Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Хасково, срещу решение №19/20.02.2009 г., постановено по НАХД №1091 по описа на Х. районен съд за 2008 година, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №26-2600073/02.07.2008 г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Х.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна и потвърждаване на отмененото наказателно постановление. Навежда се касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК - при постановяване на решението съдът допуснал нарушение на закона, като го приложил неправилно. Сочи се, че от фактическа страна делото е безспорно изяснено, а извършването на нарушението, визирано в чл.15 от ЗЗБУТ се установявало от събраните доказателства. От показанията на свидетелите по безспорен начин се установявало, че при проверката по документи, извършена на 23.05.2008 г. в Д”ИТ” Х., в електронния регистър за подадените декларации по чл.15 от ЗЗБУТ и в регистъра-дневник на хартиен носител, декларация от санкционирания, към момента на извършване на проверката не е била регистрирана. При съставянето на АУАН и издаването на НП не били допуснати нарушения на установената в ЗАНН и КТ процедура, спазени били изискванията за компетентност на органа, форма и съдържание при издаването на НП, а нарушените законови разпоредби били посочени прецизно и точно.

Ответникът, „Екострой - метал” ЕООД гр.Х. чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Становището на Окръжна прокуратура – Х. е за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Хасковският районен съд е отменил изцяло атакуваното пред него наказателно постановление №26-2600073/02.07.2008 г. на Директора на Д“ИТ”- Х., с което, на „Екострой – метал” ЕООД, като работодател, на основание чл.416 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във връзка с чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 03.06.2008 г. срещу „Екострой – метал” ЕООД в качеството му на работодател, представлявано от В.В.Г. – управител. В акта е описано следното нарушение: „Като работодател не е изпълнила разпоредбите на чл.15 от ЗЗБУТ, като не е декларирала в Д”ИТ” /с декларация по образец, одобрен със Заповед №36/18.03.1998 г. на Министъра на труда и социалната политика/ обн.ДВ бр.35/1998 г. не по-късно от 30 дни от започване на работата, местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки, относно дейността на управляваната от нея фирма”. Посочено е, че описаното нарушение е констатирано при проверка, извършена на 23.05.2008 г. в Д”ИТ” Х., в електронния регистър за подадените декларации по чл.15 от ЗЗБУТ и в регистъра – дневник /на хартиен носител/ за подадените декларации по чл.15 от ЗЗБУТ, в които подадена декларация от посочения работодател към момента на проверката не е била регистрирана. При поискване работодателя също не представил никакви доказателства, удостоверяващи подаването и регистрирането на декларация по чл.15 от ЗЗБУТ за дейността на „Екострой – метал” ЕООД гр.Х. АУАН е връчен на В.В.Г. и в него същата е дала следните писмени обяснения „Аз не съм назначавала работници, била съм в майчинство. С. К. има пълномощно, с което има право да управлява и назначава”

В отмененото наказателно постановление фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ, в приложимата й редакция /ДВ бр.48/2006 г./ предвижда, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 250 до 1000 лв. Санкцията е наложена по този ред на основание чл.55 от ЗЗБУТ, предвиждащ лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон /ЗЗБУТ/, да носят отговорност по чл.413, 414, 415 и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.

