счетоводство счетоводна къща счетоводна кантора счетоводни консултации пълно счетоводно обслужване счетоводител

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-172 от 20.06.2001 г. относно образуването на осигурителни каси
 

1. Съгласно чл. 8, ал. 1 от КЗОО, осигурителни каси могат да образуват самоосигуряващите се лица - регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, земеделски производители, и юридически лица. Членове на осигурителните каси могат да бъдат самоосигуряващи се лица и осигурители, които са регистрирани в НОИ.
Осигурителна каса могат да учредят не по-малко от 5 физически и/или юридически лица (чл. 2, ал. 2 от Наредбата за осигурителните каси). Например, касата може да се учреди най-малко от:
- 5 самоосигуряващи се физически лица - упражняващи свободна професия, занаятчийска дейност и/или еднолични търговци, земеделски производители, собственици или съдружници в търговски дружества;
- 5 юридически лица, независимо от броя на съдружниците в тях, но с не повече от 10 наети по трудово правоотношение лица. Като учредител, всяко търговско дружество участва като едно юридическо лице;
- не по-малко от 5 юридически и физически лица. Собствениците или съдружниците в търговски дружества - членове на касата, не могат да членуват в нея на самостоятелно основание.
2. Осигурителните каси се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), където се води регистър на осигурителните каси (чл. 4, ал. 1 от наредбата). Регистрацията се извършва въз основа на заявление за вписване по образец (Обр. Р-9). Регистрация в съда не е необходима.
В заявлението за регистрация се вписват:
- адресът на управление на касата;
- трите имена, номерът на документа за самоличност, ЕГН и постоянен адрес или наименование, БУЛСТАТ и адресът на дейността на лицето, което я представлява;
- броят на членовете на касата и на осигуряваните чрез касата лица;
- датата на започването на дейността на касата;
- номерът на банковата(ите) сметка(и) за разчетите с ТП на НОИ. Попълва се след издаването на идентификационен код по регистър БУЛСТАТ.
Към заявлението за регистрация се представят следните документи:
- учредителен договор, с който се уреждат правата и задълженията на членовете на касата;
- решение на членовете на касата за определяне на лицето, което ще я представлява;
- списък на членовете на касата с техните постоянни адреси или адреси на управление на дейността, ЕГН и/или БУЛСТАТ, упражняваната дейност за самоосигуряващите се лица, номер и дата на съдебното решение или на акта за регистрация и от кого са издадени. Когато членове на касата имат назначени лица по трудово правоотношение - посочва се и броят на осигуряваните лица.
Посочените документи се разглеждат от лицето, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите в ТП на НОИ, което в срок от 14 календарни дни от получаването им издава удостоверение за вписване в регистъра на осигурителните каси (Обр. Р-10) или мотивиран отказ за вписването.
Осигурителните каси се регистрират в регистър БУЛСТАТ след получаване на удостоверението за регистрация в РУСО (чл. 4, ал. 5 от наредбата).
В двуседмичен срок след получаване на регистрационното удостоверение за кода по БУЛСТАТ (карта за идентификация), то се представя на ТП на НОИ за вписване в регистъра на осигурителните каси.
Регистрираните осигурителни каси преди влизане на наредбата в сила (13 април 2001 г.) следва да бъдат пререгистрирани по реда, определен с нея, до 1 октомври 2001 г. Необходимо е ТП на НОИ незабавно да уведомят съществуващите при тях осигурителни каси за необходимостта от пререгистрация. При пререгистрацията се използва издаденият вече БУЛСТАТ.
Дейността на осигурителните каси, които не отговарят на изискванията на наредбата, следва да се прекрати след извършване на финансова ревизия. За прекратяване дейността на касата трябва да се уведомят нейните членове.
3. При приемане и напускане на членове на касата лицето, което представлява осигурителната каса, представя в ТП на НОИ в 7-дневен срок документите, отразяващи съответната промяна (чл. 5, ал. 1 от наредбата). В случай, че броят на членовете на касата стане по-малък от 5, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите, отпуска от регистъра осигурителната каса, като своевременно писмено уведомява членовете й (чл. 5, ал. 2 от наредбата).
Когато някой от членовете на касата изгуби качеството си на самоосигуряващ се поради факта, че е декларирал прекъсване (прекратяване) на трудовата си дейност пред ТП на НОИ, той не може да членува в нея и следва да бъде отписан. Копие от декларацията за преустановяване на дейността се представя и в касата. Копието трябва да бъде заверено и подпечатано от ТП на НОИ като доказателство, че е представено и пред органите на социалното осигуряване.
При промяна на броя на наетите по трудово правоотношение лица от член на касата, не е необходимо да се уведомява ТП на НОИ, освен в случаите, в които броят им стане по-голям от 10 души. В този случай юридическо лице се заличава служебно като член на касата.
При възникване или прекратяване на членственото правоотношение с осигурителната каса се подава заявление-декларация по утвърден от управителя на НОИ образец (Обр. Р-11), въз основа на което представляващият касата вписва или отписва съответния член на касата в списъка по чл. 4, ал. 3, т. 2 от наредбата. Заявление-декларация се попълва и при учредяване на касата от членовете, участвували в учредяването й. Документите, свързани с осигуряването на членовете на касата и/или с осигуряването на наетите от тях лица (осигурителни книжки, ведомости, договори за възлагане и др.), се предоставят на представляващия касата от членовете й (чл. 6, ал. 2 от наредбата).
Начинът и редът за определяне на членския внос се регламентират в учредителния договор на основание чл. 7 от наредбата.
4. Осигурителните каси действат като осигурители, но не са осигурители по смисъла на КЗОО за лицата, които са техни членове - самоосигуряващи се лица и наетите от членове на касата лица, които могат да бъдат наети по трудово или без трудово правоотношение (чл. 3, ал. 1 от наредбата).
Съгласно чл. 2, ал. 3 от наредбата, в осигурителната каса могат да членуват само лица с постоянен адрес или с адрес на управление на дейността на територията на съответното ТП на НОИ. Осигурителните каси се регистрират в ТП на НОИ на територията, на което е адреса на управление на касата.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от КЗОО всички осигурители (не само юридически лица), които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 10 работници или служители по трудов договор, могат да провеждат чрез осигурителната каса тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, независимо от броя им.
На основание чл. 3, ал. 2 от наредбата, чрез осигурителните каси могат да се осигуряват и съдружниците в търговските дружества, които са членове на касата. В случай, че физически лица, членове на касата, полагат труд в нея и получават възнаграждение за това, освен като самоосигуряващи се, за тях се внасят осигурителни вноски и в зависимост от основанието, на което получават доходите си от касата.
В осигурителната каса може да работят лица по трудово или без трудово правоотношение, като договорът с тях се сключва с представляващия касата. Представляващият касата може да бъде физическо или юридическо лице, което не членува в нея.
5. Осигурителните каси, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата, извършват осигуряването на своите членове и на наетите от тях лица, като събират дължимите осигурителни вноски и ги превеждат в съответните срокове по сметките на ТП на НОИ съгласно КЗОО, Закона за здравно осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Сроковете за внасяне на осигурителните вноски в касата от нейните членове се определят с учредителния договор съгласно чл. 8, ал. 2 от наредбата. Няма пречка членовете на касите да внасят, чрез тях, осигурителни вноски за минал период със съответната лихва.
Осигурителите внасят осигурителните вноски в осигурителната каса, като за удостоверяване на това касата издава приходен касов ордер. Квитанцията за внесените суми се съхранява от членовете на касата.
6. При настъпване на осигурителен случай осигурителните каси до 20-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, изплащат дължимите парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца на самоосигуряващите се лица и на лицата, работещи без трудово правоотношение. На лицата, работещи по трудово правоотношение обезщетенията, месечните добавки и помощите се изплащат в сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение.
Изплащането на дължимите парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца на самоосигуряващите се лица, на работещите без трудово правоотношение и на работещите по трудово правоотношение се извършва след заверка на платежните искания за теглене на сумите от ТП на НОИ. Необходимо е да се представят разходооправдателните документи и платежните нареждания за преведени осигурителни вноски, декларациите за месечните добавки за деца. Представляващият касата изплаща сумите, изтеглени от държавното обществено осигуряване на членовете на касата, като за удостоверяване на това издава разходен касов ордер.
7. Осигурителните каси са задължени да представят в ТП на НОИ на магнитен носител данните за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, фонд "ПКБ" и допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за осигурителния стаж, съгласно Инструкция № 1 на НОИ от 11 февруари 2000 г., за всеки календарен месец, не по-късно от деня, следващ датата, на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец, а за самоосигуряващите се лица - не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Данните се подават с БУЛСТАТ на осигурителите.
Осигурителните каси снабдяват с осигурителни книжки самоосигуряващите се и наетите от работодател, физическо лице. Освен това, осигурителните книжки се оформят и съхраняват в касата.
Осигурителните книжки се заверяват чрез осигурителните каси от ТП на НОИ за всяка календарна година до края на юли следващата година, а при прекратяване на членството в касата - в 30-дневен срок след прекратяването (чл. 8, ал. 3, т. 2 от наредбата). Осигурителните книжки се заверяват след извършване на необходимата проверка.
Осигурителните каси имат задължението да подават документи за пенсиониране, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; посл. изм., бр. 36 от 2001 г.).
Осигурителните каси имат задължението да съхраняват всички документи, свързани с осигуряването на членовете на касата и след извършването на ревизия от ТП на НОИ (чл. 8, ал. 3, т. 3 от наредбата).
Касите са длъжни, на основание чл. 8, ал. 3, т. 4 от наредбата, да предоставят на своите членове до 25-и януари всяка календарна година удостоверение за преведените чрез нейната банкова сметка суми за осигурителните вноски за предходната година.
8. Ревизии на осигурителните каси се извършват от ТП на НОИ за всяка календарна година до края на месец юли следващата година (чл. 10, ал. 2 от наредбата). Когато в осигурителната каса има лица, работещи в нея, за които тя действа като осигурител, за извършената ревизия се съставя ревизионна записка или ревизионен акт за начет. В случаите, в които такива лица няма и касата не е осигурител, за ревизията на дейността й се съставя констативен протокол. При констатирани нарушения на осигурителното законодателство, виновните длъжностни лица от осигурителната каса подлежат на административнонаказателна отговорност по чл. 204 от КЗОО.
Ревизиите се извършват и от контролните органи на филиалите на ТП на НОИ, когато осигурителните каси са на територията им. Ревизиите трябва да се извършват по адреса на управление на касата.
Осигурителните каси не носят отговорност за осигурителните задължения на своите членове, които не са внесли дължимите осигурителни вноски (чл. 11, ал. 1 от наредбата).
При ревизиране на осигурителните каси, на финансова ревизия подлежат всички осигурители, които членуват в осигурителната каса. При установени щети по чл. 110 от КЗОО на осигурителите-членове на осигурителната каса, се съставят ревизионни актове за начет.
За внесените в осигурителните каси вноски, които не са преведени по сметките на ТП на НОИ в законоустановените срокове, членовете на осигурителните каси не се освобождават от отговорност по чл. 110 от КЗОО (чл. 11, ал. 2 от наредбата) и им се съставят ревизионни актове за начет.
9. При прекратяване на дейността на касата, документите, подлежащи на съхраняване, се предават в ТП на НОИ и контролните органи на НОИ са длъжни да извършат ревизия на основание чл. 9 от наредбата. Документи, подлежащи на съхранение в НОИ са: приходни касови ордери, с които са внесени осигурителните вноски в осигурителната каса, платежни нареждания за внесените осигурителни вноски, декларации за месечни добавки за деца, болнични листове, разходни касови ордери, с които са платени паричните обезщетения и месечните добавки за деца за членовете на осигурителните каси.
Данните от заверените осигурителни книжки и предадените документи от осигурителните каси, които са прекратили дейността си, се съхраняват от ТП на НОИ (чл. 10, ал. 3 от наредбата) в установените срокове.
10. ТП на НОИ са длъжни да оказват съдействие и да дават методически указания на осигурителните каси за организиране на дейността им по извършване на осигуряването (чл. 10, ал. 1 от наредбата).
 
Приложение:
 
1. Заявление на регистрация на осигурителната каса (Обр. Р-9)
2. Удостоверение (Обр. Р-10)
3. Заявление-декларация (Обр. Р-11).
 
 
 

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх. № 91-01-12 (33-00-7) от 1.02.2000 г. относно лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване
                                                                                                

      С § 18 от предходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване са направени изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 110 от 1999 г.) в сила от 1 януари 2000 г. По отношение внасянето на здравноосигурителните вноски уведомяваме следното:
Съгласно измененията на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. лицата с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. За лицата, които краткосрочно пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Тези лица заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ съгласно чл. 39, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. Дългосрочното пребиваване е продължително - с разрешен срок до една година, и постоянно - с разрешен неопределен срок. За лицата, които дългосрочно пребивават в страната, се дължи здравноосигурителна вноска.
Задължението за здравно осигуряване на лицата по чл. 33 от Закона за здравното осигуряване възниква:
1. за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането;
2. за чуждите граждани или за лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна - от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
3. за лицата с предоставен статут на бежанец или предоставено право на убежище - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
Размерът на здравноосигурителната вноска е 6 на сто съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. (ДВ, бр. 1 от 2000 г.)
Съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.
Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е 10 минимални работни заплати, установени за страната - чл. 40, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Събирането на данни за осигурените лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване се урежда с изменения чл. 39 от закона.
 
"Чл. 39. (1) Всички лица, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно да представят данни за осигурените лица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт с декларации на утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(2) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(3) В случаите, когато лицата заплащат авансови вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансовото плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(4) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна."
Здравноосигурителните вноски продължават да се внасят по разкритите банкови сметки за набиране на здравноосигурителни вноски в районните управления "Социално осигуряване" (РУСО). В платежните документи задължително се вписва съответният приходен параграф съгласно Единната бюджетна класификация за здравноосигурителни вноски.
Всички здравноосигурителни вноски се заплащат по банков път или с пощенски запис (чл. 44 от Закона за здравното осигуряване).
Съгласно изменения чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3 се определя върху доход и се внася, както следва:
1. За лицата, получаващи доходи от трудови или служебни правоотношения, или от правоотношения, възникнали на основание специални закони - облагаемият доход по Закона за облагане доходите на физическите лица.
а) вноската за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение:
- 2000 - 2001 г. - 80:20;
- 2002 г. - 75:25;
- 2003 г. - 70:30;
- 2004 г. - 65:35;
- 2005 г. - 60:40;
- 2006 г. - 55:45;
- 2007 г. и следващите години - 50:50;
б) вноската за лицата, работещи по служебни правоотношения и правоотношения, възникнали на основания в специални закони, се внася от работодателя и е за сметка на републиканския бюджет;
в) работодателят или ведомството внася вноските едновременно с изплащането на възнагражденията, при изплащане на възнагражденията работодателят или ведомството удържат вноските, които се дължат от осигурените, включително и вноските за членовете на семейството, които те осигуряват.
За лицата, получаващи доходи само от трудови правоотношения, здравноосигурителната вноска се определя върху облагаемия доход (чл. 19 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
При определяне на максималния размер на месечния доход, върху който се изчисляват здравноосигурителните вноски, следва да се има предвид, че сумите, изплатени за материално стимулиране - "премии" и други плащания, се включват в брутното трудово възнаграждение за съответните месеци, за които се отнасят.
В случаите на изплащане на допълнителни възнаграждения за материално стимулиране (премии, отнасящи се за резултати, постигнати за минал период от работниците и служителите, тези възнаграждения следва да се разпределят пропорционално на месеците, за които се отнасят, с оглед определяне на максималния размер осигурителен доход, върху който се дължат здравните вноски.
Изплатените допълнителни възнаграждения, като "великденска", "коледна", "13-а" заплата и др. подобни възнаграждения, давани на основание на колективен трудов договор или постановление на Министерския съвет и нямащи характер на премии, се отнасят за месеца, в който са изплатени с оглед определянето на максималния размер на дохода, върху който се дължат здравноосигурителни вноски.
Когато лицето се намира в повече от едно трудово правоотношение, то следва да декларира пред другите работодатели дохода, върху който са внесени здравноосигурителните вноски по основното му трудово правоотношение. Всеки работодател заплаща 80 на сто от дължимата здравноосигурителна вноска върху трудовото възнаграждение, което лицето получава, а лицето заплаща 20 на сто от нея. При положение, че по основното трудово правоотношение здравноосигурителната вноска е внесена върху месечен доход, равен на 10-кратния размер на минималната работна заплата за страната, за възнагражденията по другите трудови правоотношения здравноосигурителни вноски не се дължат.
Когато лицата, работещи по трудово правоотношение, в един календарен месец са получили трудово възнаграждение и/или обезщетение за временна неработоспособност и/или са ползвали неплатен отпуск, здравноосигурителните вноски се внасят по реда, предвиден за всеки вид доход. В случай, че общият сбор на тези доходи надвишава 10-кратния размер на минималната работна заплата за страната, с оглед внасянето на здравноосигурителни вноскиq всеки от тях следва да се ограничи. Ограничението се извършва с коефициент, изчислен от съотношението на 10-кратния размер на минималната работна заплата и общия сбор от доходите.
Работодателят внася здравноосигурителните вноски едновременно с окончателното плащане на трудовите възнаграждения и обезщетенията за временна неработоспособност. Работодателят удържа при изплащане на трудовото възнаграждение частта от вноските, които се дължат от осигурените лица, и я превежда заедно с дължимата от него част на здравноосигурителната вноска при окончателно изплащане на трудовите възнаграждения. В случаите, когато за съответния месец е изплатена само част от трудовото възнаграждение (аванс), върху тази част се дължат здравноосигурителни вноски.
При положение, че след 1 януари 2000 г. се изплащат трудови възнаграждения, които се отнасят за период преди 1 януари 2000 г., здравноосигурителните вноски, които се дължат върху тях, се заплащат по равно от работодателя и осигурения.
Служебните правоотношения възникват на основание Закона за държавния служител (ДВ, бр. 67 от 1999 г.) и Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 53 от 1999 г.).
До определяне на длъжностите в държавната администрация, които ще се заемат по служебни правоотношения, за лицата, изпълняващи тези длъжности, здравноосигурителните вноски ще се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "а".
Работещи по правоотношения, възникнали на основания в специални закони са кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили, офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН). Лицата по § 19 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИН са служители, които имат присвоени военни звания, но не осъществяват пряко и непосредствено охранителна дейност. За тези лица здравноосигурителната вноска се внася при изплащане на възнагражденията в размер 6 на сто върху облагаемия доход по чл. 19 от ЗОДФЛ и е за сметка на републиканския бюджет.
2. Едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация. Вноските се внасят до 10-то числа на месеца, следващ този, за който се отнасят. Месечният осигурителен доход, с оглед изчисляване годишния размер на вноската, се получава, като годишният облагаем доход се раздели на периода, през който е упражнявана дейността. При годишното облагане на доходите се заплаща точният размер на дължимите здравноосигурителни вноски в сроковете за внасяне на данъците по ЗОДФЛ.
3. За лицата, които не заявяват доход като: еднолични търговци; физически лица, образували ЕООД, съдружници в търговски дружества и лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация и работят без трудово правоотношение по договор с възложител - предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец върху облагаемия доход от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето. Съгласно създадената т. 8 на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване "предприятие" са всички юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, които извършват търговска дейност. Вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. За тези лица се извършва годишно изравняване на дохода, върху който се дължат вноските, по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" от Закона за здравното осигуряване.
4. За пенсионерите здравноосигурителната вноска се внася върху основния размер на пенсията или сбора от пенсиите без да се имат предвид добавките, които се изплащат към пенсиите на лицата. Здравноосигурителните вноски за пенсионерите се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят и са за сметка на републиканския бюджет в размер 6 на сто.
За пенсионерите, получаващи пенсии по международни спогодби и по българското законодателство, здравноосигурителни вноски се дължат само върху размера на пенсията, получавана по българското законодателство.
5. За пенсионерите, получаващи пенсии по международни спогодби изцяло за сметка на чуждестранен осигурителен институт, здравноосигурителните вноски се дължат върху двукратния размер на минималната работна заплата и са изцяло за сметка на лицата. Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
6. За лицата, работещи по трудови правоотношения и получаващи обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или за отглеждане на дете, здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската - 80 на сто от дължимите здравноосигурителни вноски върху обезщетението за временна неработоспособност. За лицата, работещи по служебни правоотношения, както и по правоотношения, възникнали на основание специални закони, здравноосигурителните вноски върху паричното обезщетение се заплащат от ведомството и са в размер 6 на сто върху полученото обезщетение. Вноските се внасят при изплащане на обезщетението. Когато лицата се осигуряват за своя сметка, здравноосигурителните вноски са в размер 6 на сто върху обезщетението и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
7. За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи. В съответствие с измененията ал. 3 на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден в съответния вид доход, но общо върху не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната. При положение, че здравноосигурителната вноска е внесена върху доход по трудово правоотношение до 10 минимални работни заплати за страната, за останалите доходи не се дължи вноска.
8. За лицата, получаващи обезщетение за безработица, здравноосигурителните вноски са в размер 6 на сто върху изплатеното обезщетение за безработица и са за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица". Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
9. За лицата и членовете на семействата с право на социално подпомагане и за непълнолетни без родители, които не подлежат на осигуряване на друго основание, здравноосигурителните вноски са в размер 6 на сто върху еднократния размер на минималната работна заплата и са за сметка на общинските бюджети. Внасят се до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Здравноосигурителните вноски за сметка на общинските бюджети се внасят само за семейства, чиито членове не получават доходи. Вписването на тези лица в регистъра на лицата, за които общинският бюджет заплаща здравноосигурителни вноски, се извършва въз основа на декларация (приложение № 2), подадена в общината по местоживеене. Декларацията се подава едновременно от двамата родители, като всеки от тях вписва и непълнолетните и пълнолетните членове на семейството си, които не са завършили средното си образование и са без доходи. В случаите, в които един от членовете на социално слабите семейства получава възнаграждение, пенсия, обезщетение или друг доход, той заплаща здравноосигурителна вноска за неосигурените членове на семейството си по реда на чл. 40, ал. 1, т. 13 от Закона за здравното осигуряване.
10. За военнослужещите на наборна военна служба, за ветераните от войните и за военноинвалидите; за инвалиди, пострадали при или по повод на отбраната на страната, при природни бедствия и аварии и за пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители от Министерството на вътрешните работи, които не подлежат на осигуряване на друго основание; за лицата в производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище; за задържани под стража или лишени от свобода; за лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, домове за деца в предучилищна възраст и в домове за социални услуги; за пълнолетни, учащи се във висши училища без доходи, до навършване на 26-годишна възраст - здравноосигурителните вноски са в размер 6 на сто върху еднократния размер на минималната работна заплата и са за сметка на републиканския бюджет. Вноските се превеждат до 10-то число на месеца, за който се отнасят, чрез съответното ведомство или община.
Общинските служби за социално подпомагане подават в съответните общини персонални данни - ЕГН, име, презиме, фамилия и дата на настаняване; за лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца в предучилищна възраст и в домовете за социални услуги.
Висшите учебни заведения внасят здравноосигурителни вноски само за учащи се, които не получават доходи. За целта учащите се следва да декларират, че нямат доходи, върху които дължат здравноосигурителни вноски.
11. За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, здравноосигурителната вноска е в размер 6 на сто върху минималната работна заплата, установена за страната, и е за сметка на работодателя. Здравноосигурителната вноска за лицата в неплатен отпуск се внася при изплащането на трудовите възнаграждения на работещите служители от съответното предприятие или организация. Това се отнася само за лицата в неплатен отпуск, които нямат друг доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски или осигурен член на семейството, задължен да внася здравноосигурителните вноски за тях и за членовете на семейството им. Посочените обстоятелства лицата, намиращи се в неплатен отпуск, декларират пред работодателя.
12. За служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно установен ред вероизповедания, които не са в трудови правоотношения, здравноосигурителните вноски се внасят от централното ръководство на съответното вероизповедание до 10-то число на месеца, за който се отнасят. Осигурителните вноски за тези лица са в размер 6 на сто върху еднократния размер на минималната работна заплата, установена за страната.
13. За неосигурените членове на семейството здравноосигурителните вноски са в размер 5 на сто от вноската за всеки осигурен член на семейството. Вноската на всеки осигурен член на семейството, с оглед определяне вноските на неосигурените членове на семейството, се изчислява в размер 6 на сто върху дохода, върху който се дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за сметка на осигуреното лице, като за неосигурените деца се заплащат и от двамата родители.
Съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване "членове на семейството" са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни - независимо от възрастта.
Пълнолетните учащи до навършване на 26-годишна възраст, при положение, че не са осигурени на друго основание и продължават образованието си в училища, които нямат статут на висши учебни заведения, следва да се осигуряват от своите родители.
Здравноосигурителните вноски за децата на разведени родители се заплащат от родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права върху тях.
Когато осигуреното лице получава доходи по т. 1 и 6 от ал. 1 на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (лица, работещи по трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание на специални закони, и лица, получаващи обезщетения за временна нетрудоспособност поради болест, бременност, раждане или отглеждане на дете) здравноосигурителните вноски за неосигурените членове на семейството са за сметка на лицето и се удържат от работодателя (предприятието), ведомството или организацията при изплащането на възнаграждението или паричното обезщетение. Върху размера на обезщетението за временна неработоспособност осигуреното лице заплаща 5 на сто от вноската, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за неосигурените членове на семейството си.
Когато осигуреното лице получава доходи по т. 3 от ал. 1 на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителните вноски за неосигурените членове на семейството се удържат от изплатеното възнаграждение от възложителя и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Лицата, които се осигуряват за своя сметка, сами внасят здравноосигурителната вноска за неосигурените членове на семейството си до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Лицата, които получават обезщетение за безработица, сами внасят здравноосигурителните вноски за неосигурените членове на семейството върху размера на обезщетението. Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, през който е получено обезщетението.
По време на неплатен отпуск лицата, които осигуряват неосигурени членове на семейството си, внасят вноска за тях чрез работодателя. Тази вноска е в размер 5 на сто от вноската на осигурения, изчислена от минималната работна заплата за страната.
За осигуряване на неосигурени членове на семейството, на основание чл. 42, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване лицата подават пред платеца на дохода или пред съответните органи декларация за членовете на семейството си, които са длъжни да осигуряват (приложение № 1).
Лицата, обхванати от т. 11 на чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, подават тази декларация в предприятието, ведомството или организацията. Лицата, осигурени по т. 3, подават декларацията пред възложителя по договора. Пенсионерите и лицата, получаващи обезщетение за безработица, сами внасят дължимите здравноосигурителни вноски за неосигурените членове на семействата, изчислени върху основния размер на пенсията или сбора от пенсиите или върху размера на обезщетението.
Лицата осигуряват неосигурените членове на семейството си ежемесечно върху всички доходи, но общо върху не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата и годишно по данните от годишната данъчна декларация.
14. Лицата, които не подлежат на осигуряване по т. 1 - 13 от ал. 1 на чл. 40 от Закона за общественото осигуряване, се осигуряват върху заявен осигурителен доход не по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Ако тези лица подлежат на данъчно облагане, се извършва годишно изравняване на вноските по реда на т. 2.
По този ред се осигуряват частните земеделски стопани и всички български граждани, които имат доходи (например от наеми, ренти и т. н.), но не подлежат на осигуряване по предходните точки.
За малолетните и непълнолетните членове на семействата си тези лица внасят здравноосигурителните вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 13.
Съгласно изменения чл. 43 от Закона за здравното осигуряване осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, 5 и 14 могат да заплатят здравноосигурителните вноски за себе си и за членовете на семейството си авансово за избран от тях период.
Приложение: 1. Декларация за здравно осигуряване на неосигурени членове на семейството по чл. 40, ал. 1, т. 13 от Закона за здравното осигуряване (приложение № 1).
2. Декларация за здравно осигуряване на лица по чл. 40, ал. 1, т. 9 от Закона за здравното осигуряване (приложение № 2).
3. Примери за изчисляване на здравноосигурителни вноски.
УПРАВИТЕЛ НА НОИ: (п) И. Николов
И. Д. ДИРЕКТОР НА НЗОК: (п) д-р Б. Пенков
 
 

Приложение № 1

                 ДЕКЛАРАЦИЯ

 за здравно осигуряване на неосигурени членове на семейството по чл. 40,

       ал. 1, т. 13 от Закона за здравното осигуряване

Подписаният(ата) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

               (име, презиме, фамилия)

живущ(а) гр. (с) . . . . . . . . ., жк (ул.) . . . . . . . . . . . .

