Относно: регистрация по чл. 97а от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.

         Според изложеното в запитването във връзка с извършваната от дружеството дейност, а именно продажба на автобусни и самолетни билети за вътрешен и международен превоз на пътници чрез договор за посредничество, какъвто не е приложен към същото, са поставени следните въпроси:
         1. Ще подлежи ли „А” ООД на задължителна регистрация по ЗДДС при евентуално извършване на сделки/доставки от фирми членки на ЕС?
         2. За доставките/продажбите на международни автобусни, самолетни и фериботни билети чрез Интернет от фирми членки на ЕС налице ли е обстоятелството за вътреобщностно придобиване независимо от годишния оборот?

         Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното принципно становище:

         По първия поставен въпрос:
         От представените данни става ясно, че се извършва доставка на услуга чрез договор за посредничество, свързана с продажба на автобусни и самолетни билети за вътрешен и международен превоз на пътници.
Считано от 01.01.2010 г. се променя основното правило при определяне на място на изпълнение на доставка на услуга.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Във връзка с горните текстове от 01.01.2010 г. се въведе и нова специална регистрация по ЗДДС, а именно задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя.
По смисъла на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
        Тъй като дружеството ще предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение в други държави членки, за същото възниква задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от закона.
Съгласно чл. 101, ал. 8 от ЗДДС регистрацията по чл. 97а от закона се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация. Заявлението за регистрация се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансовото плащане или данъчното събитие).
        За така осъществените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, след регистрацията по този закон дружеството няма да начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, тъй като същите ще са с място на изпълнение извън територията на страната.
        Следва да се има предвид, че лицата, регистрирани на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури, както и нямат право на данъчен кредит.
Регистрирано по ЗДДС лице, което извършва доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на държава членка, заедно със справката декларация подава и VIES декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
        В същото време това, че дадено лице е регистрирано по чл. 97а от закона, не отменя неговото задължение да се регистрира по общия ред (чл. 96, 97 и 99 от ЗДДС) или по свой избор (чл. 100, ал. 1, 2 и 3 от закона), ако възникнат съответните основания за такава регистрация. В тези случаи лицето следва да се регистрира съответно по реда и в сроковете за задължителната регистрация или за регистрацията по избор.

        По втория поставен въпрос:
За да е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е необходимо да се изпраща или транспортира стока от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
        • придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно
задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
        • фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
        В изложената фактическа обстановка не е приложим режимът, установен за ВОП, тъй като не са налице условията, посочени в чл. 13 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че предмет на ВОП не може да бъде доставка на услуга, какъвто е настоящият случай.