Санкциониращият орган е приел за нарушена от ответника разпоредбата на чл.15 от ЗЗБУТ. Цитираната правна норма, в действащата си към датата на съставянето на АУАН /03.06.2008 г./ редакция ДВ бр.18 от 25.02.2003 г. гласи: „Лицата по чл.14, ал.1 при откриване на предприятия, както и при промяна на дейността и технологиите декларират в 30-дневен срок от началната дата на настъпване на събитието в съответната дирекция "Областна инспекция по труда" местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работещите, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки”. Следва да се има предвид, че основната група лица по чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ са юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставянето и предявяването на АУАН са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, изразяващи се в липсата на изчерпателно фактическо описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. Наличието на тези нарушения представлявало формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да бъде обсъждано то по същество. В нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН в АУАН липсвали задължителни реквизити, а именно не били посочени конкретни факти и обстоятелства, които да се подведат под правната норма, предвиждаща състав на административно нарушение. Съставът на нарушението бил описан така, както е описан в самия закон, без дори да се посочи приложимата му редакция. Това процесуално нарушение не било преодоляно и в НП, в което била записана същата фактическа обстановка като в АУАН, в нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Не била посочена началната дата на започване на дейността на обекта, или на измененията, от която дата следва да тече 30 дневния срок по чл.15 от ЗЗБУТ за подаване на декларацията, което водело до невъзможност съдът да провери дали този срок е изтекъл и кога. Правото на защита на санкционираното лице било съществено ограничено.

Настоящият състав на касационния съд споделя доводите на първоинстанционния относно допуснатите нарушения. Срокът за деклариране на определените в нормата на чл.15 от ЗЗБУТ обстоятелства, определен като „30-дневен срок от началната дата на настъпване на събитието”, представлява елемент от сложния фактическия състав на нарушението, така, както същото е обективирано в нормата на чл.15 от ЗЗБУТ. Ето защо е необходимо този срок да бъде конкретизиран в АУАН и НП не само със записването, че е 30 дневен, но и с посочване на началния момент, от който тече. Следва де посочено събитието - откриване на предприятието или промяна на дейността и технологиите, както и момента на настъпването му, за да се установи нарушението от обективна страна. Допуснатата непълнота при фактическото описание на вмененото нарушение както в АУАН, така и в НП може да се определи като съществено нарушение, с оглед събраните по делото пред районния съд доказателства относно датата на търговска регистрация на санкционираното юридическо лице, предхождаща влизането в сила на редакцията на законовата норма на ЗЗБУТ, въвеждаща въпросния 30-дневен срок, който е вменено да е нарушен. Описанието на изпълнителното деяние не е достатъчно ясно и изчерпателно. Както правилно е преценил районният съд, от него не може да се направи еднозначен извод относно съществуването на задължението на наказаното лице към момента на установяване на нарушението и се създава неяснота у наказаното лице какво точно задължение му е вменено за нарушено. Непълнотата води и до невъзможност съдът да провери законосъобразността на наложеното наказание, както с оглед неговото извършване, така и относно прилагането на давностните срокове за санкционирането му. Предвид санкционния характер на процедурата по ЗАНН, допускането на тази непълнота е довело до ограничаване правото на административнонаказаното лице в досъдебното производство. В тази насока изводът на първоинстанционния съд, че НП е незаконосъобразно поради допуснато съществено закононарушение при издаването му са правилни и обосновани. Допълнително настоящата инстанция констатира, че по начина, по който е описано нарушението в АУАН, не става ясно и кой е субектът, приет от административнонаказващият орган за нарушител. Видно е от характера на направеното възражение, че управителят на дружеството – ответник е възприел неправилно акта за вменяващ му нарушение в качеството на длъжностно лице.

Районният съд е установил наличие пороци в акта и наказателното постановление след обективно изследване на обстоятелствата по делото. Констатираното от него нарушение не може да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора, поради което правилно и законосъобразно е отменено обжалваното наказателно постановление. При постановяване на решението си съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и съответстващо закона решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №19/20.02.2009 г., постановено по НАХД №1091 по описа на Х. районен съд за 2008 година.

Решението е окончателно.

www.admsudhaskovo.org/2009/apr_jun/finished/p170-09.doc

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от “К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Б., представлявано от управителя П.Л.Ш. срещу Решение № 3649/06.08.2007 год. на Районен съд гр.Б., постановено по н. а. х. д. № 1932 по описа на същия съд за 2006 год., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 01-772/08.12.2006 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” (ДОИТ) гр.Б.. В жалбата са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, в подкрепа на които са наведени правни доводи. Иска се отмяна на решението.

