|
3_365/24.01.2007 г.
ДОПК,
чл. 38, ал.1 и чл. 171, ал. 1;
ЗСч,
чл. 42, ал. 1, т. 3
ОТНОСНО: Срокове за съхраняване на първични счетоводни документи
Постъпило е писмено запитване, в което са поставени следните въпроси:
1. Колко
години е необходимо да се съхраняват първичните счетоводни документи
/фактури за покупки и продажби/ ?
2. Колко
години се съхраняват платежните нареждания за внесените социални и
здравни осигуровки на работещия във фирмата персонал ?
При така
изложената фактическа обстановка и с оглед действащите към настоящия
момент разпоредби на Данъчно-осигурителения процесуален кодекс /ДОПК,
обн. ДВ, бр.105 от 2005г., посл. изм. ДВ, бр. 105 от 2006г./
и на Закона за
счетоводството /ЗСч, обн. ДВ, бр.98 от 2001г., посл.изм. ДВ., бр. 108 от
2006г./, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.
38,
ал. 1 от ДОПК счетоводната
и търговската информация, както и всички други сведения и документи от
значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се
съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Държавния
архивен фонд в следните срокове:
1.
ведомости за заплати - 50 години;
2.
счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
3.
документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на
давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са
свързани;
4.
всички останали носители - 5 години.
Видно
от изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗСч,
документите за
данъчно-осигурителен контрол
се съхраняват до 5 г.
след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение,
с което са свързани. На основание чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок.
Освен посоченото, следва да имате предвид и нормативните
правила за унищожаване на документите,
въведени в Закон
за държавния
архивен фонд (ЗДАФ). Разпоредбата на чл.9 от ЗДАФ предвижда, че
учрежденията и организациите не могат да унищожават документи без
разрешение на органите за управление на Държавния архивен фонд. По
отношение обаче на приложението на цитирания закон Националната агенция
за приходите не е компетентна да Ви предостави становище. |