2_176-1/10.02.2010
ЗДДФЛ, чл.29, т.1 и т.2
КСО, чл.4, ал.3, т.4, чл.6, ал.7
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.2
Отправили сте писмено
запитване подадено до Дирекция “Обжалване и управление на
изпълнението” – , заведено в регистъра на дирекцията с вх.№
ОУИ-…..2010г., в което сте поставили следните въпроси:
1. Какви са правата и
задълженията на физическо лице, което е регистрирано като земеделски
производител по отношение компетенциите на НАП?
2. Какъв размер
здравни и социални осигуровки трябва да се заплащат в следните
случай?
- ако регистрираното
лице е безработно и необходимо ли е това да се доказва;
- ако регистрираното
лице работи на трудов или граждански договор;
- ако регистрираното
лице е пенсионер;
3. В случай, че
дейността, обвързана с необходимост от регистрация на физическо лице
като земеделски производител към настоящия момент не носи доходи на
лицето, надвишаващи размера на дължимите от него осигуровки, или в по
лошия случай поради влошени природни условия и други фактори, реално не
са постигнати доходи , по какъв начин лицето е защитено от закона?
4. Кои са
компетентните органи, които контролират процеса на продажба на
продуктите, произведени от земеделския производител по отношение на
чисто търговската страна на този процес?
5. Ако поради
сезонността на дейността тя приключи в рамките на период по кратък от
календарна година
(напр.шест
месеца), то необходимо ли е едно постоянно предеклариране на
обстоятелствата, понеже става неуместно плащането на социални осигуровки
?
Господин …………,
запитването Ви не касае само вашите задължения по данъчните и
осигурителни закони. В същото не сте конкретизирали за относимата
нормативна база за коя година се интересувате, каква селскостопанска
продукция отглеждате и ще реализирате, предвид което становището е
принципно и касае третирането на доходите на земеделските
производители през 2010 година, съответно осигурителните Ви задължения
през този период. Становището е съобразено със законодателството към
датата на изготвяне на становището.
Регистриран земеделски производител е лице, което е
вписано в Регистъра на земеделските производители по чл.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители , по реда на Наредба
№3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
производители.
Считано от 01.01.2010
година доходите от дейността на физическите лица, регистрирани,
като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на
непреработени продукти от селското стопанство, са изключени
от обхвата на необлагаемите доходи и същите подлежат на облагане по
реда на раздел ІІІ „Доходи от друга стопанска дейност„ на Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Облагаемият доход на
тези лица, когато същите не са търговци по смисъла на Търговския закон
се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в
размер на 60 на сто, с изключение на доходите от производство на
декоративна растителност /чл.29, т.1 от ЗДДФЛ/.
С 40 на сто разходи за
дейността се намалява придобитият доход от дейността на
физическите лица за производство на преработени
или непреработени продукти от селското стопанство
/включително от продажба на произведена декоративна растителност/, от
горско стопанство / включително от събиране на диворастящи билки, гъби
и плодове/, от ловно стопанство и от рибно стопанство /чл.29, т.2 от
ЗДДФЛ/.
„Непреработен продукт
от селско стопанство” по смисъла на т.21 от §1 от ДР на ЗДДФЛ е всеки
първичен продукт, получен от растенията и животните , който се използва
в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или
преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения
в състава.
Регистрираните като
земеделски производители лица имат задължение през годината да внасят
авансов данък за придобитите доходи от дейността по реда на чл.43 от
ЗДДФЛ.
Предвид
обстоятелството, че
регистрираните земеделски производители са физически лица които
подлежат на задължително осигуряване и дължат осигурителни вноски за
своя сметка, същите имат статут на самоосигуряващи се лица по
смисъла на чл.5, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.
Авансовият данък се
определя върху разликата между облагаемия доход и вноските, които
самоосигуряващото се лице, земеделски производител, е задължено да
прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит
облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се- между облагаемия
доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на
дължимия данък се изчислява като получената разлика се умножи по
данъчна ставка 10 на сто.
В случаите когато
платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или
самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода е
самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на
дохода, размерът на данъка се определя и авансовия данък се внася от
лицето, придобило дохода, до 15 число на месеца, следващ тримесечието на
придобиване на дохода/ чл.43, ал.6 вр. чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ/, като не
се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие.
Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната
дирекция на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице.
В случаите когато
облагаемият доход е придобит от лице с 50 и над 50 на сто намалена
работоспособност същото дължи авансово данък за доходи от стопанска
дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, след като облагаемият доход на лицето от
всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и
подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по
чл.17 от същия закон, намален с удържаните или внесените за сметка на
лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лева.
Съгласно чл.30 от
ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност се
определя , като облагаемият доход по чл.29, придобит през данъчната
година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не
е самоосигуряващо се с удържаните задължителни осигурителни вноски,
които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и
Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина
задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на лицето.