ЕГН . . . . . . . . . . ., № на личната карта . . . . . . . . . . .,

издадена на . . . . . . . . . от РПУ на МВР . . . . . . . . . . . . .

                 ДЕКЛАРИРАМ:

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 13 от Закона за здравното осигуряване ще

осигурявам следните неосигурени членове на семейството ми.

№ по ред

Име, презиме и фамилия

ЕГН

Родствена връзка

1.

 
 
 
 
 
 
 
Задължавам се да попълня нова декларация при промяна на броя на членовете на семейството, които осигурявам.
Известно ми е, че за неверни данни нося отговорност по чл. 313 НК.
Дата: . . . . . . . . .
ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ: (п) ДЕКЛАРАТОР: (п)
 
Указания за попълване
 
Декларацията се попълва от всички лица, които ще осигуряват неосигурени членове на семейството.
По смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване "членове на семейството" са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни - независимо от възрастта.
Като членове на семейството се осигуряват пълнолетни учащи се до навършване на 26-годишна възраст при положение, че не са осигурени на друго основание и продължават образованието си в училища, които нямат статут на висши учебни заведения.
Декларацията се подава:
- при работодателя или ведомството - за лицата, работещи по трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основания в специални закони. Здравноосигурителният доход е облагаемият доход по чл. 19 от ЗОДФЛ.
- при възложителя (предприятие или друга организация) - за лицата, получаващи доходи по извънтрудови правоотношения. Доходът, върху който се внасят здравноосигурителни вноски, е облагаемият доход след приспадане на нормативно признатите разходи.

 Приложение № 2

                 ДЕКЛАРАЦИЯ

        за здравно осигуряване на лицата по чл. 40,

        ал. 1, т. 9 от Закона за здравното осигуряване

Подписаният(ата) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

               (име, презиме, фамилия)

живущ(а) гр. (с) . . . . . . . . ., жк (ул.) . . . . . . . . . . . .

Община . . . . . . ЕГН . . . . . ., № на личната карта . . . . . . .,

издадена на . . . . . . . . . от РПУ на МВР . . . . . . . . . . . . .

                 ДЕКЛАРИРАМ:

На основание чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане семейството ми е

социално подпомагано и не получава никакви доходи. Децата ми не са настанени в

домове на държавна издръжка.

Семейството ми се състои от:

№ по ред

Име, презиме и фамилия

ЕГН

Родствена връзка

1.                                     

6.

Забележка: вписват се всички членове на семейството, включително и лицето, подало декларацията, за които здравноосигурителните вноски се заплащат от общинския бюджет, които подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 9 ЗЗО.
Задължавам се писмено да уведомя при промяна на декларираните обстоятелства.
Известно ми е, че за неверни данни нося отговорност по чл. 313 НК.
Дата: . . . . . . . . .
ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ: (п) ДЕКЛАРАТОР: (п)
 
Пример 1:
Лице, което работи само по трудово правоотношение, подлежи на облагане по чл. 19 от ЗОДФЛ и ще осигурява двама членове на семейството си. Месечното трудово възнаграждение на лицето е 300,00 лв.
Здравноосигурителната вноска, която се дължи за лицето, е 18 лв. (300,00 лв. х 6% = 18.00) - от тях 14.40 лв. са за сметка на работодателя (80%) и 3,60 лв. се удържат от трудовото възнаграждение на осигурения (20%).
За двамата неосигурени членове на семейството здравноосигурителната вноска е 1,80 лв. (здравноосигурителната вноска за лицето е 18,00 лв. : 5% от 18.00 лв. = 0.90 лв. за единия неосигурен член на семейството и 0,90 лв. за втория неосигурен член на семейството).
Общият размер на здравноосигурителната вноска за лицето и неосигурените членове на семейството му е 19.80 лв., от които 14.40 лв. са за сметка на работодателя и 5,40 лв. са за сметка на лицето (3,60 лв. + 1,80 лв. = 5,40 лв.).
 
Пример 2:
Лице, работещо без трудово правоотношение по договор с възложител, което не обявява доход по т. 2 на чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, освен себе си ще осигурява и един неосигурен член на семейството си.
Здравноосигурителните вноски са изцяло за сметка на лицето.
Полученият облагаем доход на лицето (след приспадане на необходимо присъщите разходи по ЗОДФЛ) е 60,00 лв. Здравноосигурителната вноска, която лицето дължи за себе си, е 3,60 лв. (60,00 лв. х 6% = 3,60 лв.).
Размерът на здравноосигурителната вноска за неосигурения член на семейството е 0,18 лв. (3,60 лв. х 5% = 0,18 лв.).
Общият размер на здравноосигурителните вноски за лицето и неосигурения член на семейството му е 3,78 лв. (3,60 лв. + 0,18 лв. = 3,78 лв.).
Годишното заплащане на точния размер на здравноосигурителните вноски се извършва съгласно данните от данъчната декларация в сроковете за облагане доходите на физическите лица, като тогава лицето довнася здравноосигурителни вноски и за неосигурените членове на семейството си.
 
Пример 3:
Лице, работещо по трудово правоотношение, е във временна неработоспособност 5 дни от месеца и е получило парично обезщетение в размер 55,00 лв., за останалите 18 работни дни е получило трудово възнаграждение в размер 260,00 лв. Лицето осигурява и малолетното си дете.
Здравноосигурителната вноска, която се дължи за лицето, върху полученото трудово възнаграждение е 16,60 лв. (260,00 лв. х 6% = 15,60 лв.) - от тях за сметка на работодателя 12,48 лв. (15,60 лв. х 80% = 12,48 лв.) и за сметка на лицето 3,12 лв. (15,60 лв. х 20% = 3,12 лв.).
Здравноосигурителната вноска, която се дължи върху паричното обезщетение, е 2,64 лв. (55,00 лв. х 6% х 80% = 2,64 лв.) и е за сметка на работодателя.
Общата сума на здравноосигурителната вноска за лицето е в размер на 18,24 лв. (15,60 лв. + 2,64 лв. = 18,24 лв.).
За неосигурения член на семейството здравноосигурителната вноска е в размер 0,94 лв. (общият доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за месеца, е в размер 260,00 лв. + 55,00 лв. = 315,00 лв.); (315,00 лв. х 6% = 18,90 лв. х 5% = 0,94 лв.). Тази вноска също се удържа от трудовото възнаграждение и паричното обезщетение на лицето.
Общият размер на дължимата здравноосигурителна вноска за лицето и неосигурения член на семейството му е 19,18 лв. (15,12 лв. + 4,06 лв. = 19,18 лв.), от които 15,12 лв. (12,48 лв. + 2,64 лв. = 15,12 лв.) са за сметка на работодателя и 4,06 лв. са за сметка на лицето (3,12 лв. + 0,94 лв. = 4,06 лв.).
 
Пример 4:
Лице получава трудово възнаграждение в размер 150 лв. за 12 работни дни, през останалите 10 работни дни е в неплатен отпуск. Лицето осигурява и един неосигурен член на семейството си. За дните на неплатен отпуск лицето не подлежи на осигуряване на друго основание.
Здравноосигурителната вноска, която се дължи за лицето, върху полученото трудово възнаграждение е 9,00 лв. (150 лв х 6% = 9,00 лв.), от тях за сметка на работодателя - 7,20 лв. (9,00 лв. х 80% = 7,20 лв.) и за сметка на лицето - 1,80 лв. (9,00 лв. х 20% = 1,80 лв.).
Здравноосигурителната вноска, която се дължи за времето на неплатен отпуск, е 1,83 лв. (67 лв. минимална работна заплата : 22 раб. дни = 3,05 лв. дневна минимална работна заплата; 3,05 лв. х 10 раб. дни = 30,50 лв.; 30,50 лв. х 6% = 1,83 лв.).
Общата сума на здравноосигурителната вноска за лицето е в размер 10,83 лв. (9,00 лв. + 1,83 лв. = 10,83 лв.).
За неосигурения член на семейството здравноосигурителната вноска е в размер 0,54 лв. (общият доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за месеца е в размер: 150,00 лв. + 30,50 лв. = 180,50 лв. х 6% х 5% = 0,54 лв.).
Общият размер на дължимата здравноосигурителна вноска за лицето и неосигурения член на семейството му е 11,37 лв. (10,83 лв. + 0,54 лв. = 11,37 лв.), от които 9,03 лв - за сметка на работодателя (7,20 лв. + 1,83 лв. = 9,03 лв.) и 2,34 лв - за сметка на лицето (1,80 лв. + 0,54 лв. = 2,34 лв.).
 
Пример 5:
Лице, което работи само по трудово правоотношение, е получило трудово възнаграждение в размер 750,00 лв. за 18 работни дни, парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 160,00 лв. за дни и е било 2 дни в неплатен отпуск, като през това време не подлежи на осигуряване на друго основание. За дните в неплатен отпуск здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя и се внасят върху размера на минималната работна заплата за страната за съответния месец - в случая 6,10 лв. (67,00 лв. минимална работна заплата : 22 работни дни = 3,05 лв. х 2 работни дни = 6,10 лв.). В този случай доходът, върху който се дължат вноски по Закона за здравното осигуряване, надвишава 10-кратния размер на минималната месечна работна заплата (67,00 лв. х 10 = 670 лв.) и е 916,10 лв. (750,00 лв. + 160,00 лв. + 6,10 лв. = 916,10 лв.). Поради това здравноосигурителната вноска следва да се внася върху всеки доход, ограничен с коефициент равен на 0,731.
 
К = 670 / 916,10_= 0,731
 
Ограничението се извършва по следния начин:
750,00 лв. х 0,731 = 548,25 лв.
160,00 лв. х 0,731 = 116,96 лв.
6,10 лв. х 0,731 = 4,46 лв.
Здравноосигурителната вноска, която се дължи за сметка на работодателя върху полученото трудово възнаграждение и изплатеното парично обезщетение, е 31,93 лв. (548,25 лв. + 116,96 лв. = 665,21 лв. х 6% х 80% = 31,93 лв.) и 0,27 лв. за дните в неплатен отпуск (4,46 лв. х 6% = 0,27 лв.)
Здравноосигурителна вноска за сметка на лицето се дължи върху ограниченото трудово възнаграждение от 548,25 лв. и е в размер 6,58 лв. (548,25 лв. х 6% х 20% = 6,58 лв.).
Общият размер на дължимата здравноосигурителна вноска за лицето е 38,78 лв., от които 32,20 лв. е за сметка на работодателя и 6,58 лв. е за сметка на лицето.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№31-00-44 от 24.11.2000 г. относно осигурителните вноски на пенсионер - едноличен търговец
                                                                                                

            Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване за периода от 1.01.2000 г. до 10.07.2000 г. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, независимо че са пенсионери, задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
С Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд, в сила от 11.07.2000 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 КЗОО по отношение на работещите пенсионери, от което следва, че едноличните търговци - пенсионери, не подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
По друг начин стои въпросът със здравното осигуряване, тъй като решението на Конституционния съд не засяга Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване едноличните търговци следва да внасят здравноосигурителни вноски в размер на 6% върху доход, който не може да бъде по-малък от две минимални работни заплати за сраната. Ако получават и други доходи, то здравноосигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но общо върху не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата (МЗР), установен за страната - чл. 40, ал. 1, т. 7 от Закона за здравното осигуряване.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-5 от 9.01.2001 г. относно определянето на окончателния размер на осигурителните вноски за 2000г.                                                                                                 

            Съгласно чл. 9, ал. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), в сила от 1 януари 2000 г., и чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) самоосигуряващите се лица всяка календарна година определят окончателен размер на осигурителния доход, върху който се внасят вноските за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване. Окончателният размер на осигурителния доход се определя въз основа на данъчната декларация по чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). За определянето на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за 2000 г., в данъчната декларация е създадена Справка за окончателния размер на осигурителния доход. Справката се състои от Таблица 1, Таблица 2 и указания за тяхното попълване. Справката се подава заедно с подаването на годишната данъчна декларация.
 
I. За държавното обществено осигуряване.
Осигурителният доход включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 9, ал. 1 от КЗОО.
1. Задължени да определят окончателен размер на осигурителния доход са следните лица:
- регистрираните като упражняващи свободна професия;
- регистрираните като упражняващи занаятчийска дейност;
- упражняващите трудова дейност като еднолични търговци;
- упражняващите трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества;
- земеделските производители, които не извършват единствено земеделска дейност;
2. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигурявящите се лица и българските граждани на работа в чужбина (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. ДВ., бр. 83 от 2000 г.) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня, в който те са започнали или възобновили трудовата дейност, и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за периода, през който упражняват трудова дейност като такива.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Осигурителните вноски се внасят ежемесечно върху избран осигурителен доход, не по-малък от две минимални работни заплати (за земеделските производители не по-малко от една) и не по-голям от десет минимални работни заплати. Размерът на осигурителни вноски за тези социални рискове за 2000 г. е 32 на сто и се внася върху избрания осигурителен доход.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КЗОО самоосигуряващите се лица могат по тяхно желание да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест, като внасят още 3 на сто, или общият размер на осигурителните вноски е 35 на сто.
С Решение № 5 на Конституционния съд, в сила от 11 юли 2000 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от КЗОО относно задължителното осигуряване на пенсионерите, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица или работят без трудови правоотношения. До тази дата те подлежат на задължително осигуряване поради което следва да внасят ежемесечни осигурителни вноски върху избран от тях осигурителен доход и да определят окончателен размер на осигурителния доход. Пенсионерите, които са прекратили осигуряването си, следва да попълнят Таблицата 1 за периода до 11 юли 2000 г., като за месец юли впишат осигурителен доход в размер пропорционален на работните дни, за които е следвало да се осигуряват. След тази дата осигуряването им е само по тяхно желание. При положение че самоосигуряващите се лица, които са пенсионери, са пожелали да продължат да се осигуряват, те са задължени да определят окончателния размер на осигурителния си доход за целия период, през който са упражнявали дейност.
3. Земеделските производители - физически лица, които извършват единствено земеделска дейност, не определят окончателен размер на осигурителния си доход. Земеделските производители, които не извършват единствено земеделска дейност, определят окончателен размер на осигурителния си доход.
4. Самоосигуряващите се лица, които са получили доход от източник в чужбина, не следва да включват тези доходи в окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за 2000 г.
5. Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя като разлика от общия годишен осигурителен доход и този, върху който ежемесечно са внасяни осигурителните вноски през годината. В окончателния размер на осигурителния доход се включват всички доходи от трудови, служебни и приравнени на тях правоотношения, доходи от работа без трудово правоотношение и от упражняването на трудова дейност като самоосигуряващи се. Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината.
6. Окончателният размер на осигурителния доход се определя въз основа на данните от данъчната декларация съгласно чл. 41 от ЗОДФЛ и се попълва в Таблица 1, която е неразделна част от декларацията. Лицата попълват доходите си в отделните колони от таблицата в зависимост от източника на получаването им. Месечният осигурителен доход върху който са довнесени осигурителни вноски, също се вписва в осигурителните книжки на лицата и се има предвид при изчисляването на пенсията. Периодът, за който е упражнявана дейността, ще се зачита за осигурителен стаж за времето, през което такъв не е зачетен на друго основание.
7. При попълването на Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход следва да се има предвид:
А) Таблица 1 се попълва само от самоосигуряващите се лица, които са упражнявали трудова дейност през годината. В нея те са длъжни да декларират всички доходи за 2000 г. от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски.
За да се определи окончателният размер на осигурителния доход, доходите на лицата се вписват в отделни колони: доходи, върху които са внесени осигурителни вноски, и получените доходи за упражняваните дейности, декларирани в съответните приложения от данъчната декларация. Довнасянето на осигурителните вноски се извършва върху разликата от общия месечен осигурителен доход и този, върху който ежемесечно са внасяни осигурителните вноски през годината.
Б) в Колона 3 от Таблица 1 се вписват следните доходи от дейности по чл. 4, ал. 1 от КЗОО, върху които се дължат осигурителни вноски:
- възнагражденията на лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, както и възнагражденията на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на държавните служители-офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи;
- паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, върху които се дължат осигурителни вноски;
- сумите, изплащани за сметка на социалните разходи, върху които се дължат осигурителни вноски;
- възнагражденията по договори за управление и контрол на търговски дружества;
- обезщетенията по Кодекса на труда и по другите специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- възнагражденията, получени за работа без трудово правоотношение, върху които са внесени осигурителни вноски. Когато възнаграждението за работа без трудово правоотношение не се получава всеки месец, в колона 3 се вписва средномесечното възнаграждение по договора, върху което са внесени осигурителни вноски, след приспадане на нормативно признатите разходи.
Размерът на възнагражденията, получени от трудови и приравнени към тях правоотношения, на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и на сумите, получени за сметка на социалните разходи, се вписват въз основа на данните от ведомостите за изплатените работни заплати. Осигурените лица могат да поискат от работодателите си на основание чл. 5, ал. 6 от КЗОО да им бъде издаден документ, удостоверяващ размера на осигурителния им доход през отделните месеци на годината.
В колона 3 не се включват възнагражденията, върху които са внесени осигурителни вноски само за трудова злополука и професионална болест. Не се включват и размерът на пенсията и паричните обезщетения за временна неработоспособност, получавани от самоосигуряващите се лица в това им качество.
Размерът на възнагражденията, получени за работа без трудови правоотношения, се вписва в тази колона само ако върху тези възнаграждения са внесени осигурителни вноски. Данните за внесените вноски се взимат от Служебната бележка към сметката за изплатени суми, издавана на основание чл. 39, ал. 2 от ЗОДФЛ. Изплатените суми за работа без трудови правоотношения, върху които са внесени осигурителните вноски, се посочват в съответните месеци, за които се отнасят, независимо от това кога е изплатено възнаграждението.
Когато месечният осигурителен доход през цялата календарна година, който се попълва в колона 3, е равен или надвишава 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответния месец, се вписва 10-кратният размер, тъй като това е максималният размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски. В този случай останалите колони не се попълват.
В) В колона 4 лицата вписват избрания осигурителен доход, върху който са внасяни ежемесечно осигурителни вноски.
Лицата, които не са внасяли месечните си осигурителни вноски в определения с Кодекса за задължително обществено осигуряване срок, следва да ги внесат заедно с дължимите лихви за закъснението. В тези случаи при попълването на таблицата в колона 4 се вписва само главницата на внесените осигурителни вноски и след това се попълват останалите колони.
Г) Получените облагаеми доходи от самоосигуряващите се лица се декларират в ред 13 на колони от 5.1 до 5.5, без да се ограничават до 10-кратния размер на минималната работна заплата. Когато едно лице е упражнявало няколко вида дейности, попълва осигурителния доход за всяка дейност поотделно. Декларираният годишен доход се разпределя по месеци, за съответните месеци, през които е упражнявана дейността съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. В случаите, когато самоосигуряващите се лица не са упражнявали дейност през целия месец, осигурителния доход се изчислява, като сумите от ред 13 на съответните колони от 5.1 до 5.5 се раздели на броя на работните дни, през които са упражнявани дейностите. Месечният осигурителен доход се определя, като така изчисленият среднодневен осигурителен доход се умножи с броя на работните дни за всеки от месеците, през които е упражнявана дейността.
В случаите, в които самоосигуряващите се лица са декларирали в съответните приложения на данъчната декларация суми, които са получени за трудова дейност, упражнявана не през 2000 г., тези суми трябва да се изключат от облагаемия доход, който се посочва на ред 13 от Таблица 1. При това положение облагаемите доходи, декларирани в приложенията на данъчната декларация и в Справката за окончателния размер на осигурителния доход, няма да съвпадат.
При попълването на колоните от 5.1 до 5.5 самоосигуряващите се лица трябва да имат предвид следното:
- когато лицето се е осигурявало само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и работи по трудово правоотношение и получава парично обезщетение за временна неработоспособност, вписва размера на обезщетението в колона 3. За времето на неработоспособността самоосигуряващото се лице дължи ежемесечни осигурителни вноски и определя окончателен размер на осигурителния доход. Периодът на неработоспособността не се изключва от времето, през което е извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице при положение, че лицето не е подало декларация за прекратяване на дейността по чл. 1, ал. 2 от наредбата в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт;
- когато самоосигуряващото се лице е осигурено само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и е във временна неработоспособност, то няма право на парично обезщетение. За същия период, ако лицето не е прекратило дейността си, чрез подаване на декларация, дължи осигурителни вноски и определя окончателен размер на осигурителния си доход;
- когато самоосигуряващото се лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест, и е във временна неработоспособност, размерът на полученото парично обезщетение не се посочва в Таблица 1 и за този период лицето не следва да определя окончателен размер на осигурителния си доход и да довнася осигурителни вноски;
- когато лицето работи по трудово правоотношение, осигурено е за всички осигурени социални рискове, и през същото време упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, и е във временна неработоспособност, размерът на полученото парично обезщетение по трудовия договор се включва в колона 3 на Таблица 1. За периода на неработоспособността лицето не следва да определя окончателен размер на осигурителния си доход и да довнася осигурителни вноски. Това обстоятелство не се отразява с декларация за прекъсване на дейността. Размерът на обезщетенията за временна неработоспособност, изплатени на лицата като самоосигуряващи се, не се отразява в Таблица 1.
Осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, които упражняват няколко дейности, които се декларират в различни колони от Таблица 1, се определя, като декларираният облагаем доход за всяка от дейностите, пренесен от съответното приложение на данъчната декларация, се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Облагаемите доходи на съдружниците в търговски дружества, получени за работа без трудово правоотношение, извън дружествата, върху които не са внесени осигурителни вноски чрез възложителите на работата, се посочват в съответните колони от 5.1 до 5.5 от Таблица 1, съобразно приложенията от данъчната декларация, в които са посочени. Това се отнася и за доходите от работа без трудово правоотношение на другите самоосигуряващи се лица. В тези случаи възнаграждението за работата без трудови правоотношения се включва в осигурителния доход за съответните месеци, за които се отнася.
Д) Колона 5.1 се попълва от едноличните търговци; нотариусите и упражняващите медицинска практика, избрали да формират облагаем доход по ЗКПО. Те формират окончателния размер на осигурителния доход, като на ред 13 колона 5.1 от Таблица 1 вписват облагаемия доход, деклариран в Приложение 2, ред 10.1 от данъчната декларация. Едноличните търговци-земеделски производители, образуват дохода на ред 13 в колона 5.1 от таблицата по реда, по който образуват дохода си едноличните търговци, които не са земеделски производители (условията за определяне на облагаемия доход по ред 10.1 от Приложение 2). Месечният осигурителен доход се определя, като тази сума се се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Едноличните търговци, които не упражняват трудова дейност, декларирали са това обстоятелство пред съответното териториално поделение на НОИ и са упълномощили друго лице да упражнява дейността от тяхно име, не подлежат на осигуряване.
Едноличните търговци, които не са упражнявали трудова дейност само за определени месеци през годината и са декларирали това пред съответното териториално поделение на НОИ, не дължат вноски само за този период. В случаите, в които стопанската дейност на едноличния търговец е осъществявана през цялата година, но той не е упражнявал трудова дейност през отделни периоди от нея, декларираният облагаем доход в Приложение 2 на данъчната декларация се разделя на 12 месеца. Едноличният търговец попълва Таблица 1 само за периодите, през които е упражнявал трудова дейност. Тогава ред 13 се образува като сбор от средномесечния доход за периода, през който е упражнявана дейността.
Нотариусите и лицата, упражняващи медицинска практика, избрали да се облагат по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ като упражняващи свободна професия, декларират доходите си в колона 5.3 от Таблица 1.
Е) Колона 5.2 се попълва от собствениците или съдружниците в търговски дружества, които декларират доходи от извършване на услуги с личен труд в тези дружества. Когато лицето има доходи от личен труд като съдружник в няколко дружества, в тази колона се вписва сборът от тези доходи.
Собствениците или съдружниците в търговски дружества формират окончателния размер на осигурителния доход за дейността си, като на ред 13, колона 5.2 от Таблица 1 вписват облагаемия доход, деклариран в Приложение 3, ред 4 на данъчната декларация. В случаите, в които съдружниците или собствениците на търговски дружества са получили доходи за работа без трудови правоотношения, върху които са внесени осигурителни вноски чрез възложителите на работата в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КЗОО, декларирани в Приложение 3, ред 4 от данъчната декларация, вписват тези доходи в колона 3 на Таблица 1. В тези случаи сумата, декларирана на ред 13 колона 5.1 на Таблица 1, може да не съвпадне със сумата от Приложение 3, ред 4 на данъчната декларация.
Месечният осигурителен доход се определя, като сумата, вписана на ред 13 от колона 5.2, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Доходите на съдружниците в търговските дружества от дивиденти се изключват от осигурителния доход, тъй като не са свързани с трудовата дейност на лицето.
Съдружник, който не упражнява трудова дейност, декларирал е това обстоятелство пред съответното ТП на НОИ и не е получил доходи за извършени услуги с личен труд в дружеството, не подлежи на осигуряване.
Ж) Колона 5.3 се попълва от лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност. Нотариусите и лицата, упражняващи медицинска практика, избрали да се облагат по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ като упражняващи свободна професия, също декларират доходите си в колона 5.3 от Таблица 1. Тези лица формират окончателния размер на осигурителния доход, като на ред 13, колона 5.3 от Таблица 1 вписват облагаемия доход, деклариран в Приложение 3, ред 8 от данъчната декларация. Когато тези лица имат доходи, върху които се дължат осигурителни вноски, декларирани в приложение 4 от данъчната декларация, при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, на ред 13, колона 5.3 от Таблица 1 вписват и облагаемия доход, деклариран в Приложение 4, ред 4 от данъчната декларацията.
Месечният осигурителен доход се определя, като сумата на ред 13 от колона 5.3 се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Върху доходите, получени по договори, сключени за продажба или преотстъпване на авторски права по Закона за авторското право и сродните му права, декларирани в ред 8 на Приложение 4 от данъчната декларация, не се дължат осигурителни вноски и не се извършва годишно изравняване на осигурителните вноски.
З) Колона 5.4 се попълва от земеделски производители, регистрирани по установения ред, които имат и доходи от други дейности, като например доходи от дейности като самоосигуряващи се лица и/или доходи по трудови или без трудови правоотношения. Те формират годишния си осигурителен доход, като на ред 13, колона 5.4 от Таблица 1 вписват сумата, декларирана в Приложение 7, ред 2, от данъчната декларация и/или облагаемия доход, деклариран на ред 15 от същото приложение, според начина на деклариране. Осигурителният доход на земеделските производители - физически лица, без едноличните търговци, деклариран в Приложение 7, ред 2, се посочва в колона 5.4 след намаляването с нормативно признатите разходи за дейността по ЗОДФЛ - 70 на сто.
Лицата, които имат доходи само от дейност като земеделски производители не определят окончателен размер на осигурителния си доход и не попълват Таблица 1.
Окончателният размер на осигурителния доход за частните земеделски стопани за периода от 1 януари до 7 август 2000 г. се определя по реда за земеделските производители.
И) Колона 5.5 се попълва от лицата, които упражняват дейности, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на глава XIV от ЗОДФЛ. Лицата, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, също определят окончателен размер на осигурителния доход съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от КЗОО, тъй като няма разграничаване на лицата, извършващи дейностите по глава XIV от ЗОДФЛ от останалите лица, подлежащи на данъчно облагане по същия закон.
Тези лица определят окончателния размер на осигурителния доход, като на ред 13, колона 5.5 от Таблица 1 вписват облагаемия доход, деклариран в Справка А, редове 4, 6, 8 и 10 от данъчната декларация, според начина на упражняване на дейността.
За улеснение при определяне на облагаемия доход в Справка А може да се ползва съответното приложение от данъчната декларация, в което лицата биха декларирали доходите си, ако не подлежаха на облагане с годишен окончателен (патентен) данък. Например едноличните търговци могат да образуват облагаемия си доход както тези, които не се облагат с патентен данък и попълват Приложение 2 от данъчната декларация. Упражняващите занаятчийска дейност или свободна професия могат да образуват облагаемия си доход по същия начин както лицата, които декларират доходите си в Приложение 3 от данъчната декларация.
Месечният осигурителен доход се определя, като тази сума се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Й) В колона 6 се попълва сборът от осигурителните доходи, върху които са внесени осигурителни вноски през годината (колона 3 и колона 4).
К) В колона 7 се вписва сумата от общия осигурителен доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колони от 5.1 до 5.5. Съгласно чл. 9, ал. 6 от КЗОО окончателният размер на осигурителния доход не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината, поради което месечните суми, вписани в колона 7, не могат да надвишават десеткратния размер на минималната работна заплата за страната за съответния месец. За улеснение на лицата, които попълват Таблица 1, максималният размер на месечния и годишния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, е посочен в колона 8.
Общият годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 и се попълва на ред 1 под Таблица 1. При положение, че разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт за 2000 г. - 32 на сто. Сумата от ред 2 под Таблица 1 се пренася в съответното приложение от данъчната декларация на редовете "Вноски за ДОО за довнасяне". Когато доходите, подлежащи на годишно изравняване, се декларират в различни приложения от декларацията, сумата се разпределя до изчерпването й.
Сумата от ред 2 под Таблица 1 се внася по сметките на държавното обществено осигуряване на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по параграф "Вноски от самонаети и ненаети лица (самоосигуряващи се) при годишно изравняване (облагане) на доходите" от Единната бюджетна класификация в 30-дневен срок след подаване на данъчната декларация.
В случаите, в които разликата е отрицателна, надвнесените суми се възстановяват на основание чл. 115, ал. 4 от КЗОО. За целта осигурителят следва да поиска надвнесените суми от съответното ТП на НОИ. Не се възстановяват суми в случаите, в които в колона 4 от Таблица 1 е попълнен минималният осигурителен доход, а окончателният осигурителен доход по колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от него. Осигурителна вноска не се довнася, в случай че сумите на ред 13 в колони 6 и 7 са равни.
 
