1. чл.44, ал.2 във вр. с чл.12, ал.1, т.7 от ДОПК

Следва ли да се изискват, респективно – изземат оригинални документи при извършване на насрещна проверка? По какъв начин би могло в такъв случай същите да се върнат на притежателя им?

За предпочитане е да не се изземат оригинални документи, а да се събират заверени копия от тях. Оригиналът се изисква за сверяването му с копието и се връща. Ако са събрани оригинални документи и е налице искане за връщането им, задължително се изискват заверени копия от тях. Връщането се извършва от дирекцията, която е извършила проверката съгласно чл.45, ал.2 от ДОПК.

Ако се установи, че определени документи – фактури, разписки и др. са примерно: с невярно съдържание или носят подпис различен от подписа на лицето, посочено като такова, което го полага, те се изземат в оригинал и се сезира прокуратурата. Образуването на производство от компетентните органи е основание за отказ за връщане на оригиналните документи. Успоредно с това по Ваша преценка може да се възложи извършване на експертиза относно авторството или автентичността на документите.

2. чл.25 и чл.117, ал.5, изр.второ от ДОПК

Необходим ли е или какъв акт следва да се издаде за продължаване на определен от органи по приходите срок или удължаване на срок за подаване на възражение по ревизионен доклад. Как да се обективира извършената преценка?

В закона не е изрично предвидена форма за акта, с който може да се удължи срок в посочените случаи. Съгласно т.5 от Процедура К-13 „Приключване на ревизия” при постъпило искане от ревизираното лице за удължаване срока за писмено възражение ръководителят на екипа, след преценка може да удължи срока с не повече от 1 месец, за което уведомява писмено лицето.

3. чл.14, т.2 във вр. с чл.15 от ДОПК

В случаите, когато лицето има няколко работодатели и са внесени ЗОВ над максималния размер на осигурителния доход, определен в ЗБДОО, на кое лице следва да се  възстанови надвнесената сума? Необходимо ли е извършване на проверки, респективно – ревизии?

Ако лицето работи по няколко трудови договора едновременно, следва да се установи кое е основното правоотношение, по което то полага труд/примерно: има 6, 7 или 8 часов работен ден/. Това ще бъде и договорът, към възнагражденията от който, формиращи осигурителния му доход, ще се прибавят тези по останалите договори, сключени на основание чл.110 и чл.111 от КТ и с работно време, определено по чл.139, ал.2 от КТ. Ако в нарушение на трудовото законодателство са налице два или повече трудови договора с 8-часов работен ден, за основен се приема този, за който първи е подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Извършва се проверка при първия работодател-осигурител, чрез която се установява размера на осигурителния доход, върху който е следвало да се внесат ЗОВ. Разликата между максималния месечен осигурителен доход и определения по първия трудов договор осигурителен доход е сумата, върху която следва да се внесат ЗОВ, ако тя е получена като възнаграждение по втория трудов договор. Ако са внесени ЗОВ върху сума в по-висок размер, възниква право както за осигурителя, така и са самото осигурено лице /в частта от ЗОВ, внесени за сметка на всеки един от тях в съотношението по чл.6, ал.3 от КСО/ да поиска възстановяване. Без подадено искане възстановяване на ЗОВ не се извършва.

4. чл.119, ал.3 от ДОПК

 Допустимо ли е събиране на нови доказателства след съставяне на ревизионния доклад и преди издаване на ревизионния акт - напр. извършване на насрещни или др. проверки или действия от органа, който е определен да издаде РА, насочени към събиране на нови доказателства или с цел преценка на приложените към възражението документи;

Да, като мотивите за това са следните:

- чл. 5 от ДОПК – служебно начало;

- чл.3 от ДОПК - обективност

- в чл. 133, ал.2, т. 1, бук. “а” е посочено, че не е ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което е било известно до издаване на ревизионния акт;

- на основание § 2 ДР на ДОПК субсидиарно се прилага ЗАП. Като на основание чл. 11 от ЗАП адм.орган е длъжен да изясни всички факти и събере всички доказателства относими към случая преди да постанови акта.

