Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

 № 91-01-345 от 29 декември 2001 г.

                        Приложено, изпращаме Ви Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2001 г. и Справка А към годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. По отношение на определянето на осигурителния доход от самоосигурявящите се лица за 2001 г. да се прилагат указанията на НОИ изх.№ 91-01-5 от 9 януари 2001 г., като имате предвид следното:

1. Самоосигуряващите се лица, които упражняват дейностите, подлежащи на облагане с окончателен годишен /патентен/ данък по реда на глава ХІV от ЗОДФЛ, формират годишния си осигурителен доход вписвайки данните посочени в редове 4,6,8 и 10 от колона 4 “Общ доход от дейността” от Справка А към данъчната декларация по чл.41 от ЗОДФЛ.

Самоосигуряващите се лица, извършващи таксиметрови превози с леки автомобили, обложени с окончателен годишен /патентен/ данък, определят окончателния размер на осигурителния си доход за 2001 г., по избор,  по начина посочен в точка 5.5 от Указанията за попълване на Таблица 1.

2. Всички лицата, които подават данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ са длъжни да вписват трите си имена, ЕГН /ЛНЧ/, и ЕИК по БУЛСТАТ /ако имат такъв/ в Справката за окончателния размер на осигурителния доход.

Към данните за декларатора в поле “самоосигурявящ се” лицата, изброени в т.1 от указанията за попълване на  Таблица 1 и 2, отбелязват с “Х” отговор “да”. В този случай те са длъжни да попълнят таблиците и да се подпишат под тях.

Лицата, които подават данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ, попълнили с “Х” отговор “не” в поле “самоосигуряващ се“ нямат задължение да попълват Таблица 1 и 2.

3. Дежурните финансови ревизори и специалистите от НОИ определени да работят в данъчните подразделения са длъжни да съдействат на осигурителите при попълването на справката за окончателния размер на осигурителния доход, съгласно споразумението между НОИ и ГДД от 21 декември 2001 г.

Приложение:

1.Справка за окончателния размер на осигурителния доход

2.Справка А към данъчната декларация по чл.41 от ЗОДФЛ

                                                                         РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

                                                                                     ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”

 ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ  И  КРАТКОСРОЧНО СИГУРЯВАНЕ”

Изх. № 91-01-20/22.01.2002 г.

                   ОТНОСНО: Изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите ( ДВ бр. 112/29.12.2001г.)

С Постановление № 290 от 20.12.2001 г.  Министерският съвет прие изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за защита,  рехабилитация и социална интеграция  на инвалидите /ППЗЗРСИИ/, който влиза в сила от 01.01.2002 г.

1. С § 1 на ПМС № 290 от 20.12.2001 г. се изменя  член 1 от ППЗЗРСИИ. Съгласно изменението степента на увреждане на инвалидите се установява с експертно решение.

Степента на увреждане за инвалидите под 16 годишна възраст се установява с експертно решение на:

- Районна експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК)

- Централна експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК)

Степента на увреждане на инвалидите над 16 годишна възраст се установява с  решение на:

- Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК)

- Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК)

2. С § 17 на ПМС № 290 се правят изменения и допълнения в член 40 на ППЗЗРСИИ.

Съгласно изменението на ал. 1 на член 40 от ППЗЗРСИИ, родители (осиновители) на инвалиди до 18–годишна възраст с трайни увреждания имат право на месечна добавка в размер 70 на сто от гарантирания минимален  доход, определен с акт на Министерския съвет.

Гарантираният минимален доход, определен с ПМС № 20/2001 (ДВ, бр. 10/01.03.2001 г.) е 40 лева, считано от 01.03.2001 г.

Съгласно изменението на ал. 2 на родителите (осиновителите), осигурени за всички осигурени социални рискове, на самоосигуряващите се ,  както и на пенсионерите месечната добавка по ал.1 се изплаща за сметка на държавния бюджет.

С изменението на ал. 2 се регламентира правото на самоосигуряващите се лица, осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, да получават месечната добавка за инвалиди с трайни увреждания до навършване на 18-годишна възраст.

Обръщаме Ви внимание, че на неосигурени родители (осиновители), месечните добавки за деца инвалиди се изплащат от фонд “Рехабилитация и социална интеграция”, чрез общинските служби за социално подпомагане. Съгласно изменението на ал. 3 същите се изплащат срещу представяне на молба-декларация по образец и експертно решение на съответните комисии по член 1 от ППЗЗРСИИ.

Освен тези изменения и допълнения, в член 40 се създават следните четири нови алинеи със следното съдържание:

(6) За инвалиди с трайни увреждания до 18–годишна възраст, които получават лична или наследствена пенсия, месечната добавка по чл. 40 се изплаща към пенсията.

Разпоредбата на ал. 6 влиза в сила от 01.01.2002 г. В тази връзка отменяме указанията, дадени в писмо № 91-01-105/17.04.2001 г.- страница 6 последен абзац, и писмо № 91-01-250/05.10.2001 г. – т. 35.

(7) Месечните добавки за деца-инвалиди могат да бъдат поискани най-късно до 3 години, считано от края на месеца, за който се отнасят, и се изплащат на родителя, който полага грижи за детето.

(8) Когато родителите са починали, или са лишени от родителски права, месечните добавки се изплащат на лицата, на които са възложени  правата по настойничеството (попечителството).

(9) Месечните добавки за деца-ивалиди, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), се изплащат на лицата, при които е настанено детето.

Уведомяваме ви, че ЗЗД е публикуван в ДВ бр.48/13.06.2000 г.

Правото за получаване на добавката за деца – инвалиди по ал. 8 и ал. 9 се удостоверява със съдебно решение или удостоверение за настойничество.

За да не се допусне изплащане на месечните добавки едновременно на родителите и на инвалидите до 18-годишна възраст, получаващи лична и наследствена пенсия, всички родители (осиновители), настойници и попечители, които имат право да получават месечните добавки по чл. 40, следва да декларират, че детето-инвалид не получава лична или наследствена пенсия. Родителите (осиновителите), са длъжни да уведомяват писменно в седемдневен срок за настъпилите промени: даване на детето в заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване; смърт; отнемане на родителските права или други промени, водещи до лишаване от правото на месечна добавка. При деклариране на неверни данни, деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс и дължи възстановяване на неправомерно получените суми, заедно с дължимата лихва.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”

№ 91-01-19 от 21 януари 2002 г.

 ОТНОСНО : Прилагането на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г.)

          Законът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ЗИДКЗОО) е обнародван в ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г. На основание § 96 от Преходните и заключителните разпоредби, същият влиза в сила от 01.01.2002 г.

          Във връзка с прилагането на ЗИДКЗОО в частта му относно задължителното пенсионно осигуряване, даваме следните указания:

          1. С § 3, т. 2 се изменя разпоредбата на чл. 4, ал. 2 КЗОО, като придобива следната нова редакция:

          “(2) Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.”.

         Стажът, положен от работниците и служителите, назначени при условията на чл. 114 от Кодекса на труда, след изменението на чл. 4, ал. 2 КЗОО, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, тъй като лицата подлежат на задължително осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Осигурителният стаж се изчислява при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 1 – 5 от Наредбата за пенсиите.

         Осигурителният стаж по чл. 4, ал. 2 КЗОО следва да се вписва в трудовата книжка, на основание чл. 347 от Кодекса на труда или във формуляр обр. УП-3 /уд. обр. 30/ от Номенклатурата на формулярите на НОИ. Задължение за изчисляване на осигурителният стаж имат осигурителите. При приключване на трудовото правоотношение те са длъжни да впишат в трудовата книжка продължителността на осигурителния стаж на лицето, който се зачита при пенсиониране.

         На основание новосъздадения чл. 70а, ал. 1 КЗОО изплатените трудови възнаграждения на работниците и служителите по чл. 4, ал. 2 КЗОО се взимат предвид при формиране на средномесечният осигурителен доход за изчисляване на размера на пенсията. Същите следва да се посочват в образеца за пенсиониране – обр. УП-2, който за целия период по чл. 4, ал. 2 КЗОО, следва да се издава помесечно, с оглед отчитане на прекъсванията в базисния период. В тези случаи се изчислява индивидуален коефициент с прекъсване, с програмен продукт “IKPNOW”.

         2. С § 5 се изменя чл. 6 КЗОО, регламентиращ размерът на осигурителните вноски и доходът върху, който се дължат. На основание изменената ал. 2:

         “(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

         1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;

         2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица.”

         Размерът на максималния и минималния размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и от който се изчислява размерът на пенсията се определят ежегодно със Закона за Бюджета на държавното обществено осигуряване. Максималният и минималният размер на месечния осигурителен доход за 2002 г. ще бъде определен със закон за изменение на ЗБДОО за 2002 г.

         3. С § 8 изцяло е изменен чл. 9 КЗОО, който регламентира времето, което се зачита за осигурителен стаж.

         Съгласно ал. 1 и 2 от същия:

         “(1) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5, а за самоосигуряващите се лица - времето, за което са внесени осигурителни вноски. Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са били осигурени само за трудова злополука и професионална болест.

         (2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:

         1.    на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;

         2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

         3.   на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

         4.   през което лицето е получавало обезщетение за безработица.”

        Периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане по ал. 2, т. 2 се зачитат за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за времето след 31.12.2002 г. До тази дата за посочените периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии”, на основание § 87, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДКЗОО.

         На основание ал. 3:

         “(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:

         1.  през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

         2.  през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

         3.  през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение;

         4.  през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;

         5.  през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски са в съотношението по чл. 6, ал. 3.”

         Във всяка от посочените разпоредби поотделно е посочен осигурителният доход, както и за чия сметка са осигурителните вноски.

         Разпоредбите на т. 1 и 2 се отнасят за периоди на незаконно недопускане или отстраняване от работа и за уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, които обхващат време след 31.12.2001 г. Когато посочените периоди обхващат време преди 01.01.2002 г. се прилагат разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 4 и 5 КЗОО и чл. 46, ал. 4 НП, в редакциите им към 31.12.2001 г.

          Когато в периода на незаконното недопускане или отстраняване от работа, както и при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи лицето не е осигурено на друго основание, доходът, от който се изчислява размера на пенсията се формира от последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, върху което са внесени или се дължат осигурителни вноски. Ако лицето е било осигурявано на друго основание и осигурителният доход при втория осигурител е по-малък от последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, осигурителните вноски се дължат, както върху получаваното възнаграждение от втория осигурител, така и върху разликата между последното брутното трудово възнаграждение преди уволнението и дохода, получен от втория осигурител. Тъй като при изчисляване на размера на пенсията се взима предвид целия доход върху, който са внесени или се дължат осигурителни вноски, се налага удостоверение обр. УП-2 да издават и двамата осигурители. В случай, че осигурителният доход на лицето при втория осигурител е по-висок от последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, размера на пенсията се изчислява само от него и съответно уд. обр. УП-2 се изготвя само от втория осигурител.

          В случаите по т. 3 осигурителният доход, от който се изчислява размера на пенсията се формира от последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението на лицето, а в случаите по т. 4 и 5 от изплатеното обезщетение, върху което се дължат осигурителните вноски.

          На основание ал. 4:

          “(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 - 4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.”

         При определяне на категорията труд следва да се има предвид категорията труд за длъжността, която лицето е заемало преди освобождаването от работа, като се отчита промяната в категорията труд, след влизането в сила на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

         В случаите по ал. 3, точки 1 и 2, когато в периода на незаконното недопускане или отстраняване от работа, както и при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи лицето е работило на друго място при условията на първа или втора категория труд, осигурителният стаж се зачита от по-благоприятната категория.

         На основание ал. 5 осигурителните вноски за времето по ал. 3 са в размерите за фонд “Пенсии” и за задължителното допълнително пенсионно осигуряване.

         С ал. 6 и 7 на чл. 9 КЗОО е регламентирано зачитането на стажа на родителите (осиновителите) и съпругите (съпрузите), които са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ; стажът, включващ периодите на наборна военна служба или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработещата майка е гледала дете до 3-годишна възраст, както следва:

         “(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия.  При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.

         (7) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст.  За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.”

         Съгласно чл. 22 от Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба (ЗЗВЗАС), Комисията по алтернативната служба към Министерството на труда и социалната политика издава на гражданите, изпълняващи мирновременна алтернативна служба документ, удостоверяващ изпълнението й. Същият служи за зачитането на осигурителен стаж.

         По силата на новосъздадените ал. 8, 9 и 10 на чл. 9 КЗОО:

         “(8) Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по- благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:

         1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;

         2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

         3.  са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.

         (9) Осигурителен стаж по ал. 8 се зачита на държавните служители, когато са упражнявали някои от дейностите по същата алинея, при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител.

         (10) Осигурителният стаж по ал. 8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68.”

         Посочените разпоредби се прилагат при отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст (§ 3, § 4, § 5, ал. 3 от ПЗР на КЗОО и чл. 69 КЗОО) с начална дата след 31.12.2001 г., и стаж, положен по т. 1, 2 и 3 на ал. 8 след 31.12.2001 г. Стажът по ал. 8 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не се взима предвид при определяне на размера й по чл. 70, ал. 1 КЗОО. За лицата по  § 3 от ПЗР на КЗОО и чл. 69 КЗОО този стаж следва да бъде положен преди уволнението.

         В случаите по ал. 8, когато лицата са работили при условията на първа или втора категория труд, осигурителният стаж се зачита по следния начин:

         - когато по основния трудов договор лицата са работили при условията на първа или втора категория труд, осигурителният стаж се зачита от тази категория, без да се взима предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 8. Тази разпоредба се прилага, само когато осигурителният стаж е от трета категория.

         - когато по допълнителния или втория трудов договор лицата са работили при условията на първа или втора категория труд, не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време, осигурителният стаж се зачита от тази категория, на основание чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. В този случай също не се прилага разпоредбата на ал. 8 на чл. 9 КЗОО.

         - когато по допълнителния или втория трудов договор лицата са работили при условията на първа или втора категория труд по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време, осигурителният стаж се зачита в съотношение 4 години за 5 години, като се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КЗОО.

         В съотношение 4 години за 5 години от трета категория труд се зачита и стажа на държавните служители, когато са изпълнявали дейностите по чл. 9, ал. 8, т. 1-3 КЗОО.

         4. С направените с § 14 ЗИДКЗОО изменения в чл. 16, ал. 1 КЗОО е конкретизиран кръга на лицата, които имат право да обжалват решенията на органите на експертизата – “освидетелстваните, осигурителите, Националния осигурителен институт и органите на медицинската експертиза на работоспособността”.

         5. С направените с § 14, т. 3 ЗИДКЗОО изменения в чл. 16, ал. 1,    т. 4 КЗОО, след 31.12.2001 г. решенията на НЕЛК се обжалват само пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.

         6. С § 46 в чл. 70 КЗОО се създава нова ал. 8 със следното съдържание:

         “(8) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.”

         7. С § 47 е създаден нов чл. 70а в КЗОО, относно дохода, от който се изчислява пенсията:

         “(1) Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5, а за самоосигуряващите се лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.”

         С посочената разпоредба средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява размера на пенсията на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 КЗОО може да се определя и от възнаграждението или осигурителния доход, за който са дължими, но не са внесени осигурителни вноски. До настоящият момент подобна разпоредба съществуваше само в чл. 46, ал. 7 НП.

          За самоосигуряващите се лица средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява размерът на пенсията винаги се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

         Съгласно ал. 2 на чл. 70а КЗОО:

         “(2) При определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид дохода за времето:

         1.  на наборна или алтернативна служба;

         2. на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение;

         3.  на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;

         4. на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски;

         5.  след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;

          6. след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;

          7. през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.”

          Посочената разпоредба е идентична с разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1- 7 НП, като само в т. 1 освен времето на наборната венна служба е включено и времето на алтернативната служба по ЗЗВЗАС.

         На основание ал. 3 на чл. 70а КЗОО:

         “(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се вземат предвид:

          1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя - полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;

          2.  за времето на отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване - доходът, от който е изчислено обезщетението;

          3.  за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, или на законна стачка - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.”

          Разпоредбата на т. 2 се прилага след 31.12.2002 г.

          За времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г. се прилага разпоредбата на § 87, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗОО, съгласно която:

         “(3) При отпускане на пенсии, ако е включен период от 1 януари  2000 г. до 31 декември 2002 г., през който лицата са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски.”

          За времето преди 01.01.2000 г., когато лицата са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане се взема предвид дохода, от който е изчислено обещението, съгласно действащите разпоредби при ползването на отпуска.

          С разпоредбата на ал. 4 на чл. 70а КЗОО категорично е регламентирано, че при определяне на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КЗОО, не се включват начислени, но неизплатени възнаграждения.

          8. С § 48 е заличено второто изречение в чл. 73, ал. 3 КЗОО. След промяната на разпоредбата отпада привилегията за лицата, навършили възрастта по чл. 68 КЗОО, когато се преосвидетелстват по тяхно искане, пенсията им да не се намалява или прекратява.

         Разпоредбата се прилага при преосвидетелстване на лицата след 31.12.2001 г.

          9. С § 49 в чл. 74 КЗОО се създава нова ал. 2, със следния текст :

          “(2) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж.”

         С новосъздадената ал. 2 е дадено право на лицата инвалиди по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа да придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж, придобит до датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението.

          Пенсиите на  лицата, които са инвалидизирани преди 01.01.2002 г. и отговарят на условията на чл. 74, ал. 2 КЗОО към тази дата, се отпускат от 01.01.2002 г., ако заявленията с необходимите документи са подадени в 6-месечен срок от тази дата. За тези лица индивидуалният коефицент се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 КЗОО за дохода до 01.01.2002 г.

         10. С направеното с § 51 ЗИДКЗОО изменение, чл. 77 КЗОО придобива следната редакция:

          “Чл. 77. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на инвалидизирането, а за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа - до датата на заявлението по чл. 94.”

          11. С § 53, чл. 80, ал. 2 КЗОО е изменена така:

          “(2) Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.”

          Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2 КЗОО до изменението му със ЗИДКЗОО, родител с отпусната лична пенсия нямаше право на наследствена пенсия. Не беше уреден нормативно въпросът със спирането на личната пенсия с оглед получаването на по-благоприятната по размер наследствена пенсия.

         След  изменението на разпоредбата на чл. 80, ал. 2 КЗОО правото на преценка на по-благоприятната по размер пенсия е уредено в чл. 101 КЗОО.

          12. С § 56 изцяло е изменена разпоредбата на ал. 1 на чл. 89 КЗОО:

          “(1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца.

         Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.”

          Новата разпоредба на чл. 89, ал. 1 КЗОО се прилага за всички заявления, подадени след 31.12.2001г., независимо дали лицата са навършили 70-годишна възраст преди или след тази дата.

          13. С § 57 е изменена разпоредбата на чл. 94 КЗОО, съгласно която:

          “Чл. 94 Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.”

         Изменената разпоредба се прилага при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено заявление след 31.12.2001 г. Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, когато осигуряването е прекратено преди тази дата и заявлението е подадено в 6-месечен срок. Когато осигуряването е прекратено след датата на придобиване на правото, 6-месечният срок се следи от датата на прекратяване на осигуряването. Във всички случаи, когато заявлението е подадено след 6-месечния срок от датата на придобиване на правото или от прекратяване на осигуряването, пенсията се отпуска от датата на заявлението.

         Ако лице е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2001 г., подало е заявление за пенсиониране през 2002 г. в 6-месечен срок от датата на придобиване на правото, но не е прекратило осигуряването си, същото няма право на пенсия, на основание изменената разпоредба на чл. 94 КЗОО. Ако в този случай осигуряването е прекратено след датата на придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на прекратяване на осигуряването, независимо дали то е през 2001 г. или 2002 г., ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след изтичане на 6-месечният срок, пенсията се отпуска от датата на заявлението.

          При пенсиите за осигурителен стаж и възраст продължава да се прилага принципа за придобито еднократно право на пенсия. След като лицето е придобило право на пенсия се наблюдава само, дали е изпълнено условието за прекратяване на осигуряването след датата на придобиване на правото.

         Ако след датата на придобиване на правото лицата имат повече от едно уволнение, 6-месечният срок по чл. 94 КЗОО се следи от датата на първото уволнение. В случай, че лице е подало заявление за пенсиониране в 6-месечен срок от датата на прекратяване на осигуряването, пенсията се отпуска от тази дата независимо, че междувременно е започнало да работи. Когато заявлението е подадено след 6-месечният срок от прекратяване на осигуряването пенсията се отпуска от датата на заявлението.

          Във връзка с въведеното условие за “прекратяване на осигуряването” следва да имате предвид, че прекратяване на осигуряването на лицата, осигурени по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КЗОО с оглед отпускане на пенсия се извършва с декларация на лицето, подадена в РУСО. В нея декларира основанието за прекратяване на осигуряването и датата на прекратяване. За прекратяване на осигуряването на лицата, осигурени по чл. 4, ал. 3, т. 5 КЗОО следва да се счита датата на изтичане на срока на договора. Указания по този въпрос са дадени с писмо № ГУ-05-4/08.01.1996 г. на ГУСО.

          Пример 1: Лице придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.03.2001 г. Осигуряването му е прекратено на 26.10.2001г. На 01.12.2001 г. отново започва да работи и към настоящия момент няма прекратяване на осигуряване. На 22.04.2002 г. подава заявление за пенсиониране. Пенсията се отпуска от 26.10.2001 г., тъй като заявлението е подадено в 6-месечен срок от датата на уволнението.

          Пример 2: Лице придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.03.2001 г. Осигуряването му е прекратено на 26.10.2001г. На 01.12.2001 г. отново започва да работи и към настоящия момент няма прекратяване на осигуряване. На 15.05.2002 г. подава заявление за пенсиониране. Пенсията се отпуска от 15.05.2002 г. без да се преценява право на пенсия спрямо изискванията за 2002 г.

          Пример 3: Лице придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.03.2002 г. Има прекратено осигуряване на 31.03.2002 г. Започва отново да работи от 01.04.2002 г. и е освободен от работа на 26.08.2002 г. Заявлението за пенсиониране е подадено на 03.09.2002 г. Пенсията се отпуска от 31.03.2002 г., тъй като към тази дата за първи път са изпълнени едновременно всички законови изисквания и заявлението е подадено в 6-месечен срок. Второто уволнение не се взима предвид при определяне на началната дата на пенсията.

          Пример 4: Лице придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.03.2002 г. Има прекратено осигуряване на 31.03.2002 г. Започва отново да работи от 01.04.2002г. и е освободен от работа на 26.10.2002 г. Заявлението за пенсиониране е подадено на 02.02.2003 г. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, тъй като е пропуснат 6-месечният срок от първата датата, към която едновременно са изпълнени всички условия за пенсиониране – придобито право на пенсия и прекратено осигуряване. Второто уволнение не се взима предвид при определяне на началната дата на пенсията.

          Пример 5: Лице е освободено от работа на 01.04.2000 г. Придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.10.2001г. Постъпва на работа от  01.12.2001 г.  и е освободено от работа на 31.12.2002 г. От 01.02.2003 г. отново започва да работи и към датата на заявлението - 01.03.2003 г., няма прекратяване на осигуряването. Пенсията се отпуска от 31.12.2002 г., тъй като заявлението е подадено в 6-месечен срок от датата, към която едновременно са изпълнени всички условия за пенсиониране – придобито право на пенсия и прекратено осигуряване след това.

          Пример 6: Лице е освободено от работа на 01.04.2000 г. Придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.10.2001г. Постъпва на работа от  01.12.2001 г. и към датата на заявлението - 01.03.2003 г., няма прекратяване на осигуряването. Лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй  като след датата на придобиване на правото няма прекратяване на осигуряването.

          14. С § 58 в чл. 101 КЗОО е създадена нова ал. 6 със следния текст:

          “(6) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.”

          Посоченото изменение е във връзка с новата разпоредба на чл. 80, ал. 2 КЗОО.

          Досегашната ал. 6 на чл. 101 КЗОО, става ал. 7.

          15. С § 59 е изменено изречение първо на чл. 102, ал. 1 КЗОО. Разпоредбата на ал. 1 добива следната редакция:

          “Чл. 102 Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.”

          Новата разпоредба предвижда пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест също да могат да се преизчисляват при представяне на осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. Пенсиите се преизчисчисляват по реда на чл. 75, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 КЗОО.

          16. С направеното с § 60 ЗИДКЗОО допълнение в чл. 104, ал. 2 КЗОО е уточнено, че превръщането на стажа по реда на чл. 104, ал. 2 – 7 КЗОО се извършва само при отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст.

          17. С § 79 в § 5, ал. 2 от ПЗР на КЗОО числото “0,5” е заменено с “0,3”. Във връзка с направеното изменение намалението на пенсията на учителите до навършване на възрастта по чл. 68 КЗОО, е определено в размер на 0,3 на сто за всеки месец, недостигащ на лицата до навършване на съответната възраст.

          На основание § 89 от ПЗР на ЗИДКЗОО пенсиите на учителите, изплащани от Учителския пенсионен фонд и отпуснати до 31.12.2001 г.,  се преизчисляват по реда на § 5, ал. 2, считано от 01.01.2002 г. Указания по прилагането на тази разпоредба са ви дадени с писмо № 91-01-8/07.01.2002 г.

          18. С § 81, т. 2 в § 6 от ПЗР на КЗОО се създава нова ал. 6, със следното съдържание:

          “(6) До 31 декември 2003 г. включително размерът на получаваните една или повече от една пенсии, без добавките към тях, за лицата по чл. 69, ал. 3 не може да надвишава петкратния размер на социалната пенсия за старост.”

          Разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на КЗОО се отнася за лицата по чл. 69, ал. 3 КЗОО, независимо от вида на пенсиите, както и от основанието за получаването им.

          Указания по прилагането на тази разпоредба са ви дадени с писмо № 91-01-8/07.01.2002 г.

         Следва да имате предвид, че при изчисляване на добавки по чл. 84 КЗОО от пенсиите на лицата по чл. 69, ал. 3 КЗОО, същите се определят от ограничения размер по § 6, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, на основание  ал. 2 от същия.

         19. С разпоредбата на § 95 от ПЗР на ЗИДКЗОО е дадена възможност до 31 март 2002 г. отпускането и изплащането на пенсиите да се извършва срещу представяне от лицата на паспорти, издадени по реда на отменения Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България. След тази дата отпускането и изплащането на пенсиите ще се извършва само срещу представяне на документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност.

         20. С § 50, 52, 54 и 55 на ЗИДКЗОО, навсякъде в кодекса думите “лицата с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто” са заменени с “лица с намалена работоспособност от 50 до 70.99 на сто”

 Р Е П У Б Л И К А     Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ

№ 91-01-34 от 30 януари 2002 г.

ОТНОСНО: Внасянето на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и изплащане на парични обезщетения и помощи във връзка с направените изменения и допълнения на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), в сила от 1 януари 2002 г.

         Във връзка с прилагане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 1 от 2002 г.), в сила от 1 януари 2002 г., Ви уведомяваме следното:

І. Осигурителни вноски

1. От 1 януари 2002 г. към фондовете на ДОО се включва фонд "Безработица". Във връзка с това в КЗОО думите "фонд "Професионална квалификация и безработица" навсякъде се заличават.

