ЗСч, чл.13, aл. 2
ЗКПО, чл.50
ЗКПО, чл.56
ЗКПО, чл.53, aл. 1 ЗКПО, чл.55, aл. 1 |
2_1771/14.07.2009г
ОТНОСНО: разпоредбите на ЗКПО, ЗСч и СС 16-ДМА
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- Варна, заведено с вх.№ ………от ……….2009г. сте изложили следните факти и обстоятелства:
„………” ООД възнамерява да извърши инвестиционни разходи за изграждането на:
1. соларни паркове;
2. вятърни паркове;
3. водни електроцентрали.
В запитването сте изброили елементи, които са относими към всяка една от горните системи, а именно:
-Соларни паркове: фотоволтаични модули;инвертор;монтажна система; охранителна система; кабели; разходи по строежа; разходи по планирането; разрешително за строеж.
-Вятърни паркове: турбини;генератор;фундамент;кула;кабели;разходи по строежа;разходи по планирането; разрешително за строеж.
-Водни електроцентрали: турбини; кабели;разходи по строежа;разходи по планирането;разрешително за строеж.
Поставили сте следните въпроси:
1. В коя категория данъчно амортизируеми активи, съгл.чл.55 от ЗКПО попадат горните активи и респ. каква е данъчно признатата им амортизационна норма, предвид, че същите ще бъдат използвани за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници;
2. Как според приложимото законодателство следва да бъдат амортизирани съответните активи за производство на енергия от ВЕИ: като едно цяло /турбини + кабели +…./ или всеки един елемент по отделно;
3. В случай, че са изпълнени условията на чл.55, ал.3, т.1 и т.2, може ли за тях да се приложи ускорената данъчно-амортизационна норма.
Изхождайки от непълната фактическа обстановка в запитването Ви и от действащата към момента нормативна уредба, изказваме следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории.
Предвид минималната информация относно активите, които сте изброили в запитването /само наименованието/, и принципния характер на настоящето становище, не сме в състояние да определим конкретната им относимост към една или друга категория групи данъчни амортизируеми активи.
При отнасянето на данъчните амортизируеми активи към дадена категория може да използвате Национална класификация на продуктите по икономическите дейности (НКПИД – 2003), утвърдена със Заповед № РД-07-242 от 13.12.2002 г. на Председателя на Националния статистически институт.
Едновременно с това, при определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, следва да изхождате и от неговия вид, технически характеристики и предназначение при осъществяване дейността на данъчно задълженото лице.
Признаването на дълготраен материален актив за данъчни цели се извършва съгласно чл.50 от ЗКПО. Текстът на чл.50 от закона указва, че данъчни дълготрайни материални активи (ДМА) са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно Националните стандарти за малки и средни предприятия /НСФОМСП/, чиято стойност е равна
или превишава по-ниската от:
1. стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) седемстотин лева.
Следователно, при признаването на един актив като данъчен ДМА, освен с изискването за размера на неговата стойност, следва да се съобразите и с изискванията на приложимите НСФОМСП, в конкретния случай с разпоредбите на счетоводен стандарт 16-Дълготрайни материални активи /СС 16-ДМА/.
Съгласно § 3.1. от СС 16 – ДМА, един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:
а) отговаря на определението за дълготраен материален актив, съгласно §2. Определения от с.с.;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли и
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
Стандартът регламентира и случаите, в които един дълготраен материален актив се състои от разграничими съставни части и те отговарят поотделно на критериите за дълготраен материален актив. Текстът на §3.2. от СС 16 дава възможност в тези случаи, ДМА да бъде разделен на своите съставни части и всяка част да бъде третирана като самостоятелен актив.
Стандартът указва, че това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
Съгласно чл.56 от ЗКПО данъчните ДМА се завеждат в данъчния амортизационен план /ДАПл/ с тяхната данъчна амортизируема стойност.
Текстът на чл.53, ал.1 от ЗКПО определя, че данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
В ЗКПО няма легална дефиниция на понятието „историческа цена”, поради което за данъчни цели следва да ползвате определението, дадено в чл.13, ал.2 на ЗСч:
” Историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена”.
Дефиниции за горните понятия се съдържат както в ДР на ЗСч, съответно в §1, т.8, т.4 и т.3, така също и в СС 16 - ДМА.
В чл.55, ал.3 от ЗКПО е дадена допълнителна възможност за ускорено амортизиране (до 50 на сто) на активите от категория II - машини, производствено оборудване и апаратура. За да могат да бъдат ползвани по-високите амортизационни норми за данъчни цели, ал.3 на чл. 55 ЗКПО изисква да бъдат изпълнени едновременно две условия:
1.активите да са част от първоначална инвестиция и
2.активите да са фабрично нови и да не са били експлоатирани преди придобиването им.
Съдържанието на понятието „първоначална инвестиция” е регламентирано в § 1, т.29 от ДР на ЗКПО.
В сила от 01.01.2009г. е разпоредбата на новата ал.6 на чл.55 от закона, с която е регламентирано прилагането на ускорена амортизация по отношение на активи, придобити във връзка с направена инвестиция за повишаване на енергийната ефективност при сключени доброволни
споразумения по реда на Глава пета, раздел ІІ от Закона за енергийната ефективност. |