Вземат се предвид всички доказателства, които са изискани, вкл. и от трети лица, но не са били представени до съставянето на ревизионния доклад, както и протоколи от приключили насрещни проверки, инициирани преди издаването на доклада. Размерът на задълженията може да се определи в по-малък, респективно – по-голям размер – в зависимост от всички събрани доказателства до издаването на ревизионния акт.

5. чл.34, ал.1, т.1 във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК

Може ли да бъде спряно производството при заболяване на органа, определен да издаде ревизионния доклад, когато срокът за извършване на ревизията е изтекъл и тече срок за изготвяне на доклада?

Производството следва да се спира по изключение в някой от следните случаи: заболелият служител е извършил основната или по-голямата част от ревизията и участието му в съставянето на ревизионния доклад е абсолютно наложително; заболелият служител самостоятелно е извършвал ревизията; отсъствието му ще бъде продължително /примерно: влиза в болница/. В останалите случаи следва само да се измени заповедта по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, с която заболялото лице е определено за ревизиращ орган и ревизионният доклад да се подпише само от останалите лица /аргумент от чл.117, ал.2, т.1 и т.10 от ДОПК/.

6. чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК

Службите на АСП изискват от НАП информация за задълженията на лица, на които ще се отпускат средства за лечение и прилагат подписана декларация от лицата.Допустимо ли е да се дава такава информация? Декларацията следва ли да е в оригинал или може да е заверено копие?

Подписана е инструкция за обмен на информация между НАП и АСП. Създаден е и образец на декларация, който се подписва от лицата, за да бъде предоставена ДОИ.

Допустимо е в ТД на НАП да бъде представено и заверено с подпис и печат от служител на службата по „СП” копие на декларацията, макар това да не е изрично предвидено в инструкцията.

7. чл.126 във вр. с чл.129, ал.2, т.2 от ДОПК

Приложима ли е разпоредбата на чл.126 в проверката по прихващане и възстановяване в случаите на възстановяване на надвнесен данък по ЗОДФЛ на наследниците на починалото лице?

Когато по молба за възстановяване е възложена проверка или ревизия, но лицето е починало преди постановяването на акт, производството се прекратява на основание чл.36, ал.1 от ДОПК. Неговите наследници могат от свое име да поискат възстановяване на данък, като за процесуална икономия е допустимо те да определят само един свой представител и квотите, в които да им се преведат сумите.

8.чл.34 и чл.35 от ДОПК

Следва ли да се възобновят ревизионни производства, спрени на основание чл.70, ал.1, т.3 от ДПК/отм./, ако задълженото лице не е намерено на адреса за кореспонденция през 2006 г. и това е обективирано от извършени проверки?

Прилага се §5, ал.3 от ПЗР на ДОПК – производството следва да се възобнови, независимо от това, че лицето не е намерено на адреса. В чл.34, ал.1 липсва основание „не е намерено на адрес” – няма законова пречка ревизията да продължи и приключи. Основанията за прекратяване са в чл.36, ал.1 и „ненамирането” на адрес не е сред тях.

9. чл.122 от ДОПК

Как следва да се определят задължения за ЗОВ при положение, че заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл.32 от ДОПК и не са представени документи от ревизираното лице, а чл.122 е приложим само за данъци?

Липсата на доказателства, относими към определяне размера на ЗОВ, не означава, че лицето няма такива задължения. Основен принцип в осигурителното законодателство е, че осигурителният доход, върху който се изчисляват ОВ, следва да е определен въз основа на писмени доказателства и да е установено каква точно сума е получена/респективно – какъв доход е реализиран от самоосигуряващо се лице/. Хипотетичен доход няма, защото това би довело до неоснователно получаване на осигурителни плащания от фондовете на ДОО. В случая заповедта за възлагане на ревизията следва да се измени, като от нейния предмет се изключат ЗОВ – поради липсата на доказателства за определянето им.

10. чл.119, ал.3 от ДОПК

Допустимо ли е да се издаде ревизионен акт преди изтичане на срока за подаване на възражение в случаите, когато лицето писмено декларира, че няма възражения?