II. За здравното осигуряване
1. Таблица 2 за окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски, се попълва от лицата, получаващи доходи от дейности, като: еднолични търговци; физически лица, образували ЕООД; съдружници в търговски дружества; лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация; работещи без трудово правоотношение, които не са упражняващи свободна професия; лица, които се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 15 (предишна т. 14) от ЗЗО, подлежащи на годишно данъчно облагане. Таблицата се попълва и в случаите, в които гореизброените лица упражняват дейности, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък.
Земеделските производители, които не подлежат на здравно осигуряване на друго основание, се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 15 (предишна т. 14) от ЗЗО и извършват годишно определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, при положение че подлежат на годишно данъчно облагане.
2. Лицата, които имат задължение да попълват Таблица 2 от справката, определят окончателния размер на осигурителния си доход върху облагаемите си доходи, съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Окончателният размер на осигурителния доход включва всички доходи, върху които за тези лица се дължат здравноосигурителни вноски в зависимост от вида на упражняваната дейност.
3. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация. Вноските са изцяло за сметка на лицата.
На основание на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО лицата, които не заявяват доход по чл. 40, ал. 1, т. 2 от закона и работят по договор с възложител - предприятие или друга организация дължат осигурителни вноски за всеки месец върху облагаемия доход след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността по ЗОДФЛ. Осигурителните вноски се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето и се внасят чрез възложителя.
За своя сметка се осигуряват и лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, т. 1 - 14 от ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 15 (предишна т. 14) от ЗЗО, тези лица дължат месечно здравноосигурителни вноски върху двукратния размер на минималната работна заплата за страната. Когато тези лица подлежат на данъчно облагане, се определя окончателния размер на осигурителния доход.
За лицата, получаващи доходи от трудови или служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основания в специални закони, здравноосигурителните вноски се изчисляват върху облагаемия доход по ЗОДФЛ съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО пенсионерите, получаващи пенсия, изплащана от Националния осигурителен институт, подлежат на осигуряване за сметка на републиканския бюджет. Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях.
Пенсионерите, които получават пенсия по международни спогодби, изцяло за сметка на чуждестранен осигурителен институт, се осигуряват за своя сметка върху двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната - чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, осигурителните вноски за лицата, получаващи обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или за отглеждане на дете, се изчисляват върху размера на обезщетението. Вноските са за сметка на работодателя или ведомството и са равни на дължимата от него част от вноската - 4.8 на сто, като се внасят при изплащане на обезщетенията. Лицата, които се осигуряват за своя сметка, внасят здравноосигурителна вноска в размер на 6 на сто върху размера на обезщетението.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЗО, лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗЗО, дължат здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи. На основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗО максималният размер на месечния осигурителен доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е 10-кратният размер на минималната работна заплата, установена за страната.
3. За определяне на точния размер на дължимите здравноосигурителни вноски самоосигуряващите се лица попълват Таблица 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски. Тази таблица се попълва в случаите, в които лицата упражняват дейности, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък.
4. При определянето на окончателния размер на осигурителния доход лицата попълват, в съответните колони на Таблица 2, доходите си в зависимост от източника на получаване и вида на упражняваната дейност. Здравноосигурителни вноски се дължат само за периодите, през които е упражнявана дейността или е получен доходът.
5. В колона 3 от Таблица 2 се вписва доходът за съответния месец, получен от трудови и служебни правоотношения и правоотношения, възникнали на основания в специални закони; от труд без трудово правоотношение по договор с възложител; от пенсии и парични обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или за отглеждане на малко дете.
Доходът, получен по трудови и приравнени към тях правоотношения, е облагаемият доход по ЗОДФЛ.
Доходът от работа без трудови правоотношения по договор с възложител се вписва въз основа на данните от служебната бележка към сметката за изплатени суми, издавана на основание чл. 39, ал. 2 от ЗОДФЛ. Тук се вписва размерът на получения от лицето доход след приспадане на нормативно признатите разходи по ЗОДФЛ. Тези доходи се вписват само ако самоосигуряващите се лица са внесли върху тях здравноосигурителните си вноски. Когато възнаграждението за работа без трудови правоотношения не се получава всеки месец, а се изплаща след изтичане на срока на договора, в колона 3 се вписва средномесечното възнаграждение, върху което са внесени здравноосигурителните вноски по договора, след приспадане на нормативно признатите разходи.
Доходът, получен от пенсии, е равен на размера на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях. Добавките към пенсиите са: добавките за чужда помощ; добавките по чл. 84 от КЗОО (чл. 50а от отм. Закон за пенсиите - добавката от пенсията на починал съпруг); добавките за лицата, на които е отпусната пенсия по ПМС № 40 на МС от 1968 г.; добавки по чл. 5 от Закона за ветераните от войните; добавки за военноинвалидите от войните (по Указ № 1611 от 1985 г.); добавки по ПМС № 55 от 1996 г. за пенсионери навършили 75 и 80 г. възраст; добавки от Учителския пенсионен фонд; месечните добавки за деца, изплащани на основание Указа за насърчаване на раждаемостта; добавките по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите; помощи за самотни майки по УНР; коледните добавки и компенсации към пенсиите, когато се изплащат такива.
Лицата, получаващи пенсии изцяло за сметка на чуждестранен осигурителен институт, вписват като осигурителен доход двукратния размер на минималната работна заплата за страната за съответния месец.
В случаите, в които са получени различни видове доходи, в колона 3 лицата вписват сбора от тези доходи за всеки месец поотделно.
Когато месечният осигурителен доход за всеки месец от годината, вписан в колона 3, е равен на 10-кратния размер на минималната работна заплата за месеца, останалите колони не се попълват и не се довнасят здравноосигурителни вноски.
6. В колона 4 се попълва избраният доход, върху който самоосигуряващите се лица са внасяли авансово осигурителни вноски. Когато месечните осигурителни вноски през календарната година не са внесени в сроковете, определени със Закона за здравното осигуряване, те следва да бъдат внесени заедно с дължимата лихва, като се посочват в колона 4 без лихвата.
Самоосигуряващите се лица, които са избрали да внесат авансово здравноосигурителните си вноски за себе си и за неосигурените членове на семейството си, съгласно чл. 43 от ЗЗО вписват в тази колона месечния доход, върху който са внесли авансовите вноски за всеки месец от периода поотделно.
В случаите, в които самоосигуряващите се лица са заплащали здравноосигурителните си вноски за всеки месец от годината върху избран доход, равен на десеткратния размер на минималната работна заплата за страната, другите колони не се попълват и здравноосигурителни вноски не се довнасят.
7. Колони от 5.1 до 5.5 от Таблица 2 се попълват по аналогичен начин на попълването на колони от 5.1 до 5.5 от Таблица 1 за социалното осигуряване. Следва да се вземат предвид следните различия:
Колона 5.4 се попълва от лицата, които се осигуряват за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход и не са декларирали други доходи в колона 3 и в колони 5.1, 5.2, 5.3 и 5.5, но декларират доходи в приложения 4, 6, 7, 8 или 9 от данъчната декларация. Това са лицата, които се осигуряват на основание чл. 40, ал. 1, т. 15 (предишна т. 14) от ЗЗО. На това основание внасят здравноосигурителните си вноски и земеделските производители.
Тези лица формират окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност, като на ред 13, колона 5.4 от Таблица 2 вписват облагаемия доход или данъчната основа според начина на облагане, деклариран в съответните приложения. Ако са декларирани доходи в няколко от изброените приложения, на ред 13, колона 5.4, се вписва сумата от всички доходи.
В тази колона попълват доходите си и лицата, които са получили доходи за работа без трудови правоотношения по договор с възложител, за който не са внесени здравноосигурителни вноски в законоустановения срок. Здравноосигурителните вноски в тези случаи следва да се внесат заедно с дължимата лихва, като се попълва само размерът на внесената вноска, без да се попълва размерът на внесената лихва.
В ред 13 на колона 5.4 се попълват доходите, декларирани в ред 4 и ред 8 (облагаемият доход, намален с нормативно признатите разходи за дейността по ЗОДФЛ) от Приложение 4; ред 2 (сумата от всички доходи) или ред 10 (данъчната основа за доходите от източник в България) от Приложение 6; ред 15 (сумата от облагаемите доходи) от Приложение 7; ред 26 (данъчната основа) от Приложение 8 и ред 2 (данъчната основа за доходите от източник в България) от Приложение 9 на данъчната декларация. Върху доходите попълнени, в ред 2 на приложение 7 от данъчната декларация, не се довнасят здравноосигурителни вноски, тъй като тези доходи не участват във формирането на данъчната основа и са необлагаеми.
8. В колона 6 се попълва сборът от осигурителните доходи, върху които са внесени здравноосигурителните вноски (колона 3 плюс колона 4).
9. В колона 7 се вписва сумата от общия здравноосигурителен доход за всеки месец, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колони от 5.1 до 5.5. Сумите в колона 7 не могат да надвишават десеткратния размер на минималната работна заплата за страната за съответния месец (посочен в колона 8).
Общият годишен размер на здравноосигурителния доход, върху който се довнасят вноски, се изчислява като разлика от сумите на ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6.
В случай че разликата е положителна, тя се вписва в ред 1 под Таблица 2 и върху нея се довнасят здравноосигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. Тези вноски се изчисляват в размер 6 на сто от получената разлика и се вписват на ред 2 под Таблица 2. Когато самоосигуряващото се лице има неосигурени членове на семейството, за които дължи здравноосигурителни вноски, те се изчисляват в размер 5 на сто за всеки неосигурен член на семейството от вноската, вписана на ред 2 под Таблица 2, и получената сума се вписва на ред 3 под Таблица 2. Сумите, вписани на ред 2, или сборът от сумите, вписани на ред 2 и ред 3, се пренасят в съответното приложение от данъчната декларация на редовете "Вноски за ЗО за довнасяне".
Сумите на ред 2 и ред 3, вписани под Таблица 2, се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните поделения на Националния осигурителен институт по параграф "Вноски от самонаети и ненаети лица (самоосигуряващи се) при годишно изравняване (облагане) на доходите" от Единната бюджетна класификация в 30-дневен срок след подаването на данъчната декларация.
В случай че разликата от сумите на ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 е отрицателна, здравноосигурителни вноски не се довнасят, тъй като лицето е внасяло здравноосигурителни вноски върху доход, по-голям от действително получения, и надвнесените суми следва да се възстановят при поискване от лицето. Не се възстановяват суми в случаите в които осигурителният доход в колона 4 е минималния месечен осигурителен доход през годината, а окончателният размер на на осигурителния доход по колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от него.
Не се довнасят здравноосигурителни вноски, когато сумите на ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 са равни.
За довнесените вноски за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване не се подава Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" по Инструкция № 1 на Националния осигурителен институт от 2000 г.
 
ПРИЛОЖЕНИЕ
 
Примери за определянето на окончателния размер на
осигурителния доход за 2000 г.
Пример 1
Лице работи по трудово правоотношение през 12-те месеца на годината и получава брутно трудово възнаграждение, което е отразено в к. 3 на Таблица 1 и 2. През този период лицето упражнява и трудова дейност като едноличен търговец. През цялата година едноличният търговец е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като едноличен търговец лицето е декларирало в приложение 2 ред 10.1 от данъчната декларация облагаем доход в размер на 2526 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като едноличен търговец е 210,50 лв. (2526 лв. : 12 месеца = 210,50 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, за двете дейности е 5408 лв. (3600 лв. + 1808 лв. = 5408 лв.). Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и здравното осигуряване, е 6126 лв. (3600 лв. + 2526 лв. = 6126 лв.).
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 718 лв. ( 6126 лв. - 5408 лв. = 718 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 229,76 лв. (32 % от 718 лв. = 229,76 лв.) и се внася по сметката на съответното Териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 229,76 лв. се записва на ред 11.2 от приложение 2 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 718 лв. (6126 лв. - 5408 лв. = 718 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 43,08 лв. (6 % от 718 лв. = 43,08 лв.). Лицето внася здравноосигурителна вноска и за един неосигурен член на семейството. Здравноосигурителната вноска за неосигурения член на семейството е в размер на 2,15 лв. (5 % от 43,08 лв. = 2,15 лв.). Общият размер на здравноосигурителна вноска от 45,23 лв. (43,08 лв. + 2,15 лв. = 45,23 лв.) се записва на ред 11.4 от Приложение 2 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 2
Лице работи по трудово правоотношение през 12-те месеца на годината и получава брутно трудово възнаграждение, което е отразено в к. 3 от Таблица 1 и 2. През този период лицето упражнява и трудова дейност като съдружник в търговско дружество. През цялата година съдружникът е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на три минимални работни заплати. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като съдружник в търговското дружество за извършването на услуги с личен труд лицето е декларирало в Приложение 3, ред 4 от данъчната декларация облагаем доход в размер на 4200 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като съдружник в търговско дружество е 350 лв. (4200 лв. : 12 месеца = 350 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, за двете дейности е 5787 лв. (3075 лв. + 2712 лв. = 5787 лв.). Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и за здравното осигуряване, е 7275 лв. (3075 лв. + 4200 лв. = 7275 лв.).
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 1488 лв. (7275 лв. - 5787 лв. = 1488 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 476,16 лв. (32 % от 1488 лв. = 476,16 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 476,16 лв. се записва на ред 10.2 от Приложение 3 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 1488 лв. (7275 лв. - 5787 лв. = 1488 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 89,28 лв. (6 % от 1488 лв. = 89,28 лв.). Сумата от 89,28 лв. се записва на ред 10.4 от Приложение 3 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 3
Лице упражнява свободна професия през 9 месеца на годината. През този период лицето, упражняващо свободна професия, е внасяло осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. През месеците юли, август и септември лицето не е упражнявало дейност, като е подало декларация за това обстоятелство пред съответното териториално поделение на НОИ. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като лице, упражняващо свободна професия, лицето е декларирало в Приложение 3, ред 8 от данъчната декларация облагаем доход в размер на 2700 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход е 300 лв. (2700 лв. : 9 месеца = 300 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, е 1358 лв. Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и здравното осигуряване, е 2700 лв.
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 1342 лв. (2700 лв. - 1358 лв. = 1342 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 429,44 лв. (32 % от 1342 лв. = 429,44 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 429,44 лв. се записва на ред 10.2 от Приложение 3 на годишната данъчна декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 1342 лв. (2700 лв. - 1358 лв. = 1342 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 80,52 лв. (6 % от 1342 лв. = 80,52 лв.). Лицето внася здравноосигурителна вноска и за един неосигурен член на семейството. Здравноосигурителната вноска за неосигурения член на семейството е в размер на 4,03 лв. (5 % от 80,52 лв. = 4,03 лв.). Общият размер от 84,55 лв. (80,52 лв. + 4,03 лв. = 84,55 лв.) се записва на ред 10.4 от Приложение 3 на годишната данъчна декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 4
Лице работи по трудово правоотношение през 12-те месеца на годината и получава брутно трудово възнаграждение, което е отразено в к. 3 на Таблица 1 и 2. През този период лицето упражнява и трудова дейност по глава XIV от ЗОДФЛ (патентна дейност). През цялата година в качеството си на лице, упражняващо патентна дейност, е внасяло осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като лице, упражняващо патентна дейност, лицето е декларирало в справка А от данъчната декларация доход според вида на упражняваната дейност в размер на 3600 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход е 300 лв. (3600 лв. : 12 месеца = 300 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски за годината, за двете дейности е 5408 лв. (3600 лв. + 1808 лв. = 5408 лв.). Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и за здравното осигуряване, е 7200 лв. (3600 лв. + 3600 лв. = 7200 лв.).
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 1792 лв. (7200 лв. - 5408 лв. = 1792 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 573,44 лв. (32 % от 1792 лв. = 573,44 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за здравно осигуряване, е 1792 лв. (7200 лв. - 5408 лв. = 1792 лв.). Размерът на осигурителните вноски за довнасяне е 107,52 лв. (6 % от 1792 лв. = 107,52 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 5
Лице работи по трудово правоотношение през месеците октомври, ноември и декември и получава брутно трудово възнаграждение, което е отразено в к. 3 на Таблица 1 и 2. Същевременно лицето упражнява дейност като съдружник в търговско дружество през цялата година, а за периода от месец юли до месец декември е упражнявало дейност по глава XIV от ЗОДФЛ (патентна дейност). През цялата година лицето е внасяло осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване за дейността си като съдружник в търговско дружество върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като съдружник в търговското дружество за извършването на услуги с личен труд лицето е декларирало доход в Приложение 3, ред 4 от годишната данъчна декларация в размер на 5400 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като съдружник в търговско дружество е 450 лв. (5400 лв. : 12 месеца = 450 лв.). Годишният доход от патентната дейност е 900 лв., а средномесечният доход е 150 лв. (900 лв. : 6 месеца = 150 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски за годината, е 3108 лв. (1300 лв. + 1808 лв. = 3108 лв.). Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и за здравното осигуряване, е 6870 лв.
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 3762 лв. (6870 лв. - 3108 лв. = 3762 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 1203,84 лв. (32 % от 3762 лв. = 1203,84 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 1203,84 лв. се разпределя до изчерпването й, като се вписва в съответните приложения на ред "Вноска за ДОО за довнасяне."
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 3762 лв. (6870 лв. - 3108 лв. = 3762 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 225,72 лв. (6 % от 3762 лв. = 225,72 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. За месеците октомври, ноември и декември в колона 7 се вписва доход, ограничен до 10-кратния размер на минималната работна заплата, независимо че полученият месечен доход е значително по-голям. Сумата от 225,72 лв. се разпределя до изчерпването й, като се вписва в съответните приложения на ред "Вноска за ЗО за довнасяне."
 
Пример 6
Лице упражнява дейност като едноличен търговец и е осигурено само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (32 %). През цялата година едноличният търговец е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. Лицето е във временна неработоспособност през месец май, но няма право на парично обезщетение за сметка на ДОО и не е подало декларация за прекратяване на дейността си за този период в съответното ТП на НОИ, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, поради което дължи осигурителни вноски за този период. След приключване на годината лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. Лицето декларира доход в Приложение 2, ред 10.1 от годишната данъчна декларация в размер на 2526 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като едноличен търговец е 210,50 лв. (2526 лв. : 12 месеца = 210,50 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, е 1808 лв. Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, е 2526 лв.
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски, е 718 лв. (2526 лв. - 1808 лв. = 718 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 229,76 лв. (32 % от 718 лв. = 229,76 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от Единната бюджетна класификация за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 229,76 лв. се записва на ред 11.2 от Приложение 2 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 718 лв. (2526 лв. - 1808 лв. = 718 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 43,08 лв. (6 % от 718 лв. = 43,08 лв.). Лицето внася здравноосигурителна вноска и за един неосигурен член на семейството. Здравноосигурителната вноска за неосигурения член на семейството е в размер на 2,15 лв. (5 % от 43,08 лв. = 2,15 лв.). Общият размер от 45,23 лв. (43,08 лв. + 2,15 лв. = 45,23 лв.) се записва на ред 11.4 от Приложение 2 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 7
Лице, работи по трудово правоотношение през 12-те месеца на годината и получава брутно трудово възнаграждение, отразено в к. 3 от Таблица 1 и 2. През този период лицето упражнява и трудова дейност като едноличен търговец и се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (32 %). През цялата година едноличният търговец е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. Лицето е във временна неработоспособност през месец май, но няма право на парично обезщетение за сметка на ДОО и не е подало декларация за прекратяване на дейността си за този период в съответното ТП на НОИ, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, поради което дължи осигурителни вноски за този период. След приключване на годината лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като едноличен търговец лицето е декларирало доход в Приложение 2, ред 10.1 от данъчната декларация в размер на 2526 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като едноличен търговец е 210,50 лв. (2526 лв. : 12 месеца = 210,50 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, за двете дейности е 5294 лв. (3486 лв. + 1808 лв. = 5294 лв.). Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, е 6012 лв. (3486 лв. + 2526 лв. = 6012 лв.).
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, е 718 лв. (6012 лв. - 5294 лв. = 718 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 229,76 лв. (32 % от 718 лв. = 229,76 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от Единната бюджетна класификация за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 229,76 лв. се записва на ред 11.2 от Приложение 2 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 718 лв. (6012 лв. - 5294 лв. = 718 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 43,08 лв. (6 % от 718 лв. = 43,08 лв.). Лицето внася здравноосигурителна вноска и за един неосигурен член на семейството. Здравноосигурителната вноска за неосигурения член на семейството е в размер на 2,15 лв. (5 % от 43,08 лв. = 2,15 лв.). Общият размер от 45,23 лв. (43,08 лв. + 2,15 лв. = 45,23 лв.) се записва на ред 11.4 от Приложение 2 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
Пример 8
Лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец и е осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест (35 %). През годината едноличният търговец е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. Лицето е във временна неработоспособност през месец май и получава парично обезщетение за сметка на ДОО и за този месец дължи осигурителна вноска върху размера на паричното обезщетение. За същия месец лицето не следва годишно да довнася осигурителни вноски. След приключване на годината лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като едноличен търговец лицето е декларирало облагаем доход в Приложение 2, ред 10.1 от годишната данъчна декларация в размер на 2526 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход е 229,63 лв. (2526 лв. : 11 месеца = 229,63 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, е 1658 лв. Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и здравното осигуряване, е 2526 лв.
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, е 868 лв. (2526 лв. - 1658 лв. = 868 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 277,76 лв. (32 % от 868 лв. = 277,76 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от Единната бюджетна класификация за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 277,76 лв. се записва на ред 11.2 от Приложение 2 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 868 лв. (2526 лв. - 1658 лв. = 868 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 52,08 лв. (6 % от 868 лв. = 52,08 лв.). Лицето внася здравноосигурителна вноска и за един неосигурен член на семейството. Здравноосигурителната вноска за неосигурения член на семейството е в размер на 2,60 лв. (5 % от 52,08 лв. = 2,60 лв.). Сумата от 54,68 лв. (52,08 лв. + 2,60 лв. = 54,68 лв.) се записва на ред 11.4 от Приложение 2 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от Единната бюджетна класификация за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 9
Лице, работи по трудово правоотношение през 12-те месеца на годината и получава брутно трудово възнаграждение, което е отразено в к. 3 на Таблица 1 и 2. През този период лицето упражнява и трудова дейност като едноличен търговец и е осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест (35 %). През годината едноличният търговец е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. Лицето е във временна неработоспособност през месец май и получава парично обезщетение за сметка на ДОО и за този месец дължи осигурителна вноска върху размера на паричното обезщетение. За същия месец лицето не следва годишно да довнася осигурителни вноски. След приключване на годината лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като едноличен търговец лицето е декларирало облагаем доход в Приложение 2, ред 10.1 от годишната данъчна декларация в размер на 2526 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход е 229,63 лв. (2526 лв. : 11 месеца = 229,63 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, за двете дейности е 5144 лв. (3486 лв. + 1658 лв. = 5144 лв.). Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и здравното осигуряване, е 6012 лв. (3486 лв. + 2526 лв. = 6012 лв.).
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 868 лв. (6012 лв. - 5144 лв. = 868 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 277,76 лв. (32 % от 868 лв. = 277,76 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от Единната бюджетна класификация за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 277,76 лв. се записва на ред 11.2 от Приложение 2 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 868 лв. (6012 лв. - 5144 лв. = 868 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 52,08 лв. (6 % от 868 лв. = 52,08 лв.). Лицето внася здравноосигурителна вноска и за един неосигурен член на семейството. Здравноосигурителната вноска за неосигурения член на семейството е в размер на 2,60 лв. (5 % от 52,08 лв. = 2,60 лв.). Сумата от 54,68 лв. (52,08 лв. + 2,60 лв. = 54,68 лв.) се записва на ред 11.4 от Приложение 2 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от Единната бюджетна класификация за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 10
Лице, работи по трудово правоотношение през 12-те месеца на годината и получава брутно трудово възнаграждение, което е отразено в к. 3 от Таблица 1 и 2. През този период лицето упражнява и трудова дейност като едноличен търговец и се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест (35 %). Лицето е във временна неработоспособност през месеците: февруари - 3 дни, април - 4 дни, май - 7 дни, август - 3 дни, и декември - 4 дни. Общият брой на работните дни през годината 253 дни. От общия брой на работните дни през календарната година се изважда броят на дните, през които лицето е било във временна неработоспособност (253 - 21 = 232 раб. дни). През годината едноличният търговец е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. От дейността си като едноличен търговец лицето е декларирало в Приложение 2, ред 10.1 от данъчната декларация облагаем доход в размер на 2400 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход от 2400 лв. се раздели на броя на реално отработените дни през календарната година 232 дни и се умножи помесечно с броя на реално отработените дни през месеца (например облагаемият доход 2400 лв. : 232 раб. дни = 10,35 лв. среднодневен осигурителен доход). За месец февруари лицето има реално отработени 18 дни. Среднодневният осигурителен доход 10,35 лв. се умножава по броя на отработените дни 18 (10,35 лв. х 18 дни = 186,20 лв.). Сумата от 186,20 лв. е месечният осигурителен доход за месец февруари 2000 г. Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, за двете дейности е 5213,70 лв. (3560 лв. + 1653,70 лв. = 5213,70 лв.). Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и за здравното осигуряване, е 5960 лв. (3560 лв. + 2400 лв. = 5960 лв.).
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 746,30 лв. (5960 лв. - 5213,70 лв. = 746,30 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 238,82 лв. (32 % от 746, 30 лв. = 238,82 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 238,82 лв. се записва на ред 11.2 от Приложение 2 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 746,30 лв. (5960 лв. - 5213,7 лв. = 746,30 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 44,78 лв. (6 % от 746,30 лв. = 44,78 лв.). Сумата от 44,78 лв. се записва на ред 11.4 от Приложение 2 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
Пример 11
Лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец и се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест (35 %). Лицето е във временна неработоспособност за месец февруари - 13 работни дни. Общият брой на работните дни през годината 253 дни. От общия брой на работните дни през календарната година се изважда броят на дните, през които лицето е било във временна неработоспособност (253 - 13 = 240 раб. дни). През годината едноличният търговец е внасял осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на десет минимални работни заплати. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. За дейността като едноличен търговец лицето е декларирало в Приложение 2, ред 10.1 от данъчната декларация облагаем доход в размер на 9600 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход от 9600 лв. се раздели на броя на реално отработените дни през календарната година 240 дни и се умножи помесечно с броя на реално отработените дни през месеца (облагаемият доход 9600 лв. : 240 раб. дни = 40 лв. среднодневен осигурителен доход). За месец февруари лицето има реално отработени 8 дни. Среднодневният осигурителен доход 40 лв. се умножава по броя на отработените дни 8 (40 лв. х 8 дни = 320 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, за дейността е 8578,68 лв. Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и за здравното осигуряване, е 8575,68 лв. За месец февруари осигурителният доход е в размер на 285,68 лв. (750 лв. : 21 дни = 35,71 лв.; осигурителният доход за месеца е 8 х 35,71 лв. = 285,68 лв.).
2. Осигурителна вноска за държавното обществено осигуряване и здравно осигуряване в този случай не се довнася, тъй като сумите на ред 13, в колони 6 и 7 са равни.
 