От тази дата държавното обществено осигуряване, освен задължителното осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, и допълнително задължително пенсионно осигуряване включва и осигуряване за риска "безработица".

Съгласно § 84 от Преходните и заключителни разпоредби  на Закона за изменение и допълнение на КЗОО (ПЗР на ЗИД на КЗОО), вземанията и задълженията за изплащане на обезщетенията и помощи за безработица и за надвнесени осигурителни вноски на фонд “Професионална квалификация и безработица” преминават към фонд “Безработица”.

До 31 декември 2003 г. включително, отпускането и изплащането на обезщетенията за безработица продължава да се извършва от Агенцията по заетостта. Отпуснатите към 31 декември 2001 г. парични обезщетения и помощи за безработица се изплащат в размерите и сроковете, предвидени в отменените глава четвърта, раздел ІІІ от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

2. Точка 4 на чл. 4, ал. 1 се изменя така:

"4. Членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждения в кооперацията. Членовете на кооперации, работещи без трудово правоотношение в кооперацията, не се осигуряват за безработица."

С тази промяна се уточнява, че членовете кооператори, работещи без трудово правоотношение в тях се осигуряват за всички осигурени социални рискове, без безработица.

На основание ал. 3 на § 84 от ПЗР на ЗИД на КЗОО, осигуряването за безработица на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС на РБ), държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и лицата по    § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълне-ние на наказанията (ПЗР на ЗИН), ще започне от 1 януари 2003 г.

От 1 януари 2002 г., следователите и помощник следователите по Закона за съдебната власт, като лица осигурени за всички осигурени социални рискове внасят вноски и за фонд “Безработица”.

Чл. 4, ал. 2 от КЗОО придобива следната редакция:

"Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест". От 1 януари 2002 г., осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и фонд “Трудова злополука и професионална болест” се внасят независимо от размера на полученото месечно възнаграждение. Осигурителният стаж на осигурените за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест се удостоверява с формуляр обр. УП-3 от Номенклатурата на формулярите на НОИ или в трудовата книжка на лицето.

До 31 декември 2001 г. работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не-повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец се осигуряват само за трудова злополука и професионална болест, ако при всеки от работодателите са получили възнаграждение, не по-голямо от една минимална работна заплата. Времето, за което са внесени вноските не се зачита за осигурителен стаж.

Ал. 4 на чл. 4 от КЗОО придобива следната редакция:

“Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.” Това означава, че самоосигу-ряващите се лица не внасят вноски във фонд “Безработица”.

3. Новата ал. 7 на чл. 5 задължава осигурителите преди да внесат в съда искане за ликвидация, сливане, вливане, отделяне, разделяне или преобразуване да уведомяват съответното ТП на НОИ, където са регистрирани. След уведомяването ТП на НОИ издава удостоверение по образец, което служи като доказателство за разглеж-дане на искането на дружеството от съда. До утвърждаването на образец на формуляр, уведомленията (свободен текст) да се приемат от районните управления в два екземпляра, да им се поставя входящ номер и печат. Единият екземпляр се връща на осигурителя, а другият се съхранява в районното управление. На тези осигурителите се извършат ревизии от контролните органи на ТП на НОИ.

Създава се нова ал. 8 на чл. 5, с която осигурителите се задължават при откриване на банкова сметка, в левове или във валута, да декларират това обстоятелство в 7-дневен срок от откриването на сметката. За целта се подава декларация по образец, който предстои да бъде утвърден. Осигурителите декларират новооткритите си банкови сметки за периода след 1 януари 2002 г. Декларирането на откритите банкови сметки, преди тази дата, се извършва на основание чл. 108, ал. 1, т. 4 от КЗОО. При предприемане на мерки за принудителното събиране на сумите по влезли в сила разпореждания по ревизионни актове, запори следва да се налагат върху всички декларирани сметки на длъжниците в лева и валута. 

4. В чл. 6 от КЗОО са обединени текстовете за осигурител-ния доход и осигурителните вноски.

В ал. 2 е регламентирано, че минималният и максималният месечен размер на осигурителния доход се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Следва да се има предвид, че минималният осигурителен доход се отнася за самооси-гуряващите се лица, а максималният осигурителен доход - за всички осигурени лица.

В чл. 6, ал. 3 от КЗОО изрично е посочено, че осигурителните вноски за работниците и служителите, за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи трудови възнаграждения като членове на кооперации се дължат върху получените брутни месечни възнагражения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. С промяната се уточнява, че освен осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест" и осигурителните вноски за фонд "Безработица" са дължими само, когато месечните възнаграждения на осигурените лица са изплатени. Това се отнася и за дължимите осигурителни вноски за фонд “ПКБ” за периодите преди 1 януари 2002 г.

Съгласно чл. 6, ал. 4 осигурителните вноски на изпълнителите по договори за управление и контрол и на полагащите труд без трудово правоотношение се дължат върху получените възнаграждения, след намаляването с нормативно признатите разходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и се разпределят между осигурителя и осигурения в съотношението 75:25 за 2002г.

Следва да се има предвид, че съгласно промяната на чл. 22, ал. 1, буква “д” от ЗОДФЛ, в сила от 1 януари 2002 г., облагаемият доход, получен от дейностите управление и контрол, участие в конт-ролни органи на предприятия и юридически лица с нестопанска цел, се намаляват с 10 на сто нормативно признати разходи. Осигурителните вноски за посочените лица за доходите им, получени след 1 януари 2002 г., се начисляват върху брутното възнаграждение, намалено с 10 на сто и когато се отнасят за период преди 2002 г.

Осигурителните вноски за държавните служители, кадро-вите военнослужещи по ЗОВС на РБ, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по ЗМВР и лицата по § 19 от ПЗР на ЗИН са за сметка на държавния бюджет и се дължат върху получените месечни брутни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

В чл. 6, ал. 7 е пояснено, че осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят през годината авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

Земеделските производители внасят вноските си авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния размер на осигурителния доход и максималния му размер.

До 31 декември 2005г. осигурителните вноски за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност са върху осигурителен доход, който не е по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход.

Съгласно чл.6, ал.8 от КЗОО окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната календарна година въз основа на доходите, декларирани в годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ и не може да бъде по малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии". При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2002 г., самоосигуряващите се, родени след 31 декември 1959 г. дължат осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от КЗОО за лицата, които получават доходи на различни основания се внасят осигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи, ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход в следния ред:

а) доходи по трудови и/или служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член кооператори;

б) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и земеделски производители;

в) доходи за работа без трудово правоотношение.

С ал. 11 на чл. 6 от КЗОО е конкретизиран начинът, по който се внасят осигурителните вноски за ДОО върху сумите, изплатени от средствата за социални разходи. Те се внасят в размера за фонд "Пенсии" и в зависимост от категорията труд, при условията на които е положен труда, както следва:

- на осигурените по чл. 4, ал. 1 вноските се внасят в съотно-шението по ал. 3 ( за 2002 г. - 75:25 );

- за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговско дружество и членовете кооператори, работещи без трудово правоотношение вноските се начисляват върху получените средства от социалните разходи, без да се приспадат нормативно признатите разходи и по посоченото съотношение;

- вноските за държавните служители, кадровите военнослу-жещи по ЗОВС на РБ, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по ЗМВР и лицата по § 19 от ПЗР на ЗИН са за сметка на държавния бюджет.

5. С чл. 7, ал. 7 осигурителите се задължават да внасят осигурителните  вноски, отнасящи се за различните месеци с платежни нареждания поотделно за всеки месец.

Отделни платежни нареждания се попълват и в случаите, в които са изплатени суми, отнасящи се за минали периоди.

Съгласно промяната на ал. 8 на чл. 7, осигурителите следва да представят платежни нареждания и декларация за внесени осигурителни вноски не само при теглене на суми за изплащане на трудови възнаграждения, а и при теглене на суми за парични обезщетения.

6. В чл. 9 подробно са уредени периодите, които се зачитат за осигурителен стаж. Съгласно ал. 1 за осигурителен стаж се зачита времето, за коета са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 и за лицата, работещи без трудови правоотношения. За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски. Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са били осигурени само за трудова злополука и професионална болест за периода до 31 декември 2001 г.

За осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски се зачита времето:

1.                на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;

2.                на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане. Съгласно § 87 от ПЗР на КЗОО върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за осигурителен стаж вноски за фонд "Пенсии" се внасят върху паричното обезщетение до 31 декември 2002 г. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. Лицата, които се осигуряват само за своя сметка внасят осигурителните вноски в същия размер. Върху паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане не се внасят вноски за допълнително задължи-телно пенсионно осигуряване. За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2002 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение, върху което са дължими или внесени осигурителни вноски;

3.                на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4.                през което лицето получава обезщетение за безработица.

Върху изплатените обезщетения за безработица, отнасящи се за периода след 1 януари 2002 г. не се дължат осигурителни вноски. В случаите, когато са изплатени обезщетения за безработица след 1 януари 2002 г., отнасящи се за времето преди тази дата, се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии”.

За осигурителен стаж с осигурителни вноски изцяло за сметка на работодателя се зачита времето:

1.                през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа;

2.                през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.

За тези периоди осигурителни вноски се внасят за цялото време, през което лицата не са работили. В случаите, когато лицето не е било осигурявано, вноските са за сметка на осигурителя и се внасят в размера за фонд "Пенсии" в зависимост от категорията на полагания труд върху последното брутно възнаграждение. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. В тези случаи осигурителния стаж се зачита от категорията труд преди времето, в което лицата са били без работа, ако това е по-благоприятно за тях. За тези периоди от 1 януари 2002 г. се дължат вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуря-ване (ДЗПО). Вноските за професионален и универсален пенсионен фонд са изцяло за сметка на работодателя.

3. през което трудоустроеното лице не е работило, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителят съобразно предписанията на здравните органи. За този период се внасят осигури-телни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезще-ение в размера, определен да фонд “Пенсии” в зависимост от катего-рията на труда. Осигурителният стаж се зачита от категорията труд, по която лицето е работило, ако това е по-благоприятно за него. За този период се внасят вноски за ДЗПО. Вноските за професионален и универсален пенсионен фонд са изцяло за сметка на работодателя.

За осигурителен стаж с осигурителни вноски за сметка на работодателя и осигуреното лице се зачита времето:

1. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Осигурителните вноски за този период се внасят в размерите за трета категория труд  върху полученото обезщетение. Вноските се внасят във фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). За работниците и служителите осигурителните вноски са в съотношението по чл. 6, ал. 3 (75:25 - за 2002 г.). 

За осигурителен стаж с осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет се зачита времето:

1. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това и не е бил привлечен като обвиняем или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание "лишаване от свобода" е признато по съответния ред за неоснователно наложено, поради това, че не е извършил деянието или, че извършеното деяние не съставлява престъпление. Вноските се изчисляват върху последното брутно трудово възнаграждение и са в размерите за фонд "Пенсии" за съответната категория труд. За този период се внасят вноски и за ДЗПО.

2. през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;

3. за наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработещата майка е гледала дете до 3-годишна възраст.

Осигурителните вноски за периодите по точки 2 и 3 се внасят в размерите за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

С разпоредбата на ал. 8 на чл. 9 се дава възможност да се зачита повече осигурителен стаж на лицата, които са работили при пълно работно време и по допълнителни трудови правоотношения или са били самоосигуряващи се. Съгласно посочената разпоредба зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение четири години за пет години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и едновременно:

1.    по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;

2.    са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

3.    са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.

За държавните служители осигурителен стаж по този ред се зачита, когато са спазени разпоредбите на закона за държавния служител.

Този осигурителен стаж се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КЗОО и не влияе върху размера на пенсията.

Когато осигуреното лице работи по две или повече трудови правоотношения и първият му работодател е внесъл за него осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход, по другите правоотношения осигурителни вноски не се дължат. При тези работодатели осигурителният стаж на лицето, с оглед придобиването на права по чл. 9, ал. 8 от КЗОО, следва да се впише в трудовата книжка или на лицето да се издаде удостоверение обр. 30 (УП-3).

Когато осигуреният работи по трудово правоотношение, едновременно с това е и самоосигуряващ се и осигурителните му вноски по трудовото правоотношение са внесени върху максималния осигурителен доход, осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице не се дължат. С оглед придобиването на права по чл. 9, ал. 8 от КЗОО, осигурителните книжки на такива лица следва да се заверяват, като се заверява само осигурителен стаж. Това се извършва след ревизия по приходите и разходите на ДОО и се установи, че самоосигуряващите се са извършвали дейност като такива.

7. В чл. 10 е конкретизиран периода на осигуряването за всички осигурени лица.

"чл. 10. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й".

8. Във връзка с промяната на чл. 1 от КЗОО, в чл. 11 се създава нова т. 3, съгласно която лицата осигурени за всички осигурени социални рискове имат право на парични обезщетения за безработица. До 31 декември 2003 г. включително паричните обезщетение за безра-ботица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобно-вяват и възстановяват с решение на ръководителя на териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

В чл. 11 се създава нова алинея 3, която урежда отпус-кането на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основание за отпускане на пенсия на осигуреното лице. Тази помощ е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено по реда на чл. 41.

Право на помощта по ал. 3 имат лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, както и осигурените за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, на които е направен отказ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, когато не са изпълнени условията на чл. 72 и чл. 74 от КЗОО. Такава помощ може да се отпусне само веднъж, считано от датата на инвалидизирането.

Помощта се изплаща чрез осигурителите, а за самоосигуряващите се лица, за които осигурителните плащания се извършват чрез ТП на НОИ - чрез съответното поделение, след представяне на следните документи:

-                    експертно решение на ТЕЛК;

-                    разпореждане за отказ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

-                    декларация от лицето, че не му е изплащана помощ на това основание.

Помощта е в размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност за 60 работни дни и се определя по реда на чл. 41 от КЗОО за период от 6 календарни месеца, предхождащи датата на инвалидизирането. Тази помощ се изплаща наведнъж за цялото време и върху нея не се дължат осигурителни вноски.

9. Осигурените по чл. 4, ал. 2 имат правата по чл. 12 и чл. 13 от КЗОО. Независимо, че ползват правата по посочените разпоредби, помощта при смърт на осигуреното лице се изплаща само на едно основание и тя е в размер на две минимални работни заплати общо за всички наследници.

10. В ал. 2 на чл. 11, 12 и 13 се уточнява, че размера на помощта при смърт на осигуреното лице е две минимални работни заплати общо за всички наследници.

11. В чл. 157 от КЗОО е създена нова ал. 5, която определя обхвата на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Съгласно тази разпоредба вноски за ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на:

-                    чл. 9, ал. 6 - времето, през което родител, осиновител или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;

-                    чл. 9, ал. 7 - периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 - годишна възраст;

-                    § 9, ал. 2 и ал. 3 – “откупения” осигурителен стаж за времето на обучение във висше или полувисше учебно заведение.

-                    вноски за ДЗПО не се дължат и върху паричните обезщетения за временна неработоспособност  или за бременност и раждане, съгласно § 87 от ПЗР на ЗИД на КЗОО.

12. От 1 януари 2002 г. се отменят § 10 и § 11 от ПЗР на КЗОО. Сумите по разпореждания, издадените на основание на отменените § 10 и § 11, се дължат за периода до 31 декември 2001 г. След 1 януари 2002 г., се издават разпореждания само за суми, отнася-щи се за периода преди 1 януари 2002 г.

ІІ. Изплащане на парични обезщетения

1. С § 33 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО е направено допълнение на чл. 40, ал. 3, която придобива следното съдържание: "Паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения".

С тази промяна се създава основание осигурителите да теглят суми за парични обезщетения, месечни добавки за деца и помощи само   веднъж в календарния месец при окончателното изплащане на трудовите възнаграждения, след като са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО, за здравно осигуряване и за допълнителното задължително пенсион-но осигуряване. Парични обезщетения се изплащат и в случаите, когато през календарния месец е изплащан само аванс, като се изчисляват по реда на чл. 41 от КЗОО.

2. С § 34 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО е направено допълнение в чл. 41, ал. 2, както следва:

(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

1. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове;

2. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука,професионална болест и безработица;

3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж или служебен стаж;

4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете.

3. С § 35 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО в чл. 42 се правят следните изменения:

“ал. 2 Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до два месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи парично обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.”.

Обезщетение за оставане без работа се изплаща на основание: чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда; чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител; чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование - за членовете на академичния състав.

Ал. 3 се изменя и придобива следното съдържание:

“Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правотношения,договори за  кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 кален-дарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или профе-сионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.”.

С тази промяна се създава основание за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни, на лица със трудови и служебни правоотношения, договори за управление и контрол на търговски дружества и договори за кадрова военна служба. Когато времената неработоспособност е настъпила поради трудова злопо-лука, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспо-собността или до установяване на инвалидност.

4. С § 36 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО чл. 50 ал. 1 се изменя по следния начин:

“Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение  при бременност и раждане за срок от 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Това право се предоставя и на майката, която не е осигурена за трудова злополука, професионална болест и безработица.”.

С извършената промяна е регламентирано правото на майките, които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица да получават парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

5. С § 37 от ЗИД на КЗОО се изменя чл. 53, ал. 1 и 2 от КЗОО. С направеното изменение размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете се определя със Закона за бюджета на ДОО.

6. Съгласно § 38 от ЗИД на КЗОО обезщетението при неизползване на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете, по чл. 54, ал. 1 от КЗОО, е в размер на 50 на сто от размера на обезщетението по чл. 53.

В чл. 54, ал. 2, изречение второ придобива следната редакция: "Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено като работещо по трудово или служебно право-отношение или за своя сметка за всички осигурени социални рискове, както и когато не е осигурено за трудова злополука, професионална болест и безработица".

С тази промяна се регламентира правото на лицето, осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злопо-лука, професионална болест и безработица, поело отглеждането на дете до 2-годишна възраст, да ползва права по ал. 1 на чл. 54 от КЗОО.

ІІІ.Промени в други нормативни актове

1.                В чл. 1, ал. 1 от Указа за насърчаване на раждаемостта се променя размера на еднократната помощ за раждане, както следва:

-                    за първо дете - 100 лв.;

-                    за второ дете - 200 лв.;

-                    за трето дете - 250 лв.;

-                    за четвърто и всяко следващо дете - по 100 лв.

2. В Закона за здравното осигуряване осигурителният доход, върху който се внасят здравноосигурителните вноски се обвързва с минималния и максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуря-ване, а не с размера на минималната работна заплата, установена за страната. В чл. 40 от закона думите:

-                    "двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната се заменят с "минималния размер на осигури-телния доход, определен със Закона за бюджта на държавното общест-вено осигуряване";

-                    "еднократния размер на минималната работна заплата, установена за страната" се заменят с "половината от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване";

-                    "10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната се заменят с "максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване".

До 31 декември 2001 г. за лицата, получаващи обезщетение за безработица, здравноосигурителните вноски се внасяха за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица". От 1 януари 2002 г. здравноосигурителните вноски на тези лица, за изплатените им обезщетения, отнасящи се след тази дата, са за сметка на фонд "Безработица".

ІІІ. С оглед уеднаквяване на практиката по прилагане на осигурителното законодателство, имайте предвид:

1. Съгласно измененията в чл. 1, ал. 2, т. 7 и 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (изм., ДВ бр. 36 от 2001 г.), върху изплатените обезщетения на основание чл. 225 от Кодекса на труда и чл. 263 от Закона за Министерство на вътрешните работи не се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване. Разпоред-бата следва да се прилага от 1 януари 2000 г. Осигурителните вноски за времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи се внасят за периода от датата на уволнението до възстановяването им на работа и се определят върху последното трудово възнаграждение преди уволнението съгласно чл. 10, ал. 4 от КЗОО в редакцията му до 31 декември 2001 г. (от 1 януари 2002 г. - чл. 9, ал. 3, т. 2 от КЗОО).

2. Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Осигурителният стаж на лицето за времето през, което е останало без работа, се зачита на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО, в редакцията му до 31 декември 2001 г. (от 1 януари 2002 г. - чл. 9, ал. 3, т. 2 от КЗОО).

Осигурителните вноски се внасят в размера, определен за фонд “Пенсии”, в зависимост от категорията на труда.

Съгласно чл. 225, ал. 2 от КТ, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът и служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Осигурителни вноски върху обезщетението, изплатено на основание чл. 225, ал. 2 от КТ, не се дължат.

След изтичането на 6-те месеца, когато лицата са продължили да работят при друг работодател, осигурителни вноски на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО в редакцията му до 31 декември 2001 г. (от 1 януари 2002 г. - чл. 9, ал. 3, т. 2 от КЗОО) също не се дължат. И в двата посочени случая осигурителният стаж на лицата се зачита на друго основание.

В случаите, в които след изтичането на 6-те месеца по чл. 225, ал. 1 от КТ лицата не са работили при друг работодател, осигури-телните вноски до възстановяването им на работа се внасят по реда на чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО в редакцията му до 31 декември 2001 г. (от 1 януари 2002 г. - чл. 9, ал. 3, т. 2 от КЗОО).

Съгласно чл. 25 от Правилника за прилагане на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, в сила до 31 декември 2001 г., обезщетенията за безработица се възстановяват от безработните лица, чието уволнение е признато за незаконосъобразно от съда, за срока на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. За тези лица осигурителните вноски за ДОО се дължат по общия ред на чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО в редакцията му до 31 декември 2001 г. (от 1 януари 2002 г. - чл. 9, ал. 3, т. 2 КЗОО).

Задължение на работодателя е да уведоми бюрото по труда за настъпилите обстоятелства.

В случаите, в които лицата са получили обезщетения за временна неработоспособност след уволнението, което впоследствие е признато за незаконно от компетентните органи, следва да се счита, че обезщетението е платено на основание чл. 40 от КЗОО. След възстановяването на работника или служителя на работа, върху изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност се дължат осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 8 от КЗОО в редакцията му до 31 декември 2001 г. ( от 1 януари 2002 г. - § 87 от ПЗР на ЗИД на КЗОО).

3. Относно заверката на осигурителен стаж на лицата работещи по договори без трудово правоотношение:

В случаите, в които тези лица представят сключени договори, в които е фиксиран срок на договора и екземпляр от служебните бележки, от тях не следва да изисквате да бъдат вписани данни на стр. 4 и 5 от осигурителните книжки.

Р Е П У Б Л И К А     Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

 №  91 - 01 - 39 от 6 февруари 2002 г.

ОТНОСНО: размера на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за 2002 г.

Във връзка с изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДВ, бр.111 от 28 декември 2001 г.) и Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2002 г. (обн., ДВ, бр. 10 от 2002 г.), имайте предвид следното:

1. С член 8 от ЗБДОО от 1 януари 2002 г. се определят минимален и максимален месечен размер на осигурителния доход, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигурява-не, както следва:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 170 лв.;

2. минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители – 85 лв.;

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители, които упражняват единствено земедел-ска дейност – 42,50 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 850 лв.

2. Съгласно чл. 9 от ЗБДОО минималният размер на обезщетението за безработица за 2002 г. се определя в размер 70 лв., а максималният - 130 лв.

3. Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от КЗОО за 2002 г. се определя в размер на 100 лв.(чл.10 от ЗБДОО за 2002 г.).

4. Размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, съгласно чл. 12 са следните:

1. за фонд “Пенсии”:

а) 29  на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;

б) 27  на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;

в) 32 на сто за лицата, работещи при условията на І и ІІ категория труд, родени преди 1 януари 1960 г. и 30 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;

2. за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;

3. за фонд “Общо заболяване и майчинство” – 3 на сто;

4. за фонд “Трудова злополука и професионална болест” – 0,7 на сто;

5. за фонд “Безработица” – 4 на сто;

6. за допълнително задължително пенсионно осигурява-не в професионални пенсионни фондове:

а) 12 на сто за лицата, работещи при условията на І категория труд;

б) 7 на сто за лицата, работещи при условията на ІІ категория труд.

7. за допълнително задължително пенсионно осигурява-не в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 2 на сто.

5. Осигурителните вноски за работещите по трудови правоотношения, упражняващите трудова дейност като членове на кооперации, изпълнителите по договор за управление и контрол на търговски дружества и за лицата, работещи без трудови правоотношения за фонд “Пенсии”, за фонд “Общо заболяване и майчинство”, за фонд “Безработица” и за допълни-телното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя, съответно възложителя, търговското дружество и кооперацията и 25 на сто за сметка на осигурените лица. Осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” е за сметка на работодателите.

5.1. За работещите при условията на трета категория труд, осигурени за всички осигурени социални рискове вноската за родените преди 1 януари 1960 г. е в размер 36,7 на сто (чл. 11, т. 1, б. “а”) и за родените след 31 декември 1959 г. е 34,7 на сто. Вноската за фондовете на ДОО (фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Безработица”) и вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се разпределя както следва:

1. за родените преди 1 януари 1960 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО - 27,7 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО -  9 на сто;

2. за родените след 31 декември 1959 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО -  26,2 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд- 1,5 на сто; 

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 8,5 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 0,5 на сто.

5.2. За учителите, осигурени за всички осигурени социални рискове, родени преди 1 януари 1960 г. вноската е 41 на сто (чл. 11, т. 1, б. “г”) и за родените след 31 декември 1959 г. е 39 на сто. Вноската за фондовете на ДОО и вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване за тях се разпределя както следва:

1. за родените преди 1 януари 1960 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО -  27,7 на сто; за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 9 на сто;

2. за родените след 31 декември 1959 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО - 26,2 на сто; за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд- 1,5 на сто; 

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 8,5 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 0,5 на сто.

5.3. Вноската за фонд “Пенсии” – 32 на сто и 30 на сто (чл. 12, ал. 1, т. 1, б. “в”) за работещите по условията на І и ІІ категория труд и вноската за допълнително задължително пенсион-но осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределя както следва:

1. 29 на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на осигуреното лице за родените преди 1 януари 1960 г.;

2. 27 на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на осигуреното лице за родените след 31 декември 1959 г.;

3. 2 на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на осигуреното лице за родените след 31 декември 1959 г.;

4. 3 на сто за сметка на работодателя.

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове са само за сметка на работодателя.

5.4. За лицата, работещи при условията на втора категория труд, осигурени за всички осигурени социални рискове, родени преди 1 януари 1960 г. вноската е в размер на 46,7 на сто (чл. 11 т. 1, б. ”б”) и за родените след 31 декември 1959 г. е 44,7 на сто. Вноската за фондовете на ДОО и вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят както следва:

1. за родените преди 1 януари 1960 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО -  30,7 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд – 7 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 9 на сто;

2. за родените след 31 декември 1959 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО - 29,2 на сто; за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд – 7 на сто и за допълнително задъл-жително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 1,5 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 8,5 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 0,5 на сто.