Допустимо е. В случая не е налице отказ от право „няма да правя възражения”, а упражняване на самото право „нямам възражения”. Освен това, срокът е определен в полза на лицето, а то заявява, че няма възражения.Това не го лишава от правото му да оспорва ревизионния акт, който е правопораждащият индивидуален административен акт.

11. чл.82, ал.4 от ДОПК

Може ли да се уведоми Агенцията по вписванията за подлежащо на вписване в РБУЛСТАТ лице, което не е вписано там?

Прилага се чл.24, ал.1 от ЗРБУЛСТАТ – орган по приходите уведомява АП за наличие на основание за вписване на даден субект и служебно се извършва вписването. В случая чл.82, ал.4 от ДОПК е неприложим, т.к. не се касае за служебно вписване на данни, различни от тези, които ще се впишат в регистър БУЛСТАТ.

12. чл.128 от ДОПК

Може ли да се прихванат задължения за ОВ, декларирани със справка 1 и 2 към ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ, отнасящи се за години преди 2005 г.?

Годишно изравняване на осигурителния доход се извършва чрез попълване на справките към ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ. В случаите, когато е подадена такава декларация и посочените в нея дължими ОВ не са внесени в срок, може да се използва правната възможност на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК и без да е извършвана ревизия да се издаде акт за установяване на задълженията. След това се издава АПВ, независимо за коя година се отнасят определените задължения.

13. чл.109 от ДОПК

В случай, че с ревизионен акт са установени задължения след изтичане на преклузивния срок по чл.109, същите подлежат ли на принудително изпълнение?

Чл.109 урежда преклузивен срок, в който може да се възлага ревизия. Ако се излезе извън този период в частта за данъци производството ще бъде недопустимо. Този срок обаче е различен от давностния срок, в който задълженията се погасяват. Когато са установени с ревизионен акт задълженията могат да се прихванат с вземания на длъжника, възникнали преди задължението да се е погасило по давност. Възможно е дори лицето да погаси доброволно задълженията си, без да направи възражение за изтекла давност.

14.чл.118 от ДОПК

В случаите, когато за част от ревизираните периоди не се установяват задължения, необходимо ли е в ревизионния акт да се включват мотиви, че за тези периоди не са констатирани различия от декларираните данни?

Дали да са мотиви или подробно изложение на констатациите, няма значение, но такива задължително следва да има. Възможно е в последствие да е налице някоя от хипотезите на чл.133 от ДОПК, когато по инициатива на органа по приходите ще се наложи изменение на ревизионния акт. Ако няма мотиви, извършването на преценка ще е много по-трудно.

15. чл.175 от ДОПК

От кога следва да се начислява лихва във връзка с подадена декларация обр.6 от осигурител – от изискуемостта на ОВ или след подаването на декларацията?

Лихвата се начислява от деня на забавата. Падежът е определен в КСО и не е обвързан с последващо подаване на декларация № 6.

16. чл.117, ал.2, т.6 от ДОПК

Може ли само декл.6 и придружително писмо, в което е посочено на коя дата са изплатени заплати, да се считат ОВ за изискуеми и да се начислява лихва? При ревизията е установено, че няма подписи на работниците по ведомостите, няма преводи по дебитните карти и сумата за възнаграждения стои като кредитно салдо по сметка 421.

В конкретния случай е подадена декларация с невярно съдържание. ЗОВ стават дължими при полагане на труд по трудово правоотношение едва след получаване на възнаграждение. Вероятно подаването на декларация с невярно съдържание е свързано с тегленето на обезщетения от фондовете на ДОО.

17. чл.50, ал.5 от ДОПК

Как да се разбира понятието „незаинтересован свидетел”?

Свидетелят не трябва да е служител на приходната администрация или да е страна в производството. Обръщаме Ви внимание на обстоятелството, че методологията по ДОПК се осъществява и е от компетентността на Д”ДОМ”.

1. ЗДДС Приложима ли е разпоредбата на чл.132, ал.2 от ЗДДС за периоди преди влизането й в сила, т.е. преди 1.01.2005 г.?

Действието на материално-правните норми по време е уредено в Закона за нормативните актове и то е от влизането им в сила – за напред. Обратно действие може да се придаде по изключение и то само с изрична разпоредба в този смисъл. В случая такава няма.

