|
3_1162/14.04.2010 г.
ЗДДФЛ,
чл. 18, ал. 2;
ЗДДФЛ,
чл. 17;
ЗДДФЛ,
чл. 42, ал. 2;
ЗДДФЛ,
чл. 49, ал. 1;
ЗДДФЛ,
чл. 52, ал.1 , т. 1;
ЗДДФЛ,
чл. 50;
Относно:
удържане на данъка от работодателя в случаите на отмяна на
решения на ТЕЛК във връзка с ползваното данъчно облекчение по
чл.18, ал. 2 от Закона за данъка върху доходите на физическите
лица
Според
изложеното в запитването с експертно решение на ТЕЛК 01.2009 г.
е определена трайно намалена работоспособност 52 % на работник
на дружеството. Съгласно посоченото решение лицето е ползвало
облекчението за лица с намалена работоспособност, регламентирано
в чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ чрез работодателя през 2009 г. С
Решение № 02.10.2009 г. на НЕЛК се отменя експертно решение на
ТЕЛК от 01.2009 г. и се определя 26 % трайно намалена
работоспособност на лицето. В тази връзка е поставен въпроса
относно удържане и внасяне на данъка на лицето за 2009 г.
Във
връзка с данъчното облекчение за лица с намалена
работоспособност в чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ е предвидено
следното:
-
сумата от годишните данъчни основи по чл.17 за лица с 50 и с над
50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила
решение на компетентен орган, се намалява със 7920лв.,
включително за годината на настъпване на неработоспособността и
за годината на изтичане срока на валидност на решението;
-
месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 за доходи от трудови
правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена
работоспособност се намалява с 660лв., включително за месеца на
настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока
на валидност на решението.
Предвид
цитираните разпоредби едно от условията, при наличието на които
се ползва това намаление, е физическото лице да разполага с
валидно, влязло в сила, решение, издадено от компетентен орган
(ТЕЛК или НЕЛК), с което се определя съответния процент намалена
работоспособност ( 50 и над 50 на сто).
В
представения случай, с Решение от 02.10.2009 г. на НЕЛК се
отменя експертно решение на ТЕЛК от 01.2009 г., с което е
определена степен на трайно намалена работоспособност 52 %. С
оглед на това следва да се приеме, че за 2009 г. не са налице
основанията за ползване на данъчно облекчение по чл. 18, ал.2 от
ЗДДФЛ. Поради това, че експертното решение не е влязло в сила
дружеството е следвало да удържи авансов данък върху доходите на
лицето.
Съгласно чл. 49, ал.1 от същия закон работодателят до 31 януари
на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа,
намалена по реда на ал.3 и определя годишния размер на данъка,
когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по
основното трудово правоотношение на работника или служителя.
Предвид обстоятелството, решението на НЕЛК е получено след
изтичане на законоустановения срок по чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ,
работодателя не притежавате правомощия за преизчисляване на
данъка за 2009 г.
По силата на
чл. 52, ал. 1, т.1 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна
данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от
трудови правоотношения, когато работодателят по основното
трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за
всички придобити през данъчната година доходи от трудови
правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е
удържан до 31 януари на следващата година. Поради това, че при
настоящата фактическа обстановка това условие не е изпълнено,
физическото лице, получател на дохода през 2009 г., в изпълнение
на чл.50 от ЗДДФЛ трябва да подаде годишна данъчна декларация.
Работодателя
на основание чл. 45, ал.6 от ЗДДФЛ трябва да издаде служебна
бележка по ал.1, след като не е извършил удържане на данъка до
31 януари. Физическото лице с подаването на декларацията само ще
изчисли дължимия данък за 2009 г., който подлежи на внасяне.
|
