При изплащане на хонорар на физическото лице,следва ли да се удържа данък при източника и се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и за кои доходи? Как следва да се отразяват разходите по експлоатация на автомобила.Кой е правилния начин за организиране на счетоводната отчетност, в случай, че българската фирма разкрие в САЩ борса за продажба на стоки втора употреба, като стоките няма да напускат САЩ ?

2_266/18.02.2009г.

ЗДДФЛ, чл. 4; чл.5; чл. 8, ал. 6, т. 8; чл. 37, ал. 1, т. 7 и ал. 2

чл. 55, чл. 65, ал. 9

ЗКПО чл.3, ал. 2,

Отправили сте писмено запитване до Дирекция „Данъчна политика” към Министерство на финансите, което е препратено чрез Националната агенция за приходи до отдел „Данъчно осигурителна практика” към дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. В.

В запитването описвате следната фактическа обстановка:

Дружеството Ви е сключили договор за „посредничество” с българин, постоянно пребиваващ в САЩ, извършващ следните услуги, за които поотделно сте уговорили плащане - хонорар:

- разплаща избрани и договорени от дружеството чрез интернет стоки, от открита в САЩ банкова сметка на дружеството.

- организира транспортирането на стоките от града на закупуването им до съответното пристанище и до България.

- закупува резервни части за закупените стоки.

- Освен това дружеството възнамерява да възложи на физическото лице да закупи в САЩ автомобил за целите на превоза до съответното пристанище.

В тази връзка поставяте следните въпроси:

1. При изплащане на хонорар на физическото лице, следва ли да се удържа данък при източника и се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и за кои доходи?

2. Как следва да се отразяват разходите по експлоатация на автомобила.

3. Кой е правилния начин за организиране на счетоводната отчетност, в случай, че българската фирма разкрие в САЩ борса за продажба на стоки втора употреба, като стоките няма да напускат САЩ ?

При така изложената фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че не е приложено копие на относимия към запитването договор, респ. други писмени документи свързани с извършваните услуги е трудно да се изготви конкретен отговор на поставените въпроси. В тази връзка изразявам следното принципно становище, което е свързано с действащият през 2009г. ЗДДФЛ / обн. ДВ бр. 95/2006г. , посл. изм. ДВ бр.106/2008г./

Редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година физическото лице - получател на дохода е местно физическо лице или чуждестранно физическо лице. Дефинирането на едно физическо лице като чуждестранно или местно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Предоставената информация не е достатъчна за да бъде определено лицето като местно или чуждестранно, поради което ще разгледаме двете възможни хипотези:

Лицето като местно лице

Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето.

Местно физическо лице по см. на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

1. има постоянен /по см. на Закона за гражданската регистрация / адрес в България; или

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.

/ лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни./ ; или

3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или

4. центъра на жизнените му интереси са намират в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната /При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото от което управлява собствеността си./

Не е местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Лицето – чуждестранно лице

Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по см. на чл. 4 от същия закон.

Следва да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Ползваните в спогодбите определения са различни и в съответствие с тях са решени двустранните отношения между конкретните договарящи се държави. Има подписана Спогодба между РБългария и Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане /ратифицирана със Закон от 40-то Народно събрание на 12.VІІ.2007г. в сила от 15.ХІІ.2008г. В чл. 4 от цитираната спогодба се съдържат правила за дифинирането на едно лице като „местно” за всяка от договарящите се държави.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци придобити от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за доходи от източници в България / чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ /

Доходите от източници в България са посочени в разпоредбите на чл. 8 от закона. Според нормата на чл. 8, ал.6, т. 8 от ЗДДФЛ, начислени от местни юридически лица възнаграждения за технически услуги са от източник в страната. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната. По см. на § 1т. 9 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/ във връзка с препращата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащания с източник РБългария за монтаж, инсталиране на материални активи, както и всякакъв услуги от консултанско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

С оглед на изложеното след изясняване статута на физическото лице следва, на второ място да се уточни вида на изплащаният доход.

Във връзка с това, имайте предвид, че понятието „търговски посредник” е дефинирано в чл. 49, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Посредникът е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. В този смисъл задълженията на посредника в същинския договор за посредничество са свързване на страните, съпътствано от необходимите технически действия, за да се осъществи това свързване. В действителност, в повечето случаи, посредникът трябва да изпълнява и допълнителни функции, като проучване на пазара и предоставяне информация на възложителя и консултиране. Необходимо е да имате предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а е необходимо да се търси действителната воля на страните и естеството на извършените услуги.

Във връзка със задълженията на физическото лице за закупува резервни части и да закупи в САЩ автомобил, оказваните услуги могат да съдържат и елемент на маркетингово проучване и консултиране на възложителя.

Следователно, ако изплащаните от дружеството доходи са за услуги, които попадат в обхвата на цитираната дефиниция по т. 9 от § 1 на ДР на ЗКПО, и се изплащат на чуждестранно физическо лице, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. и за дружеството Ви ще възникне задължение да подава декларация по чл. 55 от закона. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 7 окончателния данък се определя с данъчна ставка 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. Предвид нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, при изплащане на доходи на лице, което е местно за държава, с която РБългария има сключена СИДДО, данъка се удържа и внася от предприятието платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.

В случаи, че за целите на превоза на закупените стоки до пристанището, дружеството Ви закупи автомобил, разходите за експлоатация на същия, следва да се отчитат при спазване изискванията на счетоводното законодателство.

Уведомяваме Ви, че Националната агенция за приходи не е компетентна да изрази становище относно най-правилния начин за организиране на счетоводната отчетност при условие, че дружеството Ви разкрие борса за продажба на стоки втора употреба и същите няма да напускат САЩ. Компетентен орган е Министерство на финансите, Дирекция ” Данъчна политика” , Отдел „Счетоводна практика”.

По отношение тази дейност на дружеството Ви, следва да се направи преценка налице ли е място на стопанска дейност в САЩ съгласно разпоредбите на сключената между РБългария и САЩ спогодба и респ. законодателството на САЩ . В случай, че те изискват да бъде регистрирано място на стопанска дейност в САЩ, то реализацията и разчитането на тази дейност ще бъде съгласно изискванията на законодателството на САЩ.

По см. на ЗКПО местно юридическо лице, независимо, че има регистрирано място на стопанска дейност в друга държава е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър / чл. 3 от закона /. Общото правило, дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъци за печалбите и доходите си от източници в Република България и в чужбина.

Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в глава ІІІ Международно облагане от ЗКПО.