертае изрично разликата в режима на прекъсването на
давност та но ДПК и ДОПК. Докато съгласно чл. 141 ,_ал2.т/4 от ДПК /отм./'. давността
се прекъсва е влизането в сила иа акта за установяване на публичното вземане, го при
действието на ДОПК основание за прекъсването е издаването па акта за установяване на
публичното вземане.
3. Приложим закон относно погасителната давност за данъчните
задължения при промяна на правния режим
Давностпите срокове и основанията за спирането и нрекьсвапето им е оглед
приложимия закон следва да бъдат обект на внимателен анализ от органа, компетентен
да се произнесе относно изтеклата погасителна давност по искане, възражение или
жалба на заинтересованото лице. Същият следва и служебно да сьбере отпосими
доказателства в тази насока, освен представените от длъжника такива, с пет
законосъобразно произнасяне по искането/възражението на лицето.
Въз основа па принципа, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се
прилатат кьм започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им
но стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон и доколкото
давпостпият срок в Закона за данъчното производство (отм.)- чл. 22. е но-крат ьк, а
сроковете но ДПК - чл. 140 /отм./ и по ДОПК - чл. 171 са идентични, следва да се
приеме, че колизия между трите закона в този аспект не може да вьзпикне. За всеки
закон се прилага срокът, предвиден от действащия към възниквансю му закон. С
влизането в сила на ДПК, следва да се счита, че същият отменя и нормите на ЗСДВ
относно давността, тъй като предвижда по- кратка абсолютна давност.
Относно основанията за спиране и прекъсване на давността за данъчните
задължения, както и за срока на спирането й. от 1993г. до 01.01.2(Ю0г. приложим е ЗД11.
от 01.01.2000t. до 01.01.2006г. приложим е ДПК. след 01.01.2006т е приложим ДОПК.
Например, въпреки, че ЗДП не предвижда възможност за прекъсвано иа
давността, относно задължения, възникнали при действието на ЗДП. основание за
прекъсване па срока би бил влязъл в сила след 01.01.2000 г. ревизионен акт.
IV. Приложим закон за погасителната давност относно оешуригелпи
задължения
1. Вноски за ДОО, фонд „ПКБ" и Уч.ПФ
1.1 Приложими закони до влизане на КСО в сила
Съгласно чл.25. ал.4 от Закона за фонд "Обществено осигуряване"/ДВ. бр. 104/95
г./. сумите по влезли в сила разпореждания по ревизионни актове се събират чрез
изпращане на писмено нареждане от поделенията на НОИ до обслужващи те банки па
длъжника. Изпращането па запории съобщения до обслужващи re банки представлява
действие по принудително събиране па установените с влезли в сила разпореждания суми.
Давността се прекъсва с всяко действие по събиране на държавните вземания,
предприето за принудително изпълнение на вземането /чл.4, ал.З от Закона за събиране
на държавните вземания -ДВ. бр.26/96 v.l.
В чл.28 от ЗФОО има изрично препращане относно погасителната давност към
Закона за събиране на държавните вземания.
В Закона за събиране па държавни те вземания не са уредени случаите, в кош o
давноешият срок спира да тече. въпреки, че в чл.4. ал.З изрично е записано, че
давностният срок се спира или прекъсва.
Считаме, че към датата на съставяне на обсъждани le влезли в сила
административни актове, приложим закон относно давността, като се прилага принципа
на чл.46. ад.2 от Закона за нормативните актове за неуредепигс случаи, е чл.1 16. б/V и
б."б" от ЗЗД. а именно: давността се прекъсва е искане за почване на помирително
производство и с признаване на вземането от длъжника.
Искането от страна на длъжника за разсрочване па вземането по своя характер
представлява признаване на задължението, а одобряването па погасителен план ш
разсрочено плащане помирително производство по смисъла на чл.116. б."б" or ЗЗД.
Извършването на доброволни плащания е индиция. че вземането с признато it чрез
такива действия давносгният срок също се прекъсва.
1.2. Приложими закони след влизането на Кодекса за социално осигуряване в
сила, считано от 1.01.2000 г.
В разпоредбата на чл.115 от КСО са уредени три хипотези, в конто давноония.