5.5. За лицата, работещи по условията на първа категория труд, вноската за осигурените за всички осигурени социални рискове, родени преди 1 януари 1960 г. е 51,7 на сто (чл. 11, т. 1, б. ”в”) и за родените след 31 декември 1959 г е 49,7 на сто. Вноската за фондовете на ДОО и вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се разпределя както следва:

1. за родените преди 1 януари 1960 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО 30,7 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд – 12 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 9 на сто;

2. за родените след 31 декември 1959 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО - 29,2 на сто; за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд – 12 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд- 1,5 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 8,5 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 0,5 на сто.

6. За самоосигуряващите се, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, осигурителните вноски са следните:

1. за родените преди 1 януари 1960 г. - 29 на сто за фонд “Пенсии;

2. за родените след 31 декември 1959 г. - 27 на сто за фонд “Пенсии” и 2 на сто за допълнително задължително пенсион-но осигуряване в универсален пенсионен фонд.

7. За самоосигуряващите се, които се осигуряват за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, осигурителните вноски са в следните размери:

1. за родените преди 1 януари 1960 г. – 32 на сто, от тях 29 на сто за фонд “Пенсии” и 3 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство”;

2. за родените след 31 декември 1959 г. – 32 на сто, от тях 27 на сто за фонд “Пенсии”, 3 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство” и 2 на сто за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

8. Размерът на осигурителната вноска за лицата осигурени, за инвалидност поради общо заболяване, за старост, смърт и за трудова злополука и професионална болест, на основание чл. 4, ал. 2 от КЗОО, за родените преди 1 януари 1960 г. е 29,7 на сто (чл. 11, т. 2 от ЗБДОО) и за родените след 31 декември 1959 г. е 27,7 на сто. Вноската за фонд “Пенсии” и вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателите и 25 на сто за сметка на осигурените лица. Вноската за фонд "Трудова злополука и професионална болест”е изцяло за сметка на работодателите. Вноските се разпределят както следва:

1. за родените преди 1 януари 1960 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО 22,45 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фонд “Пенсии” 7,25 на сто.

2. за родените след 31 декември 1959 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО - 20,95 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигурява-не в универсален пенсионен фонд- 1,5 на сто; 

- за сметка на осигурените лица - за фонд “Пенсии” – 6,75 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 0,5 на сто.

9. За лицата, работещи без трудови правоотношения осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за родените преди 1 януари 1960 г. е 29 на сто и за родените след 31 декември 1959 г. е 27 на сто. Вноската за фонд “Пенсии” и за допълнително задължи-телно пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределя:

1. за родените преди 1 януари 1960 г.:

- за сметка на възложителите - за фонд “Пенсии” - 21,75 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фонд “Пенсии” - 7,25 на сто.

2. за родените след 31 декември 1959 г.:

- за сметка на работодателите - за фонд “Пенсии” – 20,25 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигурява-не в универсален пенсионен фонд- 1,5 на сто; 

- за сметка на осигурените лица - за фонд “Пенсии” – 6,75 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 0,5 на сто.

10. Съгласно чл. 13 от ЗБДОО размерът на осигурител-ните вноски за 2002 г. за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държав-ните служители - офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, офицерите и сержанти-те от Специализираната следствена служба, от Главна дирекция “Главно управление на местата за лишаване от свобода” и от Главна дирекция “Следствени арести” на Министерството на правосъдието, от Специалната куриерска служба на Минис-терството на транспорта и съобщенията и лицата по § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, за родените преди 1 януари 1960 г. е в размер 35,7 на сто и за родените след 31 декември 1959 г. е 33,7 на сто. Вноската за фондовете на ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се внася в следните размери:

1. за фонд “Пенсии” – 32 на сто – за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 30 на сто – за лицата родени, след 31 декември 1959 г.;

2. за фонд “Трудова злополука и професионална болест” – 0,7 на сто;

3. за фонд  “Общо заболяване и майчинство” – 3 на сто;

4. за допълнително задължително пенсионно осигурява-не в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 2 на сто.

Вноските за тези лица са за сметка на държавния бюджет.

11. Осигурителните вноски за следователите за 2002 г. (чл. 13, ал. 2 от ЗБДОО) за родените преди 1 януари 1960 г. са в размер 39,7 на сто и за родените след 31 декември 1959 г. е 37,7 на сто. Размерите на вноските за фондовете на ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален фонд са следните:

1. за фонд “Пенсии” – 32 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 30 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г;

2. за фонд “Трудова злополука и професионална болест” – 0,7 на сто;

3. за фонд  “Общо заболяване и майчинство” – 3 на сто;

4. за фонд “Безработица” – 4 на сто;

5. за допълнително задължително пенсионно осигурява-не в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 2 на сто.

Вноските за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Безработица” и вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работо-дателите и 25 на сто за сметка на осигурените лица. Вноската за фонд "Трудова злополука и професионална болест”е изцяло за смет-ка на работодателите. Вноските се разпределят както следва:

1. за родените преди 1 януари 1960 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО-  29,95 на сто;

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 9,75 на сто.

2. за родените след 31 декември 1959 г.:

- за сметка на работодателите - за фондовете на ДОО - 28,45 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигурява-не в универсален пенсионен фонд - 1,5 на сто; 

- за сметка на осигурените лица - за фондовете на ДОО - 9,25 на сто и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - 0,5 на сто.

12. Осигурителните вноски за допълнителното задъл-жително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за държавните служители, родени след 31 декември 1959 г., са за сметка на работодателя (чл. 12, ал. 11 от ЗБДОО).

13. Осигурителните вноски върху социалните разходи се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии”, в зависимост от категорията труд (чл. 12, ал. 10 от ЗБДОО) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – за професионален и универ-сален пенсионен фонд (чл. 157, ал. 5 от КЗОО).

Осигурителните вноски върху социалните разходи за работещите по трудови правоотношения, упражняващите трудова дейност като членове на кооперации и за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията или търговското дружество и 25 на сто за сметка на осигурения.

14. Осигурителните вноски за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане е в размер 21,75 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 20,25 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Вноските се внасят във фонд “Пенсии” са изцяло за сметка на осигурителя или самоосигуря-ващия се (чл. 12, ал. 9 от ЗБДОО).

15. Членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперациите подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове, но за тях не се дължат осигурителни вноски за фонд "Безработица". Осигурителните вноски за тях са както следва:

1. за родените преди 1 януари 1960 г. - осигурителната вноска за фондовете на ДОО без фонд "Безработица" е общо 32,7 на сто, от които за сметка на възложителя - 24,7 на сто и за сметка на осигуреното лице - 8 на сто;

2. за родените след 31 декември 1959г. - осигурителната вноска за фондовете на ДОО без фонд "Безработица" е общо 30,7 на сто, от които за сметка на възложителя – 23,2 на сто и 1,5 на сто за ДЗПО в универсален фонд и за сметка на осигуреното лице - 7,5 на сто  и 0,5 на сто за ДЗПО в универсален фонд.

16. Във връзка със зачитането на осигурителен стаж за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование (§ 9, ал. 2 и 3 от ПЗР на КЗОО) следва да имате предвид, че осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, които се внасят през 2002 г. са в размер 29 на сто, независимо от това дали лицата са родени преди или след 1960 година. За това време не се дължат вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

Изх. № 91-01-48 от  14 февруари 2002 г.

Относно: осигуряването на лица, работещи без трудови

                   правоотношения

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от  Кодекса за задължително обществено осигуряване лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболявание, за старост и за смърт.

В случаите, когато лицата не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от КЗОО и полагат труд без трудово правоотношение, по един или няколко договора и получават месечно възнагараждение по-малко от минималната месечна работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, не подлежат на задължително осигуряване.

На основание чл. 6, ал. 2 от КЗОО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КЗОО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (приета с ПМС № 30 от 2000 г. и изм. с ПМС № 26 от 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г.), за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от КЗОО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер.

Това означава, че когато лицата през календарния месец са осигурени на друго основание и работят без трудово правоотношение с възнаграждение до една месечна минимална работна заплата, установена за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, за работата без трудово правоотношение подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

 Осигурителната вноска в този случай е за фонд “Пенсии”, като за лицата родени преди 1 януари 1960 г. е 29 %, а за родените след 31 декември 1959 г е 27 %. За лицата родени след 31 декември 1959 г. се дължи и 2  % осигурителна вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Вноските се разпределят между възложителя и изпълнителя в съотношение 75 към 25 на сто. Възнаграждението на тези лица се изплаща чрез Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, утвърдени със Заповед № 53 от 15.01.2002 г. на Министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 9 от 25 януари 2002 г.)  като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.

При извършването на финансови ревизии по ДОО и заверяването на осигурителен стаж, контролните органи на НОИ да имат предвид:

Когато за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. има внесени осигурителни вноски за лица осигурени на друго основание и  работещи без трудови правоотношения, получили възнаграждение по-малко от минималната месечна работна заплата след намаляването й с нормативно признатите разходи, осигурителният доход за работата без трудово правоотнашение, получен през съответните месеци, следва да се впише в осигурителна книжка и вземе предвид при изчисляването на пенсиите. При положение, че за тези лица осигурителите не са превеждали осигурителни вноски до обнародването на изменението на Наредбата, приета с ПМС № 30 от 2000 г., не следва да се съставят ревизионни актове за начет.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”П Е Н С И И”

№ 91-01-60 от 22 февруари 2002 г.

ОТНОСНО: Допълнение на указанията за учащите, дадени с  писмо

   № 91-01-101/13.04.2001 г. и писмо № 91-01-301/14.12.2001 г.

Във връзка със зачестилите запитвания относно правото на наследствени пенсии на лица, чието обучение е организирано от български висши училища във филиали и центрове за изнесено обучение, Ви даваме следните указания:

1. Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КЗОО, са  лица, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). Изискването да са създадени по реда на ЗВО се отнася и за различните основни структурни звена на висшите училища независимо, че не са конкретно упоменати. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗВО Министерският съвет открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища. Член 26в от ЗВО уточнява, че за удовлетворяване потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура, се създава филиал, за който трябва да е приключила процедурата за акредитация. В едногодишен срок от влизането на този закон в сила (ЗВО влиза в сила от 04.07.2000 г.) висшите училища привеждат структурата си в съответствие с изискванията, предвидени в него, и я представят на министъра на образованието и науката. От друга страна в ЗВО не съществува забрана за провеждане на обучение на студентите в друго населено място, различно от местохождението на висшето училище.

    В чл. 76 от ЗВО е уреден въпроса за акредитацията на висшите училища, която е институционална и програмна. При институционалната акредитация се установява съответствието на устройството и цялостната дейност на висшето училище и неговите звена с този закон. При програмната акредитация се оценява качеството на обучението във висшето училище по специалности в рамките на отделните професионални направления. Институционалната акредитация на висше училище предхожда програмната акредитация. Във връзка с прилагането на чл. 82, ал. 3 от ЗВО новооткритите висши училища, техни основни звена и специалности имат статут на акредитирани за срока, посочен в решението за оценяване на проект с положителна оценка. С § 62 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВО е дадена възможност държавните и частните висши училища, получили институционална акредитация, да провеждат обучение и по неакредитирани специалности в срок до три години от влизането на този закон в сила.

Уверения, издадени от висшите училища, от акредитираните в състава им колежи, институти, филиали или от центровете за изнесено обучение към висши училища, получили институционална акредитация, които са подпечатани с печата на висшето училище, установяват качеството “учащ” на обучаваните в тях студенти.

2. Изпращаме Ви актуализиран списък на висшите училища в Република България, колежите и филиалите в тяхната структура, както и на самостоятелните колежи, предоставен ни от Министерство на образованието и науката. Същевременно текат процедури по откриване на нови филиали и колежи или се закриват други такива. Публикуването на нормативните актове в “Държавен вестник” за откриване, преобразуване или закриване на филиали, колежи, институти към висшите училища постоянно да се следи от ТП на НОИ.

ВИСШИ УЧИЛИЩА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1. Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Висш ислямски институт – София

2. Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

Филиал - Смолян

Технически колеж - Смолян

Филиал - Кърджали

3. Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”

     Педагогически колеж – Враца

     Педагогически колеж – Плевен

4. Югозападен университет “Неофит Рилски” – Благоевград

     Технически колеж – Благоевград 

5. Шуменски университет “Еп. Константин Преславски”

     Педагогически колеж – Добрич

6. Русенски университет “Ангел Кънчев”

     Филиал - Силистра

     Технически колеж - Силистра

     Технологичен колеж – Разград

7. Тракийски университет – Стара Загора

     Българо-германски аграрен колеж – Стара Загора

     Медицински колеж – Стара  Загора

     Медицински колеж – Хасково

     Медицински колеж – Сливен

     Технически колеж – Ямбол

8. Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас

     Технически колеж – Бургас

     Колеж по туризъм – Бургас

     Медцински колеж – Бургас

9. Университет за национално и световно стопанство – София

     Стопански колеж – София

     Филиал “Икономика и управление” – Хасково (ПМС № 283 от

     14.12.2001г., обн. в Д.В. бр. 111/2001 г.)

10. Икономически университет – Варна

     Колеж по туризъм – Варна

11. Стопанска академия “Димитър А. Ценов” – Свищов

       Колеж по икономика и управление – Свищов

12. Университет по архитектура, строителство и геодезия – София

13. Технически университет – София

       Обединен технически колеж – София

       Технически колеж “Джон Атанасов” – Пловдив

       Колеж – Сливен

       Педагогически колеж – Дупница

14. Технически университет – Варна

       Колеж – Варна

       Добруджански технически колеж - Добрич

15. Технически университет – Габрово

       Технически колеж – Ловеч

16. Химикотехнологичен и металургичен университет – София

       Технологичен колеж – София

17. Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” – София

       Колеж по минно дело - Кърджали

18. Лесотехнически университет – София

19. Висш институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив

20. Аграрен университет – Пловдив

21. Медицински университет – София

       Медицински колеж – София

       Медицински колеж – Враца

       Медицински колеж – Благоевград

22. Медицински университет – Варна

       Медицински колеж – Варна

       Медицински колеж – Шумен

       Медицински колеж – Добрич

23. Висш медицински институт – Пловдив, преименован с Решение на Народното събрание от 13.02.2002 г., обн. в Д.В. бр. 20/2002 г. на Медицински университет - Пловдив

       Медицински колеж Пловдив

24. Висш медицински институт – Плевен

       Медицински колеж – Плевен

       Медицински колеж – Русе

       Медицински колеж – Велико Търново

25. Национална спортна академия – София

26. Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кр. Сарафов” – София

27. Национална художествена академия – София

28. Държавна музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София

29. Академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив

30. Нов български университет – София

31. Бургаски свободен университет

32. Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”

33. Американски университет в България – Благоевград

34. Висше военно общовойсково училище “В. Левски” – Велико Търново

35. Висше военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана “П. Волов” – Шумен

36. Висше военновъздушно училище “Георги Бенковски” – Долна Митрополия

37. Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” – Варна

38. Висше строително училище “Л. Каравелов”

39. Висше транспортно училище “Тодор Каблешков” – София

      Транспортен колеж

40. Висш институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност за нуждите на МВР – София

41. Военна академия “Г. С. Раковски” - София

42. Колеж по библиотечно дело - София

43. Колеж по пощи и телекомуникации – София

44. Международен колеж – Албена

45. Земеделски колеж – Пловдив

46. Колеж по икономика и бизнес администрация – Ботевград

47. Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг – София

48. Европейски колеж по икономика и управление – Пловдив 

49. Духовна академия – София

50. Висш евангелски богословски институт – София

51.Театрален колеж “Любен Гройс” – София (Решение на

     Народното събрание от 13.02.2002 г., обн. в Д.В. бр. 20/2002 г.)

 Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”

№ 91-01-59 от 22 февруари 2002 г.

ОТНОСНО: Прилагането на Постановление № 28 на Министерския съвет от 11 февруари 2002 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите (обн. ДВ, бр. 19 от 19 февруари 2002 г.)

ПМС № 28 от 11.02.2002 г. е обнародвано в ДВ, бр. 19 от 19.02.2000 г. На основание § 19 от Преходните и заключителните разпоредби, същото влиза в сила от 01.01.2002 г.

Във връзка с прилагането на ПМС № 28/2002 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите даваме следните указания:

1.     В чл. 2, т. 1 НП  е направено допълнение, съгласно което към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представя и документ за прекратяване на осигуряването. Във връзка с направеното допълнение за лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения се изисква да представят заповед за освобождаване от работа. Самоосигуряващите се лица и лицата, работещи без трудови правоотношения представят осигурителна книжка, която трябва да е заверена до датата на прекратяване на осигуряването, съгласно данните в декларацията за прекратяване на осигуряването им или до датата на изтичане на срока на договора им.

Разпоредбата се прилага за заявления подадени след 01.01.2002 година.

2. Създаден е нов чл. 6а НП със следното съдържание:

“Чл. 6а. Министерският съвет прави предложение за отпускане на персонална пенсия за особени заслуги по чл. 91 от КЗОО въз основа на доклад на министъра, който осъществява провеждането на държавната политика в областта, в която са особените заслуги на лицето.”

       С тази разпоредба се урежда начина на отпускане на пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията.

3.  С допълнението на чл. 18, ал. 4 НП, разпоредбата придобива следната редакция:

“(4) Уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КЗОО се пенсионират по реда на чл. 68 КЗОО и § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване.”

Във връзка с тази разпоредба, по условията на чл. 68 КЗОО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, могат да се отпускат пенсии на лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КЗОО.

4. Във връзка с изменението на чл. 102 КЗОО, са направени изменения и допълнения в чл. 21 НП :

- Чл. 21, ал. 1 НП добива следната редакция:

“(1) Преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КЗОО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година.  Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КЗОО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 КЗОО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 КЗОО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.”

С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 НП се дава възможност пенсиите за трудова злополука или професионална болест, изчислени по реда на чл. 79, ал. 3 КЗОО да се преизчисляват един път в календарната година въз основа на осигурителния стаж, придобит след пенсионирането.

Такава възможност се дава и за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, които при отпускането са изчислени по реда на чл. 79, ал. 1 КЗОО.  В тези случаи лицата се уведомяват да представят всички документи за осигурителен стаж в срока по чл. 1, ал. 5 НП за да се съпоставят размерите на пенсиите, изчислени по реда на чл. 79, ал. 1 и чл. 79, ал. 3 КЗОО.

Разпоредбата се прилага за заявления подадени след 01.01.2002 година.

- Чл. 21, ал. 2 е изменен, както следва:

“(2) При представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето.  Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КЗОО, съответно по чл. 75 - 77 и чл. 79 КЗОО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.”

Разпоредбата дава възможност и пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест да се преизчисляват един път в календарната година по реда на чл. 79 КЗОО, при представяне на осигурителния доход за стажа, придобит след пенсионирането. Лицата, които са представили само документи за осигурителен доход се уведомяват да представят и всички документи за осигурителен стаж в срока по чл. 1, ал. 5 НП, за да се направи проверка, дали лицето е представило осигурителният си доход за целия осигурителен стаж, придобит след 01.01.1997 год.

При преизчисляването на пенсията по реда на чл. 21, ал. 2 НП се съпоставят размерът на пенсията, изчислен по реда на   чл. 79, ал. 1 КЗОО въз основа на осигурителният доход след пенсионирането с размера, изчислен по реда    чл. 79, ал. 3 КЗОО – въз основа на целия осигурителен стаж и осигурителния доход след пенсионирането.

Разпоредбата се прилага за заявления подадени след 01.01.2002 година.

- Чл. 21, ал. 3 е изменен, както следва:

“(3) Лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест след 1 януари 2000 г., могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускането на пенсията, като размерът й се определя от датата на заявлението.  Такава промяна могат да поискат и лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост, които не са реализирали това право до 31 декември 1999 г.”

С новата разпоредба се дава право и на лицата с отпуснати пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, с начална дата след 01.01.2000 г., да поискат един път след пенсиониране, изчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период до 01.01.1997 г.

Разпоредбата се прилага за заявления подадени след 01.01.2002 година.

5. Във връзка с новата разпоредба на чл. 74, ал. 2 КЗОО е направено изменение в чл. 22 НП, съгласно което правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа се поражда от датата на заявлението по чл. 94 КЗОО. Изискуемият стаж по чл. 74, ал. 2 КЗОО е времето, което се зачита за осигурителен стаж по КЗОО.

Във връзка с новосъздадената  алинея 2 на чл. 74 КЗОО с   § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 28/2002 г. е регламентирано, че за лицата, които са се инвалидизирали преди             1 януари 2002 г. и отговарят на условията по чл. 74, ал. 2 КЗОО към тази дата, пенсията се отпуска от 1 януари 2002 г., ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата.

При определяне на признатия осигурителен стаж  за лицата по чл. 74, ал. 2 КЗОО следва да се има предвид, че :

- когато датата на инвалидизиране е преди навършване на         18-годишна възраст на лицата, продължителността на признатия  осигурителен стаж се определя от датата на навършване на 18 години – трудоспособната възраст по Кодекса на труда;

-  когато датата на инвалидизиране е след навършване на           18-годишна възраст на лицата, продължителността на признатия осигурителен стаж се определя от датата на инвалидизирането.

6. С изменението на разпоредбата на чл. 23 НП се уточнява, че при наличие на осигурителен стаж от различни категории труд, когато се отпускат пенсии за инвалидност поради общо заболяване, не се прави превръщане на осигурителния стаж от една категория в друга. С допълнението, направено в чл. 104, ал. 2 КЗОО е конкретизирано, че превръщането на осигурителния стаж при различни категории труд се извършва само при пенсиите за осигурителен стаж и възраст.

7. С изменението на чл. 28, са създадени две нови алинеи. Съгласно ал. 1 :

“(1) В случаите по чл. 101, т. 1 от Наредбата за експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г.), правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него.”

На основание чл. 101, т. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността нова дата на инвалидизиране се определя на работещи инвалиди, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент загубена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили. В тези случаи правото и размерът на пенсията за инвалидност се определя спрямо новата дата на инвалидизиране, само при постъпило заявление от лицето.

Когато заявлението е подадено в 6-месечният срок по чл. 94 КЗОО от новата датата на инвалидизиране, пенсията се отпуска от тази дата. Получаваната до момента пенсия се спира от датата на инвалидизиране, на основание чл. 95, т. 1 КЗОО.

Когато 6-месечният срок е пропуснат, пенсията се отпуска от датата на заявлението. Получаваната до момента пенсия за инвалидност се спира от тази датата.

В случай, че размерът на пенсията е по-нисък от получавания до момента, се постановява отпускането и спирането на тази пенсия, на основание чл. 95, т. 1 КЗОО.

Когато няма подадено заявление от лицето, пенсията за инвалидност се изплаща при спазване разпоредбите на чл. 30 НП.

Изменената разпоредба се прилага за заявления, подадени в ТП на НОИ след 01.01.2002 г.

Съгласно ал. 2 на чл. 28 НП :

“(2) В случаите по чл. 101, т. 2 и 3 от Наредбата за експертиза на работоспособността правото и размерът на пенсията за инвалидност се преценяват спрямо новата дата на инвалидизиране.”

На основание чл. 101, т. 2 и 3 НЕР нова дата на инвалидизиране се определя и на :

- лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на загубена работоспособност и са поискали друг вид пенсия - от датата, на която е установена намалената или загубената работоспособност, обусловена от увреждането, даващо основание за друг вид пенсия. Ако към датата на отпускане на новия вид пенсия лицето  получава друг вид пенсия за инвалидност, чийто срок на инвалидността не е изтекъл, същата се спира на основание чл. 95, т. 4 КЗОО;

- лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент намалена работоспособност, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, работили са като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им - от датата, на която са станали неработоспособни.

В горните случаи задължително правото и размерът на пенсията за инвалидност се определят спрямо новата дата на инвалидизиране, въз основа на подадено заявление от лицето.

8. В чл. 30 НП са направени следните допълнения и изменения :

- В алинеи 1 и 2 са направени допълнения, с които се пояснява, че посочените разпоредби се отнасят и за добавката за чужда помощ. След направените допълнения посочените алинеи добиват следните редакции:

“(1) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68 КЗОО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК).

(2) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл. 68 КЗОО, се отпуска пожизнено.”

- Алинея 4 е изменена така :

“(4) Когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. В изменената разпоредба е посочена нова дата на прекратяване на пенсията за инвалидност – датата, до която е била отпусната пенсията.”

- Създадена е нова алинея 5, със следната редакция :

“(5) Когато след преосвидетелстването е определен по-висок процент на загубена работоспособност, но размерът на пенсията се окаже по-малък от получавания до момента, се запазва размерът на пенсията, който се е изплащал при по-ниския процент на загубена работоспособност.”

- Във връзка с изменението в чл. 73, ал. 3 КЗОО в чл. 30 НП е създадена нова ал. 6, по силата на която, при преосвидетелстване на лица, чиито пенсии са отпуснати пожизнено, пенсията се изменя или прекратява от датата на преосвидетелстването.

9. Във връзка с новата редакция на чл. 9, ал. 1 КЗОО е изменен чл. 37, ал. 1 НП, както следва :

“(1) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 КЗОО, а за самоосигуряващите се лица - времето, за което са внесени осигурителни вноски.”

10. В чл. 38, ал. 6 НП е създадено второ изречение, съгласно което осигурителният стаж на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение се установява с осигурителна книжка.

11. Съгласно изменената разпоредба на чл. 42 НП, осигурителният стаж на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 3 КЗОО се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, трудово-поправително общежитие или поправителен дом.

12. В чл. 46 НП са направени следните изменения и допълнения:

- Алинея 1 добива следната редакция:

“(1) Средномесечният осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 КЗОО се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски. Средномесечният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.“

Изменението на тази алинея е във връзка с новосъздадената разпоредба на чл. 70а, ал. 1 КЗОО.

- Съгласно новата редакция на ал. 2, т. 2, времето на наборна или алтернативна служба се зачита за осигурителен стаж, но не се взима предвид при определяне на осигурителния доход, от който се изчислява размерът на пенсията. Промяната на разпоредбата е във връзка с новосъздадената разпоредба на чл. 70а, ал. 2, точка 1 от КЗОО.

- Съгласно допълнението в ал. 3, т. 3 за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, или на законна стачка при определяне на осигурителния доход, от който се изчислява размерът на пенсията се взема минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

- Съгласно новата редакция на алинея 4, когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, е включено време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, от КЗОО се взема предвид дохода, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски.

- В чл. 46 НП е създадена нова алинея 8, съгласно която начислените, но неизплатени възнаграждения за лицата по чл. 4, ал.1 и 2 КЗОО, не се вземат предвид при определяне на осигурителния им доход.

13. С § 13 от ПМС № 28 от 2002 г. се изменя чл. 47 от Наредбата за пенсиите. На основание § 19 от постановлението новата редакция на разпоредбата се прилага за определяне размера на пенсии, отпуснати по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване, с начална дата след 31.12.2001 г.