След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК административния съд намира следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил НП № 01-772/08.12.2006 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Б.. С последното на “К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Б., представлявано от управителя П.Л.Ш. е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за това че дружеството не е изпълнило задълженията си произтичащи от чл.15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), а именно, в качеството си на работодател не е подал декларация пред ДОИТ гр.Б. за вида и характера на производствената дейност, броя на работещите, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки в 30-дневен срок, считано от регистрация на фирмата по фирмения регистър. За да постанови този резултат районния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и изготвянето на НП, както и че с бездействието си дружеството не е изпълнило вменено му от ЗЗБУТ задължение към държавата, за което и в съответствие с разпоредбата на чл.416, ал.2 във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) му е наложена имуществена санкция.
Обжалваното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН – В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция по чл. 83, ал. 1 ЗАНН по същество представлява обективна отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължения към държавата.

Твърдяното от административно наказващия орган и съответно възприето от районния съд задължение на дружеството е предвидено в чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ, която разпоредба изисква от работодателите при откриване на предприятия и при промяна на условията и технологиите да подават декларация за вида и характера на дейността, броя на работещите, условията на труд и т. н. в 30-дневен срок от настъпване на събитието. Като дата на настъпване на събитието е възприета датата на регистрация (промяна в обстоятелствата) на дружеството като ЕООД – 04.02.2005 год. Дружеството обаче осъществява дърводобивна дейност от 1997 год., т.е. към този момент е настъпило събитието, определено от закона, като начална дата за отброяването на 30-дневния срок – откриването на предприятието, т.е. послужилия като основание за налагане на имуществена санкция текст не предвижда задължение за търговското дружество да подаде
съответна декларация от датата на регистрация в съответния търговски регистър, а меродавен е момента на откриване на предприятието.
За да е съставомерно нарушението по тази разпоредба, е необходимо да са изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната страна на деянието: на първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние се изразява с бездействие – неподаване на съответна декларация в определения срок, необходимо е обаче и наличието и на друг на друг обективен признак – откриване на предприятие, т.е. реално започване на търговка или производствена дейност, която е свързана с наемане на работници. В случая, както беше казано по-горе дружеството е открило дърводобивното си предприятие през 1997 год. Дори да се счете, че за дружеството е налице задължението, предвидено в § 4 от ПЗР на ЗЗБУТ, каквото административно обвинение впрочем не е повдигнато, а именно като съществуващо преди влизане в сила на този закон (1997 год.) предприятие или организация да уведоми в 6 месечен срок контролните органи по прилагането на закона за характера и естеството на дейността си и за състоянието на условията на труд, то срокът за подаване на такава декларация е 30.06.1998 год. Следователно момента на извършване на нарушението тук ще бъде 30.06.1998 год., а същото е открито на 14.11.2006 год., видно от акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Съгласно чл. 34 от ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В конкретния случай от извършване на нарушението са изтекли повече от осем години, което обстоятелство се явява пречка за образуване и развитие на административно наказателно производство.

В чл. 34 ЗАНН са посочени абсолютните пречки за образуване на административно-наказателно производство и основанията за прекратяването му. Едногодишният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който
изключва наказанието, поради което и административно-наказателното производство се прекратява. Следва да се отбележи, че режимът на давността при административно-наказателните производства е съобразен с целите и характера на
административно-наказателната отговорност, а именно – изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.

Като не е съобразил изложените по-горе обстоятелства, досежно съставомерността на административното нарушение и съответно съблюдаване спазването на императивните правила на административно-наказателния процес Районния съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и 2 и чл. 222, ал.1 от АПК съдът

РЕШИ:

Отменя Решение № 3649/06.08.2007 год. на Районен съд гр.Б., постановено по н. а. х. д. № 1932 по описа на същия съд за 2006 год. и вместо него постановява: Отменя Наказателно постановление № 01-772/08.12.2006 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Б.
Решението е окончателно.