срок се прекъсва, а именно:
влизане в сила па разпореждането за установяване на вземането:
-с налагане на обезпечителни мерки и
- е предприемане на действия по принудително изпълнение.
Налагането на запор по банкови сметки на самия длъжник е способ за
принудително събиране. С изменението на чл.110. ал.5, т. I от КСО е ДВ. óp.67'2003 v..
освен юзи способ за принудително събиране, се въведе и налагането па запори но сметка
на свързани с длъжника липа.
В КСО е уреден само един случай на спиране на давноегния срок по чл.116. ад.8
от КСО - за срока на разсрочване на вземането.
За неуредените въпроси в КСО субсидиарно се прилага чл.141. ал.1. г.1, 1.2. т.4 и
т.5отДПК. '
Съществено различие между двата кодекса в обсъжданата област с. че налагането
на обезпечиlejiiiH мерки и извършването на действия по принудително събиране но реда
на Д11К спира давността, а по КСО чрез тези действия тя се прекъсва.
Друю съществено различие е моментът, от който започва да тече погаси! елини i
umíme ion срок. По КСО начален момент е изтичане па срока за доброволно изпълнение,
кой го е самостоятелен за всяка отделна главница по месени, независимо, че е един акт са
установени няколко такива главници. По ДПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностеп срок. считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в ?акон е
предвиден по-кратък срок/чл. 140. ал.1 от ДПК/.
С влизането на ДОПК в сила, считано от 1.01.2006 г.. се прилагат ранюредбите на
чл.171 и чл.172 от ДОПК.
2.Вноеки за ДЗПО
До влизането па ДОПК в сила НОИ събираше и вноските за допълнително
задължително пенсионно осигуряване /чл. 33, ал. 3. , 3 б. V от КСО/, които по своя
характер са държавни публични вземания /чл. 13, ал. 2. т. 1 or ДПК/.
удължението за внасяне на вноските за ДЗПО възниква при същите условия, как,o
и това за вноските за ДОО /чл. 157, ал.6 и чл. 158 от КСО/. __
Погасителната давност е 5-годишна, но началният момент, от които тя ипочва да
тече е различен с оглед особеностите при възникване па задължението за внасяне на
вноски за ДЗПО Изискуемостта настъпва с изплащането на възнаграждение, респективно
за самооси. уряващите се лица и за лицата, полагащи труд без трудово правоотношение -
след 10-то число на месеца, следващ месеца, за който са дължими вноските.
Спирането и прекъсването на давността за тези вноски е аналогично като нрн
вноските за ДОа^ ^^ ^ ^ ^^ ^ ^ ^ ^ ^ ^^ ра,зпоредбите „а
чл.171 ичл.172отДОПК.
3. Вноски за здравно осигуряване
За периода до влизане на Д1ТК в сила /от 1.07.1999 г. до 1.01.2000 г./ се прилага
Закона за събиране на държавните вземания и изложеното по т.1. но този закон.
От 1 01 2000 г. се прилага чл.140, ал.1 от ДОПК - вземания за задължителни
осигурителни вноски за здравно осигуряване се погасяват с изтичането »^-годшлен
давностеп срок. смятано от 1 януари на годината, следваща годината, лрч която е
следвало да се плати публичното задължение. В 330 липсват специални ртпноредои и
порати това се прилага общият текст за публичните вземания, определен в Д1IK.
С влизането на ДОПК в сила, считано от 1.01.2006 г.. се прилагат разпоредоите на
чл.171 и чл. 172 от ДОПК.
4 Вноски за фонд „ГВРС" г
За 2005 г. се прилага ДПК. тъй като в ЗГВРСНР нямаше специални разпоредби за
внасянето на вноските.
За 2006 г се прилагат чл.171 и чл.172 от ДОПК.
Считано от 1.01.2007 г. е уеднаквен режимът за внасяне на вноските за фонд
ГВРС" с този за задължителните осигурителни вноски за ДОО. поради това давността
'зшючва да тече от друг начален момент, а именно - възникване на задължението за
внасяне на вноските - за всеки месец по отделно, аналогично като при вноските за ДОО и
ДЗПО.
V. Приложим закон за погасителната давност относно глобите н
имуществените санкции „..,,,„„,,„
" Вземанията за глоби и имуществени санкции са публични държавни вземания но
силата на чл 162, ал.2. т.7 от ДОПК. чл. 13, ал.2. т.4 във връзка с & 1. т. 2 от Д1 на ДПК.