Изменението на разпоредбата е във връзка със създадената със ЗИДКЗОО нова ал. 8 на чл. 70 КЗОО, в сила от 01.01.2002 г., и с оглед прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, по които следва да се отпуска пенсия, дори и когато лицето няма придобит съгласно българското законодателство осигурителен стаж. Такива са: Спогодбата между Република България и СССР  за социално обезпечаване, както и Конвенцията между Република България и Румънската народна република за сътрудничество в областта на социалните въпроси.

Когато съответната спогодба предвижда принципа на прякото изчисление – т.е. всяка страна да определя размера на пенсията въз основа на собствени осигурителни периоди – се прилага новата алинея 8 на чл. 70 КЗОО, във връзка с която се създава разпоредбата на чл. 47, ал. 1 НП. Съгласно тази разпоредба при определяне размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване по чл. 70 от КЗОО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата.

При прилагане на тази разпоредба, когато лицето има български осигурителен стаж и е реализирало осигурителен доход в България, индивидуалният коефициент за определяне размера на пенсията му се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски, за наличния доказан осигурителен стаж, придобит в България, при спазване разпоредбите на чл. 70, ал. 3 и 4 КЗОО.

Съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 1 КЗОО се определя от дохода за посочените от лицето три последователни години от последните 15 години, през които същото има осигурителен стаж, положен в България. В случай, че лицето има положен български осигурителен стаж по-малко от три години, индивидуалният коефициент  се изчислява въз основа на наличния осигурителен стаж.

Напр.: Лице иска отпускане на пенсия по условията на Спогодбата между РБ и ФРГ за социална сигурност, като същото е работило 20 години до 31.12.1996 г., от които само 8 месеца в България – от 01.01.1978 г. до 31.08.1978 г. Индивидуалният коефициент  за определяне размера на пенсията му ще се изчисли въз основа на дохода за тези осем месеца. В този случай лицето няма възможност за избор.

Възможност за избор на базисен период за времето до 31.12.1996 г. съществува, когато лицето е работило в България повече от три години през последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г., независимо с или без прекъсване, като тези години се следят към последния работен ден в България.

Съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 КЗОО за времето след 31 декември 1996 г., което се включва задължително при изчисляване на индивидуалния коефициент, се определя, само ако лицето има положен осигурителен стаж в България след тази дата и само от осигурителния доход за този стаж.

Напр.: Лице е работило от 01.01.1997 г. до 31.08.2000 г. в Германия и от 01.10.2000 г. до 31.07.2001 г. в България. Същото придобива право на пенсия от 01.08.2001 г. При изчисляване на индивидуалния му коефициент, за времето след 31.12.1996 г. се взема предвид само осигурителния доход  от 01.10.2000 г. до 31.07.2001 г.

Когато лицето не е работило след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 1 КЗОО. Същото се отнася и за случаите, когато след тази дата лицето е работило само в другата страна по спогодбата.

Съгласно чл. 47, ал. 2 НП, когато осигурителният стаж, зачетен съгласно българското законодателство, не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно чл. 70а от КЗОО, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 от КЗОО се взема  предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

Разпоредбата се прилага, когато българският осигурителен стаж на лицето включва само посоченото в чл. 70а, ал. 2 КЗОО време, както следва:

1. на наборна или алтернативна служба;

2. на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение;

3. на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;

4. на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски;

5.  след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;

6.  след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;

7.  през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.

Съгласно чл. 47, ал. 3 НП, при определяне размера на пенсията съгласно чл. 70 от КЗОО по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване, предвиждащ отпускане на пенсия на лица, които нямат осигурителен стаж и доход в Република България, доходът за изчисляване на индивидуалния коефициент  се формира от размера, определен на базата на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за месеца, от който се отпуска пенсията, в зависимост от последната заемана от лицето длъжност:

1.   за нискоквалифицирани работници, помощно-обслужващ персонал, технически изпълнители и охрана – една минимална работна заплата;

2.   за квалифицирани работници, технически сътрудници и специалисти със средно образование или със специална правоспособност – една и половина минимална работна заплата;

3.   за ръководни служители и специалисти с висше образование – две минимални работни заплати;

4.   за ръководители на институции, дружества или други организации – три минимални работни заплати.

Разпоредбата на ал. 3 се прилага при международни договори, в които е възприет принципа на интеграцията, съгласно който преценката на правото на пенсия и определянето на нейния размер се извършва изцяло съгласно законодателството на страната, където лицето живее към момента на искането.

В този случай, когато лицето живее към датата на искането на пенсия в България, при формиране на дохода за изчисляване на индивидуалния коефициент се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за месеца, от който се отпуска пенсия, в зависимост от последната заемана от лицето длъжност в другата страна, приравнена към съответната българска длъжност, по категории заети лица,  както са посочени в т. 1-4 на чл. 47, ал. 3 НП, и се прави съотношение между така формирания месечен доход и средномесечния осигурителен доход, обявен от Националния осигурителен институт, за този месец.

Напр.: Лице подава на 21.02.2002 г. заявление за отпускане на пенсия по условията на Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване. Същото е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.01.2002 г. Към тази дата то  живее в Република България, на чиято територия се е преселило от територията на Русия. Същото не е работило след преселването си, поради което няма осигурителен стаж и доход в България. Пенсията на лицето се отпуска от 15.01.2002 г. Последната заемана от него длъжност отговаря на длъжността технически сътрудник, поради което доходът за изчисляване на индивидуалния му коефициент на основание чл. 47, ал. 3, т. 2 НП възлиза на 150 лв. - една и половина минимална работна заплата. Ако приемем, че средномесечният осигурителен доход, обявен от НОИ за м. януари 2002 г., е 240 лв., то индивидуалният коефициент на лицето е 0.625 (150 : 240).

Съгласно чл. 47, ал. 4 НП алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако в международен договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.

Следва да се има предвид, че при всички случаи трябва да се прилагат разпоредбите на влезлите в сила международни договори, по които страна е Република България.

14. С допълнението на чл. 56, ал. 2 текста се прецизира, като се пояснява, че тези шест месеца включват и текущият месец. Така създадената ал. 2 е в съответствие с разпоредбата на чл. 95, т. 3 КЗОО.

 15. С допълнението на чл. 63, ал. 1 се включва и писмото за спиране изплащането на пенсията /писмо обр. 14/, което се изготвя до началника на пощенската станция, след като корекционната ведомост вече е приключена.

 16. В чл. 71 се създава нова ал. 4:

"(4) Пенсия за минало време, за част от месеца или ако е спряна с корекционна ведомост или писмо за спиране на изплащането до края на текущия месец, се превежда от 1-во до 30-то число на месеца по допълнително изготвен списък".

С тази алинея се регламентира изплащането на допълнителни суми за пенсии, които се получават чрез банкови клонове, така както това се извършва от пощенските станции. За набраните суми за пенсии на влог следва да се изготвят допълнителни списъци, които се предават на банковите клонове.

17. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:

- в ал. 2 се създава ново изречение четвърто: "Неоснователно изплатените месечни добавки за деца се събират по реда на чл. 114 и чл. 115 от КЗОО."

С този текст се регламентира реда и начина за събиране на неоснователно получените детски добавки.

- съгласно измененията на ал. 4, за изплащане на месечната добавка по чл. 40 ЗЗРСИИ се представя и документ удостоверяващ инвалидността от РЕЛКК, а не от лекарска комисия. Текста се привежда в съответствие с Наредба № 19/03. 10. 2000 г. (ДВ. бр. 84 от 13.10.2000 г.) за експертизата на инвалидността при децата до 16- годишна възраст.

Р Е П У Б Л И К А     Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

Изх. N 91-01-78/21.03.2002 г.

ОТНОСНО: допълнение на указанията дадени с писмо № 91-01-283 от 20.11.2001 г. за извършването на проверки на осигурителния стаж и осигурителния доход след 1 януари 1997 г.

Във връзка с извършването на проверките по установените несъответствия между информацията от Персоналния регистър на осигурените лица и данните за осигурителния стаж и осигурителния доход, съдържащи се в пенсионните преписки, Ви даваме следните допълнителни указания по прилагането на съвместно писмо на ГД “Пенсии” и ГД “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване” № 91-01-283 от 20.11.2001 г.

Събирането на данните от осигурителите за осигурените от тях лица и от самоосигуряващите се започна от 1 януари 1997 г. През първите години събирането на тези данни беше свързано с подготовка за изграждане на Персоналния регистър, поради което тази дейност се считаше за Предварително събиране на данните /ПСД/.

Следва да се има предвид, че през този период, поради промени в осигурителното законодателство и несъответствията с реквизитите в декларациите, данните за някои месеци са некоректно подадени. Освен това през 1997 г. данните се подаваха с данъчния номер на осигурителите, което води до затруднения при съпоставянето на данните за осигурителния доход и стаж от издадените документи и данните в Персоналния регистър.

Предвид гореизложеното несъответствията, които се установяват между информацията от Персоналния регистър на осигурените лица и данните за осигурителния стаж и осигурителния доход, съдържащи се в пенсионните преписки са обясними.

Тези обстоятелства налагат промяна в начина на извършването на проверките на осигурителния стаж и осигурителния доход след 1 януари 1997 г.

За подобряване организацията на работа, директорът на ТП на НОИ със заповед следва да определи длъжностните лица от отдел/сектор “Отпускане на пенсии”, изготвящи справката от Персоналния регистър.

Установените несъответствия в осигурителния стаж и/или осигурителния доход между данните от документите за пенсиониране /заявление по обр.УП-1; УП-2; трудова, осигурителна книжка и обр.30 и т.н./ и данните от Персоналния регистър се дължат на:

1. Наличието на данни в пенсионната преписка, при липса на съответстващи данни в Персоналния регистър,;

2. Наличие на  данни в Персоналния регистър, при липса на данни за осигурителен стаж и/или осигурителен доход в пенсионната преписка;

3. Различия в данните за осигурителния стаж и/или осигурителния доход от Персоналния регистър и тези в пенсионната преписка.

При установяване на несъответствия за 1997, 1998 и 1999 г. да се предприемат следните действия:

1. Когато при проверката в Персоналния регистър и пенсионните преписки се установи, че липсват данни в Персоналния регистър, но има такива в пенсионната преписка, началникът на сектор /отдел/ “Отпускане на пенсии” /ОП/ уведомява с писмо осигурителя да потвърди с писмо в 14-дневен срок, че лицето е работило при него и че документите за стаж и доход са издадени въз основа на изплащателните ведомости. Писмото на осигурителят, потвърждаващо наличната в пенсионната преписка информация, е достатъчно условие за отпускането на пенсия, като не е необходимо да се изчаква подаването на данни в Персоналния регистър.

При различие на информацията в писмото на осигурителя и наличната в пенсионната преписка, се изисква от осигурителя издаването на нови документи за осигурителен стаж и доход, анулиращи предходните като грешно издадени. След получаването на новите документи, пенсията се отпуска без да се изчаква подаването на данните  в Персоналния регистър. При отпуснати пенсии се прилага разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2 КЗОО.

Когато с писмото си осигурителят не потвърди, че такова лице е работило при него, преценката на правото на пенсия се извършва при наличните редовни документи. При отпуснати пенсии се прилага разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2 КЗОО.

Когато в указания срок не се получи писмо от осигурителят, се прилагат указанията дадени с т. 3 от окръжно № 91-01-283 от 20.11.2001 г., като се извършва преценка за целесъобразността на проверката за всеки отделен случай.

Когато осигурител не съществува са възможни следните варианти:

Проверката в Персоналния регистър е установила, че такъв осигурител е съществувал. Приема се, че наличните документи в пенсионната преписка са редовни и пенсията се отпуска въз основа на тях.

Проверката в Персоналния регистър е установила, че такъв осигурител не е съществувал. Преценката на правото на пенсия се прави без да се вземат предвид непотвърдените документи, като в мотивите на разпореждането лицето се уведомява за това обстоятелство.

2. Когато при проверката в Персоналния регистър и пенсионните преписки се установи  наличието на данни за осигурителен стаж и/или осигурителен доход в Персоналния регистър, но няма такива в пенсионната преписка, с писмо до осигурителя (самоосигуряващият се) се изисква да бъдат представени документите за периода, за които липсват такива. Същите документи да се изискват и в случаите, когато на лицата, работещи по трудови правоотношения при еднолични търговци не са издадени и заверени осигурителни книжки. За работещите без трудови правоотношения се изисква представяне на осигурителна книжка.

При непредставяне на исканите документи в посочения в писмото срок и когато се установи, че не съществува осигурител или негов правоприемник, пенсията се отпуска въз основа на наличните в пенсионната преписка данни и на данните в Персоналния регистър на основание чл. 1, ал. 5 НП.

При различия в данните за осигурителния стаж и/или осигурителния доход от Персоналния регистър и тези от пенсионната преписка, се предприемат действия за отстраняването им, след преценка на всеки отделен случай и с оглед размерът на нанесените щети на бюджета на държавното обществено осигуряване. В зависимост от преценката с писмо от отдел “ОП” се изисква отстраняване на установените различия или се извършва проверка в осигурителя от контролните органи на НОИ.

За отстраняване на установените несъответствия между данните от документите за пенсиониране и данните от Персоналния регистър след 1 януари 2000 г. се предприемат действията посочени в писмо № 91-01-283 от 20.11.2001 г., като се спазва гореописаната процедура след преценка на всеки отделен случай при отпускането на нови пенсии, а по отношение на вече отпуснати пенсии и съобразно размера на нанесените щети на бюджета на държавното обществено осигуряване.

Срокът за отпускане на пенсиите при несъответствие само в осигурителния доход (има доказан /безспорен/ осигурителен стаж за правото на пенсия), да се спазва, като пенсиите се отпускат в минимален размер, а когато се установи размера на осигурителния доход се отпускат в действителния им размер.

Във всички случаи, когато данните в издадените документи за пенсиониране са коректни и това е установено от извършените проверки, пенсиите се отпускат въз основа на тях, като не е необходимо да се изчаква подаването на данните за Персоналния регистър. Не е необходимо да се изчаква отпускането на пенсиите и да се извършва отново проверка в осигурителите когато данните от издадените документи за пенсиониране съвпадат с констатациите на контролните органи, но не съответстват с коригираните в Персоналния регистър.

При постъпване на заявление за отпускане на друг вид пенсия за трудова дейност, когато по отношение на получаваната пенсия е извършена проверка на данните в Персоналния регистър, проверката по отношение съответствието на данните за новия вид пенсия да се извършва само за допълнителния период от време.

Обръщаме Ви внимание, че цялата кореспонденция и документация във връзка с коригиране несъответствията между информацията от Персоналния регистър на осигурените лица и данните за осигурителния стаж и осигурителния доход, съдържащи се в пенсионните преписки следва да се съхранява в тях.

С приоритет се извършват проверките за осигурителния стаж и доход след 1 януари 1997 г., при отпускането на нови пенсии .

По отношение проверките между документите за пенсиониране и данните от “Секретния регистър” на Националния осигурителен институт, ще Ви бъдат дадени  допълнителни указания, след като се създаде възможност за изготвяне на обобщени справки с данните за участието в осигуряването на лицата, включени в този регистър. До получаването им, пенсиите на тези лица ще се отпускат без да се извършва проверка в Персоналния регистър.

Тридесет-дневният срок за извършване на проверка в осигурителите, съставяне на констативен протокол, коригиране на данните в Персоналния регистър, издаване на новосъставените документи и предаването им в районните управления “Социално осигуряване” е препоръчителен.

Р Е П У Б Л И К А     Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

Изх. № 91-01-94/03.04.02 г.

ОТНОСНО: изменение и допълнение на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина

С ПМС № 26  /ДВ, бр. 19 от 2002 г./,    в сила от 1 януари 2002 г. са направени изменения и допълнения в  Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

Съгласно промените в чл. 1, ал. 3 от наредбата, самоосигуряващите се лица могат да променят видът на осигуряването си със заявление, което трябва да бъде подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната. Не се допуска подаване на заявление за промяна на вида на осигуряването за минало време.

Чл. 2, ал. 3 от наредбата се изменя така: “Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по данъчната декларация. Осигурителните вноски се внасят в размерите определени за  фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване най-късно в 30-дневен срок от датата на подаване на данъчната декларация, като се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.”

Според промяната в посочената разпоредба, при годишното определяне на окончателния размер на осигурителния доход, самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски не само за фонд ”Пенсии”, но и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, ако са родени след 31 декември 1959 год. Това не се отнася за определянето на окончателния размер на осигурителния доход за 2001 год.

В чл. 2, ал. 4 е уточнено, че не само земеделските производители, регистрирани по Закона за подпомагане на земедел-ските производители, но и тютюнопроизводителите, регистрирани по Закона за тютюна и тютюневите изделия, когато извършват единствено земеделска дейност, могат да внесат осигурителните си вноски за ДОО до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят, когато са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Когато тези лица подлежат на осигуряване и на друго основание, те дължат ежемесечно осигурителните вноски по съответния ред.

Създадена е нова ал. 4, на чл. 3 от Наредбата, която регламентира, че самоосигуряващите се лица, когато са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат  осигурителни вноски върху избрания от тях доход и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане. В случай, че тези лица са подали декларация за прекъсване на трудовата си дейност, за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане не дължат осигурителни вноски

Отменя се ал. 4 на чл. 5 от наредбата във връзка с новата редакция на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Новата редакция на чл. 8 от наредбата уточнява кръгът от осигурени лица, които получават паричните си обезщетения, помощите и месечните добавки за деца, след заверка на  платежното искане от териториалните поделения на НОИ. Това са:

1. упражняващите свободна професия и/или занаят-чийска дейност;

2. земеделските производители;

3. едноличните търговци, които нямат банкови сметки и нямат наети на работа лица;

4. лицата, които се осигуряват чрез осигурителни каси.

Когато горепосочените лица нямат разкрити банкови сметки получават паричните си обезщетения, помощите и месечните добавки за деца от съответното ТП на НОИ.

От 1 януари 2002 год. е променен чл. 11 от наредбата, който урежда реда и начина на внасяне на осигурителни вноски, върху доходите, изплатени за работа без трудово правоотношение.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 , за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КЗОО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението на осигуреното лице. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителните си вноски върху получените доходи за работа без трудово правоотношение за своя сметка при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КЗОО.

В случаите, когато на самоосигуряващите се лица са изплатени възнаграждения за работа без трудово правоотношение и осигурителните вноски са внесени по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КЗОО, тези доходи не следва да се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КЗОО. Тези доходи самоосигуряващите се вписват в колона “Доходи от дейност по чл. 4, ал. 1 от КЗОО, върху които се дължат осигурителни вноски и доходи по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КЗОО, върху които са внесени осигурителни вноски” от таблица 1 и колона “Доходи по чл. 40, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 от ЗЗО, върху които се дължат осигурителни вноски” от Таблица 2 на Справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.

На основание новата ал. 3 на чл. 11 от наредбата, за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от КЗОО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер. За лицата родени след 31 декември 1959 год. вноските са в размерите определени за фонд “Пенсии” и за допълни-телно задължително пенсионно осигуряване в универсален пен-сионен фонд.

С новата ал. 4 на чл. 13 от наредбата се дава възможност на изпратените за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи да се осигуряват по свое желание и за своя сметка върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година. Осигуряването се извършва чрез работодателя.

Относно документите, с които ще се зачита осигурителния стаж на тези лица и подаването на информация за тях в персоналния регистър ще получите допълнителни указания.

Р Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

Изх. № 91-01-95/03.04.2002 г.             

Относно: осигуряване при различни видове

                 договори за управление

При извършване ревизии на търговски дружества и еднолични търговци е необходимо да съобразявате следните обстоятелства:

1. С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, считано от 1.01.2000 г., изпълнителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове /чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО/.

Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно – безсрочно/. Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.

Такъв договор може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове – изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно – Управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.

Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.

Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, респективно – негов едноличен собственик, осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност.

Едноличният собственик на дружество не може да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител /респективно – работник/. Действително с изменението на Търговския закон с Държавен вестник бр.84/2000 г. бе допуснато договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма. Тези договори обаче са свързани с управлението на самото дружество и касаят единствено неговата търговска дейност.

Трудовият договор се сключва в писмена форма /чл. 62 от Търговския закон/. Тази разпоредба е приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка с допуснатите изменения на Търговския закон води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите.

В подкрепа на изложеното дотук е и самият характер на трудовия договор. Недопустимо е едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор, а още повече – да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение /в гражданския процес винаги има поне две страни – ищец и ответник/.

Такова становище е изразено и от специалистите в Министерство на труда и социалната политика /писмо с изх. № 66-00-30/15.05.2000 г.,/.

2. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и ликвидаторите на търговски дружества, които съгласно чл. 266, ал. 6 от Търговския закон носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговското дружество. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя свое нотариално заверено съгласие за извършване на тази дейност и образец от подписа си /чл. 266, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторът във всички случаи получава възнаграждение /чл. 266, ал. 5 от ТЗ/.

3. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и синдиците на търговци в производства по несъстоятелност, като обемът на техните правомощия е определен в чл. 658 от Търговския закон. Те също не могат да упълномощават други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. За работата си синдикът получава възнаграждение – текущо и окончателно /чл. 661 от ТЗ/.

4. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се извършва осигуряването и по договори за прокура, чрез които едно физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение /чл. 21, ал. 1 от ТЗ/. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да упълномощава другиго с правата си по закон /чл. 22 от ТЗ/.

Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор с нотариална заверка на подписите, като се извършва вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.

5. От изложеното в точки 1-4 следва да се отличава търговското пълномощие, което представлява особен вид представителство. То е възможността едно лице, снабдено с представителна власт, да извършва правни действия от чуждо име /това на търговеца/ и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява факта, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник /чл. 26, ал. 4 от ТЗ/. Това е едно основно различие с гражданския договор за управление.

Търговският пълномощник не е Изпълнителен директор или Управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея, да упражнява и правата на работодател.

6. При упълномощаване от едноличен търговец на друго физическо лице - да управлява фирмата му, следва да се изисква представяне на договор за прокура, вписан в търговския регистър, за да отпадне от собственика на фирмата задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

При извършването на проверки следва да се установява по безспорен начин дали упълномощаването е станало чрез договор за прокура или чрез договор за търговско пълномощие – при работа без трудово правоотношение или по трудов договор.

При съставяне на ревизионни актове, въпреки че нормативно управлението на фирми е изрично определено със самия Търговски закон, тези особености следва да се следят считано от 1.01.2002 г., доколкото практиката и даваните досега указания не бяха в гореизложения смисъл.

7. Особености при осигуряването по договор за франчайз

Легално определение в законодателството ни липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: “франчайз” е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители. Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател предоставя на друго лице - франчайзополучател срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.

         Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.

Много често срещан случай е договорът за франчайз на таксиметрови услуги. Задължението за осигуряване е за франчайзополучателят, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за превозвач. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице – на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за общественото осигигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – “други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани  с идентификационен код по БУЛСТАТ”. В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Р Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я

Главна дирекция “Правна”

Главна дирекция “ПЕНСИИ”

Главна дирекция “осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”

Изх. № 91-01-97/11.04.2002 г.

Във връзка с прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ /ДВ, бр. 32/2002 г./ и попълване на утвърждаваните молби-декларации към него Ви даваме следните предварителни указания:

Съгласно § 2 от ПЗР на ЗСПД до 1 януари 2004 г. ТП на НОИ изплащат еднократните помощи за раждане на дете и месечните помощи за деца до 18-годишна възраст на осигурените лица и на пенсионерите. Помощите се изплащат на майката, ако тя е осигурена или е пенсионер, или на бащата, ако той е осигурен или пенсионер, когато майката не е осигурена. Приемните семейства по чл. 26 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ получават месечните помощи от общинските служби за социално подпомагане за децата, които са приели, без значение дали са осигурени. За рождените деца в тези семейства помощите се получават по общия ред.

Лицата, осигурени по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от КЗОО, получават семейните помощи чрез осигурителите заедно с трудовото възнаграждение. Членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, получават семейните помощи чрез кооперацията. Самоосигуряващите се лица получават месечните помощи по реда на чл. 7, ал. 8 от КЗОО. Пенсионерите получават месечни помощи заедно с пенсиите. Право на семейни помощи имат всички самоосигуряващи се лица, без значение, че са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Ако лицето, на което следва да се изплащат семейни помощи, е осигурено и получава пенсия, семейните помощи се получават чрез осигурителя за осигурените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от КЗОО или чрез пенсията за пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица. Еднократните помощи за раждане на дете на майки пенсионерки се изплащат директно от съответното ТП на НОИ.

Ако лицето работи при двама работодатели, помощите се изплащат от основния работодател. 

Месечни помощи, получавани към пенсията по реда на чл. 22г, ал. 2 от ППУНР на самотните майки, както и получаваните по реда на чл. 3ж от УНР парични обезщетения се прекратяват от 1 април 2002 г.

Лицата, които ползват отпуск по чл. 164 и чл. 165 от КТ на основание чл. 3б, ал. 6 от УНР, следва да го прекратят от 1 април 2002 г. От същата дата се прекратява и изплащането на обезщетението по чл. 53, ал. 2 от КЗОО.

Месечните помощи могат да се получават по банков път, само ако пенсията се получава също по банков път.

Относно еднократната помощ за раждане на дете

         Съгласно чл. 6 от ЗСПД, майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Помощта е в размер, както следва:

         1.  за първо, за второ и за трето дете - по 200 лв.;

         2.  за четвърто и за всяко следващо дете - по 100 лв.

         При раждане на близнаци, един от които е трето дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за трето дете. При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането.

         Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер на 100 лв.

         Правото за получаване на еднократна помощ възниква от датата на раждане на детето.

         Правото за получаване на допълнителна еднократна помощ за деца с трайни увреждания над 50 на сто възниква от датата на инвалидизиране, посочена в експертното решение на РЕЛКК и ЦЕЛКК.

         Еднократните помощи могат да бъдат поискани в срок от 3 години, считано от края на месеца, през който детето е родено.

         Правото за еднократна помощ за раждане на дете се установява с оригинално удостоверение за раждане. Длъжностното лице, осъществило изплащането, отразява на гърба на оригиналното удостоверение за раждане основанието за извършеното плащане; размера на помощта; поредността на детето, за което е изплатена помощта, и датата на изплащане. Същото се отнася и за допълнителната еднократна помощ по чл. 6, ал. 6 от ЗСПД.

Еднократните помощи за раждане за децата, родени до 31 март 2002 г. включително, се изплащат в размерите, по реда и давностните срокове на УНР. 

По отношение на месечните помощи за деца до 18 години

         Съгласно чл. 7 от ЗСПД, месечните помощи за дете до навършване на 18 години се изплащат на семействата, чийто средномесечен доход на член от семейството за предходните 6 месеца от възникване на правото е по-нисък или равен на 150 лв. и при условие, че детето:

         1.  не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца;

         2.  от 7 години до навършване на 18 години редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

         3.  живее постоянно в страната.

         Размерът на помощите се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. За 2002 г. размерът на месечната помощ е по 15 лева за всяко дете.

При горните условия месечната помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се изплаща независимо от дохода на семейството в двоен размер на помощта, определена по реда на чл 7, ал. 3 от ЗСПД.