Общата годишна данъчна
основа, е сумата от годишните данъчни основи по чл.25/доходи от трудови
правоотношения/, чл.30/доходи от друга стопанска дейност/, чл.32/доходи
от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество/, чл.34/ доходи от прехвърляне на права или имущество/ и
чл.36/доходи от други източници/, намалена с данъчните облекчения по
Глава четвърта от ЗДДФЛ.. Данъчните облекчения са: данъчно облекчение
за лица с намалена работоспособност-чл.18, данъчно облекчение за лични
вноски за доброволно осигуряване и застраховане-чл.19, данъчно
облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране-чл.20,
Данъчно облекчение за дарения-чл.22, данъчно облекчение за млади
семейства-чл.22а/. За да се ползват следва да са налице предвидените в
закона предпоставки. Поредността и начина за ползване на данъчните
облекчения е регламентиран в чл.21 и чл.23 от ЗДДФЛ. Същите се ползват
с годишната данъчна декларация по чл.50 от закона, която следва да се
подаде до 30 април на годината следваща годината на придобиване на
дохода в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на
физическото лице.
Годишното данъчно
облагане е регламентирано в Глава десета на ЗДДФЛ. Размерът на данъка
върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна
данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Авансово
удържаният и внесен през данъчната година данък се приспада от
определеното годишно данъчно задължение. Данъкът е дължим до 30 април
на годината, следваща годината на придобиване на дохода и се внася в
териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на местното физическо
лице.
По отношение
отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1
от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да
регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред,
определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането
се извършва по банков път или чрез прихващане. На основание чл.4, т.2 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са задължени
да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ
лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и извършват продажби на
собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на
продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и
тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По силата на чл.9,
ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават
фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за
придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4 (доходи
от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен
търговец, и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за
ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от
Закона за счетоводството. Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за
счетоводството са:
- наименование и
номер, съдържащ арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес
и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно- осигурителния
процесуален кодекс на издателя и получателя;
- предмет и
стойностно изражение на стопанската операция;
- име, фамилия и
подпис на съставителя.
Видно от горното
правната уредба на ЗДДФЛ изисква физическо лице, което е регистрирано
като земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския
закон, при продажба на собствена и непреработена селскостопанска
продукция да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от
Закона за счетоводството, а в случаите на продажби във или от търговски
обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения,
като магазин, склад или други подобни - фискална касова бележка от
въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство.
Земеделските
производители съгласно чл.3 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/
са данъчно задължени лица по този закон и като такива следва при
достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по–дълъг
от последните 12 последователни месеца преди текущия месец да подадат в
14 дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са
достигнали този оборот заявление за регистрация по ЗДДС /чл.96, ал.1 от
ЗДДС/. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за
който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период по дълъг от 12
месеца. Облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от
лицето облагаеми доставки, включително облагаеми с нулева ставка;
доставки на финансови услуги по чл.46 от закона;
доставки на застрахователни услуги по чл.47 от закона. Подробно за
изключенията, кои доставки не се включват в облагаемия оборот за
целите на регистрацията по ЗДДС ще се запознаете от разпоредбите на
Глава девета ”Регистрация” на ЗДДС.
Относно осигурителните задължения /социални и здравни/,
които възникват при упражняване на дейността на регистриран земеделски
производител, следва да имате предвид следното:
Регистрирани
земеделски
производители по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /§1, ал.1,
т.5/ са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са
регистрирани по установения ред.
Съгласно чл. 4, ал. З, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
регистрираните земеделски производители са задължително осигурени за
инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт /за фонд „Пенсии”/.
По свой избор те могат
да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.6 от КСО/.
Осигурителните
вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху
месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен
размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване/чл.6, ал.7 от КСО/. За 2010 г. минималния
осигурителен доход за регистрираните земеделски производители е 240 лв.,
а максималния месечен осигурителен доход/за всички осигурени лица/ е
2000 лв.
От 2010 г. с
промяната на чл.6, ал.7 от КСО /ДВ, бр.99, от 15.12.2009 г./ се премахва
разграничението в дохода, върху който се дължат авансово осигурителните
вноски от регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители
упражняващи само земеделска дейност и такива които извършват
едновременно и дейност по трудово или нетрудово правоотношение. В тази
връзка, с чл.8 от ЗБДОО за 2010 г. не е определен минимален месечен
размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители
и тютюнопроизводители, които упражняват само земеделска дейност.
Осигурителните
вноски се внасят лично или чрез осигурителна каса до 10-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължат по сметка на съответната
компетентна териториална дирекция на НАП, поотделно за всеки месец, като
в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер,
издаден от НАП на лицето.