Пример 12
Лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец от месец юли 2000 г. През цялата година фирмата е развивала дейност. Лицето е внасяло осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване върху избран осигурителен доход в размер на две минимални работни заплати. След приключване на календарната година лицето подава годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Размерът на осигурителния доход за ДОО и здравното осигуряване се определя в Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, както следва:
1. За дейността си като едноличен търговец лицето е декларирало в Приложение 2, ред 10.1 от данъчната декларация облагаем доход в размер на 2400 лв. Окончателният средномесечен осигурителен доход за трудовата дейност като едноличен търговец е 200 лв. (2400 лв. : 12 месеца = 200 лв.). Окончателният осигурителен доход, който лицето вписва на ред 13, в колона 5.1, е 1200 лв. (2400 лв. : 12 месеца = 200 лв. х 6 месеца = 1200 лв.). Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за годината, за дейността е 924 лв. Общият осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и за здравното осигуряване, е 1200 лв., тъй като лицето е упражнявало трудова дейност от месец юли до месец декември 2000 г.
2. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски за ДОО, е 276 лв. (1200 лв. - 924 лв. = 276 лв.). Размерът на осигурителната вноска за довнасяне е 88,32 лв. (32 % от 276 лв. = 88,32 лв.) и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите. Сумата от 88,32 лв. се записва на ред 11.2 от Приложение 2 на данъчната декларация.
3. Общият годишен размер, върху който следва да се довнесат здравноосигурителни вноски, е 276 лв. (1200 лв. - 924 лв. = 276 лв.). Размерът на здравноосигурителната вноска за довнасяне е 16,56 лв. (6 % от 726 лв. = 16,56 лв.). Сумата от 16,56 лв. се записва на ред 11.4 от Приложение 2 на данъчната декларация и се внася по сметката на съответното териториално поделение на НОИ по параграф от ЕБК за вноски от самоосигуряващи се лица при годишно изравняване на доходите.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-23 от 29.01.2001 г. относно осигуряването през 2001 г.                                                                                             

            Във връзка с изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2001 г., обн., ДВ, бр. 108 от 2000 г., даваме следните указания:
1. За лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, работещи при условията на трета категория труд, осигурителната вноска е определена с чл. 5, ал. 1 ЗБДОО в размер 32,7 на сто и се разпределя по фондове, както следва:
- за фонд "Пенсии" - 29 на сто;
- за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
- за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
За лицата, работещи при условията на трета категория труд, работодателите внасят осигурителните вноски и за трите фонда на държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер 26,3 на сто. Осигурителните вноски, които са за сметка на осигурените лица, са в размер 6,4 на сто.
2. Осигурителната вноска за фонд "Пенсии"за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, е в размер 32 на сто съгласно чл. 5, ал. 11, като увеличението от 3 на сто над вноската, определена с чл. 5, ал. 1, т. 1 (29 на сто), е за сметка на работодателя. Осигурителните вноски за тези лица, които са за сметка на работодателите за трите фонда на ДОО, са в размер 29,3 на сто. Осигурителните вноски, които са за сметка на осигурените лица, са в размер 6,4 на сто.
3. Съгласно чл. 5, ал. 10 осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване е за сметка на работодателите и се определя, както следва:
- за лицата, работещи при условията на първа категория труд - 12 на сто;
- за лицата, работещи при условията на втора категория труд - 7 на сто.
4. За осигурените за всички осигурени социални рискове, работещи по трудови правоотношения, упражняващи трудова дейност като членове на кооперации, изпълняващи договори за управление и контрол, осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се разпределят съгласно чл. 5, ал. 2 в съотношение 80 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията или търговското дружество, и 20 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора или изпълнителя по договор за управление и контрол. За упражняващите трудова дейност без трудово правоотношение, членове на кооперации и за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се определя от възнагражденията им след намаляване с нормативно признатите разходи за дейността с процентите по чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
5. С чл. 5, ал. 4 осигурителната вноска за учителите е определена в размер 37,7 на сто, като от нея 32,7 на сто се внася в приход на трите фонда на ДОО - 26,3 на сто за сметка на работодателя и 6,4 на сто за сметка на осигуреното лице, а 4,3 на сто за сметка на работодателя се внася в Учителския пенсионен фонд или общо за сметка на работодателя вноската е 30,6 на сто.
6. Осигурителната вноска за самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, е в размер 29 на сто върху осигурителния доход и се внася във фонд "Пенсии" (чл. 5, ал. 5).
Осигурителната вноска за лицата, които сами се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест е в размер 32 на сто и се разпределя, както следва:
- за фонд "Пенсии" - 29 на сто;
- за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
7. Осигурителните вноски за държавните служители са изцяло за сметка на бюджетите на съответните ведомства. Размерът на вноските за ДОО за държавните служители е 32,7 на сто, като за трите фонда на ДОО се разпределят в съответствие с чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или 35,7 на сто за работещите в условията на първа или втора категория труд, като увеличението от 3 на сто е за фонд "Пенсии".
8. Съгласно чл. 5, ал. 13 осигурителната вноска за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, офицерите и сержантите от Специализираната следствена служба, от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" и от Главна дирекция "Следствени арести" на Министерството на правосъдието, от Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията, следователите и помощник-следователите и лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията е в размер 35,7 на сто и се разпределя:
- за фонд "Пенсии" - 32 на сто;
- за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
- за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
Осигурителните вноски за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията, офицерите и сержантите от Специализираната следствена служба, от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" и от Главна дирекция "Следствени арести" на Министерството на правосъдието, от Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията, са изцяло за сметка на съответните бюджети.
Осигурителните вноски на следователите и помощник-следователите от следствените служби се внасят съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 и ал. 4 КЗОО. Размерът на осигурителната вноска за сметка на осигурителите е 28,7 на сто, а за сметка на осигурените лица е 7 на сто.
9. Осигурителните вноски върху паричните обезщетения за периодите на временна неработоспособност или за бременност и раждане, които се зачитат за осигурителен стаж за лицата, работещи при условията на първа, втора и трета категория труд, както и за всички останали осигурени лица, за фонд "Пенсии" са в размер 23,2 на сто върху паричните обезщетения. Тези вноски са изяло за сметка на осигурителя. В същия размер са и осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват само за своя сметка.
10. Съгласно чл. 12 осигурителните вноски върху социалните разходи са в размер 29 на сто, независимо от категорията на полагания труд. Те се внасят във фонд "Пенсии" и се разпределят в съотношението по чл. 6, ал. 5 КЗОО, т. е. 80 на сто за сметка на работодателя и 20 на сто за сметка на осигуреното лице. Размерът на вноската за сметка на работодателя е 23,2 на сто, а за сметка на осигуреното лице е 5,8 на сто.
11. На основание чл. 5, ал. 8 осигурителната вноска за лицата, които получават обезщетение за безработица от бюрата по труда, е 29 на сто върху изплатените обезщетения. Тя се внася във фонд "Пенсии" и е изцяло за сметка на фонд "ПКБ".
12. Върху възнагражденията, паричните обезщетения и други суми, изплащани на осигурените лица през 2001 г., но отнасящи се за 2000 г., осигурителните вноски са в размерите за 2000 г.
13. Върху окончателния размер на осигурителния доход, който се попълва в Справката за НОИ в данъчната декларация за 2000 г., подавана на основание чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица, се внасят осигурителни вноски за ДОО в размера за фонд "Пенсии" за 2000 г. - 32 на сто.
14. Когато в Справката за окончателния размер на дохода към данъчната декларация по чл. 41 ЗОДФЛ в ред 2 под таблица 1 се установи, че при самоосигуряването са надвнесени осигурителни вноски над задължителния размер за самоосигуряващо се лице от 2 минимални работни заплати за страната, лицето може да ги поиска от съответното ТП на НОИ. Контролните органи са длъжни след извършване на ревизия да установят действителния размер на надвнесените суми и в констативен протокол да предложат възстановяването им. Въз основа на констативния протокол ръководителят на контрола по приходите и разходите на ТП на НОИ разпорежда възстановяването по посочена от лицето банкова сметка на осигурителя на неоснователно внесените осигурителни вноски във фонд "Пенсии". Не се възстановяват суми, преведени за фонд "Общо заболяване и майчинство".
15. При поискване на надвнесени при самоосигуряване здравноосигурителни вноски над минималния задължителен размер за самоосигуряващи се лица от 2 минимални работни заплати за страната, отразени в ред 2 под таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, възстановяването им се извършва по реда, описан в т. 14.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-41 от 7.02.2001 г. относно заверяването на осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица
                                                                                                

            Във връзка с уеднаквяване на дейността на районните управления "Социално осигуряване", свързана с извършването на финансови ревизии по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване и по приходите на Националната здравноосигурителна каса, фонд "Професионална квалификация и безработица" и допълнителното задължително пенсионно осигуряване по време на кампанията по приемането на годишните данъчни декларации по чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), да се има предвид следното:
1. Да не се допуска нарушаване на утвърдения план за извършване на финансовите ревизии в рамките на първото шестмесечие на 2001 г.
2. Осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица да се заверява след постъпване на данните от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. от данъчната декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ и след като са внесени дължимите осигурителни вноски върху окончателния доход. За тези лица не е необходимо да се чака крайният срок за подаване на данъчните декларации - 15 април 2001 г.
В случай че справката не е получена, осигурителният стаж се заверява след получаването й по установения график в Споразумението за съвместни действия между Главна данъчна дирекция и Националния осигурителен институт по време на кампанията по приемане на годишните данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ.
В случаите, в които на самоосигуряващите се лица са необходими заверени осигурителни книжки с оглед издаване на други документи или придобиване на определени права, книжките следва да се заверяват и преди постъпването на справката от данъчната декларация. Това не освобождава лицето от задължението за определяне на окончателен размер на осигурителния доход и последващ контрол след получаването на справката от данъчната декларация. В случай че се установи, че тези лица имат осигурителни вноски за довнасяне, те следва да бъдат извикани в териториалното поделение на НОИ и промяната в осигурителния доход да бъде отразена в осигурителните им книжки.
3. През посочения период контролните органи на НОИ да не отказват заверка на осигурителния стаж за 2000 г. на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и са осигурени само на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, при положение че те представят необходимите за това доказателства.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение по договор с възложител, следва сами да поискат издаване на осигурителни книжки от съответното териториално поделение на НОИ. Тези лица сами вписват в осигурителните книжки осигурителния си доход или сбора от доходите в размера на внесените осигурителни вноски за всеки месец, през който са упражнявали дейността.
След извършване проверка на представените от лицата документи - договор за работа без трудово правоотношение, служебни бележки за изплатените суми, издадени на основание чл. 39 от ЗОДФЛ, и/или други доказателства за получени суми за личен труд, осигурителният стаж на лицето следва да бъде заверен. В осигурителните книжки задължително се посочва периодът, за който са внесени осигурителните вноски, независимо че същият период може да е зачетен за осигурителен стаж на друго основание.
За периода преди 8.08.2000 г. за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата, полагали труд без трудово правоотношение, са получили възнаграждение, което не е единствено за месеца, в размер под минималната работна заплата, установена за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, върху което са внесени осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест. В тези случаи за осигурителен стаж се зачита броят на дните, определени, след като се раздели размерът на получения осигурителен доход на среднодневната минимална работна заплата за съответния месец, но не повече от срока на договора.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-72 от 5.03.2001 г. относно окончателния размер на осигурителния доход за 2000г.                                                                                     

            Във връзка с определянето на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица за 2000 г. следва да се има предвид:
1. Когато в Справката за окончателния размер на осигурителния доход е установено, че са внесени неоснователно осигурителни вноски, те се възстановяват в размера за фонд "Пенсии" само при поискване от самоосигуреното лице. В тези случаи размерът на изплатените обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност или раждане на самоосигуряващите се, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест, не следва да се преизчислява.
2. В случаите когато не са внесени дължимите ежемесечни осигурителни вноски върху избран осигурителен доход, колона 4 на Таблица 1 и Таблица 2 не се попълва. Декларираният облагаем доход се попълва в колони от 5.1 до 5.5 и се пренася в колона 7. Сумата от ред 13 на колона 7 от двете таблици се вписва на ред 1 под тях и от нея се изчисляват дължимите вноски. Тази сума не може да бъде по-малка от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата за периода, през който е извършвана дейността. При извършването на финансовите ревизии на самоосигуряващите се лица за невнесените осигурителни вноски за ДОО и здравното осигуряване се начислява законната лихва. В случай че осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход са внесени след изтичането на сроковете за внасянето им - 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, с дължимата за закъснението лихва преди подаването на данъчната декларация, те се вписват в колона 4 от Таблица 1 и Таблица 2 на декларацията без лихвата.
В случаите когато не са внесени дължимите ежемесечни осигурителни вноски и самосигуряващите се лица декларират годишен облагаем доход по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата за периода, за който са извършвали дейността си, облагаемият доход също се попълва в колони от 5.1 до 5.5 и се пренася в колона 7. В ред 2 под Таблица 1 и Таблица 2 от справката се вписва минималният осигурителен доход за периода. При заверката на осигурителния стаж на тези лица също се начислява законната лихва за невнесените в срок осигурителни вноски.
3. Когато окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е по-голям от дохода, върху който авансово са внесени осигурителните вноски през годината, в осигурителните книжки се вписва и заверява окончателният размер на месечния им осигурителен доход, деклариран в справката от данъчната декларация. В тези случаи самоосигуряващите се представят платежните нареждания, с които са внесени дължимите осигурителни вноски, изчислени при определянето на окончателния размер на осигурителния доход.
Когато окончателният размер на осигурителния доход е по-малък от дохода, върху който авансово са внесени осигурителните вноски през годината, в осигурителните книжки също се вписва окончателният месечен размер на осигурителния доход, деклариран в справката от данъчната декларация. В тези случаи вписаният в осигурителните книжки месечен окончателен осигурителен доход, получен от дейността като самоосигуряващ се, не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата за периода на дейността, освен в случаите, в които лицата са внасяли осигурителните си вноски и на друго основание. Самоосигуряващите се лица могат да внасят осигурителните си вноски върху доход, по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, когато работят по трудови или без трудови правоотношения, за които са осигурени върху доход, по-висок от осем минимални работни заплати.
В горепосочените случаи на пенсионерите, чиито пенсии са изчислени или преизчислени от осигурителен доход, който включва избрания от лицето доход през 2000 г., размерът на пенсиите следва да се преизчисли от окончателния размер на осигурителния им доход. По този въпрос допълнителни указания ще бъдат дадени от Главна дирекция "Пенсии".
4. За самоосигуряващите се лица, които са упражнявали трудова дейност в това качество, но не са получили доход от нея и нямат задължение да подават годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, окончателният размер на осигурителния доход е равен на сбора от двукратния размер на минималната работна заплата, върху който са внесени осигурителните вноски през годината. Осигурителният стаж на тези лица се заверява в осигурителните книжки, когато лицата представят необходимите за това документи, без да се търси Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход от данъчната декларация.
5. В осигурителните книжки при заверката на осигурителния стаж, на самоосигуряващите се лица, които са определили окончателния размер на осигурителния доход, по месеци се вписват: размерът на окончателния месечен осигурителен доход, процентът и размерът на внесената вноска. Посочените суми се вписват в някои от непопълнените колони на съответната страна от осигурителната книжка, като в антетката на колоната задължително се посочва за какво се отнасят данните. В случаите, в които всички колони от съответната страница на осигурителната книжка са попълнени, размерът на дохода, върху който се довнасят вноските, процентът и размерът на вноската се впиват в долното празно поле на страницата или на друго подходящо място. В тези случаи задължително се посочва и периодът, за който са довнесени осигурителните вноски.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№94-Е-35 от 20.04.2001 г. относно внасяне на осигурителни вноски върху авторски възнаграждения
                                                                                                

            Съгласно чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Авторските възнаграждения се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението като обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права, поради което върху тях не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравноосигурителни вноски върху получените авторски възнаграждения се дължат само в случай, че няма друго основание за внасяне на тези вноски.
В конкретния случай, върху получените възнаграждения за авторски публикации в печатни издания, не се дължат ежемесечни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и не се определя окончателен размер на осигурителния доход.
Здравноосигурителни вноски върху тези възнаграждения също не се дължат, тъй като лицето е пенсионер и вноските се внасят на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО.
В случай, че през 2000 г. са получени само авторски възнаграждения, лицето няма задължение да попълва Справката за окончателния размер на осигурителния доход на НОИ, която е неразделна част от годишната данъчна декларация.
 

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-150 от 29.05.2001 г. относно заверяването на осигурителния стаж на лицата, работещи без трудово правоотношение
                                                                                                

            1. Съгласно чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, на лицата, работещи без трудови правоотношения се издават осигурителни книжки от съответното ТП на НОИ по местоживеене на лицето. За целта лицето подава искане за издаване на осигурителна книжка. За издаването на книжката, освен необходимите документи, свързани с личните данни на лицето, не следва да се изискват други документи (договори за възлагане, сметки за изплатени суми и др.).
При заверяване на осигурителен стаж на лицата, които работят без трудово правоотношение, осигурителни книжки се издават и за минало време, когато такива не са били издавани.
Данните на ст. 4 и 5 от осигурителната книжка, с изключение на колони 11 и 12, се попълват задължително от възложителя или от упълномощеното от него лице.
В колона 3 се попълва кода на осигурителя по регистър БУЛСТАТ.
В колона 6 се вписва характера на извършената работа без трудово правоотношение.
В колони 7 и 9 възложителят удостоверява периода, през който фактически е извършвана работата без трудово правоотношение, независимо от наличието на сключен договор.
В случай, че през един и същи период лицето работи при няколко възложителя, всеки от възложителите прави необходимите вписвания на отделни редове на стр. 4 и 5 в осигурителната книжка.
При изчерпване на редовете от ст. 4 и 5, те могат да бъдат продължени с допълнителни листове, в които се попълват същите реквизити.
На лист 1 и 2 от осигурителната книжка лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, вписват в колона "Брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход" размера на осигурителния доход или сбора от доходите (когато работят при повече от един възложител) за всеки месец, през който са упражнявали дейността.
Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход се извършва след проверка на представените от лицата документи - служебни бележки, издадени на основание чл. 39 от ЗОДФЛ, договори за работа без трудово правоотношение (когато са сключени такива), сметки за изплатени суми и др.
2. Самоосигуряващите се лица, които са получавали и възнаграждения за работа без трудово правоотношение, върху които са внесени осигурителни вноски чрез възложителите, вписват размера им, процента и внесените вноски в някои от непопълнените колони на съответната страница от осигурителната книжка, като в антетката задължително се посочва за какво се отнасят данните. В случай, че всички колони от лист 1 и 2 са попълнени, посочените данни се вписват на страница "Бележки" помесечно за съответната година.
Самоосигуряващите се лица, които са определили окончателен размер на осигурителния доход, вписват в някои от непопълнените колони на лист 1 и 2 на осигурителната книжка, по месеци размера на дохода, върху който се довнасят осигурителни вноски, процента и размера на вноската за периода, за който е упражнявана дейността, като в антетката на съответната колона задължително се посочва за какво се отнасят данните. При липса на свободни колони или на свободно място в долното поле на страницата, данните се вписват на страница "Бележки" помесечно за съответната година.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-172 от 20.06.2001 г. относно образуването на осигурителни каси
                                                                                                

            1. Съгласно чл. 8, ал. 1 от КЗОО, осигурителни каси могат да образуват самоосигуряващите се лица - регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, земеделски производители, и юридически лица. Членове на осигурителните каси могат да бъдат самоосигуряващи се лица и осигурители, които са регистрирани в НОИ.
Осигурителна каса могат да учредят не по-малко от 5 физически и/или юридически лица (чл. 2, ал. 2 от Наредбата за осигурителните каси). Например, касата може да се учреди най-малко от:
- 5 самоосигуряващи се физически лица - упражняващи свободна професия, занаятчийска дейност и/или еднолични търговци, земеделски производители, собственици или съдружници в търговски дружества;
- 5 юридически лица, независимо от броя на съдружниците в тях, но с не повече от 10 наети по трудово правоотношение лица. Като учредител, всяко търговско дружество участва като едно юридическо лице;
- не по-малко от 5 юридически и физически лица. Собствениците или съдружниците в търговски дружества - членове на касата, не могат да членуват в нея на самостоятелно основание.
2. Осигурителните каси се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), където се води регистър на осигурителните каси (чл. 4, ал. 1 от наредбата). Регистрацията се извършва въз основа на заявление за вписване по образец (Обр. Р-9). Регистрация в съда не е необходима.
В заявлението за регистрация се вписват:
- адресът на управление на касата;
- трите имена, номерът на документа за самоличност, ЕГН и постоянен адрес или наименование, БУЛСТАТ и адресът на дейността на лицето, което я представлява;
- броят на членовете на касата и на осигуряваните чрез касата лица;
- датата на започването на дейността на касата;
- номерът на банковата(ите) сметка(и) за разчетите с ТП на НОИ. Попълва се след издаването на идентификационен код по регистър БУЛСТАТ.
Към заявлението за регистрация се представят следните документи:
- учредителен договор, с който се уреждат правата и задълженията на членовете на касата;
- решение на членовете на касата за определяне на лицето, което ще я представлява;
- списък на членовете на касата с техните постоянни адреси или адреси на управление на дейността, ЕГН и/или БУЛСТАТ, упражняваната дейност за самоосигуряващите се лица, номер и дата на съдебното решение или на акта за регистрация и от кого са издадени. Когато членове на касата имат назначени лица по трудово правоотношение - посочва се и броят на осигуряваните лица.
Посочените документи се разглеждат от лицето, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите в ТП на НОИ, което в срок от 14 календарни дни от получаването им издава удостоверение за вписване в регистъра на осигурителните каси (Обр. Р-10) или мотивиран отказ за вписването.
Осигурителните каси се регистрират в регистър БУЛСТАТ след получаване на удостоверението за регистрация в РУСО (чл. 4, ал. 5 от наредбата).
В двуседмичен срок след получаване на регистрационното удостоверение за кода по БУЛСТАТ (карта за идентификация), то се представя на ТП на НОИ за вписване в регистъра на осигурителните каси.
Регистрираните осигурителни каси преди влизане на наредбата в сила (13 април 2001 г.) следва да бъдат пререгистрирани по реда, определен с нея, до 1 октомври 2001 г. Необходимо е ТП на НОИ незабавно да уведомят съществуващите при тях осигурителни каси за необходимостта от пререгистрация. При пререгистрацията се използва издаденият вече БУЛСТАТ.
Дейността на осигурителните каси, които не отговарят на изискванията на наредбата, следва да се прекрати след извършване на финансова ревизия. За прекратяване дейността на касата трябва да се уведомят нейните членове.
3. При приемане и напускане на членове на касата лицето, което представлява осигурителната каса, представя в ТП на НОИ в 7-дневен срок документите, отразяващи съответната промяна (чл. 5, ал. 1 от наредбата). В случай, че броят на членовете на касата стане по-малък от 5, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите, отпуска от регистъра осигурителната каса, като своевременно писмено уведомява членовете й (чл. 5, ал. 2 от наредбата).
Когато някой от членовете на касата изгуби качеството си на самоосигуряващ се поради факта, че е декларирал прекъсване (прекратяване) на трудовата си дейност пред ТП на НОИ, той не може да членува в нея и следва да бъде отписан. Копие от декларацията за преустановяване на дейността се представя и в касата. Копието трябва да бъде заверено и подпечатано от ТП на НОИ като доказателство, че е представено и пред органите на социалното осигуряване.
При промяна на броя на наетите по трудово правоотношение лица от член на касата, не е необходимо да се уведомява ТП на НОИ, освен в случаите, в които броят им стане по-голям от 10 души. В този случай юридическо лице се заличава служебно като член на касата.
При възникване или прекратяване на членственото правоотношение с осигурителната каса се подава заявление-декларация по утвърден от управителя на НОИ образец (Обр. Р-11), въз основа на което представляващият касата вписва или отписва съответния член на касата в списъка по чл. 4, ал. 3, т. 2 от наредбата. Заявление-декларация се попълва и при учредяване на касата от членовете, участвували в учредяването й. Документите, свързани с осигуряването на членовете на касата и/или с осигуряването на наетите от тях лица (осигурителни книжки, ведомости, договори за възлагане и др.), се предоставят на представляващия касата от членовете й (чл. 6, ал. 2 от наредбата).
Начинът и редът за определяне на членския внос се регламентират в учредителния договор на основание чл. 7 от наредбата.
4. Осигурителните каси действат като осигурители, но не са осигурители по смисъла на КЗОО за лицата, които са техни членове - самоосигуряващи се лица и наетите от членове на касата лица, които могат да бъдат наети по трудово или без трудово правоотношение (чл. 3, ал. 1 от наредбата).
Съгласно чл. 2, ал. 3 от наредбата, в осигурителната каса могат да членуват само лица с постоянен адрес или с адрес на управление на дейността на територията на съответното ТП на НОИ. Осигурителните каси се регистрират в ТП на НОИ на територията, на което е адреса на управление на касата.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от КЗОО всички осигурители (не само юридически лица), които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 10 работници или служители по трудов договор, могат да провеждат чрез осигурителната каса тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, независимо от броя им.
На основание чл. 3, ал. 2 от наредбата, чрез осигурителните каси могат да се осигуряват и съдружниците в търговските дружества, които са членове на касата. В случай, че физически лица, членове на касата, полагат труд в нея и получават възнаграждение за това, освен като самоосигуряващи се, за тях се внасят осигурителни вноски и в зависимост от основанието, на което получават доходите си от касата.
В осигурителната каса може да работят лица по трудово или без трудово правоотношение, като договорът с тях се сключва с представляващия касата. Представляващият касата може да бъде физическо или юридическо лице, което не членува в нея.
5. Осигурителните каси, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата, извършват осигуряването на своите членове и на наетите от тях лица, като събират дължимите осигурителни вноски и ги превеждат в съответните срокове по сметките на ТП на НОИ съгласно КЗОО, Закона за здравно осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Сроковете за внасяне на осигурителните вноски в касата от нейните членове се определят с учредителния договор съгласно чл. 8, ал. 2 от наредбата. Няма пречка членовете на касите да внасят, чрез тях, осигурителни вноски за минал период със съответната лихва.
Осигурителите внасят осигурителните вноски в осигурителната каса, като за удостоверяване на това касата издава приходен касов ордер. Квитанцията за внесените суми се съхранява от членовете на касата.
6. При настъпване на осигурителен случай осигурителните каси до 20-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, изплащат дължимите парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца на самоосигуряващите се лица и на лицата, работещи без трудово правоотношение. На лицата, работещи по трудово правоотношение обезщетенията, месечните добавки и помощите се изплащат в сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение.
Изплащането на дължимите парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца на самоосигуряващите се лица, на работещите без трудово правоотношение и на работещите по трудово правоотношение се извършва след заверка на платежните искания за теглене на сумите от ТП на НОИ. Необходимо е да се представят разходооправдателните документи и платежните нареждания за преведени осигурителни вноски, декларациите за месечните добавки за деца. Представляващият касата изплаща сумите, изтеглени от държавното обществено осигуряване на членовете на касата, като за удостоверяване на това издава разходен касов ордер.
7. Осигурителните каси са задължени да представят в ТП на НОИ на магнитен носител данните за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, фонд "ПКБ" и допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за осигурителния стаж, съгласно Инструкция № 1 на НОИ от 11 февруари 2000 г., за всеки календарен месец, не по-късно от деня, следващ датата, на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец, а за самоосигуряващите се лица - не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Данните се подават с БУЛСТАТ на осигурителите.
Осигурителните каси снабдяват с осигурителни книжки самоосигуряващите се и наетите от работодател, физическо лице. Освен това, осигурителните книжки се оформят и съхраняват в касата.
Осигурителните книжки се заверяват чрез осигурителните каси от ТП на НОИ за всяка календарна година до края на юли следващата година, а при прекратяване на членството в касата - в 30-дневен срок след прекратяването (чл. 8, ал. 3, т. 2 от наредбата). Осигурителните книжки се заверяват след извършване на необходимата проверка.
Осигурителните каси имат задължението да подават документи за пенсиониране, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; посл. изм., бр. 36 от 2001 г.).
Осигурителните каси имат задължението да съхраняват всички документи, свързани с осигуряването на членовете на касата и след извършването на ревизия от ТП на НОИ (чл. 8, ал. 3, т. 3 от наредбата).
Касите са длъжни, на основание чл. 8, ал. 3, т. 4 от наредбата, да предоставят на своите членове до 25-и януари всяка календарна година удостоверение за преведените чрез нейната банкова сметка суми за осигурителните вноски за предходната година.
8. Ревизии на осигурителните каси се извършват от ТП на НОИ за всяка календарна година до края на месец юли следващата година (чл. 10, ал. 2 от наредбата). Когато в осигурителната каса има лица, работещи в нея, за които тя действа като осигурител, за извършената ревизия се съставя ревизионна записка или ревизионен акт за начет. В случаите, в които такива лица няма и касата не е осигурител, за ревизията на дейността й се съставя констативен протокол. При констатирани нарушения на осигурителното законодателство, виновните длъжностни лица от осигурителната каса подлежат на административнонаказателна отговорност по чл. 204 от КЗОО.
Ревизиите се извършват и от контролните органи на филиалите на ТП на НОИ, когато осигурителните каси са на територията им. Ревизиите трябва да се извършват по адреса на управление на касата.
Осигурителните каси не носят отговорност за осигурителните задължения на своите членове, които не са внесли дължимите осигурителни вноски (чл. 11, ал. 1 от наредбата).
При ревизиране на осигурителните каси, на финансова ревизия подлежат всички осигурители, които членуват в осигурителната каса. При установени щети по чл. 110 от КЗОО на осигурителите-членове на осигурителната каса, се съставят ревизионни актове за начет.
За внесените в осигурителните каси вноски, които не са преведени по сметките на ТП на НОИ в законоустановените срокове, членовете на осигурителните каси не се освобождават от отговорност по чл. 110 от КЗОО (чл. 11, ал. 2 от наредбата) и им се съставят ревизионни актове за начет.
9. При прекратяване на дейността на касата, документите, подлежащи на съхраняване, се предават в ТП на НОИ и контролните органи на НОИ са длъжни да извършат ревизия на основание чл. 9 от наредбата. Документи, подлежащи на съхранение в НОИ са: приходни касови ордери, с които са внесени осигурителните вноски в осигурителната каса, платежни нареждания за внесените осигурителни вноски, декларации за месечни добавки за деца, болнични листове, разходни касови ордери, с които са платени паричните обезщетения и месечните добавки за деца за членовете на осигурителните каси.
Данните от заверените осигурителни книжки и предадените документи от осигурителните каси, които са прекратили дейността си, се съхраняват от ТП на НОИ (чл. 10, ал. 3 от наредбата) в установените срокове.
10. ТП на НОИ са длъжни да оказват съдействие и да дават методически указания на осигурителните каси за организиране на дейността им по извършване на осигуряването (чл. 10, ал. 1 от наредбата).
 