                Редовното посещаване на училище /държавно или частно/ през предходните 6 месеца от месеца, за който се иска помощта, се удостоверява със служебна бележка.

Деца, които не живеят постоянно в страната, са децата, които  през предходните 12 месеца са пребивавали в чужбина повече от 6 месеца.

Месечните добавки, дължими до 31.03.2002 г. се изплащат по реда на отменения УНР.

Ред за попълване на молбите-декларации по ЗСПД

Помощите по ЗСПД се изплащат след представяне на молба-декларация от родителя, който ще получава помощта, към която се прилагат необходимите документи.

За получаване на месечни помощи осигурените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от КЗОО лица подават молба-декларация пред осигурителя, който следва да изплаща помощите.

Пенсионерите подават молба-декларация пред съответното ТП на НОИ.

Самоосигуряващите се лица по чл. 8 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина представят молба-декларация при заверка на платежното искане от съответното ТП на НОИ. Самоосигуряващите се лица, на които осигурителните плащания се извършват от ТП на НОИ, представят молба-декларация в съответното ТП на НОИ на всеки шест месеца по общия ред. Самоосигуряващите се лица, които получават осигурителни плащания по реда на чл. 7, ал. 8 от КЗОО, попълват молба-декларация, която съхраняват за проверка от контролните органи на НОИ. Членовете на осигурителните каси подават молба-декларация в осигурителната каса и получават месечни помощи чрез нея.

Молбата-декларация за получаване на месечна помощ за деца до 18 години следва да се попълва при спазване на следните изисквания:

В т. 1 “Семейно положение” – Ако бракът е прекратен поради развод или смърт, родителят, който подава декларацията, вписва и номера на съдебното решение за развод или акта за смърт на съпруга/та/.

В т. 2 - Когато съпругът има деца от предишен брак, следва да се приложи съдебното решение за прекратяване на брака, за да се удостовери на кого е възложено отглеждането на децата.

В т. 3 - В таблицата “Деца, отглеждани в семейството” се вписват всички ненавършили пълнолетие деца, които се отглеждат в семейството (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). Когато в семейството има доведени, заварени или припознати деца, месечните помощи се получават при горепосочените условия от съпругата или съответно съпруга, независимо че те нямат качеството на “майка” или “баща”, по отношение на тях.

В таблицата се вписват всички деца до 18 години, които се отглеждат в семейството, включително чуждите граждани, децата, живеещи извън страната, не посещаващите училище и отглежданите в семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Не се вписват само децата, които са настанени в специализирано заведение на пълна държавна издръжка.

Приемните семейства вписват в таблицата рождените и приемните деца, като отбелязват кои от децата са рождени.

В полето след таблицата срещу името на детето се отбелязва дали живее постоянно в страната или се отглежда в семейството като приемно.

Всички вписани в таблицата деца се вземат предвид при определяне броя на членовете на семейството за изчисляване на средномесечния доход.

В т. 4 се вписват имената на децата, настанени в специализирана институция, и датата, от която са настанени. Специализирани институции за отглеждане на деца са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Децата, които са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца, не се считат за отглеждани в семейството и не се взимат предвид при определяне на средномесечния доход на член от семейството. Лицата следва да представят документ за настаняване или отписване на децата.

В т. 5 се вписват имената на децата, които не посещават училище. Когато детето не посещава училище поради здравословното му състояние, към молбата следва да се представи документ от РЕЛКК или ЦЕЛКК.

В т. 6 се вписват имената на децата, които имат установени трайни увреждания.

В т. 7 се вписват имената на децата, които се отглеждат в страната.

В т. 8 - При определяне на брутните доходи на семейството се вземат предвид всички облагаеми по ЗОДФЛ доходи, пенсиите, обезщетенията по КЗОО, помощите, стипендиите, с изключение на стипендиите на учащите се до 18-годишна възраст. Не се считат за доход по смисъла на ЗСПД добавката за чужда помощ по чл. 103 от КЗОО, добавката по чл. 40 от ЗЗРСИИ и помощите по ЗСПД. 

Работещите по трудови и приравнени на тях правоотношения декларират облагаемите си доходи от тях. Не подлежат на облагане по ЗОДФЛ следните доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения:

1. стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите и личните предпазни средства съгласно Кодекса на труда и други закони, както и стойността на безплатната храна на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране;

2. стойността на специалното работно облекло, безплатното работно и униформено облекло, които се предоставят съгласно Кодекса на труда и други закони, на представителното и униформеното облекло, предоставяно на държавните служители и на други лица, за които в закон е предвидено правото да получават такова облекло;

3.  командировъчните пари; обезщетенията при преместване; обезщетенията при ползване на жилища при условията на свободно договаряне и обезщетенията при отпуск по болест на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи, както и обезщетенията по чл. 239 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. обезщетенията по чл. 216, 217, чл. 218, ал. 2 и чл. 222 от Кодекса на труда и обезщетенията по чл. 77, 78; чл. 82, ал. 3; чл. 85, ал. 5; чл. 104, ал. 3 и чл. 106, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител;

5. стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата, осигурени безплатно от работодателя;

6. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Осигурените, които не получават доходи от трудови правоотношения, следва да декларират доходите си, получени през 6-те месеца, предхождащи месеца, за който се иска помощта. Упражняващите свободна професия, занаятчийска дейност или услуги декларират брутните си доходи преди намаляването с нормативно признатите разходи. Доходите се декларират в зависимост от датата, на която са получени, независимо за кой период се отнасят. Декларираният доход не е свързан с осигурителния доход по чл. 6, ал. 7 от КЗОО. Присъдените издръжки по Семейния кодекс не са облагаем доход.

В таблицата се вписва доходът, получен от всички членове на семейството. В редовете под таблицата се вписват общите доходи, получени на съответното основание за 6-месечния период. Пенсионерите, които получават доходи само от пенсии, не е необходимо да представят служебна бележка за месечните си доходи.

В полето “Попълва се от длъжностното лице” следва да се впишат броят на децата и размерът на помощта.

Не се допуска подаването на молба-декларация за месечни помощи едновременно с подаване на молба за отпускане на пенсия. Пенсионерите могат да подадат такава молба след издаване на разпореждане за отпускане на пенсия. За периода от прекратяване на осигуряването до отпускане на пенсия месечните помощи се изплащат от службите по социално подпомагане, тъй като лицето не е осигурено. В този случай при подаване на молбата в ТП на НОИ следва да се приложи удостоверение от службите по социално подпомагане до кога са изплатени месечните помощи.

Срок за отпускане на месечните помощи

Съгласно чл. 12 от ЗСПД срокът за подаване на молба-декларация за получаване на месечни помощи за деца до 18 години е тримесечен. Правото за получаване на месечни помощи възниква от момента, в който са изпълнени едновременно всички условия на чл. 7 от ЗСПД. От този момент лицата могат да поискат дължимите месечни помощи с подаване на молба-декларация в срок от 3 месеца. Непоисканите месечни помощи за срок от три месеца се погасяват по давност. За да се прецени от кога се дължат месечни помощи, следва да се следи датата на подаване на молбата, периода, за който е деклариран доход, и наличието на останалите изисквания. Месечните помощи следва да се отпускат винаги от месеца, следващ периода, за който е деклариран доходът. Семейните помощи се изплащат през месеца, следващ месеца, през който е заведена молбата-декларация.

При първоначалното отпускане на месечни помощи, лицата следва да подадат молба-декларация до 30.06.2002 г. за доходите си от 1.10.2001 до 31.03.2002 г. Месечните помощи ще се изплащат считано от м. април, ако молбата-декларация е подадена до 30.06.2002 г.

Месечните помощи се отпускат за срок от шест месеца. След изтичането на срока, лицето следва да подаде нова молба-декларация. В противен случай изплащането на помощите се спира.

Ред за отпускане на месечните помощи

На лицата, които са подали молба-декларация и имат право на месечни помощи, не се издава отделно разпореждане за отпускане на помощта.

Разпорежданията за отказ за изплащане на месечни помощи на самоосигуряващите се лица и пенсионери се издават от длъжностното лице в ТП на НОИ, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите на ДОО или съответно ръководството на пенсионното осигуряване.

За осигурените на основание чл. 4, ал. 1 и 2 от КЗОО лица не се издава разпореждане за отказ. При отказ на осигурителя да изплаща месечните помощи, лицата могат да подадат жалба пред съответното ТП на НОИ на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от КЗОО във връзка с § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСПД.

Изплатените месечни помощи за деца на самоосигуряващите се лица се отразяват в осигурителните им книжки.

Ред  и начин на изплащане на семейните помощи за деца на  пенсионерите

ГДИС автоматично ще изключи от  изплащателните документи по пенсиите за м. май 2002 г.,  месечните добавки за деца – SDD, и помощите за самотни майки/бащи - KSM,  изплащани по отменения Указ за насърчаване на

раждаемостта. Промяната ще бъде отразена в контролна таблица обр. 4а  в раздел ”Изменени”. За пенсионерите  със суми по бенифициенти 33971 и 33981 ще бъде заличена стойността на показателите SDD - сумата на месечните добавки за деца,  и SU - сумата на удръжката, а за тези по бенифициент 33972 и 33982 - в показателя SU ще остане само стойността на месечната добавка, наблюдавана с показателя BDI. За лицата с удръжки по тези бенифициенти да се направи прецизна проверка на автоматичната промяна, като се обърне внимание на случаите, при които не е попълнена петата позиция на шифър 3397 и 3398.

За лицата с право на месечни помощи за деца до 18 години,  подали молба-декларация с всички необходими документи до края на м. април 2002 г., следва да се подготвят  пенсионни записи за доплащане на разликата до 15 лв. за м. април и сумата за м. май 2002 г. С промените по пенсиите за м.  юни 2002 г. да се подаде справка обр. 3 за включване на помощта в изплащателните документи  и да се направят съответните вписвания в Електронна пенсионна картотека.

Относно недължимо платените семейни помощи с пенсиите за м. април ще бъдат дадени допълнителни указания.

Пенсионерите, които подадат молби през месеците май и юни следва да получат дължимите семейни помощи през месеца, следващ този на подаване на молбата с пенсионен запис, а за следващия месец - заедно с пенсията си.

Месечната помощ, която досега се плащаше до 2-годишна възраст на детето по отм. чл. 22б, ал.2 от ППУНР, следва да се спре, считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на навършване на 1 година на детето, или от 1 април 2002 г., ако детето е навършило 1 година  преди тази дата.

Правото за получаване на месечна помощ за деца до 18 години се преценява от служителите на сектор "Изплащане на пенсии". За случаите, при които ще се изплащат такива, не следва да се постановява разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Разпореждане ще се постановява само в случаите на отказ, като същото се връчи на лицето в 7-дневен срок от постановяването му. 

Месечни помощи за деца до 18 години се изплащат само към пенсията на родителя /ако е пенсионер/. В случаите, когато е изплащана  месечна добавка по отм. УНР към пенсията на дете под 18-годишна възраст, ръководителят по пенсионното осигуряване следва да постанови разпореждане за отказ от плащане на тази помощ. Това не се отнася за добавката по чл. 40 от ЗЗРСИИ, която може да се изплаща към наследствената пенсия на детето.

РУСО следва да предоставя  на пенсионерите необходимите образци  молба-декларация за попълване.

 Директорите на РУСО да създадат необходимата организация  по приемането и незабавното обработване на молбите-декларации от лицата.

 Необходимо е да се организира тяхното приемане и на 20.04.2002 г. /събота/. По подходящ начин следва да се уведомят пенсионерите,  като се даде широка гласност относно  условията за придобиване  право на семейни помощи за деца,  реда за подаване на молбите-декларации и начина на изплащане на семейните помощи.

Р Е П У Б Л И К А     Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

         Изх. № 91-01-112/25.04.2002 г.

Относно:  изменения и допълнения в Инструкция № 1 от 2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ бр.10 от 2002 г.)

1. Съгласно новия чл. 3а от Инструкция № 1, от 1 януари 2002 г. самоосигуряващите се лица, с изключение на съдружниците в търговски дружества, които са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, по свое желание могат да подават еднократно декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице". Декларациите се подават до 20 февруари на всяка календарна година с данните за месец януари. За подаване на данните самоосигуряващите се вписват код 22 в т.12. "Вид осигурен" в раздел А. "Социално осигуряване" и код 45 в т.27. "Вид осигурен" в раздел Б. "Здравно осигуряване".

Освен данните, които се попълват от т.1 до т.15 в тази декларация се попълват:

- т.16. - дни с осигурителен стаж;

- т.16.1. - отработени и други дни с осигурителни вноски;

- т.21. - избран осигурителен доход;

- т.22. - размерът на вноската за фонд "Пенсии";

- т.26. - размерът на вноската за универсален пенсионен фонд за родените след 31 декември 1959 год.

`Когато през календарната година самоосигуряващо се лице започне или възобнови трудова дейност може да подаде еднократно декларация с код 22 в т.12. "Вид осигурен" не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски за месеца, през който е започнал или възобновил трудова дейност.

Когато лице, подало еднократна декларация, прекъсне или прекрати дейност, трябва да подаде нова декларация образец № 1 не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски с данни за последния месец, за който е подлежало на осигуряване. В този случай, освен данните за осигурителния стаж и осигурителния доход, задължително се попълва т.15. "Ден, от който осигуряването е прекратено".

При промяна в осигурителния доход, адресните данни, броя на неосигурените членове на семейството и други обстоятелства, свързани с осигуряването, подалите еднократно декларация трябва да подадат отново декларация образец № 1, като впишат код 22 и попълнят актуалните данни за месеца, през който е настъпила промяната. В тези случаи не се попълва "К" в т.1. "Код корекция".

Когато самоосигуряващият се е внесъл авансово вноските си за здравно осигуряване и е подал декларация образец № 4, не попълва раздел Б. "Здравно осигуряване" при подаване на еднократна декларация.

2. Съгласно промяната в чл. 9 от инструкцията след изтичане на календарната година, за която се отнасят подадените данни, НОИ трябва ежегодно да изпраща поименно сведение за въведената информация лично на осигурените лица. Справките ще се отпечатват на централно ниво.

3. С оглед подаване на данни за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 8 от КЗОО на лицата, които по основното си трудово правоотношение са осигурени върху максималния размер на осигурителния доход, се създават нови кодове за видовете осигурени лица, а именно:

- код 21 - за лицата, работещи по втори или допълнителен трудов договор, с дневно работно време не по-малко от 3 часа. Работодателите по втория трудов договор попълват в декларация образец № 1 точки от 1 до 15, дните, зачетени за осигурителен стаж, в т.16.4. "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж" и в позиция 2 и 3 на т.16. "Дни с осигурителен стаж -общо". В позиция 5 на т.16 се попълва броят на изработените часове за един ден. За тези лица не се попълват други данни в декларацията, тъй като за тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване;

- код 23 - за лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и упражняващите свободна професия или занаятчийска дейност. Те могат да подадат еднократно декларация образец № 1, като попълват т.16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж" и позиция 2 и 3 на т.16. "Дни с осигурителен стаж - общо". В случай, че осигурителният доход по трудовото правоотношение се намали под максималния осигурителен доход, тези лица започват да внасят вноски за социално и здравно осигуряване и да подават информация за осигуряването си по определения за самоосигуряващите се ред не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски.

4. От 2002 г. няма да се подава информация с декларация образец № 2 "Доплащания към възнаграждения за минал период". В случаите, когато е необходимо да се подаде информация за изплатени суми за минал период (напр. допълнително материално стимулиране и др.) се използва декларация образец № 1, като се попълва "К" в т.1. "Код корекция" и всички останали данни в декларацията. В т.21. “Осигурителен доход” се вписва сумата от трудовото възнаграждение и изплатената допълнителна сума за съответния месец. С оглед ограничаване до максималния осигурителен доход се коригират и данните в т.17 и т.19, ако е необходимо. Данните се подават след изплащане на допълнителните трудовите възнаграждения.

Информация се подава и когато през месеца се изплаща само аванс. В тези случаи, при окончателното изплащане на трудовите възнаграждения за съответния месец, също се подава коригираща декларация.

5. За лицата, които подлежат на осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, на основание чл. 4, ал. 2 от КЗОО, данните в декларация образец № 1 се подават, като в т.12. "Вид осигурен" се попълва код 11.

6. В позиция 5 на т.16. "Дни с осигурителен стаж - общо" се попълва броят на часовете в следните случаи:

- при подаване на информация за лица, работещи по втори или допълнителен трудов договор (код 04), наети на работа за по-малко от 4 часа дневно;

- при подаване на данни за лица, които подлежат на осигуряване за инвалидност, старост и смърт и трудова злополука и професионална болест (код 11), ако лицето е наето на работа за по-малко от 4 часа дневно;

- при подаване на данни за лица, работещи при договорирано почасово работно време с продължителност, по-малка от половината от законоустановеното работно време (код 17);

- при подаване на данни за лица, работещи по втори или допълнителен трудов договор, за които осигурителните вноски при основния работодател са внесени върху максималния осигурителен доход и осигурителният стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 8 от КЗОО (код 21) - броят на часовете трябва да бъде равен или по-голям от 3.

Когато в т.16, позиция 5 са попълнени брой часове, в позиция 2 и 3 се попълва броят на работните дни за периода на трудовия договор.

7. В т.25 и т.26 осигурителите и самоосигуряващите се лица не попълват код на фонда. В т.26 в "код" се попълва годината на раждане на чужденците, за които се подават данни с издадения им ЛИЧЕН НОМЕР НА ЧУЖДЕНЕЦ.

8. Спогодбата между Република България и ФРГ предвижда освобождаване от задължението за пенсионно осигуряване и безработица в Република България на:

- лица, командировани от германски работодател за максимум 24 месеца;

- лица, работещи в представителство, за времето на трудова дейност в представителството;

- по взаимно съгласие на компетентните органи на двете страни, при искане на работещия и работодателя.

В спогодбата задължението за здравно осигуряване не е регламентирано, поради което тези лица подлежат на задължително здравно осигуряване.

За тези лица, ще се внасят осигурителни вноски само за фонд "Общо заболяване и майчинство" и здравноосигурителни вноски по съответния ред, предвиден в Закона за здравното осигуряване. Данните по Инструкция № 1 се подават с декларация образец № 1, като в т.12. "Вид осигурен" в част А. "Социално осигуряване" се попълва код 29, а в част Б. "Здравно осигуряване" в т.27. "Вид осигурен" - код 49.

Р Е П У Б Л И К А     Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

         Изх. № 91-01-125 от 13.05.2002 г.

По повод на зачестили случаи, в които осигуреното лице е пожелало цялото или част от трудовото възнаграждение да се внасят по договор за застраховка “Живот”, Ви уведомяваме следното:

Съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица, облагаемия доход по ал. 1 се намалява с внесените за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и с внесените за сметка на лицата премии/вноски по договори за застраховки “Живот” и застраховки “Живот” ако са свързани с инвестиционен фонд.

Посочените текстове касаят доброволното социално, пенсионно и здравно застраховане и могат да бъдат прилагани единствено към конкретни видове застраховки. Данъчното облекчение по чл. 20, ал. 2 от ЗОДФЛ касае пенсионното и здравно застраховане и по-конкретно следните застраховки, дефинирани като подвидове на застраховка “Живот”:

1. Застраховка за пенсия или рента, включваща и спестовната част, и задължение за еднократни или периодични заплащания, дължими:

- при еднократно плащане на премията – след изтичане на най-малко една година от плащане на премията;

- при разсрочено плащане на премията – след изтичане на най-малко три години от датата на първата вноска.

2. Постоянна здравна застраховка – това е непрекъснато подновяваща се застраховка, включваща задължения на застрахователя за плащане на:

- медицински разходи;

- стоматологични разходи;

- разходи за транспортиране при тежки заболявания и смърт;

- дневни пари за болничен престой и медикаменти;

- плащане при диагностициране на особено тежко заболяване.

Данъчните облекчения, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗОДФЛ, касаят формирането на данъчната основа за доходите на физическите лица от определени източници (от трудови и приравнени към трудовите правоотношения; доходи от стопанска дейност и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения). Посочените разпоредби са приложими само когато внесените суми са за сметка на съответното данъчно задължено лице, т.е. направени са от личните му доходи и са предназначени за доброволно застраховане (пенсионно и здравно) на същото лице. Данъчното третиране на изплатените вноски (премии) за допълнително доброволно пенсионно, социално и здравно застраховане, отчетени като разход за сметка на предприятията и в полза на техните работници и служители е регламентирано с чл. 36, ал. 4 от ЗКПО. Тези разходи не подлежат на данъчно облагане при работодателя по реда на корпоративния данъчен закон, независимо от основанието, на което са извършени.

Съгласно чл. 29, ал. 6 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), в случаите на получаване на пенсии и/или суми от доброволно пенсионно осигуряване след настъпване на осигурителен случай, получените пенсии и/или суми се облагат по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ, а съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗОДФЛ при обратното получаване или прехвърляне по партида на трето лице, на внесените суми преди изтичането на сроковете по договорите, получените суми се облагат по реда на чл. 40 от ЗОДФЛ.

Брутната сума на доходите от доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, получени от физически лица, подлежи на облагане на основание чл. 26, т. 8 от ЗОДФЛ.

Здравноосигурителните вноски на осигурените лица се определят върху облагаемия доход по ЗОДФЛ.

На основание гореизложеното не следва да се начисляват и внасят от работодателя здравно осигурителни вноски върху сумите, преведени по договора за застраховка, след като те не подлежат на данъчно облагане при работодателя. Здравноосигурителните вноски следва да се внасят при изплащане на пенсията или при обратно получаване на сумите преди изтичането на срока по договора.

В случаите, когато се внася като вноска за доброволно осигуряване или застраховане само част от възнаграждението, здравноосигурителни вноски следва да се внасят само върху частта от възнаграждението, която не се превежда за посочените застраховки. Вноските се внасят на основание чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.

При положение, че лицата са пожелали цялото трудово възнаграждение да се внася като вноска за доброволно осигуряване или застраховане, ако лицето не подлежи на здравно осигуряване на основание от т. 1 до т. 14 на чл. 40, ал. 1 на ЗЗО, то следва да внася здравноосигурителните си вноски за своя сметка на основание т. 15 от посочената разпоредба.

Р Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”

Изх. № 91-01-126/15.05.2002 г.

Относно: прилагане на последните изменения на Кодекса за задължително обществено осигуряване и Данъчния процесуален кодекс с ДВ бр.45/2002 г.

I. Във връзка с последните изменения на Кодекса за задължително обществено осигуряване и въвеждане на предварително изпълнение на разпорежданията и решенията за установяване на публични задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване, имайте предвид следното:

1. Обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и на решенията на Директора на териториалното поделение, издадени по тези разпореждания, не спира изпълнението им (чл. 117а, ал. 1 от КЗОО).

Спиране е допустимо по искане на задълженото лице – след предоставяне на обезпечение за целия размер на главницата и лихвите (чл. 117а, ал. 2 от КЗОО). Налагането на обезпечителни мерки за размера на дълга е абсолютна предпоставка за самото спиране.

В необжалваната си част разпорежданията и решенията влизат в сила и сумите по тях подлежат на принудително събиране.

При искане за спиране на предварителното принудително изпълнение на разпореждане, спиране на изпълнението се постановява с разпореждане, издадено от същия орган – началника на отдел “ОВКО”. В новото разпореждане по искането за спиране задължително се изтъкват мотиви и се индивидуализират наложените обезпечителни мерки. Съществуват едновременно две разпореждания – едното, съставено по ревизионния акт за събиране на сумите и второто – издадено по искането за спиране на предварителното принудително изпълнение.

При искане за спиране изпълнение на решение, към жалбата до съда следва да приложите и постановленията за наложени обезпечителни мерки.

И в двата случая налагането на обезпечителни мерки за размера на целия дълг е кумулативно свързано с уважаването на искането за спиране на изпълнението.

Когато се състави разпореждане, респективно - се постанови определение на съда за спиране на изпълнението, следва да се изпращат уведомителни писма до банките, в които вече са наложени запори по сметки на длъжника, заедно с копие от акта за самото спиране. Запорите не се вдигат, тъй като действията по предварителното принудително събиране не се прекратяват, но постъпващите по запорираните банкови сметки суми не се превеждат от банката по сметка на съответното териториално поделение. Постъпилите суми до датата на издаване на акта за спиране на изпълнението не се възстановяват на длъжника. Възстановяване се извършва само когато, по предвидения в Кодекса за задължително осигуряване ред, актът за събиране на сумите бъде отменен и решението за отмяна влезе в законна сила.

За предотвратяване на облигациони спорове с длъжниците с предмет възстановяване на неоснователно получени суми – от датата на издаване на акта за спиране на изпълнението до датата на реалното спиране на превеждане на суми по сметка на териториалното поделение от страна на съответната банка, следва да създадете добра организация за своевременно уведомяване.

За разлика от Данъчния процесуален кодекс, където изрично е предвидено, че недължимо събраните данъци, такси и др. се възстановяват ведно със законната лихва за изтеклия период (чл. 112, ал. 5 от ДПК), в Кодекса за задължително обществено осигуряване подобна разпоредба няма.

2. Гореизложеното се прилага и за всички висящи спорове, независимо коя от страните е жалбоподател, но с § 10а от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване за длъжниците се въвежда преклузивен 14-дневен ограничителен срок - от влизането на измененията в сила. В текста е посочена дата 23.04.2002 г., но тъй като измененията са обнародвани в Държавен вестник бр. 45/2002 г. на 30.04.2002 г., а в § 96 от Закона за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс изрично е записано, че те влизат в сила, считано от деня на обнародването, то 14-дневният срок започва да тече от 30.04.2002 г.

Неупражняването на субективното право – да се направи искане до териториалното поделение или до съда в този срок, води до погасяване на самото право и следва да се пристъпи към принудително събиране.

3. Налагането на запори – на основание чл. 110, ал. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, да се извършва веднага след  установяване на задълженията и съставяне на разпореждания по ревизионните актове.

4. В издаваните удостоверения на осигурители и самоосигуряващи се лица – за участиие в търгове, конкурси и др. следва да отбелязвате наличието на задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване, независимо от обстоятелството дали актовете за събирането им са влезли в сила или не.

II. Във връзка с последните изменения на Данъчния процесуален кодекс, имайте  предвид следното:

1. В чл. 17 от ДПК се създава нова алинея шеста.

В производствата по несъстоятелност, когато вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон. В тази връзка е необходимо за всички нововъзникващи задължения след датата на откриване на производството по несъстоятелност, да се съставят нови ревизионни актове, т.е. – на определен период следва да се извършват проверки за установяване размера на нововъзникващите задължения. Разпорежданията по актовете се изпращат на Агенцията за държавни вземания, а екземпляр от самото разпореждане се връчва на синдика.

2. В чл. 146 от ДПК алинея втора е изменена.

При постъпващи плащания от страна на длъжника след изпращане преписките на Агенцията за държавни вземания осигурителните органи могат и след изтичането на шестмесечния срок за принудително събиране - след влизане на съответния акт за установяване на задълженията в сила, да продължат действията си до погасяване на задължението при условията и по реда на чл. 191.

