По така поставените въпроси изразяваме следното становище:

        По първи въпрос:
        В чл. 141, ал. 7 от Търговския закон е посочено, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговият управител се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Договорът за управление няма изрична уредба извън регламента в Търговския закон, следователно за този вид договори се прилагат общите разпоредби на гражданското право, в частност на Закона за задълженията и договорите. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок.
        Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица, се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и 4 от кодекса. Осигурителният доход е полученото, или начисленото, но неизплатено възнаграждение по договора, след намаляването му с нормативно признатите разходи, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (групата на ръководните длъжности по НКПД) съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО и по-голям от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО (65:35 за 2007 г.).
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
        Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ). Уговарянето на непълен работен ден е правна възможност, предвидена в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Наличието на клауза за непълно работно време в договор за управление и контрол е без юридическа стойност по отношение осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. Това означава, че когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, осигуряването е по описания по-горе ред – върху доход, не по-малък от съответния минимален „праг”, независимо че договорът може да е за работа при 4 часов работен ден.

       По втори въпрос:
       Сключването на клауза за непълно работно време може да има правни последици при зачитането на осигурителен стаж по трудови правоотношения. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. За лицата по договори за управление и контрол на търговски дружества в т. 3 от същата разпоредба е регламентирано, че за осигурителен стаж на тези лица се признава времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 т. 3 от КСО.