Приложение:
 
1. Заявление на регистрация на осигурителната каса (Обр. Р-9)
2. Удостоверение (Обр. Р-10)
3. Заявление-декларация (Обр. Р-11).
 
 
                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№26-00-161 от 3.07.2001 г. относно осигурителните вноски на съдружниците в търговските дружества
                                                                                                

            При положение че съдружниците в търговските дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те следва да се осигуряват за държавното обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, за всички осигурени социални рискове и за здравно осигуряване, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, върху размера на полученото трудово възнаграждение.
В случай че съдружниците упражняват трудова дейност в търговските дружества извън работата по трудовото правоотношение, те следва да се осигуряват и за своя сметка за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване и върху избран месечен доход, но не по-малък от 2 минимални работни заплати, установени за страната, те могат да се осигуряват и върху избран осигурителен доход, по-малък от 2 минимални работни заплати само при положение, че сборът от трудовото възнаграждение и двете минимални работни заплати е по-голям от 10-кратния размер на минималната работна заплата.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-181 от 4.07.2001 г. относно пенсионирането на лицата по § 4 от КЗОО
                                                                                                

            До 31.12.2009 г. лицата, които отговарят на изискванията на § 4 от ПЗР на КЗОО за ранно пенсиониране и желаят да се пенсионират, следва да подадат заявление за това и да приложат всички необходими оригинални документи. Заявлението се подава до териториалното поделение на НОИ (РУСО) по постоянен адрес. Независимо от това, че лицето е избрало професионален пенсионен фонд, пенсията по реда на § 4 се отпуска с разпореждане и се изплаща от съответното териториално поделение на НОИ. За пенсиониралите се по този ред, набраните средства по индивидуалната партида в професионалния пенсионен фонд се прехвърлят във фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване, съгласно ал. 4 на § 4 от ПЗР на КЗОО.
За прехвърляне на набраните средства съответното териториално поделение на НОИ следва да изпрати до Централното управление заверено копие от разпореждането за отпускане на пенсията. НОИ отправя писмено искане, придружено със завереното копие от разпореждането за отпускане на пенсията, до съответното дружество за прехвърляне на натрупаните по индивидуалната партида средства във фонд "Пенсии", съгласно сключения договор, като в десетдневен срок от получаване на искането дружеството следва да преведе сумите, натрупани по индивидуалната партида на лицето. При неспазване на този срок дружеството дължи на НОИ законната лихва върху тези суми.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-185 от 5.07.2001 г. относно изчисляване на възнагражденията при ползване на платен годишен отпуск
                                                                                                

            I. По отношение възнаграждението, изплащано на работника или служителя при ползване на платен годишен отпуск. Размерът на възнаграждението, изплащано на работника или служителя при ползване на платен годишен отпуск е регламентиран в чл. 177 от Кодекса на труда (КТ) и в Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ).
Съгласно § 1 от НДДТВ в брутното трудово възнаграждение за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ се включват следните трудови възнаграждения:
1. основното трудово възнаграждение за отработеното време;
2. възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, съгласно чл. 274 от КТ;
3. допълнителните трудови възнаграждения за: продължителна работа на работниците и служителите (клас); работа при вредни или други специфични условия на труд; по-висока лична квалификация на лица с научна степен; допълнително трудово възнаграждение за нощен труд; други специфични допълнителни трудови възнаграждения, уговорени в колективния трудов договор, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ;
5. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост по ал. 1 и 3 на чл. 267 от КТ;
6. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.
Разпоредбата на чл. 247 от КТ регламентира начина на формиране на трудовото възнаграждение. То се определя според два основни принципа:
- времетраенето на работата или
- изработеното.
Системата за определяне на трудовото възнаграждение на служителите в НОИ се основава върху времетраенето на работата, тъй като поради специфичния характер на работата вторият принцип е неприложим.
Сумите, изплащани по реда на Наредбата за формиране и изразходване на средствата за повишаване на квалификацията и материално стимулиране на работниците и служителите на НОИ, не са пряко свързани със системата за заплащане на труда, тъй като те се набират и разходват на специално нормативно основание - чл. 110, ал. 10 от КЗОО.
Целта на материалното стимулиране е да повиши събираемостта на задължителните осигурителни вноски чрез създаване на допълнителна мотивация на служителите, пряко заети с тази дейност. Този извод се налага и от систематичното място на тази разпоредба, регламентираща контрола по събираемостта и принудителното изпълнение.
Сумите за материално стимулиране, изплащани на служителите на НОИ имат за цел да се повиши събираемостта на осигурителните вноски, поради което те не могат да се отнесат към допълнителните възнаграждения, изплащани в зависимост от системите за заплащане на труда и не следва да се включват към брутното трудово възнаграждение при определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск, тъй като не са включени в § 1 от ДР на НДДТВ.
 
II. По отношение определянето размера на обезщетенията за временна неработоспособност.
Съгласно чл. 41 от КЗОО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителни вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Елементите на възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, са регламентирани в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане. Съгласно чл. 1 от нея осигурителни вноски за работещите по трудови правоотношения се изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Изключенията от това правило са изчерпателно изброени в следващата алинея и сумите, изплащани за материално стимулиране на работниците и служителите не са сред тях.
Сумите за материално стимулиране, изплащани на служителите в НОИ, са част от доходите от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски, поради което те следва да бъдат включени при изчисляване на обезщетенията за временна неработоспособност при спазване на разпоредбите на КЗОО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане.
 
III. При систематично тълкуване на КТ и КЗОО по отношение на елементите на брутното трудово възнаграждение следва да се има предвид, че двата нормативни акта ползват в случая едно понятие, което има различно съдържание в зависимост от приложното му поле. Например според КТ понятието "брутно трудово възнаграждение" включва едни елементи при изчисляване на възнаграждението за ползване на платен годишен отпуск и други при изчисляване на обезщетенията по чл. 222 от КТ.
От своя страна КЗОО и подзаконовите нормативни актове към него дефинират същото понятие, ръководейки се от принципите на осигурителното право, поради което терминът "брутно трудово възнаграждение" в осигурителното право има друга дефиниция и приложно поле, пряко свързани със задължението за внасяне на осигурителни вноски.
Тези принципни различия обуславят двойнственото тълкуване на сумите за материално стимулиране като елемент от брутното трудово възнаграждение. В първия случай (възнаграждението за ползване на платен годишен отпуск), те не са елемент от него, тъй като не са част от системата за заплащане на труда по смисъла на КТ, а във втория случай (обезщетението за временна неработоспособност) са елемент от брутното трудово възнаграждение, тъй като са част от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-182 от 5.07.2001 г. относно държавното обществено осигуряване на чуждите граждани, работещи на територията на Република България
                                                                                                

            Във връзка с провеждането на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване на чуждите граждани в Република България, уведомяваме следното:
1. Чуждите граждани, упражняващи трудова дейност на територията на Република България подлежат на задължително държавно обществено осигуряване по българското законодателство. Чуждите граждани се идентифицират еднозначно с личен номер на чужденец (ЛНЧ). Тези, които нямат издаден ЛНЧ подават в сектор "Регистрация и осъществяване на дейността по държавното обществено осигуряване" на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт "Искане за издаване на номер на чужденец" по утвърден образец (Обр. Р-12), като удостоверяват своята самоличност с документа за задгранично пътуване. Във формуляра длъжностното лице от сектор "Регистрация и осъществяване на дейността по държавното обществено осигуряване" вписва 10-цифров номер на чужденец, който се дава служебно. На лицето се издава "Удостоверение за вписване на чужденец в регистъра на осигурителите" (Обр. Р-14).
Когато чуждите граждани получат личен номер на чужденец, подават молба в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за замяна на издадения им номер на чужденец, като прилагат фотокопие на издадения им български документ за самоличност на пребиваващ в Република България чужденец. Ръководител сектор "Регистрация и осъществяване на дейността по държавното обществено осигуряване" изготвя докладна записка до директора на териториалното поделение. Директорът разпорежда прехвърлянето на информацията в "Регистъра на осигурителите" и в "Персоналния регистър" на издадения ЛНЧ. Чрез програмен продукт ще се поддържа таблица на съответствие с дата на извършената промяна.
2. Във връзка със здравното осигуряване на неосигурените членове на семействата на чужденците, дългосрочно пребиваващи на територията на Република България, които нямат навършена 14-годишна възраст, също се издава номер на чужденец. В този случай се попълва "Искане за издаване на номер на чужденец за дете под 14 г." (Обр. Р-13). За тях също се издава "Удостоверение за вписване на чужденец в регистъра на осигурителите" (Обр. Р-14).
3. Данните за осигуряването на чуждите граждани, които нямат издаден ЛНЧ се подават в Персоналния регистър, като в полето ЕГН/ЛНЧ се вписва издаденият им номер на чужденец.
Приложение:
1. Искане за издаване на номер на чужденец - Обр. Р-12
2. Искане за издаване на номер на чужденец за дете под 14 г.- Обр. Р-13
3. Удостоверение - Обр. Р-14
ГЛАВЕН ДИРЕКТОР: (п) Д. Асенова
СЪГЛАСУВАНО С:
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПРАВНА": (п) Й. Милошев
ГЛАВЕН МЕТОДОЛОГ: (п) И. Карановски
 
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-200 от 20.07.2001 г. относно изплащането на еднократна помощ при смърт на осигурено лице
                                                                                                

            Във връзка с постъпили запитвания и с оглед уеднаквяване на практиката относно изплащането на еднократна помощ при смърт на осигурено лице, на основание чл. 11, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, следва да се има предвид:
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), право на тази помощ имат съпругът (съпругата), децата и родителите.
Еднократната помощ при смърт на осигуреното лице е в размер на две минимални работни заплати и се изплаща общо на всички лица, посочени в чл. 11, ал. 2 от КЗОО.
Тази помощ се изплаща след представяне на молба от всеки от лицата и копие от удостоверението за наследници. Когато от удостоверението за наследници е видно, че право на помощ по чл. 11, ал. 2 от КЗОО имат и лица, които не са подали молба, помощта се изплаща пропорционално само на подалите молба лица.
Когато децата на починалия са непълнолетни, те се представляват от законен представител (родител, настойник или попечител), който подава молбата от името на непълнолетното дете.
Родител на непълнолетно дете, който има право на помощ по чл. 11, ал. 2 от КЗОО на самостоятелно основание като съпруг на починалото лице, може да поиска дължимите суми за себе си и за детето с обща молба.
Родителите на починалото лице удостоверяват обстоятелството, че са такива с копие от акта за раждане на починалия син или дъщеря.
Когато починалият не е оставил живи родители, е необходимо останалите правоимащи да декларират писмено това обстоятелство при изплащането на помощта.
Помощта може да се изплати и на едно от пълнолетните правоимащи лица, което следва да представи нотариално заверено пълномощно, че може да получи полагащата се сума за другите лица или нотариално заверена декларация, че те се отказват от помощта в негова полза. В този случай се попълва молба за изплащане само от упълномощеното лице.
Необходимите документи за изплащане на еднократната помощ при смърт на осигуреното лице се представят в съответния осигурител на починалото лице, а за самоосигуряващите се лица, за които осигурителните плащания се извършват чрез териториалното поделение на НОИ - в съответното поделение.
Този ред следва да се прилага и при изплащане на еднократните помощи при смърт на осигуреното лице на основание чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от КЗОО.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-209 от 3.08.2001 г. относно преизчисляване размера на пенсиите на самоосигуряващите се лица след определяне на окончателния размер на осигурителния им доход
                                                                                                

            На основание т. 3 от писмо № 91-01-72 от 5.03.2001 г. на Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване", когато окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица е по-голям или по-малък от дохода, върху който авансово са внесени осигурителните вноски през годината, в осигурителните книжки на лицата ще се вписва и заверява окончателният размер на месечния им осигурителен доход въз основа на данъчната декларация. Това налага пенсиите на лицата, които формират окончателен размер на осигурителния доход за предходната календарна година, да бъдат преизчислявани на основата на действителния осигурителен доход. При това положение разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията или е преизчислена на основание чл. 21, ал. 2 от НП, подлежи на изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КЗОО, считано от датата на отпускането или изменянето на пенсията.
Преизчислението ще се извършва служебно след заверка на осигурителната книжка с окончателния размер на осигурителния доход от финансов ревизор в отдел "ОВКО" или по подадено заявление от лицето с приложена заверена осигурителна книжка.
Когато след преизчисляване на пенсията от окончателния осигурителен доход на лицето, деклариран в данъчната декларация, контролен орган на ТП на НОИ установи, че същият е неправилно определен, разпореждането отново подлежи на изменение по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КЗОО. В тези случаи началник-отдел "ОВКО" представя на началник-отдел "Пенсии" един екземпляр от ревизионния акт за начет, който ще послужи за преизчисляване размера на пенсията на лицето.
За лицата, чиито пенсии се намаляват в резултат на определения по-малък окончателен размер на осигурителния доход, в разпореждането, с което се изменя пенсията, длъжностното лице по пенсионното осигуряване постановява изплатените в по-висок от следващия се размер суми да не се събират на основание чл. 114, ал. 2 от КЗОО.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-217 от 16.08.2001 г. относно общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина
                                                                                                

            Във връзка с Решение № 3357 на Върховния административен съд от 15 май 2001 г. (ДВ, бр. 52 от 8 юни 2001 г.) по административно дело № 1042 от 2001 г. да се има предвид следното:
Отменя се ал. 5, т. 3 на § 2 от Постановление № 200 на Министерския съвет от 29.09.2000 г. (ДВ, бр. 83 от 10.10.2000 г.) за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, регламентираща осигуряването на адвокатите и наетите от тях лица чрез адвокатските колегии.
На основание чл. 2, ал. 5 от Наредбата в сила от 14 октомври 2000 г. до 8 юни 2001 г. адвокатите и наетите от тях лица се осигуряват чрез адвокатските колегии. След тази дата действието на адвокатските колегии като посредник при внасянето на осигурителните вноски се прекратява.
Териториалните поделения на НОИ следва да уведомят писмено регистрираните при тях адвокатски колегии за настъпилата промяна. На адвокатските колегии следва да се извършат ревизии по приходите и разходите на ДОО и НЗОК от контролните органи на НОИ, които трябва да заверят и осигурителния стаж на адвокатите до края на 2000 г. като във всички случаи следва да се имат предвид задълженията на адвокатите, произтичащи от чл. 9, ал. 6 на КЗОО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
При провеждане на осигуряването на адвокатите на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КЗОО следва да се използва единният им граждански номер. В случаите, когато при тях има наети на работа лица, се изисква задължителна регистрация с идентификационен код по БУЛСТАТ съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи. След получаване на идентификационния номер по БУЛСТАТ адвокатите също провеждат осигуряването си чрез него.
Регистрираните адвокати като самоосигуряващи се с идентификационен код по БУЛСТАТ в ТП на НОИ за периода от 1 януари 2000 г. до 14 октомври 2000 г. следва да го запазят.
Регистрацията на адвокатите в ТП на НОИ става въз основа на удостоверение за вписване в съответната адвокатска колегия.
Изплащането на паричните обезщетения след 8 юни 2001 г. на адвокатите, заварени във временна неработоспособност, следва да се извършва в касите на ТП на НОИ до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Членуващите в адвокатските колегии адвокати на основание чл. 8, ал. 1 от КЗОО могат да образуват осигурителни каси, чрез които да провеждат осигуряването си.
 
                                                                                                

ИНСТРУКЦИЯ № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране

Издадена от управителя на Националния осигурителен институт, обн., ДВ, бр. 94 от 17.11.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., доп., бр. 62 от 13.07.2001 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 74 от 24.08.2001 г., в сила от 24.07.2001 г.                                                                                           