Задължението за изпращане на преписките на Агенцията за държавни вземания остава, но действията по принудително събиране продължават.

3. С чл. 146, ал. 6 от ДПК се въведе изричен ред за обжалване на  постановленията за налагане на обезпечителни мерки - по реда за обжалване, предвиден в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Жалбите се подават до Директора на териториалното поделение на НОИ, а той на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса, се произнася по тях.

По този начин се въвежда триинстанционно обжалване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки (до сега производството следваше разпоредбата на чл. 170 от ДПК и се развиваше пред административния орган и пред окръжен съд).

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”

№ 91-01-128 от 20 май 2002 г.

 ОТНОСНО: осъвременяване на пенсиите на основание чл. 100 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и Постановление № 103  на Министерски съвет от 18 май 2002 г. за определяне нов размер на социалната пенсия за старост

1. Във връзка с прилагането на чл. 100 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, с член единствен от Постановление № 103 на Министерски съвет от 18.05.2002 г. е определен нов размер на социалната пенсия за старост 46,64 лв., считано от 1 юни 2002 г.

2. Новите минимални размери на пенсиите от 1 юни 2002 г. са както следва:

 а/лични пенсии за осигурителен стаж и възраст – чл. 68 КЗОО:

по чл. 68, ал. 1-3      – 53,64 лв. /115 % от 46,64 лв./;

по чл. 68, ал. 4         – 48,97 лв. /105 % от 46,64 лв./;

б/ лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – чл. 74 КЗОО при намалена  работоспособност (н.р.):

над 90 на сто н.р.              – 65,30 лв. /140 % от 46,64 лв./;

от 71 до 90 на сто н.р.      – 60,63 лв. /130 % от 46,64 лв./;

от 50 до 70,99 на сто н.р. – 48,97 лв. /105 % от 46,64 лв./;

в/ лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – чл. 79 КЗОО:

над 90 на сто н.р.              – 69,96 лв. /150 % от 46,64 лв./;

от 71 до 90 на сто н.р.      – 65,30 лв. /140 % от 46,64 лв./;

от 50 до 70,99 на сто н.р. – 53,64 лв. /115 % от 46,64 лв./;

г/ наследствени пенсии – чл. 81 КЗОО – 41,98 лв. /90 % от 46,64 лв./;

д/ пенсия за  военна инвалидност – чл. 85 КЗОО:

редници и сержанти

над 90 на сто н.р.               – 69,96 лв. /150 % от 46,64 лв./;

от 71 до 90 на сто н.р     . – 65,30 лв. /140 % от 46,64 лв./;

от 50 до 70,99 на сто н.р. – 53,64 лв. /115 % от 46,64 лв./;

офицери

над 90 на сто н.р.              – 74,62лв. /160 % от 46,64 лв./;

от 71 до 90 на сто н.р.      – 69,96 лв. /150 % от 46,64 лв./;

от 50 до 70,99 на сто н.р. – 55,97 лв. /120 % от 46,64 лв./;

е/ пенсии за гражданска инвалидност чл. 87 КЗОО:

над 90 на сто н.р.              – 69,96 лв. /150 % от 46,64 лв./;

от 71 до 90 на сто н.р.      – 65,30 лв. /140 % от 46,64 лв./;

от 50 до 70,99 на сто н.р. – 53,64 лв. /115 % от 46,64 лв./;

ж/ социална пенсия за инвалидност чл. 90 КЗОО:

над 90 на сто н.р.              – 55,97 лв. /120 % от 46,64 лв./;

от 71 до 90 на сто н.р.      – 51,30 лв. /110 % от 46,64 лв./.

3. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, от 1 юни 2002 г. е 186,56 лв. /четирикратния размер на социалната пенсия за старост съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на КЗОО/, а за лицата по чл. 69, ал.3 КЗОО - 233,20 лв. /петкратния размер на социалната пенсия за старост съгласно § 6, ал. 6  от ПЗР на КЗОО/.

4. Добавката за чужда помощ се увеличава на 34,98 лв.  /75 % от 46,64 лв./ - чл. 103 КЗОО.

5. Добавката по Указ № 1611/85 г. се увеличава на 23,32 лв. /50 % от 46,64 лв./

6. Добавката по чл. 5 от Закона за ветераните от войните се увеличава на 23,32 лв. /50 % от 46,64 лв./

***

С решение № 1.2 от протокол № 6/15.04. 2002 г. Надзорният съвет на НОИ определи за 2002 г. коефициент 1.06, с който да се осъвременят размерите на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2001 г. включително.

Осъвременяването се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията, без изплащаните към нея добавки. Когато осъвременения размер е под новия минимален, се приравнява на него, а ако е над максималния, се ограничава съгласно разпоредбите на § 6, ал. 1 и 6 от ПЗР на КЗОО /без включените в § 6, ал. 3 и 5/.

7. Когато се получава повече от една пенсия с коефициент 1.06 се осъвременява всяка една поотделно.

8. Когато размерът на получаваните една или повече от една пенсии е под минималия размер за съответния вид, всяка поотделно се приравнява на него и пенсиите се изплащат съгласно чл. 101 КЗОО.

9. Размерът на осъвременените една или повече пенсии не може да надвишава четирикратния /петкратния/ размер на социалната пенсия за старост. Ограничението по § 6, ал. 1 и 6 от ПЗР на КЗОО се извършва на сбора от пенсиите.

10. За пенсиите по чл. 5, ал.1 от отм. ЗП, отпуснати с начална дата след 31 декември 1996 г. и § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, с коефициент 1.06 се осъвременява действителният или запазен размер на пенсията. Намалението от 0,3 на сто се прави върху осъвременения размер на пенсията. Когато осъвремененият размер е под новия минимален, се приравнява на него, а ако е над максималния, се ограничава съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КЗОО.

11. За пенсиите по чл. 5, ал. 3 от отм. ЗП, отпуснати с начална дата след 31 декември 1996 г. и § 5, ал.3 от ПЗР на КЗОО, с коефициент 1.06 се осъвременява действителния или запазен размер на пенсията. Добавката от 0,1 на сто, изплащана от УПФ към НОИ, се определя от осъвременения размер на пенсията. В случаите, когато осъвремененият размер на пенсията е под новия минимален, се приравнява на него, а ако е над максималния, се ограничава съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КЗОО  и добавката се изплаща към така определения размер.

12. Пенсиите за гражданска инвалидност и военна инвалидност, които са изчислени от трудово възнаграждение, се осъвременяват с коефициент 1.06 по общия ред.

13. Пенсиите за военна инвалидност, отпуснати по процент на загубена трудоспособност, съгласно чл. 26, ал. 5 от отм. ЗП, както и пенсиите по чл. 12, 28 и 30а от отм. ЗП се изплащат в размера на социалната пенсия за старост – 46,64 лв.

14. Персоналните пенсии по чл. 92 КЗОО се привеждат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост.

15. Пенсиите, отпуснати от Президиума на Народното събрание и от Държавния съвет на НРБ, които не са изчислени от трудово възнаграждение се осъвременяват с коефициент 1.06. Осъвременяването се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията. Ако след осъвременяването размера е под 90 на сто от размера на социалната пенсия за старост, същия се приравнява на него.

16. Пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията по чл.91 КЗОО, от 1 юни 2002 г. се определят в максималния размер по § 6, ал. 4 от ПЗР на КЗОО.

17. Осъвременяването с коефициент 1.06 на наследствените пенсии се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията на всеки наследник.

Същото се отнася и за наследствените пенсии от двама родители по чл. 81, ал. 3 КЗОО.

С коефициент 1.06 се осъвременявят и наследствените пенсии с начална дата след 31 декември 2001 г., ако наследодателя е получавал или е имало наследници, които са получавали наследствена пенсия от същия наследодател до тази дата.

         Когато осъвремененият размер е под новия минимален, се приравнява на него, а ако е над максималния, се ограничава съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1от ПЗР на КЗОО.

Актуализирането на информацията в показателя “Основен размер на пенсията на наследодателя” (ORN), с коефицент 1.06 ще бъде извършено от ГД “ИС” автоматично.

18. При включване и изключване на наследници и отпускане, възстановяване и възобновяване на наследствена пенсия след 1 юни 2002 г., при начална дата на пенсията на наследодател /наследник/ до 31 декември 2001 г., с коефициент 1.06 се осъвременява пенсията на наследодателя, след което се определя размерът на наследствената пенсия на всеки наследник в процентите по чл. 81 КЗОО. В тези случаи при подаване на информацията с програмен продукт “NPSQL” в показателя “Основен размер на пенсията на наследодателя” (ORN), да се посочва осъвременения с коефицент 1.06 размер на пенсията на наследодателя.

При възобновяване на лични пенсии спрени на основание чл. 95, т. 1 и т. 3 КЗОО, с програмен продукт “NPSQL”, да се спазват указанията дадени с писмо № 91-01-224 от 24.11.2000 г.

19. При представяне на нови доказателства по чл. 99, ал. 1 т. 1 КЗОО, които оказват влияние върху размера на пенсията и при преизчисляване на пенсиите по чл. 102 КЗОО или по чл. 21, ал. 3 НП след 1 юни 2002 г., същата се определя в новия размер, след което се осъвременява по реда на чл. 100 КЗОО със следващите се осъвременителни коефициенти (1,10; 1,06) в зависимост от началната дата на пенсията.

20. При промяна на процента намалена работоспособност след 1 юни 2002 г. определеният размер на пенсията съобразно новия процент намалена работоспособност се осъвременява със следващите се осъвременителни коефициенти (1,10; 1,06) в зависимост от началната дата на пенсията. Когато размерът на пенсията, определен при по-висок процент намалена работоспособност е по-нисък от получавания, запазва се размерът определен при по-ниския процент намалена работоспособност.

21. Осъвременяването на добавките по чл.84 КЗОО и по чл.50а от отм. ЗП се извършва, като с коефициент 1.06 се осъвремени пенсията на починалия съпруг/а/ по описания по-горе начин, след което се определя размера на добавката.

ГД “ИС” ще изпрати списък на добавките по чл. 50а от отменения ЗП и по чл. 84 от КЗОО, отпуснати от наследодател получавал или имал право на лична пенсия за гражданска инвалидност ( чл. 49, ал. 4 НП). Същите няма да бъдат осъвременени автоматично на основание чл. 100 КЗОО от 01.06.2002 год. и за тях следва да се постанови разпореждане в РУСО. За правилното постановяване на разпорежданията следва да имате предвид следното:

Добавките, които са отпуснати по чл. 50а от отм. ЗП се определят и изплащат в размер 20 % от социалната пенсия за старост. Ако получаваният размер към 31.12.1999 год. надвишава така определения осъвременен размер се запазва получавания размер.

Добавките, които са отпуснати по чл. 84 КЗОО винаги се определят и изплащат в размер 20 % от социалната пенсия за старост.

Указания по прилагане на тези разпоредби са Ви дадени с наши писма № 91-01-40/21.03.2000 год. и № 91-01-75/09.05.2000 год.

В случаите, в които се установи, че добавките по чл. 50а от отм. ЗП и чл. 84 КЗОО са определени в по-висок от следващият се размер, разпорежданията следва да се изменят по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 КЗОО, като надвзетите суми не следва да се събират от лицата на основание чл. 114, ал. 2 КЗОО.

***

22. Осъвременяването с коефициент 1.06 на личните пенсии, отпуснати по международен договор, се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията, без изплащаните към нея добавки, след което се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Същите ще бъдат включени във ведомост образец 7 с новите размери.

23. Осъвременяването с коефициент 1.06 на личните пенсии, отпуснати по спогодбата с Германия, се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията, без изплащаните към нея добавки. Пенсиите, които са в размер към 31.05.2002 г. под минималния за съответния вид, ще бъдат включени във ведомост образец 7 с размерите към 31.05.2002 год. За тях Дирекция “Международни спогодби” ще издаде разпореждане за новите осъвременени размери от 01.06.2002 год.

24. Осъвременяването с коефициент 1.06 на личните пенсии, отпуснати по спогодбата с Чехия, се извършва върху действителния размер на пенсията, без изплащаните към нея добавки. Тези пенсии ще бъдат включени във ведомост обр. 7 с новите размери от 01.06.2002 г.

● За лица, които имат осигурителен стаж по-голям или равен на 15 години и са навършили 65–годишна възраст в периода от 01.01.2000 год. до 31.05.2002 год, Дирекция “Международни спогодби” ще постанови разпореждания за съответния минимален размер до 31.05.2002 г. В разпореждането за размера на пенсията от 01.06.2002 год., за тези пенсии ще бъде постановен новия минимален размер, съгласно чл.70 ал.7 КЗОО.

● За лица, които имат осигурителен стаж по-голям или равен на 15 години и които ще навършат 65–годишна възраст в периода от 01.06.2002г. до 31.05.2003 год., разпореждането ще съдържа два пункта:

-         осъвременен размер от 01.06.2002 год.

-         минимален размер по чл.70 ал.7 КЗОО от датата на навършване на 65-годишна възраст.

25. Осъвременяването с коефициент 1.06 на наследствените пенсии по международен договор, се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията на всеки наследник, след което се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Същите ще бъдат включени във ведомост образец 7 с новите размери.

● Осъвременяването с коефициент 1.06 на наследствените пенсии по спогодбата с Чехия ще се извърши от Дирекция “Международни спогодби”. Тези пенсии  ще бъдат включени във ведомост образец 7 с размерите към 31.05.2002 г. Осъвременяването ще се извърши, като с коефициент 1.06 се увеличи действителния или запазен размер на пенсията на всеки наследник.

26. Осъвременяването на добавките по чл. 84 КЗОО и по чл. 50а ЗП (отм.), определени от наследодател с пенсия по международен договор, се извършва като с коефициент 1.06 се осъвремени пенсията на починалия съпруг/а, след което се прилагат разпоредбите на съответния международен договор и размера на добавката се определя от българската част. Тези пенсии и добавки ще бъдат включени във ведомост образец 7 с новите размери.

27. Осъвременяването на добавките по чл. 84 КЗОО и по чл. 50а ЗП (отм.), когато наследодателят е имал стаж, положен в Чехия, ще се извърши от Дирекция “Международни спогодби”. Тези добавки ще бъдат включени във ведомост образец 7 с размерите към 31.05.2002 г. Осъвременяването ще се извърши като с коефициент 1.06 се увеличи действителния или запазен размер на добавката.

28. При повече от една пенсия, от които първата е по международен договор /с DKP/, а втората пенсия е определена само по българското законодателство, с коефициент 1.06 се осъвременява всяка една поотделно, като за първата пенсия се прилагат и разпоредбите на съответния международен договор. Изплащането се извършва съгласно чл.101 КЗОО и при необходимост за общия размер се прилагат разпоредбите на §6 от ПЗР на КЗОО. Тези пенсии ще бъдат включени във ведомост образец 7 с новите размери от 01.06.2002 год.

29. При повече от една пенсия, от които втората е с DKP, разпореждания за размерите от 01.06.2002 г. ще издаде Дирекция “Международни спогодби”. Във ведомост образец 7 тези пенсии ще бъдат включени с размерите към 31.05.2002 год. С коефициент 1.06 се осъвременява всяка една пенсия поотделно, като за втората пенсия се прилагат и разпоредбите на съответния международен договор. Изплащането се извършва съгласно чл.101 КЗОО и при необходимост за общия размер се прилага §6 от ПЗР на КЗОО.

30. Осъвременяването от 01.06.2002 год. на пенсиите и добавките към тях по международен договор на лица, живеещи в чужбина ще се извърши от Дирекция “Международни спогодби”.

31. Пенсиите и добавките към тях с DKP - 10, които се изплащат по Споразумението между Р България и Р Турция се осъвременяват автоматично от ГД “ИС” по общия ред.

32. За пенсиите и добавките към тях по международен договор, които ще бъдат включени във ведомост образец 7 с размери към 31.05.2002 год., ще бъдат изготвени разпореждания от Дирекция “Международни спогодби” след предоставяне от ГД “ИС” на списъци за:

-          наследствени пенсии с DKP – 06

-          добавки по чл.84 КЗОО с DKP – 06

-          двойни пенсии / DKP – втора пенсия /

-          пенсии с DKP – 01, NSP – 1, които са под минимален размер.

За тези пенсии и добавки, ТП на НОИ следва да подаде справки образец 1 или 3 за ГД “ИС” след получаване на разпореждане от Дирекция “Международни спогодби” с осъвременените от 01.06.2002 год. размери.

***

33. Пенсиите с начална дата след 31 декември 2001 г. не подлежат на преизчисление по чл. 100 КЗОО от 01 юни 2002 г. Когато размерите им са под новите минимални за съответния вид или над новия максимален размер по § 6, ал. 1 и ал. 6 от ПЗР на КЗОО, същите автоматично ще бъдат приведени в съответните нови размери.

34. Пенсиите по международни спогодби с начална дата след 31 декември 2001 г. не подлежат на преизчисление по чл. 100 КЗОО от 01 юни 2002 г.

В случаите, в които действителните или запазени размери са над новите максимални размери, същите ще бъдат автоматично ограничени в съответствие с разпоредбите на § 6, ал. 1 и ал. 6 от ПЗР на КЗОО.

В случаите, в които действителните или запазени размери са под новите минимални размери за съответния вид, същите ще бъдат автоматично приведени в съответствие с новите минимални размери, освен в случаите, в които в международен договор е предвиден друг ред.

Ако за пенсиите, отпуснати по международни спогодби не е извършено автоматично приравняване на новите минимални или ограничаване на новите максимални размери, преценката и изготвянето на разпорежданията ще се извърши от Дирекция “Международни спогодби”.

***

35. Главна дирекция “Информационни системи” ще извърши автоматично осъвременяване на пенсиите, вкл. пенсиите отпуснати по международен договор на основание чл. 100 КЗОО. За новия размер на пенсиите ще бъдат изготвени разпореждания в два екземпляра – по ЕГН и по пощенска станция, а за пенсиите по международен договор – в три екземпляра.

36. За новоотпуснати и изменени пенсии и добавки по международен договор, за които до 09.05.2002 год. не са подадени съответните справки 1 или 3 за ГД “ИС”, ТП на НОИ следва да изплаща размерите по последното разпореждане, постановено от Дирекция “Международни спогодби“, с пенсионен запис, съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 от НП, до получаване на разпореждане за осъвременения от 01.06.2002 год. размер. След получаване на последното, ТП на НОИ следва да подаде съответните справки образец 1 или 3 за ГД “ИС”.

37. За всяко РУСО ще бъде изготвен списък по пощенски станции за пенсиите с показател DKP. Тези пенсии и добавки към тях, за които се констатират увеличения повече от 6 % между изплащаните към 31.05.2002 год. и включените във ведомост образец 7 размери, да бъдат спрени в корекционна ведомост и изплащани с пенсионен запис, съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 от НП в размера, определен към месец май 2002 год., до получаване от Дирекция “Международни спогодби“ на разпореждания за осъвременените от 01.06.2002 год. размери. След получаване и на разпореждането за осъвременения от 01.06.2002 год. размер, ТП на НОИ следва да подаде справка образец 3 за ГД “ИС”.

38. ГД”ИС” ще изготви и изпрати в РУСО най-късно до 27.05. 2002 г. пълна ведомост  за изплащаните пенсии  обр. 7, като в нея ще бъдат включени всички пенсионери, независимо дали размерът на пенсията  се осъвременява или  не подлежи на осъвременяване по чл. 100 КЗОО.

39. Ведомост обр. 7 за месец юни 2002 г. да се изпрати на пощенските станции незабавно след получаването им от ГД”ИС”, а писмо обр. 9 заедно с  всички останали  документи -  най-късно  до 31.05. 2002 г. При обработването на документите приоритет да имат градските пощенски станции. Приключването за месец юни 2002 г. да се извърши по установения ред.

40. Новоотпуснатите и изменени пенсии, както и информацията за преосвидетелстваните пенсионери, които до 09.05. 2002 г. са изпратени в ГД”ИС”, ще бъдат обработени, след което ще се извърши преизчислението по чл. 100 КЗОО.

41. ГД”ИС” ще изготви ведомост обр. 7 в два екземпляра за месец юни 2002 г. със следното съдържание:

-         ЕГН на пенсионера;

-         Име на пенсионера;

-         Адрес;

-         Сума за изплащане /увеличение/ ФОО;

-         Сума за изплащане /намаление/ ФОО;

-         Сума за изплащане /увеличение/ УПФ; 

-         Сума за изплащане /намаление/ УПФ ;

-         Сума за изплащане / увеличение /за месец юни 2002 г;

-         Сума за изплащане / намаление / за месец май 2002 г.

42. Във ведомост обр. 7 за месец юни 2002 г.  ще бъдат  отразени всички промени по пенсиите. Прекратените пенсии ще бъдат отразени във ведомост обр.7 в колона “Сума за изплащане  /намаление/ ФОО” или колона “Сума за изплащане /намаление/ УПФ”. За тях няма да се изготвя отделен списък. Началното салдо на ведомост обр. 7 за месец юни 2002 г. ще се равнява на крайното салдо на ведомост обр. 7 за месец май 2002 г.

43. В изплащателните картони  на пенсионерите за месец юни 2002 г., се вписват новите осъвременени размери на пенсиите от ведомост обр. 7 от графа “сума за изплащане /увеличение/за месец юни 2002 г.. В графа “ УПФ “ да се разнесе сумата, която се изплаща за сметка на УПФ за месец юни 2002 г.

44. ГД “ИС” ще изготви “Списък на пенсионери с необработени пенсии и грешки в данните към 01.06. 2002 г.” Същият съдържа данни за ЕГН, пощенска станция, поредност на пенсията, вид на пенсията, пропорция на пенсията и текстов коментар, който следва да се обработи незабавно.

45. Със справките модул 1 и 3 от месец юли 2002 г. да се подават новите осъвременени размери на пенсиите и добавките, които се изплащат към тях. За пенсиите и добавките, за които Дирекция “Международни спогодби” ще се произнесе, да не се подават справки модул 1 и 3 до получаване на разпореждане за осъвременените от 01.06.2002 год. размери.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПЕНСИИ”

№ 91-01-170/01.07.2002 г.

 ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на чл. 101, ал. 1, 3  и 6 КЗОО

      По повод постъпили въпроси, относно правото на родители да получават към наследствена пенсия социална пенсия за инвалидност, даваме следните указания:

      Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване /КЗОО/, социалната пенсия за инвалидност е съвместима и се изплаща към друг вид пенсия в размер 25 на сто.

       Съгласно разпоредбата на чл.101, ал. 6 КЗОО, родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия. В случаите, когато родителите имат право както на наследствена пенсия, така и на лична пенсия, им се изплаща по-благоприятната по размер пенсия, а по-неблагоприятната се отпуска и спира на основание чл. 95, т. 4 КЗОО. Разпоредбата е изрична и изключва прилагането на чл. 101, ал 1 и ал. 3 КЗОО.

       Социалната пенсия за инвалидност е лично право, т.е. лична пенсия, поради което при отпускане на по-благоприятна наследствена пенсия на родител, същата следва да се спре.

 В случаите, при които е отпусната като по-благоприятна наследствена пенсия на родител и социалната пенсия не е спряна, следва да се приложи разпоредбата на чл. 95, т. 4 КЗОО, като надвзетите суми не следва да се събират от лицата на основание чл. 114, ал. 2 КЗОО.

 ГДИС ще изготви списък на пенсионерите, които получават едновременно  наследствена пенсия от дете на основание чл.82 , ал. 3 (BRV 7) и лична пенсия, отпусната по КЗОО. След свързване с пенсионните досиета, да се направи преценка на правилността на разпорежданията, съобразно разпоредбата на чл. 101, ал. 6 КЗОО.

Обръщаме Ви внимание, че при отпускане на пенсии на основание чл. 82, ал. 4 в показателя (BRV) следва да се попълва стойност “6”.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПЕНСИИ”

№ 91-01-172/02.07.2002 г.

         ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на § 5, ал. 3 КЗОО

Във връзка с поставени въпроси, отнасящи се до определяне на месеците, за които се следва добавка от учителския пенсионен фонд, изразяваме следното становище:

         Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КЗОО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 - 3, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,1 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО.

         Добавката по § 5, ал. 3 ПЗР на КЗОО се изплаща на лица, които са придобили право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, но не са се пенсионирали по условията на тази разпоредба, тъй като към датата на заявлението са изпълнили условията на чл. 68, ал. 1-3 КЗОО и пенсията им е отпусната на това основание. Добавката от учителския пенсионен фонд се определя в размер 0,1 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска в УПФ /след 01.01.1997 г./ и след навършване на възрастта по § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО /когато лицето за пръв път навърши възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1-3 КЗОО определена за съответната календарна година/.

Когато учителите се пенсионират по чл. 68, ал. 1-3 КЗОО, придобили са право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО и към 01.01.2000 г. са навършили изискуемата се възраст по § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО за  2000 г. - 52 г. и 6 мес. за жените, съответно 57 г. и 6 мес. за мъжете, добавката се дава за всеки месец, за който има осигурителна вноска в УПФ от датата на навършване на възраст 52 г. и 6 мес. за жените, съответно 57 г. и 6 месеца за мъжете (или от 01.01.1997 год., ако са навършили възрастта преди тази дата), до датата на пенсиониране по чл. 68, ал. 1-3 КЗОО.

При определяне на месеците, за които се дава добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КЗОО не се наблюдава, кога лицето е изпълнило условието за положен учителски стаж 25 години за жените и 30 години за мъжете /необходимия учителски трудов стаж за придобиване на право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО/, но това условие трябва да бъде изпълнено преди пенсионирането по чл. 68, ал. 1-3 КЗОО.

В случаите, когато лицата изпълнят условието за положен учителски стаж 25 години за жените или 30 години за мъжете след пенсионирането по чл. 68, ал. 1-3  КЗОО, същите нямат право на добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КЗОО.

Примери:

1. Жена, родена на 30.12.1947 год. на 30.06.2000 год.  навършва 52 г. и 6 мес. и има 25 год. учителски стаж. На 30.12.2005 г. навършва 58-годишна възраст, уволнена е от тази дата и  отговаря на условието на чл. 68, ал. 1-3 от КЗОО за сбор от осигурителен стаж и възраст. Ако пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска от 30.12.2005 г. на основание чл. 68, ал. 1-3 КЗОО, добавката от УПФ се дава за 66 месеца (5г. и 6 мес. - за периода от 30.06.2000 г. до 30.12.2005 г.) при условие, че няма прекъсване в учителския стаж след 30.06.2000 г.

Ако същата жена изпълни условието за положен 25 год. учителски стаж, например през месец ноември 2005 г. – един месец преди пенсионирането по чл. 68, ал. 1-3 КЗОО, добавката от УПФ ще се определи по същия начин, тъй като съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КЗОО лицето е придобило право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КЗОО през месец ноември 2005г. - преди пенсионирането по условията на чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса.

