Отчитане на основните производствени разходи

            Основните производствени разходи представляват онази част от разходите, която е непосредствено свързана с производството на материална и нематериална продукция, без извършването на която е невъзможно произвеждането на готов продукт или оказването на съответната услуга.

            Основните производствени разходи могат да включват:

     а) преки технологични разходи и

     б) непреки технологични разходи.

            Преките технологични разходи са разходи, които са свързани непосредствено със създаването на определен продукт.  Такива могат да бъдат основните материали, горивата, заплатите, социалните осигуровки и надбавки и други.  Към тези разходи могат да се включат и други разходи, ако те отговарят на условието да бъдат непосредствено свързани със създаването на определен продукт или услуга.

            Непреките технологични разходи са разходите, свързани с определено производство, които не могат да бъдат отнесени непосредствено към определена продукция.  Това са разходи, които се извършват при нормални производствени условия и без извършването на които е невъзможно производството на определен вид продукция или оказването на конкретна услуга. Към тези разходи могат да бъдат отнесени амортизацията на сгради, машини и оборудване, разходите за спомагателни материали, заплати, социални осигуровки и надбавки и други.

            За нормални производствени условия в дейността на предприятието се смятат тези, които са преобладаващи през настоящия и през минали периоди. Нормалните производствени условия в предприятието могат да зависят от много и разнообразни фактори, но основното в случая е тяхното влияние при отчитането на разходите.  Промените в технологиите на производството и на оказване на услуги могат да доведат до съществена промяна в тези условия. Необходимо е непрекъснато да се следи влиянието на тези условия върху организацията на отчитането на разходите и конкретно при отчитането на непреките технологични разходи.

            Обхватът на непреките технологични разходи зависи от конкретния характер на съответния начислен разход и от неговата технологична връзка с произвеждана продукция или оказвана услуга.  Това на практика означава, че в зависимост от конкретните условия определен разход може да бъде класифициран като пряк или като непряк технологичен разход.  Поради тази причина не може да съществува точна схема на разходи, които се отнасят само към преките или само към непреките технологични разходи.

            Конкретният състав на преките и на непреките технологични разходи се определя в утвърдените от предприятието правила за отчитането на разходите, като се прилага списък на разходите, които се отнасят към преките и към непреките разходи.

            Непреките технологични разходи подлежат на разпределение.  Базите за разпределение на непреките технологични разходи се определят от ръководството на предприятието.  Всяка база за разпределение трябва да се определя много внимателно от ръководството на предприятието от гледище на формирането на себестойността на съответното изделие или услуга.  Тази база трябва да осигурява възможност за по-точно определяне себестойността на продукцията и услугите, както и тяхната рентабилност при сравняването й с продажната им цена.

            При определянето на базата за разпределение трябва да се имат предвид конкретните особености на всяко производство и дейност.  В таблицата по-долу са посочени примерни бази за разпределение на отделните видове разходи.

            Изборът на базата на разпределение на непреките технологични основни производствени разходи се прави в началото на отчетния период.  Това е част от разработването на счетоводната политика на предприятието.

            Възприетата база за разпределение в началото на периода не може да се променя през годината, но следва да се прилага систематично в предприятието.

            След отразяване на разходите по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи, те се отчитат по сметките 611 Разходи за основна дейност и 612 Разходи за спомагателна дейност.  При отчитането на преките технологични разходи тази поредност се спазва, като се конкретизира отнасянето на разхода към съответния продукт или услуга.

            При непреките технологични разходи отчитането може да бъде направено най-малко по два начина.

            Първи вариант - непреките разходи се отчитат в отделна аналитична сметка към сметките 611 Разходи за основна дейност или 612 Разходи за спомагателна дейност.  След това се разпределят на определена база и се отнасят към съответния продукт или услуга.  При този вариант счетоводните записвания, например на начислени заплати ще бъдат:

1.  Дебит сметка 604 Разходи за заплати

        Кредит сметка 421 Персонал

2.  Дебит сметка 611 Разходи за основна дейност

   анал. сметка Производство А

   анал. сметка Производство Б

   анал. сметка Непреки разходи

         статия Заплати

   Дебит сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

   анал. сметка Цех 1

   анал. сметка Цех 2

   анал. сметка Непреки разходи

         статия Заплати

        Кредит сметка 604 Разходи за заплати

            При разпределението на непреките разходи сумите от различните статии към аналитичните сметки Непреки разходи се отнасят по предназначение.