2.чл.132, ал.2 от ЗДДС

Как следва да се разбира текста „данък като регистрирано по този закон лице” – това данъка като резултат от периода ли е или неначислен данък на изпълнените от лицето облагаеми доставки за периода от възникване на задължението за регистрация до датата на регистрация по този закон?

С тази разпоредба изрично се регламентира, че неизпълнението на задължението за регистрация на  данъчнозадължените за целите на закона лица не означава, че не подлежат на облагане с данък извършените от тях облагаеми доставки, за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му. С чл. 132, ал.2 във вр. с чл.1 е предвидено, че ДДС се дължи за всяка облагаема доставка. В тази връзка, за указания в разпоредбата период, подлежат на определяне задълженията по ЗДДС, които се изразяват със сумата на неначисления данък за изпълнените от данъчнозадълженото лице облагаеми доставки. За определянето на дължимия данък се приема, че данъчната основа е определената по реда на чл.29-31 от ЗДДС, т.е. данъка се дължи отделно (чл.56, ал.2-3 не е приложим).

За този период, разпоредбите на чл.63-67 от закона не са приложими.

3. Срокът, визиран в чл.20, т.18 от ЗДДС само за събиране на доказателства за констатиране на основание за задължителна дерегистрация по чл.116, ал.2, т.2, б.”б” ли се отнася или и за други проверки?

Единствено в чл.116, ал.2, т.2, б.”б” от ЗДДС е използвано понятието „щателно издирване”. Макар в чл.20, т.18 да е дадено определение и в самата разпоредба да е записано „за целите на този закон”, след като единствено в чл.116 е предвидено извършването на такова действие, то само в процедура по дерегистрация ще се спазва 14-дневния срок за търсене на адрес. Обсъжданата разпоредба на чл.116 от ЗДДС е специална спрямо общата на ДОПК.

4. При смърт на ЕТ, регистриран по ЗДДС в случаите на правоприемство от наследниците, същите следва ли да подават справки-декларации по чл.100 от датата на смъртта до датата на дерегистрацията по чл.117, ал.1, т.4 във вр. с чл.120, ал.2 от ЗДДС?

Справката-декларация по чл.100 от ЗДДС се подава от регистрираното задължено лице. След смъртта на ФЛ дерегистрацията следва да се извърши от датата на смъртта, независимо кога сме узнали за нея, защото тя е правно заличаващ факт. Не следва да се приема, че за данъчните периоди, включващи датата на смъртта до датата на дерегистрацията, могат да се подават декларации по чл.100-101, подписани от наследник. Наследниците, едва след като по реда и при условията на закона се регистрират за целите на ЗДДС ще подават справки-декларации по чл.100 – на собствено основание, а от името на починалото лице.

5. За даден период в дневника си  за покупки лице е отразило и данъчни кредитни известия към данъчни фактури, по които е ползван данъчен кредит в същия данъчен период и в предходни такива. Как следва да бъде изчислен % на платения данък по ДДС-сметка за периода, когато лицето декларира ДДС за възстановяване по чл.77, ал.2?

На база посочения в кол.40 на справката-декларация общ размер на упражнения данъчен кредит за периода. Правото на „ускорено възстановяване” ще е налице само при условие, че лицето е платило съответния размер от  начисления му данък, за който е упражнено правото на данъчен кредит за периода чрез "ДДС-сметка".

Предвид това:

- за упражненото в предходен данъчен период право на данъчен кредит по данъчна фактура, по която в следващ данъчен период е издадено данъчно кредитно известие платеният данък чрез ДДС – сметка не се взима предвид при определяне сумата на платения данък за периода;

- упражненото право на данъчен кредит за данъчен период, през който лицето е получател по данъчна фактура, за която в същия данъчен период е издадено данъчно кредитно, когато чрез ДСС – сметка е платен данъка по тази фактура, означава, че:

       1. налице са суми, преведени с отпаднало основание (чл.64, ал.3);

       2. съгласно дефиницията за понятието „данъчен кредит”, дадена с чл.63 на ЗДДС, условието, поставено с изр. второ на чл.77, ал.2 за упражнено правото на данъчен кредит, налага при изчисляването на % на платения данък не се включва цялата сума, платена по фактурата чрез "ДДС-сметка".

