3_5570/16.12.2009 г.

      ЗДДС, чл. 7, ал. 1;
      ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
      ЗДДС, чл. 17, ал. 1;
      ЗДДС, чл. 66, ал. 1, т. 1;
      ППЗДДС, чл. 45

      Относно: режим на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС

      Според изложеното в запитването „А” ЕООД продава на „Д”, със седалище и адрес на управление в Дания, пенополиуретан /дунапрен/ като по сделката ползва факторинг на Райфайзенбанк. Полиуретанът е предварително заготвен и не подлежи на допълнителна обработка. Съгласно договора с „Д” /в проведен телефонен разговор се изясни, че такъв липсва в писмена форма/, „А” ЕООД транспортира продукцията си до складовете на „В”ООД, със седалище и адрес на управление в РБългария, където клиентът ги доокомплектова с калъфки и така комплектовани ги транспортира до Дания.
      Във връзка с документирането на вътреобщностна доставка са поставени следните въпроси:
      1. Тъй като купувачът на продукцията извършва транспорта на комплектованото изделие за собствена сметка, „А” ЕООД отчита доставката единствено към момента на получаване на потвърждение от тях при получаване на продукцията.   Съществува ли предписана форма за съдържанието и задължителни атрибути?
       2. Предвид, че „Д” ще транспортира продукцията на партиди и очевидно потвържденията им няма да съвпадат с издадените от „А” ЕООД фактури, се посочва, че ще се налага в определени моменти да се начислява ДДС за количествата, за които липсват потвърждения и при получаване на последните ще се сторнират същите. Освен протоколи за начисляване и сторниране, както и съответните потвърждения ще са необходими ли и други първични документи, потвърждаващи сделките и вътреобщностните доставки?

       В запитването не е изложена изчерпателно фактическата обстановка, поради което с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 4 от 16 януари 2009 г./ изразяваме следното принципно становище:
       По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
       За да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия :
       - доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
       - получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
       - предмет на доставката са стоки;
       - възмездност на доставката;
       - транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
       Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
       Доказването на ВОД е регламентирано с чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно същия за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
       - документ за доставката;
       - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
       В зависимост от лицето, извършило транспорта, с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането на стоките:
       - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице;
       - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика;
       - писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от получателя.
       Следва да се има предвид, че в случаите на транспорт, извършен от доставчика или трето лице, способите на доказване са дадени алтернативно. Достатъчно е представянето на един от документите (транспортен документ или писмено потвърждение), за да се приеме, че е налице ВОД. Разбира се от съдържанието, както на транспортния документ, така и на писменото потвърждение от получателя на доставката, следва да може да се направи категоричен извод за идентичността на доставката, за която се отнасят с фактурираната и отчетена от доставчика ВОД.
       Писменото потвърждение от получателя (съответно приемо - предавателния протокол) на доставката следва да бъде документ, изходящ от представляващо получателя лице или упълномощено от него лице. Същото трябва да е в оригинал и да съдържа подпис на лицето, представляващо получателя. То може да бъде изпратено и по електронен път, по факса или по друг обичаен за търговската кореспонденция начин. В случаите на превоз, извършен от получателя, потвърждаване от упълномощено лице не се допуска.
      При положение, че от пенополиуретанът /дунапренът/, който се транспортира до складовете на „В” ООД , след комплектоването му с калъфки се получава краен продукт-ново изделие /възглавница, както бе изяснено в проведения разговор/, което се изпраща на „Д”, не може да се счете, че тези материали са стоката по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, която се транспортира до територията на друга държава членка, поради което за същата не следва да се прилага режима на вътреобщностна доставка.
      Тъй като обект на доставка са стоки, които не са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, то условието в този смисъл на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено. Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на вътреобщностна доставка. В този смисъл е и указание № 24-00-27 от 01.04.2007 год. на Изпълнителния директор на НАП, т. II., публикувано в сайта на НАП – www.nap.bg.
      Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя съгласно разпоредбите на чл. 17 от закона. По смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
      Предвид гореизложеното, за данъчното третиране на тези доставки се прилага общият ред за облагане на доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната.
      При продажбата на стоката - дунапрен на клиента от Дания - ще са приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Доставката е осъществена на територията на страната и същата е облагаема. За нея е приложима ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 20 %.
      Документирането се извършва чрез издаването на фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Фактурата следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.