            Чл. 1. Инструкцията определя обхвата на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 114 от 1999 г.) и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии.
Чл. 2. Инструкцията е задължителна за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности и работни места са обхванати с НКТП.
Чл. 3. Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата.
Чл. 4. (1) Осигурителният стаж на лица, работещи по повече от един трудов договор с един или повече работодатели, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория. Размерът на осигурителните вноски в тези случаи се определя спрямо категорията труд на всяка длъжност поотделно.
(2) Осигурителният стаж на лица, сключили трудов договор за повече от една длъжност, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория, като размерът на осигурителната вноска се определя съобразно тази категория труд.
Чл. 5. При настъпване на промени в резултат на разкриване или закриване на производства, преобразуване на предприятия и др., които могат да доведат до промяна в условията, обуславящи категорията труд, работодателите са длъжни в 15-дневен срок да уведомяват териториалните поделения (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) за настъпилите промени.
Чл. 6. Ръководителите на териториалните поделения на НОИ във връзка с постъпилата информация по чл. 5 правят предложения за промени в инструкцията и в списъците, които се утвърждават от управителя на НОИ.
Чл. 7. Допълнения в списъците към тази инструкция се правят по предложения на ТП на НОИ от комисия по категоризиране на труда при пенсиониране, включваща представители на Министерството на труда и социалната политика и НОИ, определена със заповед на министъра на труда и социалната политика.
Чл. 8. (1) От първа категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
(2) По т. 1 - всички подземни работници и служители до началник участък от:
1. подземните минни и руднични участъци за добив на въглища, руди и нерудни изкопаеми;
2. подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти;
3. тунелното строителство, вкл. началник на смяна, подземен бригадир и подземен механик, назначени по трудово правоотношение за работа по изграждането или ремонта на жп тунели към звено "Поделение за тунелно строителство" към НК "БДЖ";
4. подземното минно строителство.
(3) По т. 2 - лицата, заемащи длъжности: минен спасител, медицински техник (лекар), шлосер, механик, заместник-началник, началник (ръководител), назначени на подземна работа.
(4) По т. 4 - лицата, заемащи длъжности от всички дейности на гражданското въздухоплаване, посочени в чл. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване:
1. превоз на пътници, багажи, товари и поща по въздуха;
2. обслужване на селското, горското и други отрасли на стопанството;
3. геоложки, географски и други научни изследвания;
4. оказване на спешна медицинска помощ;
5. културно-просветни нужди, фотографски и реклама;
6. борба с пожари, наводнения и други бедствия;
7. обучение, спорт и др.
(5) По т. 4 - лицата, на които е възложено да осъществяват функциите на "борден съпроводител", когато са включени в състава на съответното специализирано звено за осъществяване на тази дейност:
1. лекари (фелдшер или друг специалист) от звената за оказване на спешна медицинска помощ;
2. лицата, осъществяващи разпръскването на химикали и средства при борба с пожари, обработване на горски и селскостопански масиви;
3. метеоролози, географи и други при постоянно извършване на научни изследвания и др.
(6) По т. 5, буква "а" - професиите и длъжностите в АЕЦ "Козлодуй", работата на които е пряко свързана с експлоатацията и ремонта на I контур, по списък, утвърден от управителя на НОИ (приложение № 1).
(7) По т. 5, буква "б" - професиите, свързани със събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй", по списък, утвърден от управителя на НОИ (приложение № 2).
(8) По т. 6 - работниците и инженерно-техническите специалисти в обособени групи и звена при реализирането на дейностите "дефектоскопия", "дозиметрия" и "дезактивация" в АЕЦ, по списък, утвърден от управителя на НОИ (приложение № 3).
(9) По т. 7 - само определените професии в предприятия, чиято основна дейност е "металургия" - производство на метали във фазите: "добиване в металургични пещи", "обработка на метал с течна сърцевина преди фаза валцоване" и "разливане на метали", включително в машини за непрекъснато леене. Предприятия, за които се прилага точката:
1. "Еврометал" - ООД, Перник;
2. "Стомана" - Перник;
3. "Елисейна" - ЕАД, гара Елисейна;
4. "Енергокабел" - АД, София;
5. "КОЦМ" - АД, София;
6. Оловно-цинков комплекс - Кърджали;
7. "Юнион Миниер Пирдоп Мед" - АД, Пирдоп;
8. "Алумина" - АД, Шумен;
9. "Качествена металургия" - АД, и "Камет" - ЕАД, Перник;
10. КЦМ - АД, Пловдив;
11. "Кремиковци" - АД;
12. заводите за производство на оловни акумулатори.
(10) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 8 - всички членове на екипажи на плавателни съдове, специализирани за превоз на нефтопродукти, химически вещества (химикаловози) и въглища.
(11) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 9 - работещите постоянно в машинното отделение на плавателните съдове от морския флот, с изключение на плавателните съдове от крайбрежния флот, свързани с обслужването на пристанищата и крайбрежието като кораби - дълбачи; противопожарни кораби; кораби за аварийно-спасителни работи; кораби за почистване на вода; инспекционни катери; навигационни катери; кораби за крайбрежен риболов; увеселителни кораби; кораби - хотели; яхти; лодки и др.
(12) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) Наименованията на професиите в предприятията по ал. 9:
1. доменчик;
2. конверторчик;
3. агломератчик;
4. шихтовчик;
5. електропещар, обслужващ пещи за течен метал;
6. пещар, обслужващ пещи за добив на течен метал, производство на металургичен кокс и обработка на блоков метал;
7. разливач на черни и цветни метали и техните сплави, включително и кранист на разливочни кранове;
8. машинист на машини за непрекъснато леене.
(13) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) В списък, утвърден от управителя на НОИ (приложение № 4), са определени наименованията на професиите в "Кремиковци" - АД, обхванати със записа на т. 7.
Чл. 9. (1) От втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
(2) По т. 1, буква "а" - инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на рудник за подземен добив на въглища, рудни и нерудни изкопаеми, включително специалистите и ръководните служители от рудниците, работещи на безучастъкова структура. Задължително условие е този персонал да бъде назначен по трудово правоотношение като "подземен" и да има определени задължения в длъжностната си характеристика за работа в подземни условия. Рудничното ръководство включва следните ръководни длъжностни наименования: ръководител на рудник, зам.-ръководител (гл. инженер), началници на отдели и инженерно-технически специалисти от отделите: "Производствен", "Механичен", "Енергиен", "Безопасност на труда (охрана на труда)", "Вентилация", "Маркшайдерски", "Геоложки", "Организация и нормиране на труда", "Технически и качествен контрол".
(3) По т. 1, буква "б" - персоналът, който е назначен по трудово правоотношение като "подземен" и има определени задължения в длъжностната си характеристика за работа в подземни условия; инженерно-техническите специалисти и ръководните служители от специализираното звено за подземно тунелно строителство към НК "БДЖ" до началник, включително и зам.-началник на подземен строителен обект и подземните специалисти и ръководният персонал до ръководител на подземен строителен обект. Не се обхващат инженерно- техническите специалисти и ръководните служители от обектовото ръководство на строителен обект, при който подземното строителство е част от общия обем строителство на обекта, но ръководството не е дефинирано за подземната и надземната част.
(4) По т. 2 - работниците, които имат задължение за ежедневна работа в различните подземни участъци - хронометражисти, пробовземачи, контрольори по качеството и други от състава на рудничното ръководство или от управленията на минните предприятия, които ръководят рудниците (бившите комбинати). Задължително условие е персоналът да бъде назначен като "подземен" и да има определени задължения в длъжностната си характеристика за работа в подземни условия. Включват се и подземните работници по обслужване на гумено-лентовия транспорт от подземния тунел, свързващ ЦОФ "Бобов дол" с подземните минни изработки на рудник "Бобов дол" и на рудник "Иван Русев".
(5) По т. 3 - работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до началник на участък (включени в списъчния състав на съответния участък или звено) от мини, рудници и кариери за добив по открит способ на руди, въглища и нерудни изкопаеми. Дейности и наименования на участъците:
1. минно-подготвителни работи - наименование на участъци: "Откривка", "Разкривно-насипищен комплекс", "Разкривка", "Разкривно-транспортно насипищен комплекс";
2. добивни работи - наименование на участъци: "Добив", "Добивен", "Минно-добивен";
3. насипищни работи - наименование на участъци: "Табани" и "Насипища";
4. пробивно-взривни работи - наименование на участъка или звеното: "Взривен" и "Пробивно-взривни работи";
5. рудничен технологичен транспорт и изграждане на пътищата - наименования на участъците:
а) "ЖП транспорт", "ЖП транспорт и поддръжка", "Поддържане на железния път", "Контактна мрежа", "Автоматизация", "Сигнализация, централизация и блокировка"; работилниците и депата за ремонт на локомотиви и вагони не се обхващат с точката; тази ремонтна дейност не се реализира в откритите участъци;
б) "Автотранспорт", "Механизация и автотранспорт" - обхванати са само водачите на товарни автомобили, осъществяващи технологичния транспорт в участъка; водачите на всички останали товарни автомобили не се включват;
в) "Гуменотранспортни ленти (ГТЛ)", "Поддържане на ГТЛ", "Ремонт на ГТЛ" - работниците, осъществяващи управлението, поддържането и ремонта на ГТЛ, могат да бъдат включени в състава на единен (общ) транспортен участък или в отделен самостоятелен участък или звено;
6. работи, извършвани със строителна, пътна и друг вид тежка механизация (булдозер, трактор, фадрома, багер, челен товарач, автогрейдер и др. при изграждане и поддържане на рудничните пътища, насипообразуване, откривни и добивни работи) - наименование на участъците или звената: "Булдозерен", "Верижни машини", "Механизация", "Пътища".
7. водоотлив - участъците или звената са с идентично наименование;
8. рекултивация - дейността може да бъде обособена в самостоятелен участък с такова наименование или да бъде включена като вид дейност в работата на основните производствени участъци;
9. сондажни работи - дейността може да бъде обособена в самостоятелен участък или да бъде включена в работата на основните производствени участъци;
10. поддръжка и профилактика на електрически преносни линии и мрежи (кабелни и въздушни) - дейността може да бъде обособена като самостоятелен участък или да бъде включена в работата на основните производствени участъци.
(6) В зависимост от структурата на предприятието изброените в ал. 5 дейности се осъществяват в самостоятелно обособени участъци (звена), или са комбинирани по няколко в един участък (звено).
(7) По т. 3 се категоризира и трудът на работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители от мини, рудници и кариери за открит добив на полезни изкопаеми, работещи на безучастъкова структура, до ръководител на мина, рудник, кариера включително.
(8) По т. 4 - работниците (без обхванатите с т. 7 на чл. 1 от наредбата), инженерно-техническите специалисти и ръководните специалисти до ръководител на цех включително в обособените цехове и звена, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи, в машиностроителните предприятия, ремонтните заводи и всички други предприятия, реализиращи такава дейност. Предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ.
(9) По т. 4 - работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително от самостоятелно обособени цехове (звена), осъществяващи горещо ковашко-пресово производство и изтегляне на метали по горещ способ. Не се обхващат работници, осъществяващи работи по коване или пресоване на горещ метал извън състава на специализирани цехове и звена.
(10) По т. 5 - работниците от вътрешнозаводския транспорт (от състава на предприятието или от външна за предприятието организация), обслужващ цеховете при производството, леенето и пластичната обработка на металите. Видове транспорт:
1. железопътен транспорт - професии: локомотивен машинист, помощник- машинист, маневрист, стрелочник, работник по поддържане на релсов път и стрелки, работници по поддържане на инсталации;
2. автомобилен транспорт - професии: шофьор (водач) на товарни автомобили с различна товароносимост; шофьори (водачи) на специализирани автомобили, шофьори (водачи) на автокранове с различна товароподемност, шофьори (машинисти, водачи) на: товарачни машини, багери, трактори, булдозери и друга специализирана транспортна техника;
3. мотокари и електрокари.
(11) Транспортното обслужване на цеховете и производствата в "Кремиковци" - АД, е обявено в списък в ТП на НОИ.
(12) По т. 6, буква "а" - всички работници, осъществяващи ремонт на металургични пещи от самостоятелно обособени звена на предприятието и от външни за предприятието организации. Доказателства за осъществяване на такава дейност са документацията за проведените ремонти и договорите за тяхното провеждане.
(13) По т. 6, буква "б" - зидарите по горещ ремонт, осъществяващи работа по "горещ ремонт" на промишлени пещи. Провеждането на горещи ремонти и заетите с тази дейност работници се доказват с документация от работодателя. Не се обхващат работниците, осъществяващи ремонт на паропрегреватели, економайзери, въздухоплаватели, барабани и арматура на котли.
(14) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 6, буква "в" - работниците от самостоятелно обособени цехове (звена) в предприятието или от външни за предприятието организации, осъществяващи обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците, обхванати в чл. 2, т. 3, 4, 10, 15, 19 и 27 НКТП, за времето, през което работят в тях. Цеховете (звената) от съответното предприятие, както и външните за предприятието организации се обявяват в списък в ТП на НОИ.
(15) По т. 7 - работещите в цехове, звена, участъци и отделения, в които се осъществяват различните видове дейности по преработката на олово, свързани с производството на оловни акумулаторни батерии. Работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до началник на цех включително в цеховете за леене на олово са обхванати с чл. 1, т. 7 и чл. 2, т. 4 НКТП. Обхващат се и работещите до ръководител на смяна при "събиране, товарене, превозване, разтоварване и сортиране на оловните отпадъци за производство на акумулатори", когато тази дейност се осъществява от обособено звено (цех, участък) и фигурират в списъчния му състав. Не се обхващат работниците от предприятия и фирми за ремонт на акумулатори и зареждане на акумулатори.
(16) По т. 8 - работниците, извършващи дейности при наличие на съдържание на олово в заливната смес над 40 %. Тази операция може да бъде реализирана от лице, назначено на длъжност "заливач" или от работници с други длъжности съгласно структурата на цеха и организацията на работа. Доказателства за състава на използваната заливна оловносъдържаща смес са технологичните изисквания за нейния състав.
(17) По т. 9 - работниците, назначени на работа на посочените типове вани с длъжности: "галванотехник" или "термист" на оловна, цианова или хромова вана. Прилага се за всички предприятия, в които се използват посочените типове вани. Не се обхваща поддържащият тези съоръжения персонал от специализираните отделения и цехове.
(18) По т. 10 - работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително в химическите и всички други предприятия, осъществяващи посочените в точката производства и дейности, по списък, обявен в ТП на НОИ. В обхвата на буква "г" се включват само цеховете за антикорозионна защита и диафрагмена електролиза в предприятията от химическата промишленост.
(19) По т. 11 - работниците, заети непосредствено в производството и изпитанията на пиротехнически средства, взривни вещества, барути и в производството, изпитанията, ремонта и унищожаването на боеприпаси. Изпитателните полигони и звена могат да бъдат собствени или външни за завода производител. Не се включват представителите на заявителя на продукцията (работници, специалисти, инженери, контрольори и др.).
(20) По т. 12 - работниците, специалистите и ръководните служители, работещи в среда на йонизиращи лъчения с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания, включително и работещите по ликвидиране на последиците от дейността на ликвидираната фирма "Редки метали", както и част от персонала на АЕЦ "Козлодуй" (без обхванатите с т. 5 и 6 на чл. 1 от наредбата):
1. работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители от ядреноенергетичните производства до началник производство (директор) включително в АЕЦ "Козлодуй";
2. инженерно-техническите специалисти и ръководните служители от управлението на клона (централното управление) на АЕЦ "Козлодуй" с ръководни и контролни функции по експлоатацията и ремонта на основното и спомагателно оборудване в електропроизводството;
3. работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители от спомагателните поделения на АЕЦ "Козлодуй": "Атоменергоремонт", "Атоменергостройпрогрес", "Атоменергоавтоматика", Брегова помпена станция и др., изпълняващи дейности, свързани с експлоатацията и ремонта на основното и спомагателно оборудване;
4. дозиметристите от група "мониторинг" и работниците от хидротехническите съоръжения (ХТС) и строителните конструкции (СК) на площадките на АЕЦ "Козлодуй";
5. работниците от централните работилници към електропроизводствата от АЕЦ "Козлодуй", пряко участващи при ремонта на основното и спомагателното оборудване; останалите работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители не се обхващат с точката;
6. специалистите, осъществяващи оперативен контрол в обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения;
7. работниците, инженерно-техническите специалисти и контролиращият персонал, работещи по възстановяването на последствията от дейността на уранодобивната и уранопреработващата промишленост (закритата фирма "Редки метали");
8. работещите по пречистването на отпадни води от урановите рудници и хвостохранилищата на хидрометалургичните заводи (закритата фирма "Редки метали");
9. работещите в хидрометалургичните заводи за пречистване на уранова руда;
10. работещите по изпитване, ремонт и поддържане на нуклеарно- медицински уредби;
11. работещите с електронни сканиращи микроскопи с ускоряващо напрежение над 50 киловолта;
12. работещите с електронни микроскопи с ускоряващо напрежение над 60 киловолта;
13. работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж на митници, аерогари, гранични пропускателни пунктове;
14. работещите по монтаж, ремонт и изпитване на радиоактивни датчици за пожароизвестителни системи;
15. работещите по товаренето, разтоварването и превозването на радиоактивни алфа-, бета- и гама-системи;
16. персоналът, зает с изпиране, изсушаване и гладене на облекло и бельо на работещи в радиоизотопни лаборатории от първи, втори и трети клас и на работещи с материали с повишена радиоактивност;
17. работещите със стационарни апарати за рентгенофлуорисцентен анализ с ускоряващо напрежение над 15 киловолта или радиоизотопни източници;
18. работещите с йонни имплантатори с ускоряващо напрежение над 25 киловолта;
19. работещите по изпитването, ремонта и поддържането на ускорители на елементарни частици;
20. непосредствено работещите в лаборатории за радиохимия, радиометрия и спектрометрия във ведомствени и надведомствени служби и лаборатории за радиоактивен контрол на външната среда;
21. работещите със закрити алфа-, бета- и гама-източници;
22. работещите с насипни материали с повишена радиоактивност от естествен характер и със средна специфична активност над 2000 бекерела на килограм;
23. работещите по изпитване, ремонт и поддържане на апаратура, която има монтирани закрити алфа-, бета- и гама-източници;
24. работниците по поддръжка на нерадиационни блокове на прибори за технологичен контрол и автоматизация на производството, използващи гама- лъчи;
25. работещите по монтаж, ремонт и демонтаж на радиационните блокове на прибори за технологичен контрол, използващи закрити бета-източници;
26. работещите с терапевтични рентгенови уредби;
27. работещите по изпитване, ремонт и поддържане на уредби за рентгенови лъчи;
28. работещите с Мьосбауерови анализатори;
29. работещите с открити източници в лаборатории първи, втори и трети клас;
30. работещите с подвижни полеви апарати за рентгенофлуоресцентен анализ в стационарни условия и лаборатории;
31. работещите с медицински ускорители на електрони с енергия до 10 мегаелектронволта;
32. работещите с апарати за рентгеноспектрален анализ, автоматизирани апарати за рентгеноспектрален анализ и автоматизирани апарати за рентгеноструктурен анализ със закрит сноп;
33. работещите по изпитване, ремонт и поддържане на апарати, използващи рентгеново лъчение;
34. работещите с подвижни (полеви) апарати за рентгенофлуоресцентен анализ в полеви условия;
35. работещите по дозиметрия, лъчезащита и радиационна безопасност в специализираните служби и лаборатории;
36. работещите с ускорители на заредени частици;
37. работещите с неутронни източници;
38. работещите в рентген-диагностични екипи на рентгенови отделения (кабинети);
39. работещите в лаборатории за клинична дозиметрия и метрология на йонизиращите лъчения;
40. работещите в нуклеарномедицински, включително радиоимунологични диагностични лаборатории;
41. работещите с апарати за рентгеноструктурен и открит достъп до рентгенови снимки;
42. работещите в стационарни рентгенови и гама-дефектоскопни лаборатории или използващи преносими дефектоскопи в стационарни условия;
43. работещите със стационарни гамаоблъчватели;
44. работещите по зареждане и разреждане на гамаоблъчвателни установки;
45. работещите с открити течни радиоиндикатори;
46. работещите с уреди за технологичен контрол, използващи неутронни източници;
47. работещите по монтажа, демонтажа и поддържането на неутрализатори за статично електричество;
48. работещите с уреди за телегаматерапия и брахитерапия;
49. работещите в лаборатории по елюиране на генератори за краткоживущи радионуклеиди в институти;
50. работещите в рентгенови ангиографски кабинети;
51. работещите с преносими рентгенови дефектоскопи;
52. персоналът, работещ с гамалинии с активност над 37 гигабекерела;
53. работещите по монтажа, ремонта, поддържането и презареждането на медицински гамаоблъчватели;
54. работещите непосредствено в процедурните помещения и помпени помещения на радонови минерални бани;
55. персоналът, пряко зает с преработка, съхранение и погребване на радиоактивни отпадъци в Централната служба за радиоактивни отпадъци;
56. работещите пряко по провеждането на експерименти на каналите на изследователски реактори;
57. работещите по производството на радиоизотопи с ядрени реактори и ускорители на частици.
(21) Участието в осъществяването на видовете работи и дейности по ал. 20 се доказва със: трудови договори; длъжностни характеристики, заповеди и други, регламентиращи задължения за работа; първична документация, доказваща плащания, свързани с реализирането на такава дейност. Към доказателствата за плащанията се включват и допълнителните възнаграждения за работа в среда с йонизиращи лъчения на основата на комплексното оценяване на условията на труд, ако балната оценка по елемент "йонизиращи лъчения" е 70 и повече точки съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд.
(22) Осигурителите ежегодно в срок до 31 януари на съответната календарна година изготвят списък на работните места, длъжностите и професиите на работниците и служителите, чиито задължения налагат постоянна работа в среда, на работни места и с апаратура, посочени в тази алинея, и го представят в териториалните поделения на НОИ. Длъжностите в "Кремиковци" - АД, за 2000 г., при които има наличие на йонизиращи лъчения, са обявени в списък в ТП на НОИ.
(23) По т. 13 - работниците, назначени в звено или цех за изработване на посочените влакна и изолационните материали. Не се обхващат работниците, постоянното работното място на които е извън основните производствени помещения. Включено е производството на:
1. азбест;
2. азбестосъдържащи материали, независимо от процентното съотношение на азбеста към другите материали; доказателство за наличието на азбест в използваните материали са данните на производителя на материала и технологичната документация на производството; цеховете за азбестоциментовото производство са обхванати с т. 15 от наредбата;
3. шлакова, стъклена, мергелна и базалтова вата; обхванати са работниците от цехове и звена за производството на изолационни материали, отделенията и цеховете за производство на влакна от посочените материали и цеховете и звената, в които тези материали се оформят като изделия за изолация - вата, воал, въжета (шнурове).
(24) По т. 14 - работниците, изпълняващи изолации с материали, съдържащи азбест и изолационни материали: шлакови, мергелни, стъклени и базалтови вати, воали и въжета (шнурове). Работниците трябва да бъдат назначени като изпълнители на изолации от определения вид в т. 13 на чл. 2 НКТП. Видът и съдържанието на прилаганите изолационни материали са технологично определени в съответното предприятие.
(25) По т. 15 - работещите до ръководител на смяна, включително от списъчния състав на цехове и звена, пряко свързани с производството на:
1. цимент - обхванат е персоналът, обслужващ "Суровинни мелници", "Циментови мелници", "Пещи", "Опаковка", "Обезпрашаване" в различните циментови заводи, независимо от конкретните наименования на тези цехове или други структурни звена;
2. хидратна вар - обхванат е персоналът от производствените звена или цехове: "Подготвителен", "Пещи", "Хидратна инсталация", "Опаковъчен";
3. доломит - тук се включват и производствените звена за производство на вародоломит и смолодоломит.
(26) По т. 16 - работниците от цехове, отделения, инсталации и звена, разположени в сгради и други затворени помещения, в които се извършва трошене, мелене и пресяване на силикозоопасни рудни и нерудни изкопаеми и инертни материали:
1. "Трошачни отделения", "Мелнични отделения" - "топкови" или други мелници от обогатителните и флотационни фабрики за руди и нерудни изкопаеми;
2. цеховете за "едро", "средно" и "ситно" трошене на руди от обогатителни и флотационни фабрики;
3. трошачно-мелачните отделения и цеховете към производството на цимент;
4. трошачните и мелачните отделения и цеховете за производство на различни фракции инертен строителен материал, мозайка, мозаечни прахове и др.;
5. пробочукалните, преработвателните и шихтовите работилници и помещенията към миннодобивни и проучвателни предприятия;
6. отделението за първично преработване на кварцова (силикозоопасна) суровина при производството на кварцово стъкло и изделия от кварцово стъкло;
7. цеховете и отделенията за подготовка на суровината за производство на: стъкло, порцелани и фаянс (цехове "Масозаготовка" и "Материален"), каменинови, подови и облицовъчни изделия;
8. обслужването на отделно самостоятелно обособено работно оборудване: мелници, трошачки, трошачно-сортировъчни машини и инсталации;
9. отделенията за пълнене и пакетиране на мляна продукция, включително и товарачи, разтоварачи, сеячи;
10. помещението за обработка на суровини за производството на огнеупори и огнеупорни изолационни материали;
11. цеховете и звената за обработка и дозиране на силикозоопасни материали за абразивни смеси при производството на абразивни материали и при металокерамиката.
(27) Задължителни условия при прилагането на т. 16:
1. работното оборудване и съоръженията, с които се осъществява трошене и мелене на силикозоопасни материали, да са монтирани в затворено помещение; трошачно-мелачните инсталации и отделните съоръжения, работещи на открито, не се обхващат от точката;
2. обработваният материал да бъде силикозоопасен - без значение дали е руда, нерудно изкопаемо и друг вид инертен материал.
(28) По т. 17 - работниците, назначени и работещи като вадачи, редачи и пещари (пекари, вратари) на рингови пещи в промишленото производство на керамични, порцеланово-фаянсови и огнеупорни изделия. Не се обхващат работещите по обслужване на тунелен тип пещи.
(29) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 19 - работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително във фабриките за обогатяване на въглища, руди и в брикетните фабрики, включени в списъчния състав на съответния цех и работещи в него.
(30) По т. 20 - локомотивни машинисти и помощник-локомотивни машинисти от експлоатацията на БДЖ и тези, заети в ремонта и изграждането на железния път. Включени са локомотивните машинисти на всички видове локомотиви - електрически, дизелови, парни. Огнярите, работещи на парни локомотиви, и локомотивните машинисти - инструктори се считат за "помощник-локомотивни машинисти". Не се обхващат локомотивните машинисти от индустриалните жп клонове (с изключение на обхванатите в чл. 2, т. 3 и 5 НКТП).
(31) По т. 21 - машинистите и помощник-машинистите на подбивни и пресевни машини, свързани с изграждането и поддържането на железния път. Тип подбивни машини са и баластроуплътнителните и планировъчните машини.
(32) По т. 23 - шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт от производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 40. Седящите и стоящите места в трамваите надвишават 40 места. Прилага се за градовете София, Пловдив и Варна. Всички останали градове в България към 1.I.2000 г. са с население под 200 хил. души. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.
(33) По т. 24 - шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт от производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 60. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.
(34) По т. 25 - шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя.
(35) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 26 - всички членове на екипажите от корабите на морския флот (без включените в чл. 1, т. 8 и 9 НКТП) и от речния флот, превозващи пътници и товари в международно и вътрешно съобщение по р. Дунав, с изключение на плавателните съдове от крайбрежния флот, свързани с обслужването на пристанищата и крайбрежието: кораби - дълбачи; противопожарни кораби; кораби за аварийно-спасителни работи; кораби за почистване на вода; инспекционни катери; навигационни катери; кораби за крайбрежен риболов; увеселителни кораби; кораби - хотели; яхти; лодки и др.
(36) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 27 - работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително в ТЕЦ, работещи само с твърдо гориво, включени в списъчния състав на съответния цех и работещи в него.
(37) По т. 28 - работници, реализиращи дейностите: заваряване, почистване от ръжда, боядисване, грундиране (включително с миниум), нанасяне на изолации и други в затворени съдове - цистерни, двойни дъна на кораби, транспортни помещения на кораби, танкери и др. Работодателят подготвя списък на лицата, които работят по условията на тази точка, и го представя в съответното ТП на НОИ.
(38) По т. 29 - хелингисти и корпусници по изграждането и ремонта на кораби. Към "корпусници" се включват и газо- и електрозаварчици от корабостроителните и кораборемонтните цехове, работещи по корпусите на корабите.
(39) По т. 30 - само лицензираните, съгласно записа ръководители на полети в международни летища в страната.
(40) По т. 31 - работниците от аварийно-ремонтните групи, обслужващи електропреносни линии и мрежи от състава на предприятие "Мрежи високо напрежение" и Електроразпределителни дружества (район, подрайон, технически участък, бригада, звено, група) от системата на НЕК - ЕАД, извършващи работите по авариен ремонт (в т.ч. поддържане, експлоатация и ремонт) на кабелни и въздушни електропроводни линии и мрежи: "електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, възлови станции, трафопостове и улично осветление"; "електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводи ВН"; "електромонтьор по откриване и ремонт на повреди по линии и съоръжения"; машинисти на: автокран, автовишка, автостълба, автобургия; шофьор на специализиран автомобил за откриване на повреди.
(41) По т. 32 - работещите в радиорелейните, телевизионните, УКВ- честотни модулации - работници, специалисти и ръководни служители, които реално работят в станциите на връх "Ботев" и връх "Ореляк". Данни за състава на станциите и времето за работа се вземат от трудовите договори, списъчния състав на съответната станция и графиците за работа на персонала.
(42) По т. 33 - работниците, осъществяващи монтаж и поддръжка по телекомуникационните съоръжения с височина над 30 м. Представят се доказателствата за техническите данни на съоръжението.
(43) По т. 34 - работниците по изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения с височина над 50 м:
1. изграждане на инженерни съоръжения - включват се работници, назначени на работа и пряко участващи в изграждане на съответното съоръжение - комин, виадукт, естакада, мост, пилон, антенно-мачтово съоръжение; точката се прилага за времето на строителството; данните за височината на инженерното съоръжение се вземат от проекта на съоръжението; в понятието "инженерно съоръжение" не се включват жилищни и обществени сгради независимо от тяхната височина;
2. поддържане на инженерни съоръжения - работниците с определени конкретни задължения за поддържането (експлоатацията) на изградени инженерни съоръжения; не се обхващат работници по поддържане на пътищата в района, на които има мостове от посочения в записа тип.
(44) По т. 35 - духачите с уста при производството на изделия от стъкло в стъкларските заводи. Не се обхващат дейности, свързани с обработка на готови изделия от стъкло с цел придаване на нова форма.
(45) По т. 36 и 37 - работниците, назначени и работещи на посочените работни места и професии при производството на стъкло и стъклени изделия. Назначените и работещи като "топитьори" при производството на изделия от стъкло се считат за "оператори".
(46) По т. 38 - работниците, постоянно заети в цехове и звена за обработка на сурови кожи. Обхващат се звената за приемане, обработка и определени манипулации (стригане, цепене, обработка с химикали, боядисване и други). Основни цехове (отделения): "Воднодъбилен" и "Бояджийски". Прилага се само за работниците, назначени и работещи в посочените цехове и звена.
(47) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 39 - работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително, назначени и работещи непосредствено в тъкачните цехове за производство на тъкани от естествени (памук, вълна, коприна, лен и др.), химични и копринени влакна и техните смеси, с изключение на цеховете и звената за предене и за производство на трикотаж; работниците, назначени и работещи в багрилна кухня в текстилното производство, приготвящи и дозиращи багрила и багрилни пасти за боядисване и печатане на тъкани (памучни, вълнени, ленени, копринени и други), трикотаж, нетъкан текстил и производство на конци; работещите в багрилна кухня, които осъществяват задължения и на текстилен бояджия; работниците, назначени и работещи в състава на апретурни цехове или звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани.
(48) По т. 41 - каналджиите, обслужващи подземни селищни канализационни съоръжения, подземни съоръжения за отпадни води, включително и подземната селищна канализационна система за битовите отпадни води от комплекса на "Кремиковци" - АД.
(49) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) По т. 44 - оркестранти на духови инструменти, включени в състава на оркестри и ансамбли.
 
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. Списъците, утвърдени от управителя на НОИ и приложени към тази инструкция, са задължителни.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) Ръководителят на ТП на НОИ е длъжен в 7-дневен срок от обнародването на инструкцията да обяви списъците по чл. 2, т. 4, 5, т. 6, буква "в", т. 10 и 12 НКТП.
(2) Ръководителите на необхванатите със списъците по чл. 2, т. 4, 5, т. 6, буква "в", т. 10 и 12 НКТП предприятия в срок до 30 дни след обявяването им са длъжни да информират ТП на НОИ за длъжностите и цеховете, които осъществяват предвидените в тези точки дейности.
(3) Върху дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за лицата от предприятията по ал. 2 не се дължат лихви, ако вноските са внесени в срок до 30 дни след включването им в списъци.
(4) Върху дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, не се дължат лихви, ако вноските са внесени в срок до 30 дни след обнародването на инструкцията.
(5) Неправилно внесените осигурителни вноски се възстановяват по реда на чл. 115, ал. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
§ 3. Инструкцията се издава на основание § 4 НКТП.
§ 4. Инструкцията влиза в сила от 1 януари 2000 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Инструкцията за допълнение на Инструкция № 13 от 2000 г. за
прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране
(ДВ, бр. 62 от 2001 г., в сила от 1.01.2000 г.)
§ 3. (1) Дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за лицата, чиито професии и длъжности са включени в списъците по § 1 и 2 за периода от 1 януари 2000 г. до обнародването на инструкцията, следва да бъдат внесени в срок до 30 дни след обнародването й.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 върху дължимите вноски се начислява и внася лихва по реда на чл. 113 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
§ 4. Тази инструкция се издава на основание чл. 37, ал. 5, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване във връзка с § 4 от заключителните разпоредби на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Инструкцията за изменение и допълнение
на Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане
на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране
(ДВ, бр. 74 от 2001 г., в сила от 24.07.2001 г.)
§ 3. (1) Дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за лицата, чиито професии и длъжности са включени с промените по § 1 и 2, за периода от 24 юли 2001 г. до обнародване на инструкцията следва да бъдат внесени в срок до 30 дни след обнародването й.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 върху дължимите вноски се начислява и внася лихва по реда на чл. 113 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 5. Инструкцията влиза в сила от 24 юли 2001 г.
 