1. ЗКПО Облагат ли се с окончателен данък по реда на чл.34, ал.1 от ЗКПО дивидентите, начислени от дружество, което се е облагало с патентен данък през годината, през която се разпределя печалбата?

Облагането на доходи от дивиденти и ликвидационни дялове не зависи от реда, по който подлежи на облагане данъчно задълженото лице – платец на доходите. Те подлежат на облагане на самостоятелно основание – чл.1, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.34, ал.1, чл.47, чл.50, ал.2 и чл.55, ал.3 и ал.4 от ЗКПО.

Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗКПО предвижда облагане с данък на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни ФЛ, ЮЛ, които не са търговци и чуждестранни лица. Данъкът се удържа при източника и е окончателен. Носител на данъчната тежест е лицето-получател на дивидента, което се явява данъчен субект по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗКПО.

Обстоятелството, че дивидентът е определен въз основа на печалбата за годината, за която ЮЛ е подлежало на облагане с патентен данък, а към момента на начисляване и изплащане на дивидента се облага с корпоративен данък не се отразява на данъчния режим на облагане на доходи с данък при източника. Този данък е дължим и в случаите, когато дивидентите се разпределят през година, за която лицето подлежи на облагане с патентен данък.

2. Когато с ревизионен акт не е признат данъчен кредит поради липса на доставка, да се извърши ли увеличение на финансовия резултат по реда на чл.23, ал.16, т.1 от ЗКПО със сумата на непризнатия кредит?

Съгласно чл.23, ал.16, т.1 от ЗКПО, не се преобразува финансовият резултат, когато е отказано правото на данъчен кредит по ЗДДС, при условие, че са изпълнени изискванията на ЗКПО. Отказаното по реда на ЗДДС право на данъчен кредит само по себе си не е основание за извършване на преобразуване на финансовия резултат по реда на чл.23 от ЗКПО. Напротив, ако са изпълнени изискванията на ЗКПО този разход, произтичащ от непризнат данъчен кредит, би бил данъчно признат и на основание и с него не следва да се извършва преобразуване на финансовия резултат. За всеки един разход следва да се извършва самостоятелен анализ на изпълнението на изискванията на ЗКПО за данъчно преобразуване и да се преценява доколко той представлява разход, признат или не за целите на този закон.

3. преотстъпване на корпоративен данък по чл.61д от ЗКПО.

На въпросът Ви е даден отговор с указание на Министъра на финансите с изх. № УК-2/3.05.2006 г., като в т. ІV.5. е записано, че допълнително установените данъчни задължения за минал период, за който предприятието законосъобразно е приложило данъчния режим за преотстъпване на данъка, също подлежат на преотстъпване.

4. В случаите, когато през годината ДЗЛ получи разрешение за използване на нови игрални хазартни съоръжения, как следва да се определи данъка по чл.2г от ЗКПО? Кога следва да се внесе и да се подаде декларацията по чл.2г?

В чл.2г от ЗКПО е записано, че лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и др.хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл.2а, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение.т.е.законодателят не е обвързал размера на данъка със срока на осъществяване на дейността, а единствено с наличието на игрално съоръжение. Когато лицето започне дейността си през годината, данъкът ще се дължи в пълен размер. Данъкът по чл.2г се начислява и внася на авансови тримесечни вноски. Лицата са задължени да подават декларация за съответното тримесечие в сроковете за внасяне на данъка /чл.2г, ал.3/. Съгласно Закона за хазарта, дейността по чл.2г подлежи на разрешителен режим. Когато дейността започва през годината, считаме, че датата на издаване на разрешението на ДКХ е възможно най-ранната дата, на която да бъде деклариран и внесен данъка.

ЗОДФЛ

1. Как следва да се коригира задължението за патентен данък и как следва да се определят лихви за това задължение, когато лицето е преминало от облагане с патентен данък към такъв по общия ред по чл.30, ал.3 и 4 от ЗОДФЛ?