2. Жена, родена на 30.12.1947 год. на 30.06.2000 год. навършва 52 г. и 6 мес. и няма 25 год. учителски стаж. На 30.12.2005г. навършва 58-годишна възраст и  отговаря на условието на чл. 68,  ал. 1-3 от КЗОО за сбор от осигурителен стаж и възраст, но не се възползва от правото си на пенсия и продължи да работи като учител. Трудовото правоотношение е прекратено на 30.12.2008 г. и пенсията е отпусната от тази дата при спазване разпоредбата на чл. 94 КЗОО.

Ако към датата на отпускане на пенсията е изпълнено условието за положен 25 год. учителски стаж, добавката от УПФ се дава за 102 мес. (8 години и 6 месеца - за периода от 30.06.2000 г. до 30.12.2008 г.), т.е. за месеците, за които има осигурителна вноска в УПФ след навършване на възраст 52 год. и 6 месеца.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПЕНСИИ”

№ 91-01-176/08.07.2002 г.

Право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ослепелите преди постъпване на работа и на инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа

По повод поставени въпроси, относно прилагане разпоредбата на         чл. 74, ал. 1 от КЗОО, отнасяща се за ослепелите преди постъпване на работа и чл. 74, ал. 2 от КЗОО, отнасяща се за инвалидите с придобита инвалидност до постъпването им на работа, в случаите когато лицата имат осигурителен стаж положен преди датата на инвалидизиране, даваме следните указания:

Условието на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 КЗОО лицата да са слепи или инвалиди по рождение, ослепели преди постъпване на работа или инвалиди с придобита инвалидност до постъпване на работа означава, че за придобиване правото на пенсия за ИОЗ необходимият трудов стаж следва да бъде положен след датата на инвалидизиране.

Под понятието “постъпване на работа” следва да се разбира времето, през което лицето е работило по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за своя сметка.

За тези лица законодателят поставя само условието да не са постъпили на работа преди инвалидизирането, т.е. лицата с придобит осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране /с изключение на наборна или алтернативна служба, стаж на неработещите майки, стаж по чл. 46, ал. 2, т. 5 и 6 НП, осигурителен стаж по § 9, ал. 2 КЗОО/ нямат право на пенсия по чл. 74, ал. 1 и 2 КЗОО.

          Съгласно чл. 77 КЗОО индивидуалният коефициент за ослепелите преди постъпване на работа  и инвалидите с придобита инвалидност до постъпването им на работа се определя по реда на  чл. 70, ал. 3-6 до датата на заявлението по чл. 94 КЗОО. В тази връзка индивидуалният коефициент на посочения по-горе кръг от лица следва да се изчисли от брутното трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на лицата преди 1 януари 1997 г., ако има такива, и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж след тази дата до датата на заявлението. Във всички случаи този доход трябва да е за осигурителен стаж положен  след датата на инвалидизиране.

Времето, което се признава за осигурителен стаж по КЗОО преди датата на инвалидизиране /наборна или алтернативна служба, стаж на неработещите майки, стаж по чл. 46, ал. 2, т. 5 и 6 НП, осигурителен стаж по § 9, ал. 2 КЗОО/ не се взема предвид при преценка правото на пенсия, както и при изчисляване на индивидуалния коефициент, но следва да бъде взет предвид при определяне на размера на същата с оглед правилното определяне продължителността на признатия стаж.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПЕНСИИ”

№ 91-01-180/10.07.2002 г.

ОТНОСНО: Приемане на заявления за отпускане,

изменение и изплащане на  пенсии чрез

пълномощни

Във връзка с постъпило в ЦУ на НОИ писмо от Нотариалната камара на Република България, изменяме указанията, дадени с писмо № 91-01-127 от 16.05.2002 г. на Главна дирекция “Пенсии”.

При подаване на заявления за отпускане, изменение или изплащане на пенсии чрез пълномощни с нотариална заверка подписа на упълномощителя е необходимо да се извърши проверка дали трите имена на упълномощителя и упълномощения, както и техните ЕГН съвпадат. Тези данни са фигурирали и в паспортите, и в новите документи за самоличност и съответствието, респективно – несъответствие между тях, може да се установи лесно.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност, самоличността на гражданите се установява чрез документ, издаден по реда на цитирания закон. Следователно всички издадени и нотариално заверени документи, в които удостоверяването на самоличността е ставало чрез лични паспорти, запазват своето действие, но тяхното използване сега става чрез представяне на новите документи за самоличност.

Към настоящия момент пенсии следва да се изплащат при представяне на нови документи за самоличност.

С оглед на гореизложеното считаме, че е допустимо да се използват и пълномощни, заверени преди влизането в сила на Закона за българските документи за самоличност, ако трите имена и ЕГН на упълномощения отговарят на данните в новия му документ за самоличност, без да се иска ново пълномощно. Такова е необходимо само в случаите, когато има несъответствие между данните – ЕГН и трите имена.

Р Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

Изх. № 91-01-186/17.07.2002 г.

Относно: прилагане разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите във връзка с внасянето на осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване

Съгласно текста на цитираната разпоредба на специализираните предприятия, кооперации и цехове за инвалиди с трайни увреждания, които членуват в национални организации на инвалиди, както и в други организации за инвалиди, “се преотстъпват 30 на сто от дължимите осигурителни вноски”.

Такъв смисъл, макар че са направени редакционни промени и през 2001 г., разпоредбата има от приемането на самия закон (ДВ, бр. 112/95 г.). Законодателят не е направил разграничение между видовете осигурителни вноски – за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително обществено осигуряване, здравното осигуряване, поради обстоятелството, че Кодексът за задължително обществено осигуряване и Законът за здравното осигуряване са приети в един по-късен момент. Поради това не е отчетен и различният характер на видовете осигурителни вноски и различните правни последици, които са негова пряка и непосредствена последица.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, допълнителното задължително обществено осигуряване е персонално, като осигуреният в универсален и професионален пенсионен фонд има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида.

Осигурителните вноски за допълнителното задължително обществено осигуряване в професионални фондове за лицата, работещи при условията на I-ва и II-ра категория труд са изцяло за сметка на съответното специализирано предприятие на инвалиди (чл. 12, ал. 5 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.).

Осигурителните вноски за допълнителното задължително обществено осигуряване в универсални фондове за лицата, работещи в такива предприятия по трудови правоотношения и упражняващи труд като член-кооператори се разпределят в съотношение 75:25 – за сметка на роботодателя (кооперацията) и на лицето (чл. 12, ал. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.).

Ако се прилага разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и се приспадат 30 на сто само от дължимите от предприятието за инвалиди вноски, самите инвалиди се поставят в неравнопоставено положение, тъй като точното тълкуване на нормата налага извода, че облекчения се предвиждат само за организацията – осигурител, а не и за лицата, работещи в нея.

Чрез обсъдената разпоредба е нарушен и общият принцип на чл. 128, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, а именно – натрупването на суми по индивидуална партида на лицето, която пенсионното дружество увеличава по размер. Формирането на пенсии чрез внасянето на вноски за допълнително задължително обществено осигуряване не е обикновено натрупване на парична маса, а прилагане на капиталов принцип. Именно лицето е упражнило едно свое потестативно право – да избере пенсионно дружество, което да управлява сумите, които постъпват по неговата индивидуална партида.

В този смисъл целта на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите е да създаде права и преференции за организацията-осигурител за инвалидите като се намали осигурителната тежест, но само за вноските за държавното обществено осигуряване, което пряко засяга средствата на самата организация, за да се улесни нейната дейност. Обратното води до нарушаване права на инвалидите, а това е в противоречие с общата разпоредба на чл. 1, ал. 2 от самия закон – “Този закон има за цел да осигурява условия за социална интеграция на инвалидите и за тяхното пълноценно и равностойно участие в обществото”.

Общ принцип в законодателството ни е, че обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен (чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове). И когато се налага изменение или допълнение на вече уредената материя, това се извършва с изричен текст, но на самия акт, а не с отделен такъв от същата степен (чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове).

В конкретния случай е направено точно това - с изменението на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ДВ, бр. 3/2001 г.) се допуска изменение на общата разпоредба на чл. 128, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 110/99 г.), но това е направено с отделен текст в друг закон, в нарушение на изложения по-горе принцип. Това е причината, поради която не са съобразени правилата, въз основа на които се провежда допълнителното задължително обществено осигуряване.

С оглед на гореизложеното, считаме, че чл. 23, ал. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите не следва да се прилага спрямо дължимите вноски за допълнително задължително обществено осигуряване.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”

Изх. №  91-01-188/22.07.2002г.

Съгласно чл. 20, т. 17 от Закона за данък върху добавената стойност, “ДДС-сметката” е особена, задължителна за откриване, но доброволна за ползване банкова сметка на лице, регистрирано по този закон, открита в търговска банка с разрешението и под контрола на данъчната администрация, по която се получават или плащат средства от начисления от или на титуляра данък върху добавената стойност.

Тази сметка не може да служи като обезпечение и със средствата по нея не могат да се плащат задължения към бюджета или към трети лица, освен за задължения по закона. Сумите по “ДДС-сметките” не могат да се използват за извършване на плащания на осигурителни вноски - нито доброволни нито принудителни.

Във връзка с гореизложеното “ДДС-сметките” не следва да се декларират  пред ТП на НОИ от осигурителите, тъй като не може да се приложат разпоредбите на КЗОО за принудително изпълнение.

Такова становище е изразено и от Главна данъчна дирекция с писмо № 33-00-34 от 19 юли 2002 г., което прилагаме.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх. № 91-01-203/05.08.2002 г.

ОТНОСНО: възстановяване на изплатени парични обезщетения по отменени болнични листове

Във връзка с възстановяването на изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане по отменени болнични листове да се има предвид следното:

1. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КЗОО на физически или юридически лица се съставят ревизионни актове за начет за нанесени щети на ДОО от невнесени осигурителни вноски, от неправилно извършени осигурителни разходи, издадени документи с невярно съдържание и други. Болничните листове са основание за извършване на плащания от бюджета на ДОО, поради което при отмяната им по реда на чл. 16 от КЗОО, следва да се съставят актове за начет на органите на медицинската експертиза, които са ги издали. Когато болничният лист е издаден еднолично от лекуващия лекар, акта за начет се съставя на лекаря, а когато са издадени от ЛКК или ТЕЛК, акта за начет се съставя солидарно на лицата, които са го издали.

2. Споровете между осигурителите и осигурените за връщане на недобросъвестно получените суми по отменените болнични листове, включително и чрез удръжки от трудовото възнаграждение, се решават по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “д” от КЗОО. Добросъвестно получените суми в момента на получаването не се възстановяват от осигурените лица – чл. 114, ал. 2 от КЗОО.

3. Във всички случаи за времето на отменените болнични листове осигуряването се прекъсва, освен когато осигурителят го е оформил като законоустановен платен или неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж. За това време осигурителят внася осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване, ако се дължат такива според начина, по който то е оформено. Освен това той е длъжен да  подаде съответно попълнена в Раздел “А” и “Б” коригираща декларация Образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.

4. В случаите, когато паричните обезщетения по отменените болнични листове са възстановени на Националния осигурителен институт, неоснователно внесените върху тях осигурителни вноски за фонд “Пенсии” могат да бъдат поискани от осигурителите в 3-годишен срок от датата на внасянето.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”

Изх. № 91-01-220/23.08.2002 г.

                относно: Право на наследствена пенсия и на добавка по чл. 84 от КЗОО на наследници на безвестно отсъстващ

Съгласно чл. 33 от НП наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер или осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва.

Разпоредбата на чл. 33 НП дава възможност да се отпуска временно наследствена пенсия на наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер или осигурено лице, имащо право на лична пенсия.

Предпоставка за искането на временна наследствена пенсия е влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Самата наследствена пенсия обаче се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо.

Когато безвестно отсъстващият е бил пенсионер, временната наследствена пенсия се отпуска от първо число на месеца, следващ този, през който е обявено отсъствието със съдебното решение, като до тази дата на наследниците се изплаща наследствена маса.

При определяне на началната дата на отпускане на временната наследствена пенсия срокът по чл. 94 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се съблюдава към датата на влизане в сила на съдебното решение. При това положение, когато заявлението за пенсиониране е подадено в шестмесечен срок от датата на влизане на съдебното решение, наследствената пенсия се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. В тези случаи изплащането на временната наследствена пенсия е за не повече от три години назад от датата на искането, съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от КЗОО.

Когато срокът по чл. 94 от КЗОО е пропуснат, пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.

По същият начин се процедира и при определяне на началната дата на добавката по чл. 84 от КЗОО от пенсията на безвестно отсъстващ пенсионер, тъй като на основание чл. 49а от НП при нейното отпускане се спазват разпоредбите на чл. 33 от НП.

Р Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”

Изх. № 91-01-222/23.08.2002 г.

относно: Отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи

От 1 януари 2002 г. бе изменена разпоредбата на чл. 94 от КЗОО по отношение необходимостта от уволнение или прекратяване на осигуряването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка Ви даваме следните указания относно законосъобразността на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по КЗОО при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи:

Пенсията за осигурителен стаж и възраст  не следва да се прекратява на основание чл. 96, т. 4 от КЗОО. Възстановявянето на предишната работа вследствие на уволнение, признато за незаконосъобразно от съда, не е причина за отпадане на основанието за получаване на пенсията. Когато до влизане в сила на съдебното решение е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на отм. ЗП или на КЗОО, се счита, че са спазени изискванията на чл. 94 от КЗОО, независимо дали лицето се е върнало на работа или не. По същият начин се постъпва и в случаите, при които пенсиите на лицата са отпуснати по чл. 6, 7 от отм. ЗП или § 3 от ПЗР на КЗОО и чл. 69 от КЗОО. В този смисъл изменяме указанията, дадени с т. 28 на наше писмо № 91-01-250 от 05.10.2001 г.

Осигурителният стаж и осигурителният доход за времето на неправилното уволнение до датата на отпускането на пенсията, ако има такива, се разглеждат като нови доказателства по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КЗОО.

Няма пречка лице да поиска и преизчисление на пенсията на основание чл. 102 от КЗОО за времето след отпускането й, което се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КЗОО и чл. 46, ал. 4 НП.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА и социалната политика

Изх.№ 91-01-344/26.08.2002 г. на МТСП

Изх.№ 91-01-224/26.08.2002 г. на НОИ

Относно: Прилагането на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и Правилника за неговото прилагане

I. Общи разпоредби

В Държавен вестник, бр. 67 от 12 юли 2002г. е обнародван Правилникът за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), с който се уреждат условията и реда за отпускане, изплащане и прекратяване на семейните помощи за деца.

Съгласно чл.2 от ЗСПД (обн. ДВ. 32 от 29.03.2002 г. в сила от 1 април 2002 г.) семейни помощи по този закон са:

1. еднократна помощ при раждане на дете;

2. месечни помощи за дете до навършване на 18 години;

3. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година.

Право на семейни помощи за деца имат:

1. семействата на български граждани - за децата, които отглеждат в страната;

2. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната. Ако родителите или децата имат двойно гражданство, едно от които е българско, те имат право на семейни помощи, ако отговарят на останалите изисквания на закона;

3. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

4. семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Семейни помощи за деца се отпускат въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, заедно с необходимите документи.

Молба-декларацията се подава от майката или друг законен представител на детето. В случаите, когато майката е малолетна, молба-декларация се подава от законния й представител.

До 1 януари 2004 г. териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат семейните помощи по чл.6 и 7 от ЗСПД на осигурените по чл.4, ал.1, 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване лица и на пенсионерите. Помощите се изплащат на майката, ако тя е осигурена или е пенсионер, или на бащата, ако той е осигурен или пенсионер, когато майката не е осигурена и не е пенсионер. На неосигурените родители, които не са пенсионери, семейните помощи по чл.6 и 7 от ЗСПД се изплащат от общинските служби за социално подпомагане (ОССП). Работещите без трудови правоотношения (граждански договори) и лицата, които ползват неплатен отпуск за повече от 30-работни дни, който не се признава за осигурителен стаж, не се считат за осигурени по смисъла на ППЗСПД.

На учащите се в държавни, общински и частни средни и висши училища и професионални колежи, еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД се изплаща от ОССП по постоянен адрес на майката, ако другият родител не е осигурен и не е пенсионер.

Семейните помощи по чл.8 от ЗСПД се изплащат само от ОССП. Когато майката е учаща се в държавни и общински средни и висши училища и професионални колежи, в редовна форма на обучение, месечните помощи за деца до навършване на 18 години по чл. 7 от ЗСПД се изплащат на майката от съответното учебно заведение, ако другият родител не е осигурен и не е пенсионер. Когато и двамата родители са учащи се, помощта се изплаща на майката.

На учащите се в частните средни и висши училища и професионални колежи, които не са осигурени и не са пенсионери, помощите по чл. 7 от ЗСПД се изплащат от ОССП.

Месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година по чл. 8 от ЗСПД на учащите се майки в държавни, общински и частни средни и висши училища, и професионални колежи се изплащат от ОССП, по постоянен адрес на майката. Молба-декларацията за отпускане на месечни помощи по чл. 8 от ЗСПД се подава не по-рано от месеца, следващ месеца на раждане на детето.

Месечните помощи по чл.8 от ЗСПД се изплащат от ОССП и на майки, които получават пенсия.

ОССП изплаща и семейните помощи за децата, настанени при роднини, близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо дали лицата, които ги отглеждат, са осигурени или пенсионери.

Семейните помощи се изплащат след подаване на молба-декларация от родителя, който ще получава помощта.

Когато молба-декларацията е подадена с нередовни и/или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на нередностите с уведомително писмо. Ако нередностите не бъдат отстранени в срока, помощта се отказва.

Определяне на средномесечния доход на член от семейството

Право на семейни помощи по чл. 7 и 8 от ЗСПД имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 6 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен  в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. За 2002 г. средномесечният доход на член от семейството е 150 лв.

Съгласно § 1, т.2 от ПЗР на ЗСПД "доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, добавката за чужда помощ на инвалидите по чл. 103 от КЗОО, стипендиите на учащите се до 18-годишна възраст, както и помощите, получени по този закон. Присъдените издръжки по Семейния кодекс не са облагаем доход и не следва да се декларират.

Лицата декларират брутните доходи на семейството, получени през шестте календарни месеца преди месеца, през който е подадена молба-декларацията.

Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят.

При определяне на дохода на член от семейството не се включват месечните добавки за деца по отменения УНР и компенсациите, изплащани към тях с ПМС № 181 от 1997 г. в размер на 8,54 лв.

Брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗОДФЛ, в зависимост от дейността на лицата:

-за работещите по трудови и приравнените към тях правоотношения - облагаемият доход по чл.19 от ЗОДФЛ, преди намаляването със задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване.

Ако за някой от месеците през 6-месечния период трудовото възнаграждение е начислено, но не е изплатено, за този месец в молба-декларацията не се декларира доход.

В случаите, когато за някои месеци от 6-месечния период са изплатени само аванси, в молба-декларацията се посочва като доход размера на получения аванс.

За месеца, в който се получава остатък от брутно трудово възнаграждение и с това плащане се приключва съответния месец, в молба-декларацията като доход се посочва брутното трудово възнаграждение, намалено с авансовото плащане /сбора от авансовите плащания/ за съответния месец, тъй като същото вече е посочено като доход за предходен месец.

-за лицата, упражняващи свободна професия, занаятчийска дейност или услуги - облагаемият доход, преди намаляването с нормативно признатите разходи.

-за едноличните търговци, както и нотариусите и лицата, упражняващи медицинска практика по Закона за лечебните заведения, избрали да формират доходите си по реда на ЗКПО - доходът, формиран по реда на глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане, с изключение на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 12, 20 и 22 и чл. 23, ал. 3, т. 9 и 13 от ЗКПО.

-за собствениците и съдружниците в търговски дружества - облагаемия доход от трудова дейност. Дивидентите не са облагаеми по реда на ЗОДФЛ, поради което не се включват при определяне на средномесечния доход.

-земеделските производители - физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената растителна и животинска продукция по чл.12, ал.3 от ЗОДФЛ са освободени от облагане с ДОД, поради което не формират облагаем доход.

-лицата, упражняващи дейност, облагана с окончателен годишен (патентен) данък определят дохода си съобразно начина, по който са осъществявали дейността си (като: едноличен търговец; лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или друга дейност) и съответстващите разпоредби за образуване на облагаемия доход.

При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата, на която е подадена молба-декларацията.

ІІ. Еднократни помощи при раждане на дете

Еднократната помощ при раждане на живо дете се отпуска въз основа на подадена молба-декларация по образец. Към молба-декларацията се прилагат следните документи:

1. оригинално удостоверение за раждане на детето, за което се иска помощта;

2. копия от удостоверенията за раждане на всички деца, родени от майката;

3. удостоверение от служба ГРАО, за родените от майката деца;

4. лична карта ( за справка ).

Правото за получаване на еднократна помощ възниква от датата на раждане на детето, освен ако то е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца към датата на подаване на молба-декларацията.

При определяне поредността на децата, се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждане на детето, за което се иска помощта, независимо дали се отглеждат в семейството на майката, включително и дадените за осиновяване. Не се вземат предвид децата, оставени за отглеждане в специализирана институция за деца, за които не е получена еднократна помощ при раждане на дете.

При раждане на близнаци, един от които е трето дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете в размера, определен за трето дете.

Длъжностното лице, осъществило изплащането, отразява на гърба на оригиналното удостоверение за раждане: основанието за извършеното плащане; размера на помощта; поредността на детето, за което е изплатена помощта; датата на изплащане. Верността на отразените данни се удостоверява с подпис на съответното длъжностно лице и печат. Оригиналното удостоверение за раждане се връща на майката, като към молба-декларацията се прилага копие от него.

За деца с трайни увреждания над 50 на сто по чл. 6, ал. 6 от ЗСПД допълнителната еднократна помощ се отпуска след подаване на нова молба-декларация и приложени оригинално удостоверение за раждане на детето и копие от експертно решение на Районна експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК) или Централна експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК).

Правото за получаване на допълнителна еднократна помощ възниква от датата на инвалидизиране, когато трайното увреждане е установено с експертно решение на РЕЛКК/ЦЕЛКК до навършване 2-годишна възраст на детето.

Изплатената помощ се отразява в оригиналното удостоверение за раждане по реда на чл. 15 от ППЗСПД.

Еднократната помощ за раждане на дете по чл.6 от ЗСПД може да бъде поискана в срок от три години, считано от края на месеца, през който детето е родено. Допълнителната еднократна помощ може да бъде поискана в срок от три години, считано от края на месеца, през който е настъпила инвалидността.

III. Месечни помощи за дете до навършване на 18 години

Съгласно чл. 7 от ЗСПД месечните помощи за дете до навършване на 18 години се изплащат на семействата, чийто средномесечен доход на член от семейството за предходните 6 месеца преди месеца, през който е подадена молба-декларацията, е по-нисък или равен на 150 лв. и при условие, че детето:

-не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца

За "специализирани институции за отглеждане на деца” се считат заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.

Съгласно чл.21 от ППЗСПД за периода, през който детето се отглежда в семейството (напр. през лятната ваканция) и при условие, че той е не по-малък от 30 дни, месечни помощи се изплащат след представяне на документ от заведението.

Ако в семейството има и други деца, за които се получават семейни помощи, месечните помощи за децата по чл.21 от ППЗСПД се изплащат след подаване на нова молба-декларация в 7-дневен срок от настаняване на детето за отглеждане в семейството. За удостоверяване на това обстоятелство се представя служебна бележка от специализираната институция за деца, за времето, през което детето ще се отглежда в семейството.

В случай, че в семейството има и други деца, за които не е отпусната месечна помощ, тъй като не отговарят на условията за доход, за децата по чл.21 от ППЗСПД също не се отпуска помощ.

Когато всички деца от семейството са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка, за времето, през което се отглеждат в семейството имат право на месечни помощи, ако семейството отговаря на условията по чл.7, ал.1 от ЗСПД. Месечните помощи се отпускат след подаване на молба декларация по общия ред за периода, през който децата се отглеждат в семейството.

Ако детето е с трайни увреждания, месечната помощ се изплаща в двоен размер, независимо от дохода на семейството за периода, в който се отглежда в семейството.

-от 7 години до навършване на 18 години редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние

Счита се, че детето редовно посещава училище, ако е записано в училище в една от формите на обучение – дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска и дистанционна, съгласно изискванията на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП). Дневната и вечерната форма на обучение са присъствени. Това обстоятелство се удостоверява със служебна бележка от учебното заведение.

Съгласно чл. 37 от ППЗНП, когато децата трябва да постъпят в първи клас, но здравословното им състояние не позволява това, училищното им обучение се отлага с решение на диагностична комисия към инспектората по образованието. Началникът на инспектората трябва да уведоми писмено родителите и общината за решението на диагностичната комисия в срок до 30 юни. В този случай месечни помощи се отпускат, ако семейството отговаря на останалите условия по чл.7 от ЗСПД.

За децата, които навършват 7-годишна възраст преди началото на съответната учебна година, се изплащат месечни помощи, като в 14-дневен срок от започване на учебните занятия се представя служебна бележка от съответното училище. В този случай не се подава нова молба-декларация. За децата, които навършват 7-годишна възраст след началото на учебната година, служебна бележка се представя в 14-дневен срок след навършване на възрастта. В случай, че в определения срок не се представи служебната бележка, се счита, че детето не посещава редовно училище, поради което месечната помощ се спира от началото на следващия месец.

В случаите, когато детето завършва средното си образование преди навършване на 18 години, месечните помощи по чл.7 от ЗСПД се изплащат до края на месеца, в който детето навършва 18-годишна възраст. В този случай вместо служебна бележка от учебното заведение се представя копие от дипломата за завършено образование.

Децата с трайни увреждания получават семейна помощ в двоен размер по чл.7, ал.4 от ЗСПД, без да е необходимо да посещават училище, поради което не следва да представят служебна бележка.

- живее постоянно в страната

Това означава, че за предходните 12 месеца спрямо месеца, през който е подадена молба-декларацията, детето трябва да е пребивавало на територията на страната повече от 183 дни, с изключение на децата до навършване на една година.

Определяне броя на членовете на семейството

При определяне на средномесечния доход на член от семейството се вземат предвид всички деца до 18 години, които се отглеждат в семейството (родени, осиновени, припознати, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак) към датата, на която е подадена молба-декларацията, с изключение на:

- децата, които са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца;

- децата, настанени за отглеждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето в приемни семейства;

- децата, отглеждани от настойници, попечители.

При ограничаване на родителските права, когато детето е настанено при един от родителите, другият родител не се счита за член на семейството. Когато децата са настанени за отглеждане при трети лица, те не се считат за членове на техните семейства.

Семейството се състои от двамата съпрузи, дори те да живеят разделени. Помощите се получават от този, който има право да ги получава, като се декларират доходите и на двамата и молбата се подписва от двамата. В тези случаи, родителите, отглеждащи децата следва да се насочат да уредят взаимоотношенията си по съдебен ред, като ограничат родителските права на съпруга, който не отглежда децата или го осъдят да плаща издръжка.