1.  Дебит сметка 611 Разходи за основна дейност

   анал. сметка Производство А

         статия Непреки разходи

   анал. сметка Производство Б

         статия Непреки разходи

         Кредит сметка 611 Разходи за основна дейност

         анал. сметка Непреки разходи

2.  Дебит сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

   анал. сметка Цех 1

         статия Непреки разходи

   анал. сметка Цех 2

         статия Непреки разходи

         Кредит сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

         анал. сметка Непреки разходи

            Организацията за отчитане на разходите по отделни статии в аналитичната сметка Непреки разходи ще се определи от предприятието като се вземат под внимание конкретните управленски нужди.

            При разпределението на непреките разходи сумите от аналитичните сметки Непреки разходи се отнасят по предназначение по посочения по-горе начин.

            Втори вариант.  При него непреките разходи се отнасят директно към съответния продукт или услуга - след начисляването им по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи.

1.  Дебит сметка 604 Разходи за заплати

        Кредит сметка 421 Персонал2.  Дебит сметка 611 Разходи за основна дейност

   анал. сметка Производство А

   анал. сметка Продукт 1

         статия Непреки разходи

   анал. сметка Продукт 2

         статия Непреки разходи

   анал. сметка Производство Б

   анал. сметка Продукт 1

         статия Непреки разходи

   анал. сметка Продукт 2

         статия Непреки разходи

   Дебит сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

   анал. сметка Цех 1

         статия Непреки разходи

   анал. сметка Цех 2

         статия Непреки разходи

         Кредит сметка 604 Разходи за заплати

            Себестойността на продукцията се определя задължително в края на отчетния период.  Това се извършва на базата на фактически данни за отчетените разходи.  Определянето на себестойността на произвежданата продукция текущо през годината по фактически данни може да се извършва по преценка на ръководството на предприятието.  През годината предприятието може да определи нормативна отчетна стойност на произведената продукция. Тази стойност трябва да се коригира и сведе до фактическата стойност за произведената продукция.  При тази технология се осигурява точно отчитане на направените отклонения, които се отнасят към конкретния вид продукция или услуга.  Това е важно за определяне на отчетната стойност на произведената продукция, останала като салдо в края на отчетния период, както и за определяне на крайния финансов резултат от дейността на предприятието.

            Предприятията сами определят организацията на отчитането на разходите и калкулирането на себестойността на продукцията.  Тази организация трябва да бъде съобразена със спецификата на производството и с характера на произвежданата продукция.  Тя трябва също да се конкретизира по отделните видове дейности и отрасли на производството.

            При производството на копулирана (взаимносвързана) продукция себестойността й се определя на базата на основните производствени разходи. Тези разходи се групират по отделните етапи на производството и се разделят на базата на продажната стойност на продукцията.  Това разпределение може да бъде направено и на базата на предварително разработени коефициенти. Разпределението на базата на тези коефициенти следва да отговаря в максимална степен на съотношението на начислените основни производствени разходи през отделните етапи на производството.

            Формиране себестойността на незавършеното производство

            Отчитането на незавършеното производство следва да отговаря на изискванията на  Закона за счетоводството.  Себестойността на незавършеното производство се установява задължително в края на отчетния период.  Установяването на себестойността  на незавършеното производство на междинни периоди през отчетния период е въпрос на управленско решение от страна на ръководството на предприятието.  Установяването на себестойността на незавършеното производство през отчетния период позволява на ръководството на предприятието да взема своевременно необходимите управленски решения и да коригира евентуално допуснати слабости и неточности в работата.

            Себестойността на незавършеното производство в края на отчетния период се установява чрез инвентаризация.  При нейното извършване следва да се имат предвид особеностите на инвентаризирания обект.  Следва точно да се спазва технологията на инвентаризиране на незавършеното производство.

            В инвентаризационните описи се отразява количеството на извършените работи, които не могат да се отчетат като продукция или услуга. Установяването на тези работи се прави чрез фактическо преброяване, измерване или по друг начин, което отразява фактическото състояние.

            Себестойността на незавършеното производство се установява на базата на основните производствени разходи.  От тях следва да се вземат онези, които фактически могат да бъдат измерени чрез инвентаризация - разходи за материали, външни услуги, заплати и социални осигуровки, които се отнасят към преките технологични разходи.  В зависимост от конкретните особености на дейността на предприятието следва да се разработи формата и съдържанието на инвентаризационния опис на незавършената производство. Този опис трябва да дава възможност за отразяване на отделните етапи или цикли, в които се намира незавършената продукция или услуга.  На тази основа трябва да се отразят начислените до съответния етап разходи за материали, заплати и т. н., които фактически могат да бъдат установени.  От практическа гледна точка може да се приеме, че себестойността на незавършеното производство се установява от начислените преки технологични разходи.

