Въпрос

     Съгласно указание на НОИ при сумирано изчисляване на работното време часовете в повече от нормата за периода на сумираното му отчитане следва да се оформят като извънреден труд. Парично обезщетение за часовете извънреден труд не се изплаща. Кои часове в периода се считат за извънредни и не биха се платили от НОИ при временна нетрудоспособност?



     Отговор

     Чл. 142, ал. 2 от КТ урежда сумираното изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. Съгласно чл. 142, ал. 4 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.
     С оглед на цитираните разпоредби работодателите разработват графици за работа на работниците. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.
     При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, за съответния период ще бъде налице извънреден труд когато (след превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) нормата работно време за същия период е превишена.
     Само когато се получат часове над определената норма за периода, те представляват извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно: положеният извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто.   Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
     Само когато се полага труд през дните на официалните празници, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ).
     Следва да имате предвид, че съгласно чл 18, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в сила от 01.01.2005г. положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. Положените часове извънреден труд “не носят” допълнителен трудов стаж, тъй като времето, признато за трудов стаж не може да бъде повече от календарното.
     По отношение часовете извънреден труд, които се зачитат за осигурителен стаж по реда на Кодекса за социално осигуряване има разлика. Съгласно чл. 38, ал. 15 и 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.
     За конкретна информация по въпроси, свързани с начина на изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, когато работникът/служителят работи при условията на сумирано изчисляване на работното време, следва да се обърнете към НОИ.

23-12-2009