|
КСО
– чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
ДОПК – чл. 128 и чл. 129
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на пенсионер,
полагащ труд без трудово правоотношение
Депозирали сте писмено запитване в Дирекция ”Обжалване и
управление на изпълнението” ……. В запитването посочвате, че от
01.01.2009 г. сте пенсионер и през месеците февруари и март на
2009 г. сте работили въз основа на сключен граждански договор с
възложител, който е юридическо лице. От приложените служебни
бележки към годишната декларация по чл. 50 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е видно, че
възложителят е удържал осигурителни вноски за фонд ”Пенсии” в
размер на 27 /двадесет и седем/ лева от възнагражденията Ви за
съответните месеци, поради което поставяте и следните
въпроси:
1. Правомерно ли са Ви удържани тези суми след като сте
пенсионер?
2. При отрицателен отговор, кой следва да ги възстанови?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите
към момента разпоредби
на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, Ви предоставяме следния принципен
отговор:
По първия поставен въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и
получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална
работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността,
ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Когато лицата са осигурени на друго основание през съответния
месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото
възнаграждение за работа без трудово правоотношение, независимо
от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
В
чл. 4, ал. 6 от КСО е посочено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1,
2, 4-6, включително работещите без трудово правоотношение, на
които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Следователно, когато упражняват изброените дейности, лицата на
които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание.
Желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове те
трябва да заявят изрично. С аргумент от противното, нежеланието
да се осигуряват не са длъжни да заявят изрично.
Изводът, до който се достига е, че ако едно лице, на което е
отпусната пенсия, полага труд без трудово правоотношение
/граждански договор/ и не е изразило изрично пред възложителя на
работата без трудово правоотношение желанието да се осигурява,
при изплащане на възнаграждения по договора, не би следвало да
се начисляват и удържат осигурителни вноски за държавното
обществено осигуряване.
По отношение на задължителните осигурителни вноски за здравно
осигуряване, следва да се има предвид, че такива се дължат и в
случай, че изпълнител по договора за работа без трудово
правоотношение е пенсионер /чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за
здравното осигуряване/.
По поставения втори въпрос:
Възстановяването на недължимо платени осигурителни вноски се
извършва по реда на чл. 128 - 129 от ДОПК. Прихващането или
възстановяването може да се извърши по инициатива на орган по
приходите или по писмено искане на лицето. Искането се депозира
в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по
приходите, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 - т. 7 от
ДОПК.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е
подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за
възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
|