При невнесени  дължими вноски за окончателния годишен (патентен) данък:1.1. Лихвите следва да се начисляват до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което оборотът на данъчно задължено лице е превишил 50 хил. лв. 1.2. Индикатор за тримесечието, през което оборотът на ДЗЛ е превишил 50 хил. лв, е последният месец, посочен от лицето в справката към част ІІІ от данъчната декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ.  1.3. Главницата (задължението) за 2006 г. следва да се занули.

2. При внесени в законоустановения срок вноски за окончателния годишен (патентен) данък следва:

2.1. На счетоводството да се предоставя ежедневно информация за лицата, преминали към общ ред на облагане за вземане на съответните счетоводни операции във връзка с третирането на тези вноски като авансови за целите на облагането по общия ред.

3. При внесени след законоустановения срок вноски за окончателния годишен (патентен) данък за 2006 г.:

3.1. Лихвите са дължими по общия ред – от деня, следващ крайния срок за внасяне на съответната вноска, до деня на внасянето й.

3.2. Третирането на главницата е аналогично като по т.1.3.

2. При подаване на коригираща декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ след предвидения за тази правна възможност срок, следва ли да се съставя АУАН?

Коригираща декларация, подадена след срока, предвиден в закона за подаване на основната декларация, се счита за неподадена и не поражда правни последици /чл.104, ал.3 от ДОПК/. Може да се търси АНО по чл.61, ал.2 от ЗОДФЛ, когато в последствие се установи, че първата декларация е с невярно съдържание.

3. При подаване след срока на декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ, в която се декларират само доходи от трудови правоотношения, следва ли да се съставя АУАН, когато лицето ползва облекчение по чл.28 или 29а?

Съгласно чл.42, ал.1 от ЗОДФЛ лицата, получаващи доходи само от трудови правоотношения, не са задължени да подават декларация по чл.41, ал.1 и в срока, определен в него. Те могат да подадат декларацията без ограничение във времето и без значение за кой период се отнася данъчното облекчение. Упражняването на права по нашето законодателство не е основание за търсене на АНО. Дадени са указания с изх. № 24-00-480/24.02.2006 г.

4. Ако лице, облагало се с патентен данък, през м.12. превиши оборот от 50 х.лв. за текущата година, следва ли да подаде декларация по чл.43, ал.3 от ЗОДФЛ в срок до 31.01. на следващата година?

Да. Определеният в закона оборот е такъв за календарна година. За да възникне задължението за подаване на декларация по чл.43, ал.3 от ЗОДФЛ, е достатъчно в рамките на годината такъв оборот да бъде достигнат.

1. По кой ред следва да се ревизират осигурителните каси – по реда на КСО или на ДОПК?

Съобразно правомощията, които са им дадени, органите по приходите извършват ревизии на осигурителните каси само по реда на ДОПК.

2. Дължат ли се вноски за фонд „ПКБ” за работещи пенсионери за 2000 г. и 2001 г.? Следва ли да се възлагат ревизии за тези задължения след изтичане на давността?

За периода 2000-2001 год. осигурителни вноски във фонд„ПКБ” за лицата, работещи по трудов договор, се дължат на основание Закона за закрила при безработицата и насърчаване на заетостта. За лицата с придобито право на пенсия за изслужено време и старост осигурителни вноски за фонд„ПКБ” се дължат в общо утвърдените размери. Законът прави изключение за лицата с трайно намалена трудоспособност, установена от ТЕЛК или ЦТЕЛК се освобождават от задължителни месечни вноски. Частта от вноската за тези лица, която е за сметка на работодателя, се намалява с 50 на сто. На втория въпрос отговор е даден по-горе в т.13.

3. Физически лица, които са образували неперсонифицирани дружества по реда на ЗЗД дължат ли ОВ за дейността им като съдружници?

Само в случай, че не получават за дейността си като съдружници в дружеството никакво възнаграждение, ЗОВ не се дължат.

4. чл.21, ал.6 от ЗГВРС

При поискване на неоснователно внесени вноски във фонд „ГВРС” в НОИ е имало отделен образец на разпореждане, който се подписва от Директора на фонда. Ще се утвърди ли такъв и за НАП?

Не, няма да се утвърди специален формуляр. Ще се използва общият за АВП, тъй като се прилагат на общо основание разпоредбите на ДОПК.