При съжителство без брак семейството се образува от единия родител и неговите деца. Всеки от родителите подава молба-декларация за собствените си деца, като не декларира доходите на другия родител. Когато двама души отглеждат собствени деца без брак, които са припознати от мъжа, помощите се получават от майката, без да се взема предвид дохода на бащата.

Месечните помощи за деца на разведени родители се изплащат на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При определяне правото на месечни помощи, доходите на другия родител не се вземат предвид.

Когато и двамата родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, помощите се получават от настойника или попечителя въз основа на подадена от него молба-декларация, независимо от дохода му.

В случаи на ограничаване на родителските права, семейните помощи се изплащат на лицето, при което детето е настанено въз основа на подадена от него молба-декларация, независимо от дохода му и от дохода на родителите.

Ако по време на брака един от родителите е осъден да плаща издръжка за децата, същият не се счита за член на семейството и неговият доход не се взема предвид при определяне на дохода на член от семейството.

Непълнолетните и малолетните майки, които не са омъжени образуват семейство само с родените от тях деца. При непълно осиновяване осиновителите получават семейни помощи за осиновените от тях деца по общия ред.

Месечни семейни помощи за деца с трайни увреждания

За деца с трайни увреждания, установени от компетентните здравни органи, месечната помощ се изплаща в двоен размер независимо от дохода на семейството при условие, че детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца и живее постоянно в страната.

Съгласно §1, т.2 от допълнителната разпоредба на ППЗСПД, “дете с трайно увреждане” е дете на възраст до 16 години с 50 и над 50 на сто трайно ограничена възможност за социална адаптация или дете на възраст от 16 до 18 години с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност.

Срок за изплащане на семейните помощи

Месечните помощи за деца до навършване на 18 годишна възраст се отпускат от началото на месеца, през който е подадена молба-декларацията с необходимите документи и са изпълнени изискващите се условия на чл.7 от ЗСПД.

Месечните помощи за деца с трайни увреждания се отпускат от началото на месеца, следващ този, през който е издадено експертното решение на РЕЛКК/ЦЕЛКК или ТЕЛКК/НЕЛКК, ако молба-декларацията е подадена в тримесечен срок от датата на решението. Когато молба-декларацията е подадена след този срок, месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадена.

Изплащането на месечните помощи се прекратява от началото на месеца, следващ този, през който е отпаднало основанието за получаването им.

Молба-декларацията за месечни помощи за деца се подава на всеки шест месеца.

Когато в 6-месечния период, за който е отпусната месечната помощ, настъпи промяна в броя на децата, за които семейството има право, в 7-дневен срок се подава нова молба-декларация за установяване само на това обстоятелство, без да се изисква актуализация на документите за доходите на семейството. В тези случаи месечната помощ се отпуска или прекратява само за децата, по отношение на които правото възниква или се прекратява. Отпуснатите помощи за тези деца се изплащат до изтичане на срока, за който е отпусната помощта за останалите деца в семейството.

При промяна на обстоятелствата, изплащането на семейните помощи започва или се прекратява от месеца, следващ настъпването на новите обстоятелства. За промяна на обстоятелствата се счита например:

-         раждане или смърт на дете;

-         настаняване на детето на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца или отписването му от нея;

-         даване на дете за осиновяване;

-         навършване на 18-годишна възраст;

-         настаняване на детето в приемно семейство по реда на чл.26 от ЗЗД или назначаване на настойник или попечител и др.

         Длъжностните лица е необходимо да следят навършването на 18- годишна възраст на децата, при която отпада основанието за получаване на месечни помощи и да прекратяват служебно изплащането им.

Когато майката започне да се осигурява или да получава пенсия, месечните помощи се получават от месеца, следващ този на започване на работата или получаване на пенсията и се прекратяват от началото на месеца, следващ този на прекратяване на осигуряването или пенсията.

При промяна в статута на лице с право на месечна помощ в рамките на един календарен месец, изплащането на месечните помощи следва да се поеме от органа, който ги е отпуснал за целия месец, през който се дължат.

Лицата следва да подадат пред органа, който ще продължи изплащането на месечните помощи нова молба-декларация, заедно с копия от приложенията към декларацията при първоначалното й подаване, заверени от длъжностно лице на органа, който е отпуснал помощта, без да се изисква актуализация на документите за доходите на семейството. Към молба-декларацията следва да се приложи и служебна бележка за периода, за който е изплатена помощта. Органът, който продължава изплащането следва да прецени дали първоначалното отпускане на помощта е правилно и ако не са налице изискващите се условия в ЗСПД, да направи отказ за изплащането й за остатъка от периода.

Месечните помощи за деца се отпускат от 1 април 2002г., ако молба-декларацията е подадена до 30 септември 2002 г.

Отпуснатите месечни помощи по чл.7 и чл.8 от ЗСПД, но неполучени в срок от три месеца, считано от края на месеца, за който се отнасят, се погасяват по давност. След този срок осигурителите следва да възстановяват неполучените месечни помощи по чл.7 от ЗСПД в параграфа на сметката в НОИ, от който са изтеглени.

Семейните помощи по чл. 6 и чл. 7 от ЗСПД за осигурените лица се изплащат чрез осигурителя в сроковете за изплащане на работната заплата ежемесечно с отделна ведомост, независимо дали са внесени дължимите осигурителни вноски. Когато месечните помощи за деца се изплащат по безкасов начин, в колона “бележки по изплащането” на ведомостта на съответния ред се записва номерът на банковата сметка, по която са преведени помощите. Самоосигуряващите се лица получават тези помощи също независимо дали са внесени осигурителните вноски.

На самоосигуряващите се лица, на които плащанията се извършват от ТП на НОИ, както и на пенсионерите, които нямат право да получават месечни помощи по чл. 6 и чл. 7 от ЗСПД, се издава разпореждане за отказ.

Дължимите, но неизплатени помощи и месечни добавки за деца по отменения УНР следва да се изплащат, ако бъдат поискани в 3-годишен давностен срок, считано от датата на която са били дължими.

IV. Изплащане на месечните помощи по чл.7 от ЗСПД към пенсии

Съгласно §8, ал.2 от ПЗР на ППЗСПД, месечните помощи на пенсионерите се изплащат по реда за изплащане на пенсиите. В тази връзка при изплащане на месечни помощи към пенсиите следва да се прилагат сроковете за изплащане на пенсии.

Поради специфичните изисквания на член 12 от ЗСПД, във връзка с чл.19, ал.1 от ППЗСПД, за спазване на тримесечния давностен срок за погасяване на вземането е необходимо да се следи получаването на месечните помощи за всеки от месеците, за които те са начислени. При приемането на молби-декларации лицата следва да се уведомяват за това изискване на закона. Длъжностните лица от РУСО следва да изпратят молби-декларации до пенсионерите по пощата, през месец септември с указания за документите и начин на попълване.

За промяната в технологията и въвеждането на информация в ГДИС след 01.10.2002 г. ще бъдат дадени допълнителни указания.

В случаите, когато пенсията не се прекратява от първо число на месеца, съгласно §5, ал.3 и §10 от ПЗР на ППЗСПД, семейните помощи за деца се изплащат за пълен календарен месец.

При пенсиите за инвалидност и наследствените пенсии, които не се прекратяват от първо число на месеца, към които се получават месечни помощи по ЗСПД, се следят сроковете в  разпорежданията, изготвени от ГДИС и в протоколите от програмен продукт SQLTELK. Към автоматично формирания запис за пенсията за част от месеца се начислява цялата сума на месечните помощи, за месеца, през който се прекратява пенсията.

След прекратяване на срочна пенсия за инвалидност, поради изтичане срока на инвалидизирането, помощите започват да се изплащат от ОССП, като лицата следва да представят служебна бележка, до кога са изплащани към пенсията. Възобновяване изплащането на месечните помощи към пенсията след преосвидетелстването, се извършва по реда на § 5, ал.3 от ПЗР на ППЗСПД, т.е. от месеца следващ месеца на  получаване на пенсията. В този случай лицата следва да представят в РУСО нова молба заедно с решение за прекратяване изплащането на месечни помощи от ОССП и заверени копия от всички необходими документи. Месечните помощи се изплащат за остатъка от срока.

При работа с програмен продукт TRANSFER, стриктно да се спазват указанията за изплащане на възстановени пенсии от РУСО, което прехвърля пенсията, с оглед на това, лицата да не загубят правото за получаване на месечните помощи в тримесечния срок на чл.12 от ЗСПД. Районното управление “Социално осигуряване”, което прехвърля пенсия за изплащане заедно с месечни помощи, изпраща в приемното РУСО заверени ксерокопия от всички документи, представени при отпускането на месечните помощи. При необходимост, пенсия с изтекъл срок на месечна помощ (автоматично включена чрез TRANSFER във ведомост 7) се спира в корекционна ведомост от приемното РУСО.

За изплащането на месечни помощи към пенсия за минало време със запис на съществуващият до сега КОД - 2 – “детски добавки“ в програма “ЗАПИСИ” се присвоява значението - “семейни помощи”. Шифър 57 се запазва  за рекапитулацията на ведомост 22.

При изплащането на наследствена маса, когато месечните помощи са начислени към пенсията на починалия родител, те не се разпределят на всички наследници, а се начисляват към частта на живия родител. Ако няма такъв, пенсията на лицата, включени в удостоверението за наследници, се изплаща без частта от пенсията и месечните помощи, които се полагат на децата. След назначаване на настойник или попечител в срока, предвиден в член 12 ЗСПД, настойникът или попечителят може да получи месечната помощ за детето заедно с полагаемата му се част от пенсията.

За месечната помощ не е в сила тригодишният срок за получаване на наследствена маса.

Съгласно чл.7, ал.2 от ППЗСПД, по желание на лицата, отразено в молба-декларацията, семейните помощи за деца могат да се превеждат по банков път. За пенсионерите месечните помощи се превеждат по банков път, само ако пенсията се получава също по банков път. Ако пенсията се получава от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, семейните помощи се изплащат заедно с пенсията на упълномощеното лице.

Непълнолетните майки, които получават наследствена пенсия могат да получават месечните помощи за своите деца към пенсията си.

В §9, ал.2 от ПЗР на ППЗСПД се разглеждат процедурите по уведомяване, обжалване и събиране на недобросъвестно получени помощи.

Съгласно чл.14 от ЗСПД, недължимо изплатените семейни помощи по този закон, когато са получени недобросъвестно, подлежат на  връщане със законната лихва.

Недобросъвестно получените семейни помощи, изплащани към пенсии, се събират, съгласно §9, ал.2 от ПЗР на ППЗСПД, по реда на чл.114 от КЗОО. За прекратените пенсии, надвзетите семейни помощи се събират по реда на ДПК.

За възстановяване на недобросъвестно получени помощи по ЗСПД към пенсията на родител - пенсионер се издава мотивирано разпореждане в два екземпляра.

Съгласно чл.13 от ЗСПД, върху вземанията по този закон не могат да се налагат удръжки освен за:

-надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-техническа грешка;

-недобросъвестно получени суми.

Съгласно §6, ал.2 от ПЗР на ППЗСПД, разпореждането за отказ се обжалва по реда на КЗОО в 14-дневен срок.

Месечните помощи по ЗСПД се включват за изплащане чрез статистическия показател SDD. Броят на децата, за които се отпускат помощи се наблюдава чрез показателя BRD. С DPP се следи навършването на 7 и 18-годишна възраст, както и началото и края на учебната година, а с DDD –шестмесечния период на плащане.

За децата, които навършват 7-годишна възраст преди началото на съответната учебна година, срокът посочен в статистическия показател DPP е 15 септември. Родителите се уведомяват за необходимостта да представят служебна бележка от училище. Пенсията не се спира с корекционна ведомост през м. септември.

В случаите, когато детето не учи или не е представена служебна бележка в установените срокове, помощта се прекратява от 1 октомври. Получените помощи за периода от навършване на 7-годишна възраст до 30 септември не се възстановяват.

Възстановявят се помощи, за които е установено недобросъвестно декларирани данни към месеца на подаване на молба-декларацията и когато в шестмесечният срок от подаване на молбата е отпаднало основанието за изплащане.

В тези случаи лицето е длъжно да уведоми в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

За децата, които навършват 7-годишна възраст след началото на учебната година, срокът посочен в статистическия показател DPP е датата на навършване на 7–годишна възраст. Родителите се уведомяват за необходимостта да представят служебна бележка от училище. Пенсията не се спира в корекционна ведомост за месеца, през който е родено детето, съгласно чл.24, ал. 4 и 5 от ППЗСПД, а от следващият месец. Помощта не се изплаща от месеца, следващ месеца на навършване на 7-годишна възраст на детето, ако в 14-дневен срок не е представена служебна бележка от училище.

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, учебната година е с продължителност 12 месеца.

За децата завършващи осми и последен клас на средно образователна степен на обучение, месечните помощи се изплащат на общо основание. Служебната бележка от училище се изисква на всеки шест месеца, заедно с всички необходими документи за продължаване на изплащането.

В случаите, когато детето навършва 18 годишна възраст след завършване на средното си образование, помощите се изплащат до навършване на 18-годишна възраст.

В случая, когато детето навършва 18 г. преди завършване на средно образование, помощта се изплаща до края на месеца, през който навършва възрастта. Срокът се следи служебно, чрез показателя DPP.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

Изх. № 91-01-227/29.08.2002 г.

ОТНОСНО: Разсрочване вземанията на фондовете на държавното обществено осигуряване

С оглед уеднаквяване на дейността на териториалните поделения на Националния осигурителен институт по разсрочване на вземанията на държавното обществено осигуряване Ви даваме следните указания:

По искане на длъжниците към държавното обществено осигуряване при изключителни случаи по време на материални затруднения може да се разреши разсрочено плащане на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.

В чл.116 от Кодекса за задължително обществено осигуряване е създадена процедура за разсрочване на задълженията към ДОО, като са описани условията за разрешаването на разсроченото плащане и документите, които се изискват от длъжниците при представяне на искането за разсрочване.

Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да изплати натрупаните стари задължения и да заплаща текущите осигурителни вноски към държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и другите публични задължения.

За периода на разсрочването длъжникът дължи законната лихва.

На осигурители, за които има решение за ликвидация или за които е открито производство по несъстоятелност, не се разрешава разсрочване на задълженията.

Съгласно разпоредбите на КЗОО и според размера на задълженията разсрочването се разрешава от упълномощените от кодекса лица, както следва:

- от Надзорния съвет на НОИ по предложение на управителя на НОИ - за задължения над 100 000лв., за срок до три години, съгласно чл.36, т.6 от КЗОО;

- от управителя на НОИ - за задължения в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв., за срок до три години, съгласно чл.37, ал.5, т.6 от КЗОО;

- от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт - за задължения до 10 000 лв., за срок до една година, съгласно чл.116, ал.6, т.1 от КЗОО.

Исканията за разсрочване се правят пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където се разглеждат, и в зависимост от размера на задължението комплектуваната с всички необходими документи преписка се изпраща в Централно управление на Националния осигурителен институт. Преписката се изпраща и становище се дава и когато ръководството на ТП на НОИ е преценило, че за длъжника не съществува възможност за преодоляване на материалната му затрудненост.

Към искането за разсрочване длъжниците прилагат следните документи:

1. Финансово-икономическа обосновка.

Тя включва информация за причините, довели до финансовото затруднение на предприятието, перспективите за развитието му, очакваните инвестиции, сключените договори с контрагенти и очакваните постъпления за периода на действие на погасителния план.

Представената финансово-икономическа обосновка и другите счетоводни документи имат за цел да докажат, че затрудненията на осигурителя са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да изпълнява погасителния план и да заплаща текущите осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, както и другите публични задължения.

2. Погасителен план за разсрочване на задълженията.

Погасителният план се изготвя въз основа на справка, издадена на осигурителя от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, включваща размера на главницата и лихвата просрочие към датата на искането за разсрочване.

Погасителният план се разработва съобразно приложения образец при спазване на разпоредбите на чл.110, ал.9 и чл.113 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Съставянето на погасителния план по приложения образец е задължително.

При съставянето на погасителния план първо се посочва периодът на разсрочване на лихвата, натрупана към датата, от която се разсрочва дългът, броят, размерът и датите на вноските до пълното й погасяване.

За периода до окончателното погасяване на лихвата се начислява и внася и допълнително натрупаната лихва върху главницата за този период текущо или най-късно с внасянето на последната вноска за погасяването на лихвата.

След съставянето на плана за погасяване на лихвата се посочват периодът, броят, размерите и датите на погасяване на частите от главницата. Към всяка вноска за погасяването на главницата е необходимо да се внася и допълнително натрупаната лихва, съгласно чл.113 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, изчислена от деня на погасяването на лихвата до деня на внасянето на вноската, предвидена по плана за разсрочване, до окончателното погасяване на главницата. Размерът на лихвата не се посочва като сума, тъй като не може да се изчисли предварително.

След като бъде изготвен погасителния план осигурителят следва да внесе първите две вноски по този план съгласно Решение № 24 на Надзорния съвет на НОИ от 10 април 2000 г. Тези вноски се внасят към момента на подаването на документите за разсрочване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

3. Баланс и отчет за приходите и разходите на осигурителя за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период.

4. Справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, изготвена в следния вид:

 Обща сума на задълженията:

- задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

- други публични задължения;

- задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

- задължения към персонала;

- задължения към доставчици;

- други задължения.

5. Справка за общия размер на вземанията на осигурителя към датата на искането за разсрочване изготвена в следния вид:

Обща сума на вземанията:

-         вземания от свързани предприятия;

-         вземания по предоставени търговски заеми;

-         вземания от продажби;

-         предоставени аванси;

-         съдебни и присъдени вземания

-         данъци за възстановяване;

-         други вземания.

Когато осигурителите нямат вземания, е необходимо да декларират това обстоятелство.

За изясняването на финансовото състояние на длъжника на основание чл.116, ал.5, т.7 от КЗОО разсрочващият орган има право да изисква представянето и на други документи.

По искането за разсрочване на задълженията, разглеждайки представените документи и преценявайки финансовото състояние на длъжника, директорът на ТП на НОИ се произнася с мотивирано становище.

Мотивираното становище следва да съдържа следната информация:

- БУЛСТАТ на осигурителя;

- номер на разпореждането или разпорежданията за събиране на сумите по ревизионните актове за начет на осигурителя;

- ревизионен период, през който е констатирано задължението;

- размер на задължението към ДОО към датата на искането за разсрочване /главница и лихва/;

- размер на внесената сума от осигурителя в изпълнение на Решение № 24 на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;

- информация, че осигурителят няма задължения към здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, като това може да бъде документ от РУСО, удостоверяващ липсата на такива задължения, или платежно нареждане за погасяването им;

- период на действие на погасителния план;

- месец, до който са изплатени трудовите възнаграждения на персонала и са внесени дължимите осигурителни вноски;

- месец, до който е подадена информацията по Инструкция №1 на Националния осигурителен институт;

- положително или отрицателно мотивирано мнение за разсрочване на задължението към ДОО.

При разсрочване на вземанията на фондовете на държавното обществено осигуряване на основание чл.116, ал.6, т.1 от КЗОО, искането на длъжниците се разглежда в 14-дневен срок от постъпването му в ТП на НОИ. Ръководителят на ТП на НОИ взема решение за разсрочване на задълженията съгласно чл.116, ал.6, т.1 от КЗОО, при положение, че осигурителят е изпълнил всички посочени по-горе изисквания.

В случаите, когато размерът на задължението изисква искането за разсрочване да се извърши на основание чл.36, т.6 или на чл.37, ал.5, т.6 от КЗОО, директорът на ТП на НОИ се произнася с мотивирано становище и комплектуваната с всички необходими документи преписка се изпраща в 7-дневен срок в Централно управление на НОИ.

Подаването на искане за разсрочване на задълженията, както и даването на положително становище за расрочване, не води до незабавно вдигане на запорите, наложени по банковите сметки на осигурителите от страна на ТП на НОИ. Това може да стане само след произнасяне с решение на компетентния орган на основанията, цитирани в КЗОО.

За да не бъде възпрепятствана дейността на осигурителя за времето, през което се разглежда искането за разсрочване в чл.110, ал.8 от КЗОО, е предвидена възможност органът, наложил запора с разпореждане до банката, да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметка на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания, при положение, че длъжникът предостави съответното обезпечение. Разпоредбата на чл.110, ал.8 от КЗОО не се прилага във всички случаи, а само след преценка на състоянието и неотложните нужди на длъжника

След вземане на решение за разсрочване или отказ на длъжника се изпраща уведомително писмо, към което се прилага копие от решението на органа, разсрочил задължението.

За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл.116, ал.9 от КЗОО отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.

През периода на разсрочване на задълженията осигурителят е длъжен да подава декларации по Инструкция № 1 на НОИ.

След вземане на решение за разсрочване длъжниците следва да имат предвид последиците, произтичащи от неспазването на погасителния план и невнасянето на текущите осигурителни вноски – чл.116, ал.7 от КЗОО. Погасителният план се прекратява в следните случаи:

1. При просрочване до 5 дни внасянето на повече от 3 последователни погасителни вноски през периода на разсрочване на задълженията или само на една погасителна вноска повече от 5 дни се прекратява действието на погасителния план и се предприемат предвидените в чл. 110, ал. 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване мерки за събиране на вземанията.

2. Когато през периода на разсрочване на задължението осигурителят не внесе дължимите месечни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Приложение: Образец на погасителен план.

ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН

на .............................................................................................

(наименование на осигурителя )

Подпис на ръководителя : ......................................................

                                                                                                                                                                                                    /  печат /

Р Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”

                         главна дирекция “пенсии”        

Изх. № 91-01-231/04.09.2002 г.                   

         относно: Отмяната на изречение второ от ал.3 на чл.21 от Наредбата за пенсиите с Решение № 7581 на ВАС.

Съгласно чл. 31 от Закона за Върховния административен съд решенията му влизат в сила от деня на обнародването им в официалния раздел на “Държавен вестник”. Решение № 7581 от 26.07.2002 г.  на петчленен състав на ВАС е обнародвано в бр. 76 на ДВ от 06.08.2002 г. и от тази дата изречение второ от ал. 3 на чл. 21 от НП се отменя.

         С решението си Върховният административен съд отменя второто изречение от ал. 3 на чл. 21 от Наредбата за пенсиите - “Промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускането на пенсията, като размерът й се определя от датата на заявлението.” В мотивите си съдът приема, че е недопустимо въвеждането на такова ограничение, каквото представлява забраната за преизчисляване на пенсията от друг базисен период да става повече от един път, с подзаконов нормативен акт, което води до незаконосъобразност на тази разпоредба. По този начин е нарушено правото на лицата да поискат пенсията им да бъде определена по най-благоприятния за тях начин. Това право им е гарантирано в чл. 70, ал. 3 от КЗОО чрез възможността лицето само да определи трите най-благоприятни години. Тъй като КЗОО е нормативен акт от по-висок ранг, разпоредбата на чл. 21, ал. 3, изречение второ от Наредбата за пенсиите като противоречаща на него е отменена като незаконосъобразна.

         Имайки предвид гореизложеното, не следва да се отказва промяна на базисния период на лица, с отпуснати пенсии за изслужено време и старост, които вече са реализирали това си право до 31.12.1999 г, позовавайки се на последното изречение на чл. 21, ал. 3 от НП. Въпреки, че този текст не е отменен, той не следва да се прилага, тъй като противоречи на разпоредбите на КЗОО на същото основание, както е прието в мотивите на Решението на ВАС за изречение второ на чл.21, ал.3 от НП.

Това означава, че всички пенсионери, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да искат изчисляване на пенсията от доход за друг тригодишен период до 01.01.1997 г., независимо кога е отпусната пенсията – преди или след 01.01.2000 г. и дали вече са упражнили това си право. Пенсионерите, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест могат да се възползват от това право, само когато пенсията им е отпусната след 01.01.2000 г.

Предвид настъпилата промяна, при висящи производства по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ”а” от КЗОО, когато разпореждането за отказ е обжалвано, независимо преди или след 06.08.2002 г. и ръководителят на ТП на НОИ се произнася след тази дата, с решението се потвърждава постановеното разпореждане за отказ и с втори пункт от 06.08.2002 г. се постановява промяната на базисния период.

При подадено заявление преди 06.08.2002 г., с разпореждането се променя базисния период не от дата на заявлението, а от 06.08.2002 г. – датата на законодателната промяна. В тези случаи при подаване на данни за автоматична обработка в показателя “Дата на молбата за пенсия” (DMP) на програмен продукт “NPSQL“ следва да се попълва дата 06.08.2002 г.

Когато разпореждането или решението на ръководителя на ТП на НОИ са влезли в сила преди 06.08.2002 г. е необходимо лицето да направи ново искане за смяна на тригодишния период.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПЕНСИИ”

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”

Изх. № 91-01-236/18.09.2002 г.   

            ОТНОСНО: Прилагането на Инструкция за изменение на Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане на НКТП (обн. ДВ, бр. 84 от 3 септември 2002 г.)

1. С Инструкция на Управителя на Националния осигурителен институт, обнародвана в Държавен вестник брой 84 от 3 септември 2002 г. се изменят текстовете на чл. 9, ал. 32 и 33 на Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).

С изменението се уточняват критериите за прилагане на чл. 2, т. 23 и т. 24 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, когато в техническия паспорт от производителя не е указан броя на стоящите (правостоящи) места.

Инструкцията влиза в сила от 1 януари 2000 г.

2. С § 1 на инструкцията, ал. 32 и 33 на чл. 9 от Инструкция № 13 за прилагане на НКТП се изменя така:

“(32) По т. 23 - шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт от производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 40. Когато в техническия паспорт от производителя не е указан броя на стоящите (правостоящи) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящи) места са до 10 на сто от определените седящи места. Седящите и стоящите места в трамваите надвишават 40 места. Прилага се за градовете София, Пловдив и Варна. Всички останали градове в България към 1.I.2000 г. са с население под 200 хил. души. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.

(33) По т. 24 - шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт от производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 60. Когато в техническия паспорт от производителя не е указан броя на стоящите (правостоящи) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящи) места са до 10 на сто от определените седящи места. Не се обхващат шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.”

3. Дължимите разлики в осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване (фонд “Пенсии”) и осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (професионален пенсионен фонд) за шофьорите на автобуси и тролейбуси, за които са променени изискванията за категоризиране на труда при пенсиониране, произтичащи от промяната на Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн. в ДВ бр.84 от 03.09.2002 г.), следва да бъдат внесени в срок до 30 дни след обнародването й. След изтичане на този срок, върху дължимите вноски се начислява и внася лихва по реда на чл. 113 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

4. За лицата, работещи при условията на чл. 9, ал. 32 и 33 на Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, за които са променени изискванията за категоризиране на труда при пенсиониране, осигурителите представят информация с код “корекция” в персоналния регистър на осигурените лица.

В тримесечен срок от възникване на задължението им за осигуряване (обнародването на Инструкцията за изменение на Инструкция №13 за прилагане на НКТП) тези лица следва да изберат професионален пенсионен фонд, или след тази дата  подлежат на служебно разпределение.