' от ЗСДВ Поради това те се подчиняват на общия режим на погасителната
давност; предвидена в цитираните закони, с изключение на -У^^™- -с закон
е предвиден по-кратък срок. Такъв по-крагьк срок е предвиден в ЗАПИ. които в слу ая се
явява специален, относно погасяването по давност на вземанията за наложена по реда па
същия закон глоба. ,.,„„„ „« ,-»
Съгласно в чл.82, ал.1 и ал.З от ЗА! IH, административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоо* Не-™
от спирането или прекъсването на давността административното „акаишис не се
изпълнява, ако е изтекъл срок. който надвишава с едтта втора този срок - тоест след
изтичането на тригодишен срок. оди,. .„„гпшшшпа
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 82, aii.4 от ЗАНН. фшодишна.а
погасителтш "а ноет не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането и в
"в го иш ия срок от влизане в сила па акта, с който е наложена глобата, е образува
и н л телно производство. В тези случаи давностнитс срокове по отношение па
вземането за глоба се подчиняват на разпоредбите на ДОПК, съответно ДПК или ЗСДВ.
Давността по ЗЛНИ започва да тече or влизане в сила на акта. е който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие па надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. За неуредените случаи на спиране, се
прилагат разпоредбите на ДПК, респективно - ДОПК.
Тъй като в ЗАНН по отношение на имуществената санкция не е предвиден изрично
регламент относно давността, следва да се приеме, че давността за имуществените
санкции се подчинява на общия режим на давността на публичните вземания но ДОПК
/съответно ДПК, ЗСДВ/. включително нейното спиране и прекъсване.
VI. Компетентен орган относно преценка на основателността на искането,
възраженитето или жалбата на заинтересуваното лице, с което се иска прилагане на
правните последици па изтекла погасителна давност
Компетентният орган да се произнесе по искането за прилагане па последиците от
погасителната давност е различен в зависимост от акта, който следва да се издаде,
съответно действието, което следва да се извърши:
1.1. Когато задължението е констатирано в ревизионния доклад и възражението за
изтекла давност се направи във връзка с доклада, органът по приходите, определен да
издаде ревизионния акт следва в същия да отбележи констатация относно липса или
наличие на изтекла погасителна давност.
1.2. Когато задължението е прихванато с акт за прихващане или възстановяване и
възражението за изтекла давност ее направи в жалбата срещу същия пред Директора на
Дирекция „ОУИ", констатацията относно липса или наличие на изтекла погасителна
давност следва да се направи в решението по жалбата от Директора на Дирекция „ОУИ .
1.3 Когато задължението е установено е акт по чл. 106 или 107 от ДОПК и
възражението за изтекла давност се направи в жалбата срещу същия пред Териюриалния
директор, констатацията относно липса или наличие на изтекла погасителна давност
следва да ее направи в решението по жалбата от Териториалния директор.
1.4. Когато задължението е установено с ревизионен акт и възражението за
изтекла давност се направи в жалбата срещу същия пред Директора па Дирекция ..ОУИ'.
констатацията относно липса или наличие на изтекла погасителна давност следва да се
направи в решението по жалбата от Директора па Дирекция „ОУИ".
1.5.Когато възражението е във връзка е обжалване по административен ред на
издадено от органа по приходите по искане на задълженото лице удостоверение за
наличието или липсата на задължения, компетентен да ее произнесе по искането на чл.
92, ал.З, във връзка с ал. 1 от ДОПК е териториалният директор.
1.6. Когато възражението е направено във връзка с действия по принудителното
изпълнение, предприети от публичен изпълнител, съответният публичен изпълнител е
компетентен да се произнесе по искането, а когато е направено в жалба срещу действията
на публичния изпълнител съответният решаващ орган, компетентен да се произнесе но
жалбата.
1.7. Когато съответното вземане е предмет па висящ съдебен спор. съошетният съд
е компетентен да се произнесе по възражението за изтекла давност.
1.8. Когато искането бъде направено извън производствата, които се инициират с
подадена от лицето жалба, /например - молба за отписване на задължението от данъчно -
осигурителната сметка/, компетентен е съответният публичен изпълнител.