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 6
(Доп. - ДВ, бр. 62 от 2001 г.,
в сила от 1.01.2000 г.)
Списък на професиите и длъжностите в АЕЦ "Козлодуй"
по чл. 1, т. 5, буква "а" от Наредбата за категоризиране
на труда при пенсиониране 1. Ръководител сектор "Реакторно отделение" (РО) 2. Ръководител група РО 3. Технолог РО 4. Енергетик РО 5. Началник смяна РО 6. Манипулант РО (старши оператор, оператор) 7. Ръководител сектор "Експлоатация на вентилационни климатични
отоплителни системи" (ВКОС) 8. Ръководител група "Вентилационни системи и климатизация" (ВС и К) 9. Технолог "Вентилация и климатизация" (ВС) 10. Технолог "Отоплителни системи" (ОС) 11. Началник смяна ВКОС 12. Старши оператор ВС 13. Старши оператор ОС 14. Оператор ВС 15. Оператор ОС 16. Оператор настройка и регулиране
17. Началник цех по ремонта I контур (ръководител сектор "Реактор на
реакторно отделение")18. Ръководител сектор (ръководител на група) 19. Ръководител сектор "Р" на ВКОС 20. Механик 21. Крановик 22. Оператор на презареждаща машина 23. Компресорист 24. Манипулант 25. Заварчик 26. Монтьор климатична техника 27. Ръководител група ВКОС 28. Механик ВКОС 29. Манипулант ВКОС 30. Заварчик в зоната със строг режим (ЗСР) 31. Оператор радиохимичен контрол 32. Оператор химичен контрол 33. Контролиращ физик 34. Оператор - старши "Радионуклеиден контрол"
35. Оператор по контрол херметизация на ядреното гориво 36. Оператор радионуклеиден контрол 37. Чистач в зоната със строг режим 38. Инженер - старши по управление на реактора 39. Инженер по управление на реактора 40. Механик реакторно оборудване 41. Старши оператор системи за контрол и управление в спецкорпус 42. Старши оператор електрооборудване в спецкорпус 43. Оператор системи за контрол и управление в спецкорпус 44. Оператор електрооборудване в спецкорпус 45. Ръководител лаборатория "Реакторен контрол" 46. Енергетик системи за контрол и управление системи за управление и
защита в лаборатория "Реакторен контрол"47. Инженер по ремонта системи за контрол и управление системи за
управление и защита в лаборатория "Реакторен контрол"48. Монтьор системи за контрол и управление системи за управление и
защита в лаборатория "Реакторен контрол"49. Монтьор системи за контрол и управление в зона строг режим 50. Инженер релейна защита и автоматика в зона строг режим 51. Ръководител лаборатория "Автоматика апаратно отделение" 52. Монтьор електрооборудване в зона строг режим
53. Работник по обслужване на санпропусков режим 54. Работник по дезактивация на лични предпазни средства 55. Перач в зона строг режим 56. Изолаторджия в зона строг режим 57. Инструменталчик в зона строг режим 58. Химик в зона строг режим 59. Химик експресна радиохимична лаборатория химичен цех 60. Химик-технолог група "Обследване корозионно състояние на
оборудването"61. Ръководител експресна радиохимична лаборатория 62. Оператор системи специално очистване на водите 63. Манипулант системи специално очистване на водите 64. Оператор ел. табло собствени нужди в реакторно оборудване 65. Оператор технически измервания и автоматика в реакторно оборудване 66. Технолог радиационен и дозиметричен контрол 67. Ръководител група контрол на херметичност на обвивката 68. Ръководител група радиационен контрол 69. Ръководител група "Ядрено-технологичен контрол" 70. Ръководител група "Ядрено гориво и презареждане" 71. Ръководител сектор "Радиохимия" 72. Химик аналитичен старши в "Радиохимия"
73. Химик "Радиохимия" 74. Дозиметрист спецпералня 75. Механик спецпералня 76. Организатор хигиена в зона строг режим 77. Организатор спецпералня 78. Монтьор спецпералня
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 7
(Доп. - ДВ, бр. 62 от 2001 г.,
в сила от 1.01.2000 г.)
Списък на професиите в АЕЦ "Козлодуй"
по чл. 1, т. 5, буква "б" от Наредбата
за категоризиране на труда при пенсиониране
1. Манипулант по преработка на радиоактивни отпадъци (РАО) 2. Ръководител направление отработено ядрено гориво (ОЯГ) 3. Технолог ОЯГ 4. Енергетик в преработване на радиоактивни отпадъци (ПРАО) 5. Механик в преработване на радиоактивни отпадъци (ПРАО) 6. Кранист в преработване на радиоактивни отпадъци (ПРАО) 7. Чистач 8. Монтьор 9. Ръководител сектор "Преработка на РАО" 10. Ръководител сектор "Съхранение на твърди РАО" 11. Заварчик 12. Ръководител сектор "Физико-химичен контрол" 13. Химик 14. Лаборант 15. Дозиметрист 16. Работник по дезактивация на лични предпазни средства 17. Манипулант по "Експлоатация" Хранилище за отработено гориво 18. Ръководител сектор "ТП" Хранилище за отработено гориво 19. Механик Хранилище за отработено гориво 20. Енергетик Хранилище за отработено гориво 21. Монтьор Хранилище за отработено гориво
22. Ръководител лаборатория Хранилище за отработено гориво 23. Химик Хранилище за отработено гориво 24. Лаборант Хранилище за отработено гориво 25. Дозиметрист Хранилище за отработено гориво
Приложение № 3 към чл. 8, ал. 8
Списък на професиите в АЕЦ "Козлодуй" по чл. 1, т. 6 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране
1. Дефектоскопист и дозиметрист 2. Технолози във: "Дефектоскопия", "Ултразвуков контрол", "Вихров контрол",
"Радиография и повърхностни методи на контрол", "Шумова диагностика",
"Вибродиагностика и баланс" 3. Ръководител група "Вибро- и шумова диагностика" 4. Физик "Радиационен контрол" 5. Химик "Радиационен контрол" 6. Инженер по ремонта 7. Началник смяна "Радиационен и дозиметричен контрол" 8. Оператор "Радиационен и дозиметричен контрол" 9. Оператор "Спецтехнологичен и радиационен контрол" 10. Монтьор 11. Ръководител сектор общ радиационен контрол (ОРДК) 12. Ръководители на групи за радиационен дозиметричен контрол (РДК) и
радиационен технологичен контрол (РТК)13. Оператор технологичен пулт 14. Дежурен дозиметрист "Апаратно отделение" 15. Дозиметрист радиационен технологичен контрол (РТК) 16. Дозиметрист санпропусков режим
17. Оператор на автоматизирана измерителна система за външен радиоактивен
контрол (АИСВРК) на пулт в зоната със строг режим18. Старши оператор АИСВРК в зоната със строг режим
Приложение № 4 към чл. 8, ал. 11
Списък на професиите в "Кремиковци" - АД,
по чл. 1, т. 7 от Наредбата за категоризиране
на труда при пенсиониране
Аглодоменен завод 1. Шихтовчик 2. Шихтовчик - майстор 3. Шихтовчик - главен майстор 4. Машинист на вагонообръщач 5. Дозировач на металургични продукти 6. Машинист на възел възвратен и линеен чашов охладител 7. Агломератчик 8. Агломератчик - майстор 9. Агломератчик - главен майстор 10. Чугунодобивчик 11. Чугунодобивчик - майстор 12. Чугунодобивчик - главен майстор 13. Газовчик на доменна пещ 14. Газовчик на доменна пещ - майстор 15. Газовчик на доменна пещ - главен майстор 16. Машинист на вагон - везна 17. Машинист на вагон - везна - главен майстор 18. Водопроводчик - мазутчик на металургична пещ 19. Водопроводчик - мазутчик на металургична пещ - майстор
20. Водопроводчик - мазутчик на металургична пещ - главен майстор 21. Работник по обслужване на чугуновозни кофи и разливочни машини 22. Работник по обслужване на чугуновозни кофи и разливочни машини - майстор 23. Работник по обслужване на чугуновозни кофи и разливочни машини - главен
майстор24. Шлаковчик 25. Шлаковчик - майстор 26. Шлаковчик - главен майстор Коксохимически завод Персонал, обслужващ коксовите пещи 27. Коксосортировач 28. Машинист на зареждащ вагон 29. Машинист на коксов изтласквач 30. Машинист на гасителен вагон 31. Машинист на вратоснемаща машина 32. Машинист на вратоснемаща машина - главен майстор 33. Зачиствач на люкове и врати 34. Зачиствач на люкове и врати - майстор 35. Зачиствач на люкове и врати - главен майстор 36. Апаратчик на газосборник
37. Апаратчик на газосборник - майстор 38. Апаратчик на газосборник - главен майстор 39. Газовчик на металургични агрегати и съоръжения 40. Газовчик на металургични агрегати и съоръжения - майстор 41. Газовчик на металургични агрегати и съоръжения - главен майстор 42. Работник по силози и въглищна кула Стоманодобивен завод 43. Шлаковчик 44. Шлаковчик - майстор 45. Стомановар 46. Стомановар - майстор 47. Стомановар - главен майстор 48. Стомановар (дистрибуторчик) 49. Машинист на кран технологичен - завалочен 50. Машинист на кран технологичен - мулдозавалочен 51. Машинист на кран технологичен - разливочен 52. Машинист на кран технологичен - заливочен 53. Машинист на кран технологичен - миксерен 54. Машинист на кран технологичен - стриперен 55. Работник по разливане на стомана и подготовка на кофи
56. Работник по разливане на стомана и подготовка на кофи - майстор 57. Работник по разливане на стомана и подготовка на кофи - главен майстор 58. Работник по разливане на стомана, подготовка на кофи и стопори 59. Работник по разливане на стомана, подготовка на кофи и стопори - майстор 60. Работник по разливане на стомана, подготовка на кофи и стопори - главен
майстор61. Работник по преработка на чугун 62. Работник по преработка на чугун - майстор 63. Работник по преработка на чугун - главен майстор
Феросплавен завод 64. Шихтовчик 65. Шихтовчик - майстор 66. Шихтовчик - главен майстор 67. Електродчик 68. Феросплавчик 69. Феросплавчик - майстор 70. Феросплавчик - главен майстор Завод за горещо валцуване - 1
71. Пещар на кладенци 72. Пещар на кладенци - майстор 73. Пещар на кладенци - главен майстор 74. Машинист на кран - клещеви
 
                                                                                               

Инструкция за изменение на Инструкция № 13 от 2000 г. на НОИ за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране

(обн., ДВ,.бр. 94 от 2000 г.; доп. бр. 62 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2001 г.)                                                                                          

            § 1. В чл. 9 ал. 32 и 33 се изменят така: "(32) По т. 23-шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт на производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 40. Когато в техническия паспорт от производителя не е указан броят на стоящите (правостоящите) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящите) места са до 10 на сто от определените седящи места. Седящите и стоящите места в трамваите надвишават 40 места. Прилага се за градовете София, Пловдив и Варна. Всички останали градове в България към 1.1.2000 г. са с население под 200 хил. души. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.
(33) По т. 24 - шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт на производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 60. Когато в техническия паспорт от производителя не е указан броят на стоящите (правостоящите) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящите) места са до 10 на сто от определените седящи места. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график."
 
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Настоящата инструкция се издава на основание чл. 37, ал. 5, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване във връзка с § 4 от заключителните разпоредби на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
§ 3. Инструкцията влиза в сила от 1 януари 2000 г.
Управител: Й. Христосков
 
                                                                                                

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-270 от 7.11.2001 г. относно окончателния годишен осигурителен доход за 2000г.                                                                                              

            Съгласно § 2 от ПЗР на ЗБДОО (ДВ, бр. 41 от 2001 г.) лицата, упражняващи дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на гл. ХIV от ЗОДФЛ, формират окончателен годишен осигурителен доход за 2000 г., както следва: доходът от дейността, определен по реда на гл. II от ЗКПО, с изключение на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 11, 19, 20 и ал. 3, т. 8 от същия закон или по избор на лицето - общият годишен доход от дейността, намален с 60 на сто.
Окончателният годишен осигурителен доход за 2000 г. се преизчислява служебно при наличието едновременно на следните условия:
1. лицата по ал. 1 са изчислили и декларирали окончателен размер на годишния си осигурителен доход за 2000 г. до влизането на този закон в сила и
2. изчисленият и деклариран окончателен размер на годишния осигурителен доход за 2000 г. по т. 1 е по-неблагоприятен за лицето от образувания по реда на ал. 1 окончателен годишен осигурителен доход.
Размерът на служебно преизчисления годишен осигурителен доход и дължимите осигурителни вноски за 2000 г. се определят в срок до 10 декември 2001 г. с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложен контролът по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на КЗОО.
Следва да се има предвид, че посочената разпоредба се отнася само до определянето на окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. за държавното обществено осигуряване и не касае определянето на окончателния размер на дохода, върху който се внасят здравноосигурителни вноски.
Лицата, упражняващи патентни дейности по гл. ХIV от ЗОДФЛ, подават данъчна декларация по чл. 41 от този закон, като декларират облагаемите доходи от дейността си в Справка "А" от декларацията. Такива лица могат да бъдат - еднолични търговци, упражняващи свободна професия, занаятчии и други физически лица извън посочените, подали декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ.
Въз основа на информация от Справка "А" на данъчната декларация и данните от Справка за окончателния размер на осигурителния доход осигурените лица са групирани по различни признаци в шест таблици, както следва:
- таблица 1А съдържа данни за всички лица, извършващи само патентни дейности, които в Справка "А" от данъчната декларация и в колона 5.5 на таблица 1 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. са декларирали облагаем доход равен или по-нисък от минималния осигурителен за периода, за който е извършвана дейността;
- таблица 1Б - съдържа данни за всички лица, извършващи само патентни дейности, които в Справка "А" от данъчната декларация и в колона 5.5 на Таблица 1 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. са декларирали облагаем доход равен или по-висок от минималния осигурителен доход за периода, за който е извършвана дейността;
- таблица 2А - съдържа данни за всички лица, извършващи патентни дейности, които в Справка "А" от данъчната декларация и в колона 5.5 на Таблица 1 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. са декларирали годишен осигурителен доход и освен това извършват и други дейности, от които са декларирали облагаем доход. Това са лица, които са подали данъчните си декларации преди 24 април 2001 г.;
- Таблица 2Б - съдържа данни за всички лица, извършващи патентни дейности, които в Справка "А" от данъчната декларация и в колона 5.5 на Таблица 1 от Справка за окончателния размерна на осигурителния доход за 2000 г. са декларирали годишен осигурителен доход и освен това извършват и други дейности, от които са декларирали облагаем доход. Това са лица, които са подали данъчните си декларации след 24 април 2001 г.;
- таблица 3 - съдържа данни за всички лица, които извършват патентни дейности и са подали данни в Справка "А" от данъчната декларация, но не са попълнили колона 5.5 от Таблица 1 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г.;
- таблица 4 - съдържа данни за всички лица, попълнили колона 5.5 от Таблица 1 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. и не подали данни в Справка "А" от годишната данъчна декларация.
Таблиците са оформени в програмен продукт, изготвен от ГД "Информационни системи", който ще бъде предоставен заедно с тези указания. Програмният продукт позволява търсенето на самоосигуряващите се лица да се извършва по единните им граждански номера (ЕГН). Всички данни за лицата от данъчната декларация, включително и тези от Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход, могат да се отпечатват.
(вж. Таблица 1А)
За осигурените лица, включени в тази таблица, са изпълнени следните условия:
- попълнена е колона 5.5 от Таблица 1 на Справка за окончателния размер на осигурителния доход и някои или всички от редовете 4, 6, 8 или 10 от Справка "А" на данъчната декларация (полета А45, А65, А85 и А105);
- стойностите, попълнени в някои или всички от редове 4, 6, 8 или 10 от Справка "А" на данъчната декларация (полета А45, А65, А85, А105), са равни или по-ниски от минималния осигурителен доход за съответния период;
- стойностите, попълнени в ред 13, колона 5.5 от Таблица 1 на Справка за окончателния размер на осигурителния доход, са равни или по-ниски от минималния осигурителен доход за периода на дейността;
- стойностите, попълнени в Справка "А" от данъчната декларация, може да са по-ниски от тези, които са попълнени в колона 5.5 от Таблица 1;
- други колони и редове в Таблица 1 не са попълнени;
- други приложения от данъчната декларация не са попълнени.
На самоосигуряващите се лица от тази таблица не се извършва служебно преизчисление на окончателния размер на осигурителния доход поради това, че декларираният от тях облагаем доход е равен или по-малък от минималния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Данните от таблицата да се имат предвид при извършване на финансови ревизии и заверяването на осигурителния стаж за 2000 г.
(вж. Таблица 1Б)
За самоосигуряващите се, включени тази таблица, са изпълнени следните условия:
- попълнена е колона 5.5 от Таблица 1 на Справка за окончателния размер на осигурителния доход и някои или всички от редовете 4, 6, 8 или 10 от Справка "А" на данъчната декларация (полета А45, А65, А85 и А105);
- стойностите, попълнени в някои или всички от редове 4, 6, 8 или 10 от Справка "А" на данъчната декларация (полета А45, А65, А85 и А105) са по-високи от минималния осигурителен доход за периода на дейността;
- стойностите, попълнени в ред 13, колона 5.5 от Таблица 1 на Справка за окончателния размер на осигурителния доход са по-високи от минималния осигурителен доход за периода на дейността;
- стойностите, попълнени в Справка "А" на данъчната декларация, може да са по-високи от попълнените в колона 5.5 от Таблица 1;
- други колони и редове в Таблица 1 не са попълнени;
- други приложения от данъчната декларация не са попълнени (полета от Р 2101 до Р 90200).
За всички самоосигуряващи се извършващи само патентни дейности, обхванати в тази таблица, се извършва служебно преизчисление на окончателния размер на осигурителния доход, съгласно разпоредбите на § 2 от ПЗР на ЗБДОО за 2000 г. Лицата сами следва да изберат по благоприятния за тях размер на окончателния осигурителен доход. Във всички случаи се следи датата на подаване на данъчната декларация (преди или след 24 април 2001 г. - поле DVHN), с оглед установяването на това, дали извършващите патентни дейности не са направили сами преизчислението на доходите си съобразно § 2 от ПЗР на ЗБДОО за 2000 г.
Едноличните търговци, извършващи патентни дейности, попълват общите си приходи в ред 2 от Справка "А" (поле 25). Облагаемите доходи от дейността са показани в ред 4 от Справка "А" (поле 45). Служебно преизчисленият, намален с 60 на сто общ приход е показан в поле А26. На ред А46 е показана сумата за възстановяване, която е разликата между внесените вноски върху облагаемите доходи и тези, които са изчислени от служебно преизчисления доход.
На осигурените лица се изпраща разпореждане обр. К-23, в което се посочва декларираният от тях облагаем доход в поле А45, служебно преизчисленият осигурителен доход в поле А26 и сумата за възстановяване в поле А46. Разпореждане К-23 се отпечатва автоматично за всяко лице.
Във всички случаи преди изпращането на разпореждането да се проверява има ли постъпили суми по § 080406 "Вноски от самонаети лица при годишно изравняване за фонд "Пенсии" за 2000 г. На лицата, невнесли годините си вноски, и на тези, които са вписали в ред 13, кол. 5.5 на Таблица 1 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход доход, различен от облагаемия доход в Справка "А", разпореждане не се изпраща.
Сумите се възстановяват след писмена молба от лицата, като в нея те посочват банковата си сметка. Когато лицата нямат банкови сметки, сумите се възстановяват чрез пощенски запис.
Независимо от служебното преизчисляване на осигурителния доход и възстановените осигурителни вноски, при извършването на финансова ревизия, когато се установи несъответствие между декларирания доход и дохода по разходооправдателните документи, се съставя ревизионен акт за начет.
На тези, които са подали данъчните си декларации след 24.04.2001 г. и са извършили сами преизчислението на окончателния размер на осигурителния си доход, не се извършва служебно преизчисляване.
Упражняващите свободна професия попълват облагаемите си доходи в ред 6 от Справка "А" на данъчната декларация (поле А65), упражняващите занаятчийска дейност попълват облагаемите си доходи в ред 8 (поле А85), физическите лица, извършващи други дейности извън посочените, попълват облагаемите си доходи на ред 10 (поле А105). За да образуват облагаемите доходи, посочените лица намаляват общите си приходи съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица в зависимост от дейността си. Намалението на нормативнопризнатите разходи е различно за различните видове дейности, поради това е необходимо тези осигурени лица сами да заявят в съответното ТП на НОИ размера на общия си приход. На лицата се изпраща Уведомително писмо обр. К-24 за явяване в съответното териториално поделение. Уведомителното писмо се разпечатва автоматично. Извършващите патентни дейности следва да представят документи за получени приходи - сметки за изплатени суми, разписки, банкови преводи и др. След уточняването на размера на общия приход, получен от всяко лице, неговият размер се намалява с 60 на сто и се сравнява с облагаемия доход, деклариран в Справка "А" от данъчната декларация. На самоосигуряващите се се извършва финансова ревизия. На подалите данъчните си декларации след 24.04.2001 г., които са извършили сами преизчислението на окончателния размер на осигурителния си доход, не се извършва служебно преизчисление.
Доходът, от който се изчисляват сумите за възстановяване, се намира като разлика между декларирания облагаем доход и служебно преизчисления доход.
Когато служебно преизчисленият окончателен размер на осигурителния доход е по-нисък от минималния осигурителен доход за периода на дейността, вноските за възстановяване се изчисляват върху доход, който е разлика между декларирания облагаем доход и минималния размер на осигурителния доход за периода.
Пример 1:
Лице упражнява свободна професия, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък през цялата 2000 г. Декларирало е в ред 6 от Справка "А" (поле 65) облагаем доход в размер на 8000 лв. Нормативно признатите разходи са 35 %. В случая общият приход е в размер 12307,69 лв. Намаленият с 60 % общ приход е 4923 лв. (12307,69 х 60 % = 7384,61 лв.; 12307,69 - 7384,61 = 4923 лв.).
Лицето избира за окончателен размер на осигурителния си доход служебнопреизчисления - 4923 лв.
Доходът, от който се изчисляват вноските за възстановяване, е 3077 лв. (8000 лв. - 4923 лв. = 3077 лв.).
Размерът на вноските за възстановяване е 984,64 лв. (3077 лв. х 32 % = 984,64 лв.).
Пример 2:
Едноличен търговец е упражнявал само дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък през цялата 2000 г. декларира:
- в ред 2 на Справка "А" общо приходи в размер на 2500 лв. (поле А25);
- в ред 4 на Справка "А" облагаем доход в размер на 2000 лв. (поле А45).
Служебно преизчисленият окончателен размер на осигурителния доход е 1000 лв. - поле А26 (2500 лв. х 60 % = 1500 лв.; 2500 лв. - 1500 лв. = 1000 лв.).
Лицето избира като по-благоприятен размер на окончателния осигурителен доход служебно преизчисления - 1000 лв. Тъй като този доход е по-нисък от минималния осигурителен доход за годината, окончателният размер на служебно преизчисления осигурителен доход за това лице е 1808 лв.
Доходът, от който ще се изчисляват вноски за възстановяване, е 192 лв. (2000 лв. - 1808 лв. = 192 лв.).
Размерът на вноските за възстановяване е 61,44 лв. (192 лв. х 32 % = 61,44 лв.).
Табл. 2А - патент
За лицата, извършващи дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, обхванати в тази таблица, са изпълнени следните условия:
- попълнена е колона 5.5 от таблица 1 на Справка за окончателния размер на осигурителния доход;
- попълнени са някои или всички от редове 4, 6, 8 или 10 от Справка А на данъчната декларация (полета А45, А65, А85, А105);
- попълнени са и други колони и редове в Таблица 1 от Справката за окончателния размер;
- попълнени са и други приложения от данъчната декларация (полета от Р 2101 до Р 90200);
- данъчните декларации на лицата са подадени до 24 април 2001 г.
(вж. Таблица 2А)
Табл. 2 Б - патент
За лицата, извършващи дейност подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, обхванати в тази таблица, са изпълнени следните условия:
- попълнена е колона 5.5 от Таблица 1 на Справка за окончателния размер на осигурителния доход;
- попълнени са някои или всички от редове 4, 6, 8 или 10 от Справка А на данъчната декларация (полета А45, А65, А85, А105);
- попълнени са и други колони и редове в Таблица 1 от Справката за окончателния размер;
- попълнени са и други приложения от данъчната декларация (полета от Р 2101 до Р 90200);
- данъчните декларации на лицата са подадени след 24 април 2001 г.
(вж. Таблица 2Б)
За всички лица, извършващи дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, обхванати в Таблица 2А и 2Б, следва да се извърши преизчисляване на окончателния размер на осигурителния доход съгласно разпоредбите на § 2 от ПЗР на ЗБДОО за 2000 г. При извършването на това преизчисление лицата сами избират окончателния си осигурителен доход. Процедурата по проверката и възстановяването на осигурителни вноски е аналогична на описаната за лицата, упражняващи свободни професии, занаятчийски дейности и други физически лица в Таблица 1Б. По този начин се процедира и с едноличните търговци, включени в тези таблици. На тези еднолични търговци не може да се изпрати разпореждане К-23 преди извършване на финансова ревизия, защото освен патентна те упражняват и други дейности и сумата за възстановяване следва да се изчислява в зависимост от облагаемите доходи от другите дейности.
На подалите данъчните си декларации след 24 април 2001 г., които са извършили сами преизчислението на окончателния размер на осигурителния си доход, вноски не се възстановяват.
Когато служебно преизчисленият осигурителен доход на осигурените лица, извършващи и други дейности освен дейността, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, е по-нисък от минималния осигурителен доход за периода на дейността, вноските за възстановяване се изчисляват върху доход, който е разлика между облагаемия доход, върху който са платени вноските, и служебно преизчисления доход. В тези случаи сборът от облагаемите доходи от другите доходи на лицата и служебно изчисления доход от патентна дейност не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен доход за периода на дейността.
 
