Изх.№ 5_53-02-70/ 24.06.2009г.

           ЗДДС, чл.62, ал.2

           ЗДДС, чл.15

           ЗДДС, чл.62, ал.5

В запитването е посочено, че дейността на дружеството се състои в посредничество при закупуване на облекла от различни елитни марки. Обикновено това става чрез покупката им от склад на производителя, разположен на територията на страна, член на ЕС, но извън територията на България. Най-често това е Италия. Закупуването става чрез фактура от дружеството продавач директно на името на представляваното от Вас дружество. След намирането на клиент, представляваното от Вас дружество продава стоката на друг купувач, като начислява нормалната търговска надценка. Тъй като за всяка от фактурираните сделки собствеността преминава върху представляваното от Вас дружество, а в последствие върху друг купувач не разглеждате това като посредничество или комисионерство, а като серия от покупко-продажби. Обикновено вторият купувач, получава стоката си направо от склада на производителя или пък от ваш склад, но на територията на държавата – производител, различна от България. Също така е посочено, че стоките не пристигат на територията на страната. При така изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:

1. При така извършваните продажби има ли в някой от вътреобщностно придобиване или вътреобщностна доставка, като се има предвид, че представляваното от Вас дружество е българско юридическо лице

2. Необходимо ли е да бъдат изготвяни и подавани Интрастат и VIES декларации за така извършените продажби

3. Необходимо ли е по сделките да бъде начисляван ДДС и ако да  - по кои от тях

           4. Къде се отразяват извършените продажби и достатъчно ли е ако същите се доказват с декларации по чл.45, ал.2, б.”в” от ППЗДДС – писмено потвърждение от получателя, че стоките са пристигнали на територията на друга държава – членка , когато транспортът е извършен от получателя.

            Предвид гореизложеното и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:

            Покупката на стоките в описаният от Вас случай, не попада в общите хипотези на вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.62, ал.1 от ЗДДС, доколкото стоките не се изпращат или транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка. Независимо от това, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване, съгласно чл.62, ал.2 от ЗДДС  е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В този случай  за дружеството би възникнало задължение за начисляване на ДДС, освен ако лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Доказателство за този факт е документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка, в която стоките са пристигнали и обложени.  Когато вътреобщностно придобиване е обложено по реда на чл.62, ал.2 от ЗДДС в страната и впоследствие се докаже, че това придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, то следва да бъде извършена корекция по реда на чл.10 от ППЗДДС.

            Продажбата на стоките не представлява вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, тъй като стоките не се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо от това, че получател по доставката може да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка. В тази връзка за извършените от дружеството продажби не възниква задължение за изготвяне и пoдаване на  VIES-декларация по чл.124, ал2 от ЗДДС. Случаите,  при които задължително се подава VIES-декларация са изброени изчерпателно в чл.117, ал.2 от ППЗДДС.

            По отношение на стоките, закупени от друга държава членка ( в конкретния случай Италия) и доставени директно на контрагент от друга държава членка е възможно да е налице  и хипотезата на чл.15 от ЗДДС, която регламентира специфичен ред данъчното третиране   на вътреобщностни операции, т.нар. тристанни операции. Това е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

            1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

            2. стоките се транспортират директно от А до В;

            3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

            4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

За да се приеме, че мястото на изпълнение на осъщественото от посредника вътреобщностното придобиване е на територията на държавата членка, където стоките пристигат е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия, регламентирани в чл.62, ал.5 от закона:

- посредникът да придобива стоките под идентификационен номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС;

- посредникът да осъществи последваща доставка до придобиващия в тристранната операция;

- посредникът да издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл.114 от ЗДДС до придобиващия, в която да укаже, че е посредник в тристранна операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия;

- посредникът да декларира доставката към придобиващия във VIES-декларацията за съответния период.

Следва да имате предвид, че изброените обстоятелства подлежат на доказване от посредника в тристранната операция с посочените в чл.9, ал.2 от ППЗДДС документи.

В случаите при които, посредникът не се снабди с необходимите документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл.62, ал.5 от закона до изтичане на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване е станал изискуем, по силата на чл.62, ал.2 от ЗДДС и на чл.9, ал.3 от ППЗДДС се приема, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът е изискуем от  посредника.

Не е налице директно транспортиране на стоките, когато същите се складират в държавата-членка на прехвърлителя, поради което не е приложима и разпоредбата на чл.15 от ЗДДС. В този случай, за представляваното от Вас дружество е твърде вероятно да е възникнало задължение за регистрация за целите на ДДС в Италия, тъй като съгласно чл.32 от Директива 2006/ 112/ ЕС доставките са с място на изпълнение на територията на Италия – държавата членка, където се намират стоките по време на започване на експедицията й към клиентите.

По отношение на зададените от Вас въпроси, относно изготвянето и подаването на Интрастат-декларация, запитването е препратено до компетентната за това дирекция за изразяване на становище.