            Установяването на себестойността на незавършеното производство само въз основа на изписаните материали по лимитни карти или други подобни начини е неточно.  При текущата оценка на незавършеното производство през годината това е допустимо, но в края на отчетния период следва да се направи инвентаризация и корекция на тази оценка.

            3.  Формиране на разходите, свързани с определяне рентабилността на наблюдаваните от Министерския съвет продукти

            Себестойността на продукцията, рентабилността на която се наблюдава от Министерския съвет се формира от разходите, които действително е необходимо да бъдат извършени, за да се произведе даден продукт.  Това са разходите, които се признават от обществото чрез Министерския съвет за производството на определени продукти.

            Разходите, които се включват при определянето на тази себестойност, са:

     �  основните производствени разходи;

     �  разходите за организация и управление;

     �  разходите за продажби;

     �  финансовите разходи.

     За вземането на управленски решения в предприятието може да сеизчисляват различни видове себестойност, въз основа на информацията, получена по счетоводен път.

            4.  Отчитане на разходите по доставките

            Разходите по доставката на материални активи се включват в цената на придобиването им съгласно Закона за счетоводството.  Тези разходи включват:

     �  разходите за превоз;

     �  разходите за товарни и разтоварни операции;

     �  митата и митническите такси;

     �  таксите за посредническа дейност;

     �  други разходи, непосредствено свързани с доставката.

     Отчитането на разходите за доставка може да се осъществи по два начинаслед начисляването им по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи:

     �  отнасяне на разходите по определена сметка от група 61 Разходи задейността;

     �  отнасяне на разходите по съответната сметка, по която се отчитадоставката на актива.

            При първия вариант разходите по доставката се обобщават по сметка от група 61 Разходи за дейността.  Този вариант се прилага, когато е трудно да се отделят разходите по доставката от други разходи, например от транспортните разходи по продажбата на продукцията.  В края на периода, определен предварително от ръководството, тези разходи се отнасят по предназначение.  Пресмятането на разходите за доставка зависи от избраната база за разпределение.  Тази база следва да бъде утвърдена от ръководството в началото на годината и може да бъде изминати километри, превозени тонове, метри и т. н.

            Отчитането при този вариант става чрез следните счетоводни статии:

     а) Дебит сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

        анал. сметка Транспортна дейност

           Кредит сметки от група 60 Разходи по икономически

                                    елементи

     б) Дебит сметка 301 Доставки

        (по анал. сметка на съответната доставка)

           Кредит сметка 612 Разходи за спомагателна дейност

           анал. сметка Транспортна дейност

     При втория вариант схемата на счетоводно отчитане би имала следниявид:

     а) Дебит сметка 301 Доставки

        (по анал. сметка на съответната доставка)

           Кредит сметка от група 60 Разходи по икономически

                               елементи

            При отчитането на разходите по доставките по този начин се налага внимателно да се определи базата за тяхното разпределение.  Тази база може да бъде различна за отделните видове разходи.

            В процеса на отчитане и при двата варианта на определени етапи се налага да бъдат извършвани конкретни разпределения.  Базата, периодът и другите условия на тези разпределения се регламентират в разработени вътрешни правила за отчитане на разходите.

            Всеки от двата варианта обаче има своите предимства и недостатъци. Изборът на конкретния начин следва да се основава на цялостната политика при отчитане на разходите, възприета от предприятието.  Влияние оказват и характерът на дейността на предприятието, размерът на тези разходи, цялостна организация на счетоводната дейност и т. н.

            При отчитането на разходите по посочените варианти следва да се има предвид, че в годишния счетоводен отчет те трябва да се изключват при формирането на финансовия резултат за годината.  Фактически тези разходи не следва да се признават за разходи, формиращи финансовия резултат за периода.  Непризнаването им се осъществява чрез тяхното включване в точка 5 Други увеличения, буква "б" Други на раздел I Приходи от дейността в Отчета за приходите и разходите.  За събирането на информация за тези разходи е необходимо да бъде изградена съответната организация на отчитане по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи и от група 61 Разходи за дейността.

Евристика  ЕООД - Архив, 05/1997 - 12/2004