VII. Прилагане на последиците от изтекла погасителна давност
1. Давността не се прилага служебно, а по искане или възражение на
длъжника
Давността не е производство по ДОПК. Тя е институт, регламентиращ последици!е
по отношение па вземането в случаите на липса на достатъчна активност от страна па
кредитора да събере същото в законоустановения срок. Поради топа в случая е
неприложимо регламентираното в чл.17. ал.1. т.2 от ДОПК право па задължените лица
да бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс. Съгласно чл. 120 от
Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно. Поради това
органите по приходите следва да прилагат правните последици на изтеклата погасителна
давност само по искане или възражение от страна на длъжника. В случаите, когато в
производство по ДОПК /ревизионно, административно- наказателно, по обжалване или
събиране/ служебно се установи, че по отношение на определени задължения на лицето е
изтекла погасителната давност, това обстоятелство не следва да се отразява в акма. ако
няма искане/възражение на длъжника. На лицата не следва да се разяснява правото им да
искат прилагането на погасителната давност.
2. Форма на искането или възражението на лицето
Искането за прилагане последиците на изтеклата погасителна давност следва да е
да е в писмена форма, когато е подадено като възражение срещу някой oi актовете,
посочени в VI, т. II. - 1.6 от настоящото писмо. Когато извън производствата, кои io се
инициират с подадена от лицето жалба, искането бъде направено уегно. линею следва
да ее насочи да го направи в писмена форма. В тези случаи, ако лицето не подаде искане,
по заяви, че желае да се възползва от последиците на погасителната давност, органът по
приходите/публичният изпълнител следвала изготви протокол по реда на чл.50 oi ДОПК,
в който да бъде отразено направеното искане на лицето.
3. Действия на компетентния орган, когато лицето претендира правото си в
жалба против акт па орган но приходите
Когато лицето претендира правото си в жалба против акт на орган по приходите,
следва да се приеме, че е налице искане за прилагането на последиците от изтекла
погасителна давност /възражение за изтекла погаси гелна давност/.
Когато в хода па ревизионното производство бъде направено възражение за изтекла
давност, задълженията, за които органът по приходите е констатирал, че еа погасени по
давност, следва да бъдат установени с ревизиония акт. Както ревизионният доклад, така и
ревизионният акт трябва изрично да съдържат констатации относно основанието и
размера на погасените по давност публични вземания (за данъци и задължиюлии
осигурителни вноски), включително констатации относно юридическите факти, касаещи
давпостните срокове. При направено основателно възражение за изтекла погасителна
давност от ревизираното лице, същото следва да се уважи, като в рекапитулация!а па акта
съответните задължения се посочат па отделен ред като погасени по давност и да i ага. към
коя ю погасителната давност е изтекла.
Сьответно и решението на компетентния решаващ орган по отношение па акт на
орган по приходите, съдържащ установяване на погасени но давност задължения, следва
да потвърждава акта. като следва да съдържа изводи както относно паличиею па
задължението, така и относно наличието на изтекла погасителна давпос1, съответно за
датата, към която задължението е погасено по давност. В дапъчно-осигурителната сметка
погасените по давност задължения следва да се отразят, като след тона се извършва и
отписване на основание на чл. 173 от ДОПК.
Погасените по давност задължения не се включват в размера на задълженията. 5а
които може да се образува производство за принудително събиране.
4. Възможност за прихващане на погасено по давност задължение
Погасеното по давност задължение подлежи па прихващане при условията па чл.
128. ал.1. изречение второ от ДОПК. съгласно който може да се извърши прихващане е
погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо.
преди задължението му да бъде погасено по давност. Аналогичен е 1екстъг на чл. 170. ал..'
от ДОПК. Тези законови норми са продиктувани от обратното действие на прихващанею
двете насрещни задължения се считат за погасени до размера на по-малкото ог гях към
датата, па която прихващането с могло да се извърши.
Органът по приходите следва да направи съпоставка между датата на изискуемост
па насрещното вземане па задълженото лице и датата на погасяване на публичното
задължение и при наличието на законовите предпоставки да извърши прихващането.
5. Доброволно плащане след изтичане на сроковете
Съгласно чл. 174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични
задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок. включително отписаните по
реда на чл. 173 |