Пример:
Едноличен търговец, упражняващ дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък през цялата 2000 г., който има дейност и като съдружник, декларира в Справка "А" на данъчната декларация следното:
- ред 2 - общо приходи по ОПР - 2500 лв.;
- ред 3 - общо разходи по ОПР - 500 лв.;
- ред 4 - облагаем доход - 2000 лв.
Едноличният търговец декларира 3000 лв. облагаем доход като съдружник на ред 4 от Приложение 2 на данъчната декларация.
Служебно преизчисленият окончателен размер на осигурителния доход за патентна дейност е 1000 лв. - поле А26 (2500 лв. х 60 % = 1500 лв.; 2500 лв. - 1500 лв. = 1000 лв.).
Лицето избира като по-благоприятен размер на окончателния размер на осигурителния доход за патентната дейност служебно преизчисления - 1000 лв. Това е и окончателният размер на осигурителния доход на едноличния търговец за извършваната от него патентна дейност.
Доходът, от който ще се изчисляват вноските за възстановяване, е 1000 лв. (2000 лв. - 1000 лв. = 1000 лв.)
Размерът на вноските за възстановяване е 320 лв. (1000 лв. х 32 % = 320 лв.).
Окончателният размер на осигурителния доход на това лице за всички извършвани от него дейности (патентна дейност и дейност като съдружник) е 4000 лв. (1000 лв. + 3000 лв. = 4000 лв.).
Табл. 3 - патент
За самоосигуряващите се, обхванати в тази таблица, са изпълнени следните условия:
- колона 5.5 от Таблица 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. не е попълнена;
- попълнени са някои или всички редове 4, 6, 8 или 10 от справка "А" на данъчната декларация (Полета А45, А65, А85, А105);
- попълнени са и други колони и редове в Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г.;
- попълнени са и други приложения от данъчната декларация (полета от Р 2101 до Р 90200).
(вж. Таблица 3)
На всички лица, извършващи дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, които не са заявили облагаемите си доходи в Таблица 1 и Таблица 2 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г., трябва да бъде извършена финансова ревизия. В случай че не са внасяни осигурителни вноски и не е заявено прекъсване или прекратяване на трудовата дейност по съответния ред, да се съставят ревизионни актове за начет и да се налага административнонаказателна отговорност по чл. 204 и чл. 205 от КЗОО.
(вж. Таблица 4)
Таблицата съдържа данни за всички лица, попълнили колона 5.5 от Таблица 1 от Справка за окончателния размер на осигурителния доход и не подали данни в Справка "А" на данъчната декларация. Данните се вземат от електронния регистър на лицата, попълнили Таблица 1 на Справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и се сравняват с информацията, получена от ГДД (файл NOI_SPA).
На тези лица следва да се извършва преизчисление на окончателния размер на осигурителния доход за 2000 г. съгласно § 2 от ПЗР на ЗБДОО за 2001 г., само след представяне на доказателства, че през 2000 г. са извършвали дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък. При липса на доказателства за упражняването на тази дейност преизчисление не се извършва.
ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) А. Тончев
 
 
 
Таблица 1А - патент
 
 
DS
Код на данъчно подразделение
IMEDP
Наименование на ДП
VHN
Вх. № на декларацията
DVHN
Дата на вх. №
BSTAT
ЕИК по БУЛСТАТ
DANNMF
Идентификационен номер от НДР
EGN
ЕГН
NAME
Име, презиме и фамилия на ДЗЛ
IMEADR
Име и адресни данни на фирмата
A11
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A12
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A13
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A25
Общо приходи по ОПР
A35
Общо разходи по ОПР
A45
Облагаем доход като ЕТ по-малък или равен на минималния
 
осигурителен доход за периода на дейността
A51
Вид своб, проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A52
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A53
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A65
Облагаем доход като свободна професия по-малък
 
или равен на минималния осигурителен доход
 
за периода на дейността
A71
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A72
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A73
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A85
Облагаем доход като занаятчия по-малък или равен
 
на минималния осигурителен доход за периода на дейността
A91
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A92
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A93
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A105
Облагаем доход като физ. лице по-малък или равен
 
на минималния осигурителен доход за периода
 
на дейността
R13 кол.
Сума от ред 13 кол. 5.5 на Таблица 1 по-малка или равна на
5.5 Т1
минималния осигурителен доход за периода на дейността
 
 
 
 
 
 
 
Таблица 1Б - патент
 
 
DS
Код на данъчно подразделение
IMEDP
Наименование на ДП
VHN
Вх. № на декларацията
DVHN
Дата на вх. №
BSTAT
ЕИК по БУЛСТАТ
DANNMF
Идентификационен номер от НДР
EGN
ЕГН
NAME
Име, презиме и фамилия на ДЗЛ
IMEADR
Име и адресни данни на фирмата
A11
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A12
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A13
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A25
Общо приходи по ОПР
A26
Общо приходи по ОПР - 60 %
А35
Общо разходи по ОПР
A45
Облагаем доход като ЕТ по-малък или равен на минималния
 
осигурителен доход за периода на дейността
А46
Сума за възстановяване - (А45 - А26) х 32 %
A51
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A52
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A53
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A65
Облагаем доход като свободна професия по-висок от
 
минималния осигурителен доход за периода на дейността
A71
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A72
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A73
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A85
Облагаем доход като занаятчия по-висок от минималния
 
осигурителен доход за периода на дейността
A91
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A92
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A93
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A105
Облагаем доход като физ. лице по-висок от минималния
 
осигурителен доход за периода на дейността
R13 кол.
Сума от ред 13 кол. 5.5 на Таблица 1 по-висока от минималния
5.5 Т1
осигурителен доход за периода на дейността
 
 
 
 
 
 
 
Таблица 2А - патент
 
 
DS
Код на данъчно подразделение
IMEDP
Наименование на ДП
VHN
Вх. № на декларацията
DVHN
Дата на вх. № - до 24 април 2001 г. включително
BSTAT
ЕИК по БУЛСТАТ
DANNMF
Идентификационен номер от НДР
EGN
ЕГН
NAME
Име, презиме и фамилия на ДЗЛ
IMEADR
Име и адресни данни на фирмата
A11
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A12
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A13
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A25
Общо приходи по ОПР
А26
Общо приходи по ОПР - 60 %
A35
Общо разходи по ОПР
A45
Облагаем доход като ЕТ
A51
Вид своб, проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A52
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A53
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A65
Облагаем доход като свободна професия
A71
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A72
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A73
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A85
Облагаем доход като занаятчия
A91
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A92
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A93
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A105
Облагаем доход като физ. лице
R21001
Обл. дох. от Прил. 2, ред 10.1 от дан. декл. по чл. 41
Р30400
Обл. дох. от Прил. 3, ред 4 от дан. декл. по чл. 41
Р30800
Обл. дох. от Прил. 3, ред 8 от дан. декл. по чл. 41
Р40900
Обл. дох. от Прил. 4, ред 4 + ред 8 от дан. декл. по чл. 41
Р61000
Обл. дох. от Прил. 6, ред 10 от дан. декл. по чл. 41
Р72200
Обл. дох. от Прил. 7, ред 2 от дан. декл. по чл. 41
Р71500
Обл. дох. от Прил. 4, ред 15 от дан. декл. по чл. 41
Р82600
Обл. дох. от Прил. 8, ред 26 от дан. декл. по чл. 41
Р90200
Обл. дох. от Прил. 9, ред 2 от дан. декл. по чл. 41
R13 кол.
Сума от ред 13, кол. 5.5 на Таблица 1
5.5 Т1
 
 
 
 
 
 
 
 
Таблица 2Б - патент
 
 
DS
Код на данъчно подразделение
IMEDP
Наименование на ДП
VHN
Вх. № на декларацията
DVHN
Дата на вх. № - след 24 април 2001 г.
BSTAT
ЕИК по БУЛСТАТ
DANNMF
Идентификационен номер от НДР
EGN
ЕГН
NAME
Име, презиме и фамилия на ДЗЛ
IMEADR
Име и адресни данни на фирмата
A11
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A12
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A13
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A25
Общо приходи по ОПР
А26
Общо приходи по ОПР - 60 %
A35
Общо разходи по ОПР
A45
Облагаем доход като ЕТ
A51
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A52
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A53
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A65
Облагаем доход като свободна професия
A71
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A72
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A73
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A85
Облагаем доход като занаятчия
A91
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A92
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A93
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A105
Облагаем доход като физ. лице
R21001
Обл. дох. от Прил 2, ред 10.1 от дан. декл. по чл. 41
Р30400
Обл. дох. от Прил. 3, ред 4 от дан. декл. по чл. 41
Р30800
Обл. дох. от Прил. 3, ред 8 от дан. декл. по чл. 41
Р40900
Обл. дох. от Прил. 4, ред 4 и ред 8 от дан. декл. по чл. 41
Р61000
Обл. дох. от Прил. 6, ред 10 от дан. декл. по чл. 41
Р72200
Обл. дох. от Прил. 7, ред 2 от дан. декл. по чл. 41
Р71500
Обл. дох. от Прил. 4, ред 15 от дан. декл. по чл. 41
Р82600
Обл. дох. от Прил. 8, ред 26 от дан. декл. по чл. 41
Р90200
Обл. дох. от Прил. 9, ред 2 от дан. декл. по чл. 41
R13 кол.
Сума от ред 13, кол. 5.5 на Таблица 1
5.5 Т1
 
 
 
 
 
 
 
 
Таблица 3 - патент
 
 
DS
Код на данъчно подразделение
IMEDP
Наименование на ДП
VHN
Вх. № на декларацията
DVHN
Дата на вх. №
BSTAT
ЕИК по БУЛСТАТ
DANNMF
Идентификационен номер от НДР
EGN
ЕГН
NAME
Име, презиме и фамилия на ДЗЛ
IMEADR
Име и адресни данни на фирмата
A11
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A12
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A13
Вид дейност, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A25
Общо приходи по ОПР
А26
Общо приходи по ОПР - 60 %
A35
Общо разходи по ОПР
A45
Облагаем доход като ЕТ
A51
Вид своб, проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A52
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A53
Вид своб. проф., адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A65
Облагаем доход като свободна професия
A71
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A72
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A73
Занаятчия, адрес на обекта, вх. № на декл. по чл. 43
A85
Облагаем доход като занаятчия
A91
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A92
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A93
Дейност на физ. лице, адрес на обект, вх. № на декл. по чл. 43
A105
Облагаем доход като физ. лице
R21001
Обл. дох. от Прил. 2, ред 10.1 от дан. декл. по чл. 41
Р30400
Обл. дох. от Прил. 3, ред 4 от дан. декл. по чл. 41
Р30800
Обл. дох. от Прил. 3, ред 8 от дан. декл. по чл. 41
Р40900
Обл. дох. от Прил. 4, ред 4 + ред 8 от дан. декл. по чл. 41
Р61000
Обл. дох. от Прил. 6, ред 10 от дан. декл. по чл. 41
Р72200
Обл. дох. от Прил. 7, ред 2 от дан. декл. по чл. 41
Р71500
Обл. дох. от Прил. 4, ред 15 от дан. декл. по чл. 41
Р82600
Обл. дох. от Прил. 8, ред 26 от дан. декл. по чл. 41
Р90200
Обл. дох. от Прил. 9, ред 2 от дан. декл. по чл. 41
R13 кол.
Сума от ред 13, кол. 5.5 на Таблица 1 = 0
5.5 Т1
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Таблица 4 - патент
 
 
ТДД
Териториална данъчна дирекция
ДП
Данъчно подразделение
ВХщ
Входящ номер на данъчната декларация
ТПНОИ
Териториално поделение на НОИ
ГС
Град/село
ВХНОМ
Входящ номер на НОИ
ЕГН (ЛНЧ)
ЕГН или личен номер на чужденец
БС
БУЛСТАТ номер
ИЛ
Име на лицето
Р13К5.5
Сума от ред 13 на кол. 5.5 от Таблица 1
 
 
 
 
 
                    

Указание № 26-00-729 от 23.11.2001 г. относно категоризиране труда при пенсиониране на шофьорите на товарни автомобили

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
чл. 104 КЗОО, т. 53а, т. 66, т. 69 ПКТП
                                                                                                

            От записа на т. 53а от отм. ПКТП "шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона" се ползват и водачите на автомобили с ремаркета (едно или повече), като се има предвид общата товароподемност на автомобила-влекач заедно с ремаркето по паспортните данни от завода производител. Например от втора категория по т. 53а ПКТП е трудът на "шофьор" на товарен автомобил с товароподемност 7,5 тона, който влачи ремарке с товароподемност 6 тона.
Обръща се внимание, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.
На основание т. 69 ПКТП разпоредбите на този правилник не се отнасят за лицата, на които е отпусната пенсия до влизането му в сила или до влизане в сила на измененията и допълненията му.
Разпоредбата на т. 53а ПКТП за зачитане на стаж от втора категория на "шофьорите на товарни автомобили...." влиза в сила от 30.06.1990 г. (ПМС № 53/1990 г., ДВ, бр. 49 от 1990 г.). Трудът на лицата, на които са отпуснати пенсии с начална дата до 29.06.1990 г. включително, независимо дали са работили при същите условия, е от трета категория по т. 66 ПКТП.
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№26-00-754 от 15.11.2001 г. относно осигурителните вноски на лица, работещи в няколко фирми по трудови правоотношения
                                                                                                

            Съгласно чл. 1, ал. 1 (изм., ДВ, бр. 83 от 2000 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане, осигурителните вноски за работещите по трудови правоотношения се изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
В случай че съдружник - управител в ООД, работи по трудови правоотношения в дружеството си и едновременно с това работи по трудови правоотношения в друго дружество, следва да се осигурява върху сбора от двете възнаграждения на основание чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Осигурителните вноски се заплащат върху полученото брутно трудово възнаграждение, получено по първия трудов договор. Ако брутното трудово възнаграждение по този договор е равно на 10 минимални работни заплати, осигурителни вноски по второто правоотношение не се дължат.
В случай че полученото брутно трудово възнаграждение по първия договор е по-малко от 10 минимални работни заплати, осигурителни вноски се дължат и върху полученото брутно трудово възнаграждение по втория трудов договор. Първи трудов договор е този, който е сключен първи по време.
В случай че съдружниците в ООД извън работата си по трудовото правоотношение в дружеството извършват и други дейности, те следва да се осигуряват и като самоосигуряващи се лица върху избран от тях доход в размер от 2 до 10 минимални работни заплати, установени за страната.
Сборът от осигурителните доходи, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да надхвърля 10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната.
Със съответните разпоредби на Търговския закон (ТЗ) са регламентирани специфичните особености на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 ТЗ търговското дружество се представлява, организира и ръководи от управителя, по силата на учредителния акт, т. е. той сключва трудовите договори с работниците и служителите в ЕООД.
По горните причини управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си.
Когато собственик на ЕООД е управител на търговското дружество по силата на учредителен акт и получава възнаграждение за това, подлежи на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 КЗОО. Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се внасят в съотношение 80:20 за сметка на дружеството и осигуреното лице, а за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на дружеството.
Вноските се начисляват върху полученото месечно възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи.
 
                        

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-288 от 26.11.2001 г. относно разследването на трудовите злополуки
                                                                                                

            Съгласно чл. 58 КЗОО териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Това задължение е вменено от законодателя поради сериозните икономически и социални последици от тези злополуки. Разбира се, по своя преценка ТП на НОИ може да разследва и други злополуки освен посочените по-горе.
Разследването на трудова злополука трябва да установи причините и обстоятелствата за възникването й, вида на увреждането, както и други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.
За да бъде квалифицирана една злополука като трудова е необходимо внезапното увреждане на здравето да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт на осигуреното лице. Обратно - всяко друго увреждане, независимо от обстоятелствата, при които е възникнало и причинило неработоспособност или смърт на неосигурено за осигурителния риск "трудова злополука и професионална болест" лице - не може да се квалифицира като трудова злополука.
В чл. 4, ал. 1 и 2 КЗОО са посочени лицата, които задължително се осигуряват за трудова злополука и професионална болест. Това са лицата, наети по трудов договор, държавните служители, кадровите военнослужещи, упражняващите трудова дейност като членове на кооперации и получаващи трудово възнаграждение, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Самоосигуряващите се лица (лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, земеделските производители) задължително се осигуряват (изцяло за своя сметка) за осигурените социални рискове "инвалидност поради общо заболяване", "старост" и "смърт". Те могат по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без риска "трудова злополука и професионална болест". В същото време обаче те може да са осигурявани (или е било редно да бъдат осигурявани) за риска "трудова злополука и професионална болест" на друго основание от други осигурители.
След тези предварителни съображения може да се направи изводът, че на поставения въпрос: "следва ли да се разследва злополука, станала със самоосигуряващо се лице" еднозначен отговор не може да се даде. Ако за самоосигуряващото се лице се установи по безспорен начин, че то не е било осигурявано и няма основание или задължение да бъде осигурявано за риска "трудова злополука и професионална болест" от друг осигурител, разследване на злополуката по смисъла на чл. 58, ал. 1 КЗОО може да не се прави. В останалите случаи разследването по посочения член е наложително, за да се установи дали увреждането е във връзка или по повод на дейността на лицето като самоосигуряващо се такова или във връзка или по повод на работата като лице, подлежащо на осигуряване и на друго основание. В тези случаи е възможно инспекцията по труда да предприеме процедура по обявяване съществуването на трудово правоотношение по смисъла на чл. 405а от Кодекса на труда, ако лицето е било наето в нарушение на изискванията на чл. 1, ал. 2 от същия, т. е. - отношенията при предоставянето на работната сила не са били уредени като трудови правоотношения.
По подобен начин следва да се процедира и при злополуки, станали с лица, работещи по договори за изработка, за поръчка, за услуга и други, т. е. по граждански договори. Тези лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 КЗОО (когато получават месечно възнаграждение над определен размер) задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но не и за трудова злополука и професионално заболяване.
В тази връзка може да се използват и подадените данни за осигурените в персоналния регистър на НОИ.
В същото време при злополука с такова лице следва да се провери (съвместно с инспекцията по труда) дали не се прикрива трудово правоотношение. Ето защо при злополука с лица, за които има информация, че полагат труд без трудово правоотношение, разследване по смисъла на чл. 58, ал. 1 КЗОО се прави по преценка на ТП на НОИ за конкретния случай.
За злополука, станала с лице, за което няма данни, че е осигурявано, както и данни за наличието на сключен писмен трудов договор е наложително да се извърши разследване съвместно с инспекцията по труда, тъй като трудово правоотношение може да е възникнало и без да е сключен писмен трудов договор, когато работодателят е приел на работа лицето и то е започнало да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудово правоотношение се установява с всички доказателствени средства (чл. 62, ал. 2 от Кодекса на труда), от което следва задължението на работодателя да осигурява лицето. Когато злополуката е станала на работно място в предприятие, където се полага наемен труд, разследването е задължително.
В заключение, следва да се отчете, че в изпълнение на изискването на чл. 66, т. 2 КЗОО този вид злополуки се съобщават незабавно. Информация за тях постъпва и от други източници (медии, органи на изпълнителната власт и т. н.), преди да са събрани данни за пострадалите лица. В повечето от тези случаи местата на злополуките се посещават незабавно, съвместно с другите компетентни органи, за да се предотврати укриване на данни или друга информация, необходима на ТП на НОИ, за да се произнесе за характера на злополуката. Това означава, че в тези случаи разследването вече е в ход и следва резултатите да се оформят в протокол, който е валиден до доказване на противното.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-301 от 14.12.2001 г. относно легализиране документите на учащите в чужбина
                                                                                                

            Във връзка с легализиране на документи за деца, които учат в чужбина, даваме следните указания:
 
I. Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове
От 30.04.2001 г. влиза в сила за нашата страна Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г.), ратифицирана със закон, приет от 38-мо Народно събрание на 25.05.2000 г. (ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.). Конвенцията е съставена в Хага през 1961 г., поради което е известна още като Хагската конвенция. Държавите, които са я ратифицирали, са следните:
Австрия, Австралия, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Барбадос, Бахами, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България, Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Казахстан, Кипър, Китай - само за специалните административни райони Хонг Конг и Макао, Колумбия, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови острови, Мексико, Намибия, Ниуи, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Португалия, Румъния, Руска Федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Свазиленд, Сейнд Кидс, Сейшели, Словения, Суринам, САЩ, Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция, Унгария, Фиджи, Франция, Холандия, Хърватска, Чешка република, Швейцария, Швеция, Южна Африка, Япония.
По смисъла на чл. 1 от тази конвенция всяка договаряща страна освобождава от легализация документите, по отношение на които тя се прилага, изготвени на територията на една от договарящите държави, които се представят на нейната територия. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи - публични актове, изготвени в една от страните, подписали конвенцията, и предназначени за ползване в друга/и от тези страни. Този способ представлява поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение, наречено "Apostille" (апостил). "Apostille" се поставя от компетентен за това орган на държавата, от която произхожда документа. Снабдените с "Apostille" документи се освобождават от всякакви следващи форми на легализация (от други, висшестоящи местни органи или от консулското представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят).
Удостоверението "Apostille" може да бъде съставено на официалния език на органа, който го издава. Заглавието "Apostille" (Convention de La Haye du 5 october 1961)" трябва да бъде на френски език. С вида на удостоверението "Apostille" може да се запознаете от приложението към Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове в "Държавен вестник", бр. 45/2001 г.
Документите, издавани от държавни чуждестранни учебни заведени, като административни документи, попадат под действието на чл. 1, ал. 2, буква "Ь" от Хагската конвенция и се считат за публични актове по смисъла на същата. Те подлежат единствено на формална процедура на удостоверяване с "Apostille".
Документите, издавани от частни чуждестранни учебни заведения, попадат в приложението на чл. 1, ал. 2, буква "d" от конвенцията. Същите подлежат на официална (нотариална) заверка. След снабдяването им с такава, те се считат за публични актове по смисъла на конвенцията и компетентният вътрешен орган на държавата, от която произхожда документа, слага "Apostille", удостоверяващ цитираната по-горе официална заверка.
Дипломатическите и консулските представителства на Република Българи и сключилите съответни договори с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи и на документи, снабдени с "Apostille". При извършване на преводите от дипломатическите и консулските представителства на НРБ под тях се поставя изричната уговорка "за верността на превода, но не и за автентичността на документа".
 
II. Договори и споразумения за правна помощ по граждански дела и документи
На основание чл. 25 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго.
Република България има сключени договори за правна помощ по граждански дела и документи с:
Австрия, Азербайджан, Алжир, Армения, Виетнам, Грузия, Гърция, Испания, Италия, Йемен, Кипър, Китай, Корея, Куба, Монголия, Полша, Румъния, Сирия, СССР (Договорът остава в сила до преразглеждането му по отношение на Руската Федерация. В сила е и по отношение на Беларус, Казахстан, Украйна), Унгария, Франция, Чехословакия, Югославия (в сила по отношение на Хърватния, Босна и Херцеговина, Словения).
Документите, доказващи качеството на учащи и издадени от държавни учебни заведения и нотариалнозаверените в чуждите държави документи на частни учебни заведения от гореизброените държави, не се легализират, но следва да бъдат преведени по указания ред.
 
III. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа
Документи, доказващи качеството на учащи, произхождащи от страни с които нямаме сключени двустранни договори за правна помощ или не са подписали Хагската конвенция, се легализират по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, произхождащи от друга страна, само ако те са заверени от намиращото се в България дипломатическо или консулско представителство на тази страна или от дипломатическото или консулското представителство на страната, поела защитата на нейните интереси в България.
Дипломатическите и консулските представителства на НРБ легализират документи и други книжа, издадени в чужди страни, само ако документите са заверени от Министерството на външните работи на страната, в която се намират представителствата.
Легализации на документи и други книжа, произхождащи от страна, с която НРБ няма дипломатически отношения, се извършват от дипломатическите или консулските представителства на НРБ в трета страна, където има представителство, и на страната, от която произхожда документът. В тези случаи документът се легализира само ако има заверка от чуждото представителство на страната, от която произхожда документът, и от Министерството на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското представителство. В някои случаи Министерството на външните работи легализира направо такива документи и книжа, но само ако те са заверени от министерството на външните работи на страната, от която изхождат. Ако страната е възложила защитата на нейните интереси на друга страна, документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство на тази страна.
Чужди документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на НРБ, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на страната. Министерството на външните работи, дипломатическите и консулските представителства на Република България и сключилите договор с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи на документи от чужд език на български, само ако тези документи са легализирани по горепосочения ред.
Лицата, които извършват преводи въз основа на договори с Министерството на външните работи, отговарят за тяхната достоверност. Дипломатическите и консулските представителства на Република България и сключилите съответни договори с Министерството на външните работи фирми за преводи могат да извършват преводи на частни документи, без тези документи да бъдат предварително заверени. Под тези преводи, извършени от дипломатическите и консулските представителства на НРБ, се поставя изрична уговорка "за верността на преводи, но не и за автентичността на документа".
IV. В някои ТП на НОИ се представят служебни бележки от консулствата ни в чужбина, с които се удостоверява факта на обучението на някои лица в чуждестранни учебни заведения. Подобни бележки не са документ, доказващ качеството на учащите. Той може само да служи като превод на документа, издаден от чуждестранното учебно заведение, който задължително се представя в ТП на НОИ. За възникналия проблем официално бе уведомено Министерство на външните работи, което изрази готовност да даде необходимите указания до всички дипломатически и консулски представителства за преустановяване на практиката по издаването на удостоверения за учащи се в чужбина от консулски длъжностни лица.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№26-00-711 от 04.12.2001 г. относно правото на собственик на ЕООД да сключва сам със себе си трудов договор
                                                                                                

            Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. под.), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 от Търговския закон търговското дружество се представлява, организира и ръководи от управителя по силата на учредителния акт, т. е. той сключва трудовите договори с работниците и служителите в ЕООД.
По горните причини управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си.
В този смисъл е и Писмо № 66-00-30 на Министерството на труда и социалната политика от 15.05.2000 г.
Когато собственик на ЕООД е управител на търговското дружество по силата на учредителния акт, подлежи на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО). Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се разпределят в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 1 от КЗОО (80 на сто за сметка на дружеството и 20 на сто за сметка на осигуреното лице), а за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на дружеството. Вноските се начисляват върху полученото месечно възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи.
В този случай здравноосигурителните вноски се внасят на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи и са за сметка на лицето.
Когато управителите на едноличните търговски дружества са едновременно и собственици на дружествата, не подлежат на осигуряване за фонд "ПКБ".
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№91-01-345 от 29.12. 2001 г.     Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2001 г. и Справка А към годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ                                                                                         

            Приложено, изпращаме Ви Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2001 г. и Справка А към годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. По отношение на определянето на осигурителния доход от самоосигурявящите се лица за 2001 г. да се прилагат указанията на НОИ изх.№ 91-01-5 от 9 януари 2001 г., като имате предвид следното:
1. Самоосигуряващите се лица, които упражняват дейностите, подлежащи на облагане с окончателен годишен /патентен/ данък по реда на глава ХІV от ЗОДФЛ, формират годишния си осигурителен доход вписвайки данните посочени в редове 4,6,8 и 10 от колона 4 "Общ доход от дейността" от Справка А към данъчната декларация по чл.41 от ЗОДФЛ.
Самоосигуряващите се лица, извършващи таксиметрови превози с леки автомобили, обложени с окончателен годишен /патентен/ данък, определят окончателния размер на осигурителния си доход за 2001 г., по избор, по начина посочен в точка 5.5 от Указанията за попълване на Таблица 1.
2. Всички лицата, които подават данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ са длъжни да вписват трите си имена, ЕГН /ЛНЧ/, и ЕИК по БУЛСТАТ /ако имат такъв/ в Справката за окончателния размер на осигурителния доход.
Към данните за декларатора в поле "самоосигурявящ се" лицата, изброени в т.1 от указанията за попълване на Таблица 1 и 2, отбелязват с "Х" отговор "да". В този случай те са длъжни да попълнят таблиците и да се подпишат под тях.
Лицата, които подават данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ, попълнили с "Х" отговор "не" в поле "самоосигуряващ се" нямат задължение да попълват Таблица 1 и 2.
3. Дежурните финансови ревизори и специалистите от НОИ определени да работят в данъчните подразделения са длъжни да съдействат на осигурителите при попълването на справката за окончателния размер на осигурителния доход, съгласно споразумението между НОИ и ГДД от 21 декември 2001 г.
 
Приложение:
1.Справка за окончателния размер на осигурителния доход
2.Справка А към данъчната декларация по чл.41 от ЗОДФЛ
 
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"
№ 91-01-345 от 29 декември 2001 г.
Приложено, изпращаме Ви Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2001 г. и Справка А към годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. По отношение на определянето на осигурителния доход от самоосигурявящите се лица за 2001 г. да се прилагат указанията на НОИ изх.№ 91-01-5 от 9 януари 2001 г., като имате предвид следното:                                                                                       

            1. Самоосигуряващите се лица, които упражняват дейностите, подлежащи на облагане с окончателен годишен /патентен/ данък по реда на глава ХІV от ЗОДФЛ, формират годишния си осигурителен доход вписвайки данните посочени в редове 4,6,8 и 10 от колона 4 "Общ доход от дейността" от Справка А към данъчната декларация по чл.41 от ЗОДФЛ.
Самоосигуряващите се лица, извършващи таксиметрови превози с леки автомобили, обложени с окончателен годишен /патентен/ данък, определят окончателния размер на осигурителния си доход за 2001 г., по избор, по начина посочен в точка 5.5 от Указанията за попълване на Таблица 1.
2. Всички лицата, които подават данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ са длъжни да вписват трите си имена, ЕГН /ЛНЧ/, и ЕИК по БУЛСТАТ /ако имат такъв/ в Справката за окончателния размер на осигурителния доход.
Към данните за декларатора в поле "самоосигурявящ се" лицата, изброени в т.1 от указанията за попълване на Таблица 1 и 2, отбелязват с "Х" отговор "да". В този случай те са длъжни да попълнят таблиците и да се подпишат под тях.
Лицата, които подават данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ, попълнили с "Х" отговор "не" в поле "самоосигуряващ се" нямат задължение да попълват Таблица 1 и 2.
3. Дежурните финансови ревизори и специалистите от НОИ определени да работят в данъчните подразделения са длъжни да съдействат на осигурителите при попълването на справката за окончателния размер на осигурителния доход, съгласно споразумението между НОИ и ГДД от 21 декември 2001 г.
 
 
Приложение:
1.Справка за окончателния размер на осигурителния доход
2.Справка А към данъчната декларация по чл.41 от ЗОДФЛ