Размер на вноските
за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2010 г. е:
за фонд „Пенсии”
-
за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – 16 на сто;
-
за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 11 на сто;
за фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3.5 на сто
Лицата, родени
след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна
пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени при условията и по
реда на част първа от КСО /чл.127, ал.1 от КСО/. Размерът на
осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване в универсален пенсионен фонд е 5 на сто;
Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до
прекратяването й
(чл. 10 от КСО).
Упражняването на трудова дейност включва всяко
действие на лицето, включително сключването на всякакъв вид договори,
подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ
отношение към осъществяваната дейност.
По силата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа
в чужбина и морските лица
/Загл.изм.ДВ.- бр.2
от 2010 г./,
започването,
прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се
установяват с декларация, подадена до компетентната териториална
дирекция на НАП
и подписана от самоосигуряващото се лице в 7 - дневен срок от настъпване
на
обстоятелството.
Съществуващата нормативна уредба в областта на
задължителното социално и здравно осигуряване на самоосигуряващите се
лица, не е нормативно обвързана с действителните доходи на лицата,
когато те са под определения минимален размер. Изискванията за минимален
размер на осигурителния доход имат за предназначение изграждането на
ефективна система за социална сигурност, която в случай на настъпване на
предвидените от закона социални рискове ще обезпечи на осигурените лица
адекватни парични обезщетения и помощи. Поради това самоосигуряващите
се лица са задължени да правят осигурителни вноски върху доход не
по-малък от нормативно установения минимален размер на дохода,
определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, за
регистрираните земеделски производители през 2010 г. върху 240 лв.
На основание
чл. 4, ал. 6 от КСО
лицата, които упражняват трудова дейност като „регистрирани земеделски
производители”, не подлежат на задължително осигуряване при условие, че
са придобили право на пенсия.
В Закона за здравното осигуряване липсва подобна
разпоредба, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от
кръга на задължително осигурените лица. Поради това на основание чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО, регистрираните земеделски производители, включително и
когато получават пенсии, се осигуряват върху месечен осигурителен
доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на
осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /за 2010 г. - 240
лв./. Ежемесечните авансови
здравноосигурителни вноски, са в размер на 8 на сто и се внасят до 10-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
За регистрираните
земеделски производители, както и за други самоосигуряващи се лица
съществува и задължение да представят в компетентната териториална
дирекция на НАП, данни по чл.5, ал.4 от КСО /Декларация обр.№1 и №6/,
съгласно Наредба Н-8 от 2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите
за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, както
следва:
Декларация образец № 1 се представя не по късно от 10 дни
след внасяне на дължимите авансови вноски за месеца /чл.3, ал.1, т.2/.
Самоосигуряващите се лица могат да подадат до 20 февруари за всяка
календарна година, еднократна декларация за календарната година в
случай, че са избрали да се осигуряват само за фонд „Пенсии” и
осигуряването им продължава от предходната година или е възникнало от
първи януари /чл.4, ал.1 и 2/;
Декларация образец № 6 се подава за дължимите осигурителни
вноски за предходната година, еднократно до 30 април на следващата
година/чл.3, ал.3, т.2/ ;
В заключение следва да имате предвид, че съгласно чл.17, ал.1 т.5, букви
„а” и „г” от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, всички задължени
лица, имат право да им бъдат осигурени и представени безплатно,
приемането на всички документи, относно публичните им задължения,
данъчни и други декларации, формуляри и други документи, които се
изискват или издават въз основа на закон в този смисъл подаването на
декларация за деклариране на обстоятелствата за започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на трудовата дейност са изцяло без
административни такси от страна на задължените лица.
В
качеството Ви на физическо лице, осъществяващо стопанска дейност, Вие от
една страна сте носител на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, а от друга страна, предвид спецификата на
дейността, която развивате, ползвате облекченията, предоставени от
данъчно осигурителното законодателство на страната.
Текстът на
чл.12, ал.1 от ДОПК регламентира правомощията на органите по приходите и
на публичните изпълнители във връзка с установяване на обстоятелствата
във връзка с чл.5 от с.к..
Във връзка
с приложението и спазването на данъчното и осигурителното
законодателство следва да се запознаете с посочените нормативни актове.
Относно въпроса Ви за компетентните органи, които контролират процеса
на продажба на продуктите, произведени от земеделски производител, по
отношение на търговската страна на този процес, следва да имате в
предвид, че органите по приходите извършват проверки на подлежащите на
контрол обекти, като проверяват отчетността на контролираните обекти,
счетоводни търговски и други книжа, документи и носители на информация
с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и
задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и
осигурително законодателство. Правомощията на органите по приходите са
уредени в чл.12 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс./ДОПК/.
Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за безопасност
на стоките и услугите в съответствие с изискванията на Закона за защита
на потребителите.
Може да се обърнете и към Министерството на земеделието и храните с
оглед характера на вашата дейност.