5. чл.40а от ЗЗО

Ако едно лице, което пребивава в чужбина повече от 183 дни през 1 календарна година е напуснало страната, без да подаде заявление по чл.40а има ли право да подаде такова чрез упълномощено лице? От коя дата ще бъде освободено от ЗОВ – датата на напускане на страната или датата на подаване на заявлението?

Няма освобождаване от ЗОВ, т.к. преди напускане на страната лицето не е подало заявление.

Следва да се има предвид и разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗИДЗЗО /ДВ бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г./, съгласно която българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на чл. 40а от същия закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите ЗОВ за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление. Българските граждани, заварени в чужбина към влизането на посочената разпоредба в сила /21 декември 2004 г./, трябва да подадат заявление в компетентната ТД на НАП при завръщането си в страната. Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО. Правата на лицата се възстановяват тогава, когато отговарят на условията на    чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

6. чл.40а от ЗЗО

Лице е подало заявление за напускане на страната по чл.40а от ЗЗО. Възможно ли е да заплати ЗОВ за целия период, през който е било извън страната и да поиска анулиране на подаденото заявление?

Разпоредбата на чл.40а предоставя възможност за освобождаване от заплащане на здравноосигурителни вноски, а не вменява задължение за лицето да го упражни. Дори и да е упражнено това право, преди да са настъпили правните последици от него, а именно – да е коригиран здравноосигурителния статус, лицето може да оттегли заявлението си и да заплати здравноосигурителните вноски за целия период на пребиваването си в чужбина.

7. § 19в от ПЗР на ЗЗО

В допълнителния регистър като месеци без задължения се отбелязват само тези, за които са налице и двете условия, визирани в § 19в от ПЗР на ЗЗО. Дължими ли са ЗОВ за месеците, през които лицето напуска или се връща в страната?

Не се дължат здравни вноски за месеците, през които лицето напуска/се завръща в страната. Здравноосигурителни вноски се дължат само за пълните  календарни месеци, в които лицето пребивава в страната.

8. чл.3, ал.3 от Наредба Н-8/2005 г.

Следва ли да се обработят декларации обр.1 и 6, отнасящи се за периоди с изтекла 5 г. погасителна давност и за подаването на които лицата не са получили изрични указания от НАП и НОИ? Лицата са ги подали с молба до Директора на ТД на НАП.

Изготвен е проект на указание и предстои да го получите.

Да, тези декларации следва да се приемат.

1. Кога следва да се изпратят искания за насрещни проверки, след като е издадена заповед за възлагане на ревизия – в 10-дневния срок от издаване на ЗВР или в 10-дневен срок от връчване на ЗВР?

Недопустимо е извършването на процесуални действия преди връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Преди субектът да е уведомен за започване на производство, на практика няма начало на процес, за да се извършват процесуални действия. Могат да се извършат подготвителните действия  - подготвяне за изпращане на искания за насрещни проверки; проверки в регистрите, определяне на свързани лица и др.

2. Изтекъл ли е давностния срок за ЗОВ за 2000 г. и във връзка с това следва ли да се възлаган ревизии за тези задължения и да се вписват задълженията в удостоверенията по чл.87, ал.6 от ДОПК?

Да, следва да се възлагат ревизии за ЗОВ, независимо от обстоятелството, че давността може и да е изтекла. Това е така, тъй като давността не се прилага служебно. Тези задължения следва да се установят по основание и размер. Ако лицето направи възражение за изтекла давност, тогава задължението няма да бъде включено в РА .

Тези задълженията следва да се вписват в удостоверението.

3. При издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК се вписват задълженията по декл.обр. № 6. Следва ли да се впише и лихвата за забава?

Да, включва се и размера на лихвата.

4. Няма утвърден образец на удостоверение, което следва да се издава по чл.3, ал.1-4 от Закона за малките и средни предприятия. Следва ли да се издава такова?

Такива удостоверения следва да се издават независимо, че няма утвърден формуляр, тъй като е налице законово задължение за това.

5. Издава ли се ревизионен акт при липса на установени задължения в ревизионния доклад?

Да, издава се РА, защото той е ИАА.